№ 2326
гр. София, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110114739 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от К. Ж. С. срещу [фирма] отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1,
вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответното
дружество сумата от 2 197,65 лева, представляваща главница по договор за кредит, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 14.06.2012 г. до окончателното плащане на
вземането, сумата от 559,35 лева, представляваща договорна лихва за периода 01.09.2010 г. –
13.06.2012 г. и разноските по делото в размер от 55,14 лева за държавна такса и 267,25 лева –
адвокатско възнаграждение, които вземания са удостоверени в изпълнителен лист от
09.07.2012 г., издаден по ч. гр. дело № 29244/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 73-
ти състав, въз основа на който е образувано и висящо изпълнително дело №
2022***0401004/2022 г. по описа на ЧСИ А.Б., поради новонастъпило обстоятелство -
погасяване по давност на правото за принудителното им събиране.
Ищцата твърди, че в хода на производството по ч. гр. дело № 29244/2012 г. по описа на
Софийски районен съд, 73-ти състав в полза на [фирма] и срещу К. С. и трети, неучастващи
в процеса лица, е издаден изпълнителен лист от 09.07.2012 г., с който същите са осъдени за
заплащане на следните суми: 2 197,65 лева, представляваща главница по договор за кредит,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.06.2012 г. до окончателното плащане
на вземането, сумата от 559,35 лева, представляваща договорна лихва за периода 01.09.2010
г. – 13.06.2012 г. и разноските по делото в размер от 55,14 лева за държавна такса и 267,25
лева – адвокатско възнаграждение. Посочва, че за събиране на удостоверените в
изпълнителния лист вземания първоначално е образувано изп. дело № 2012***0400906/2012
г. по описа на ЧСИ У.Д. с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд.
Ищцата поддържа, че в хода на същото и конкретно на 02.02.2017 г. е направена удръжка от
получаваното от С. трудово възнаграждение, което представлява и последното валидно
изпълнително действие по това дело. Сочи, че такъв характер нямат връчването на поканата
за доброволно изпълнение до длъжника, както и извършването на справки, насочени към
проучване имущественото състояние на длъжника и обезпечаващи успешното провеждане
1
на изпълнението. В исковата молба се излага, че производството по изп. дело № 906/2012 г. е
прекратено на 23.06.2020 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, при констатирано
двугодишно бездействие по делото. Посочва се, че впоследствие, въз основа на процесния
изпълнителен лист, е образувано ново изп. дело № 2022***0401004/2022 г. по описа на ЧСИ
А.Б. с рег. № *** и с район на действие Софийски градски съд – по молба на ответника
[фирма], в качеството му на частен правоприемник на [фирма]. Поддържа се, че първото
изпълнително действие в хода на този процес е изпращането на запорно съобщение за
налагане на запор на банковите сметка на ищцата от 28.02.2024 г. Няма такъв характер
молбата за образуване на изпълнителното дело, доколкото със същата не се стига до реално
засягане на имуществената сфера на длъжника. В исковата молба К. С. твърди, че между
датата на последната удръжка от трудовото й възнаграждение, направена на 02.02.2017 г. в
хода на първоначално образуваното изпълнително дело и датата на изпращане на запорно
съобщение за налагане на запор върху вземанията й по банкови сметки от 28.02.2024 г. в
хода на новообразуваното изпълнително дело, е изтекла приложимата към вземанията
петгодишна погасителна давност, с което е погасява правото на принудително изпълнение
на вземанията по процесния изпълнителен лист. Ищцата счита, че искането за прилагане на
определен изпълнителен способ прекъсва давността, но с предприемане на действието
съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. В конкретния случай от страна на взискателя не са направени
искания за извършване на изпълнителни действия, които да доведат до прекъсване на
започналата да тече погасителна давност. Ето защо, в случая давността е изтекла. С тези
съображения ищцата обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане
за уважаване на исковата претенция. Претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма], чрез
пълномощника си юрк. Ц., оспорва предявената искова претенция като недоказана и
неоснователна. Не оспорва, че с изпълнителен лист от 09.07.2012 г., издаден по ч. гр. дело №
29244/2012 г. по описа на Софийски районен съд на основание заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК ищцата К. С. и трети лица са
осъдени да заплатят на първоначалния кредитор [фирма] процесните суми. Излага се, че въз
основа на издадения изпълнителен лист и по молба на кредитора от 13.08.2012 г. е
образувано изпълнително дело № 906/2012 г. по описа на ЧСИ Д., което впоследствие е
прекратено на 23.06.2020 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Изтъква, че ответното
дружество е конституирано като взискател по изп. дело № 906/2012 г. преди прекратяването
му, предвид прехвърляне на процесните вземания от първоначалния кредитор с договор за
цесия от 04.12.2015 г. Поддържа се, че по молба на ответника от 16.11.2022 г. въз основа на
процесния изпълнителен лист е образувано изп. дело № 1004/2022 г. по описа на ЧСИ А.Б.,
като в молбата [фирма] е посочил какви изпълнителни действия да бъдат предприети,
възлагайки на съдебния изпълнител правата по чл. 18 ЗЧСИ. С отговора на исковата молба
се посочва, че в хода на проведените изпълнителни дела по процесния изпълнителен лист са
събрани принудително суми по дати и размери, подробно посочени в отговора. Налице са и
доброволно платени такива. Ето защо, ответникът намира исковата претенция за
недопустима за вече погасените чрез плащане суми, посочвайки, че останалите неплатени
такива възлизат на 1945,95 лева, от които 1845,95 лева главница и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение. По същество оспорва иска с довод за предприети множество изпълнителни
действия в хода на образуваните изпълнителни дела, довели до прекъсване на давностния
срок за процесните вземания. Излага се, че такъв характер има молбата на първоначалния
кредитор [фирма] с искане за образуване на изпълнително дело от 09.07.2012 г. с посочени
конкретни изпълнителни действия, които да бъдат предприети спрямо солидарните
длъжници. Наред с това, в хода на този изпълнителен процес са извършени и конкретни
изпълнителни действия, като налагане на запори, вписване на възбрана. С отговора
ответникът не оспорва, че на 23.06.2020 г. и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
производството по първоначалното изп. дело е прекратено, сочейки, че по молба от
2
16.11.2022 г. на [фирма] – като новоконституиран взискател, въз основа на процесния
изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело, в хода на което също са
извършвани изпълнителни действия, довели до прекъсване на давността, в случая 5-
годишна. В конкретния случай последната е започнала да тече, считано от 26.06.2015 г.,
предвид разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело №
3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, а впоследствие е прекъсвана многократно. Ответникът излага
доводи, че при образуване на общо изпълнително дело срещу солидарни длъжници
осъщественото принудително изпълнение върху имуществено право на единия длъжник
води до удовлетворяване правото на взискателя и до погасяване на задълженията на всички
длъжници. Излага, че с депозиране на процесната искова молба давността за вземанията е и
спряна на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. С тези доводи се отправя искане предявения
иск да бъде оставен без уважение. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
С оглед съвпадащите твърдения на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 26.09.2024 г. и обявен
за окончателен такъв, като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване, са
отделени обстоятелствата, че в хода на производството по ч. гр. дело № 29244/2012 г. по
описа на Софийски районен съд, 73-ти състав в полза на [фирма] и срещу К. С. и трети,
неучастващи в процеса лица – като солидарни длъжници, е издаден изпълнителен лист от
09.07.2012 г., с който същите са осъдени за заплащане на процесните суми; че за събиране
на удостоверените в изпълнителния лист вземания първоначално е образувано изп. дело №
2012***0400906/2012 г. по описа на ЧСИ У.Д. с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие
Софийски градски съд, впоследствие прекратено, а след това и изп. дело №
2022***0401004/2022 г. по описа на ЧСИ А.Б. с рег. № *** и с район на действие Софийски
градски съд – понастоящем висящо, както и, че ответникът [фирма] е станал носител на
вземанията по процесния изпълнителен лист и взискател в изпълнителния процес, като
частен правоприемник на [фирма].
Посочените обстоятелства следват и от приобщените по делото писмени
доказателства, от които се установява, че в хода на производството по ч. гр. дело №
29244/2012 г. по описа на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 73-ти състав,
на 06.07.2012 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК – извлечение от счетоводните книги на търговската банка –
заявител към 13.06.2012 г. по договор от 06.10.2005 г., с която е разпоредено длъжниците
С.И.З. и С.Г.С.-З., и поръчителите Й.И.З. и К. Ж. С. да заплатят солидарно на заявителя
[фирма] следните суми: 2 197,65 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва
върху сумата за периода от 14.06.2012 г. до плащане на вземането, 559,35 лева,
представляваща наказателна лихва за периода 01.09.2010 г. – 13.06.2012 г. и разноските по
делото в размер от 55,14 лева за държавна такса и 267,25 лева – адвокатско възнаграждение.
Изяснява се, че въз основа на заповедта за изпълнение и за удостоверените в същата
вземания в полза на заявителя и срещу длъжниците е издаден изпълнителен лист от
09.07.2012 г.
От материалите, съдържащи се в приобщения по делото заверен препис от
изпълнително дело № 2012***0400906/2012 г. по описа на ЧСИ У.Д. с рег. № *** на КЧСИ и
с район на действие Софийски градски съд се установява, че първоначално въз основа на
изпълнителния лист от 09.07.2012 г. и за събиране на удостоверените в същия вземания по
молба на кредитора и взискател [фирма] с вх. № 16173/13.08.2012 г. е образувано
изпълнително дело № 906/2012 г.
В молбата търговската банка-кредитор е отправила искане за образуване на
3
изпълнително дело срещу длъжниците С.И.З., Й.И.З., К. Ж. С. и С.Г.С.-З. за събиране на
вземанията по изпълнителния лист, издаден по гр. дело № 29244/2012 г. по описа на
Софийски районен съд, 73-ти състав, в общ размер от 2757 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 14.06.2012 г. до окончателното изплащане, с искане за
извършване на пълно проучване на имуществото на длъжниците, на справки от ПАМДТ,
[фирма] и КАТ относно наличието на декларирани движими вещи, недвижими имоти,
банкови сметки, придобити недвижими имоти и регистрирани МПС. В молбата се съдържа и
изрично искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника К. Ж. С.,
получавано от [фирма].
До длъжника К. С. е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. №
22330/20.08.2012 г., предадена за връчване на куриер на 11.09.2012 г.
Изяснява се, че в хода на този изпълнителен процес със запорно съобщение с изх. №
22335/20.08.2012 г. на ЧСИ е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника
К. С., дължимо от третото за процеса лице [фирма]. Съобщението е получено от адресата на
11.09.2012 г., видно от направеното удостоверяване за това (л. 113 от делото), като в отговор
с изх. № 113-55977/11.09.2012 г. търговската банка посочва, че към момента лицето не е
клиент на същата.
Установява се, че с постановление, обективирано в протокол от 14.09.2012 г., на ЧСИ
Д., производството по изп. дело № 2012***0400906 е присъединено с изпълнително дело №
2012***0400998.
С молба с вх. № 19922/28.09.2012 г. взискателят [фирма] отправя искане за налагане на
възбрана върху имот с адрес: [адрес], собственост на Й.И.З.. С постановление на частния
съдебен изпълнител от 08.11.2012 г. е наложена възбрана върху следния недвижим имот,
собственост на този длъжник: апартамент 76, находящ се на посочения адрес,
представляващ имот с идентификатор [идентификатор] Постановлението е вписано в
Служба по вписванията на 09.11.2012 г.
С молба с вх. № 8048/08.04.2013 г. взискателят [фирма] е отправил искане за налагане
на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, изплащано от [фирма].
Установява се, че с последваща молба с вх. № 5929/13.03.2014 г. от [фирма] до ЧСИ Д.
е отправено искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника К. С.,
получавано от [фирма].
Със запорно съобщение с изх. № 10132/09.04.2014 г., адресирано до [фирма] е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника К. С.. В отговор, с писмо с вх. №
18182/09.07.2014 г. търговската банка уведомява ЧСИ, че получаваното от длъжника
възнаграждение е в размер на минималната работна заплата за страната, поради което не
следва да се правят удръжки от същото.
Изяснява се, че с молба с вх. № 3372/21.01.2016 г. [фирма] уведомява съдебния
изпълнител за извършено прехвърляне на част от вземанията си по проблемни кредити на
граждани (в частност по процесния изпълнителен лист - съгласно приложен към молбата
списък) в полза на [фирма], с искане последното, в качеството си на цесионер, да бъде
конституирано като взискател по изпълнителното дело.
Съдържащите се в приобщения препис от изпълнителното дело материали сочат, че с
молба с вх. № 22650/13.05.2016 г. [фирма] отправя искане за конституирането му на
основание чл. 429 ГПК като взискател по изпълнителното дело, в качеството му на частен
правоприемник на [фирма], въз основа на договор за цесия от 04.12.2015 г. С молбата е
изискано извършване на справки за трудови договори, движими и недвижими вещи за
всички задължени лица и при наличието на такива за предприемане на действия по
обезпечаване на вземанията.
Установява се, че с постановление от 12.03.2018 г. на ЧСИ Д. производството по изп.
4
дело № 906/2012 г. по описа й е прекратено по отношение на наследниците на длъжника
Й.И.З..
С последващо постановление от 23.06.2020 г. и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК –
поради това, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство е прекратено, като впоследствие –
на 01.07.2020 г. е разпоредено вдигане на наложените възбрани и запори.
Данните, съдържащи се в изготвена справка по изп. дело (л. 294 – л. 295 от
настоящото) свидетелстват, че от събраните в хода на това дело суми (съгласно справка - л.
291) преведени по сметка на взискателя в периода 20.11.2012 г. – 05.02.2018 г. за частично
погасяване на дълга са общо 2396,76 лева, отразени по конкретен размер и дата на превода.
Извършените преводи на суми към взискателя следват и от направени удостоверявания от
ЧСИ за това на гърба на изпълнителния лист, приложен в заверен препис, като част от
материалите по изп. дело, както и съдържащите се в същото платежни нареждания относно
постъпване на сумите по сметка на ЧСИ вследствие от наложени запори върху трудови
възнаграждения на длъжника Силвия Заркова – в период 07.11.2012 г. до 22.05.2014 г. и на
длъжника К. С., конкретно на 02.02.2016 г., на 02.02.2017 г. и на 01.02.2018 г. (съгласно
справка – л. 291 от настоящото дело) .
Между страните не се спори, а и от представения препис от изп. дело №
2022***0401004 по описа на ЧСИ А.Б. с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие
Софийски градски съд се установява, че последното е образувано по молба с вх. №
17762/16.11.2022 г. на [фирма] с искане за образуване на изп. дело въз основа на процесния
изпълнителен лист срещу длъжниците С.З., С.С.-З., Й.З. (починал) и К. С.. В молбата се
съдържа искане за извършване на справки относно наличието на трудови правоотношения,
банкови сметки и вземания от трети лица и при наличие на такива да бъдат наложени
запори. Отправено е и искане за извършване на опис на движимите вещи в дома на част от
длъжниците, в т.ч. на ответницата по делото К. С.. С молбата взискателят е възложил на
ЧСИ действията по чл. 18 ЗЧСИ.
Изяснява се, че до ответницата, като длъжник в изпълнителния процес, е изпратено
съобщение с изх. № 05407/28.02.2024 г. (получено на 13.03.2024 г.) за наложен запор върху
вземанията по банкови сметки и трудово възнаграждение, както и за насрочване на опис на
движими вещи за 10.04.2024 г. В съобщението е посочено, че задължението по
изпълнителния лист от 09.07.2012 г. включва следните суми: олихвяема сума за главница в
размер от 2197,65 лева, ведно със законна лихва от 28.02.2024 г., която към този момент е
частично погасена и е в размер от 1845,95 лева, неолихвяема сума за юрисконсултско
възнаграждение от 100 лева и съответни такси и разноски.
В хода на навоообразувания изпълнителен процес, със запорно съобщение с изх. №
05426/28.02.2024 г. е наложен запор върху всяко възнаграждение за труд, получавано от
длъжника К. Ж. С. от третото лице [фирма], получено от адресата на 08.03.2024 г. В отговор
с писмо с вх. № 4702/26.03.2024 г. търговската банка посочва, че сметката на длъжника е
блокирана с посочения размер за бъдещи постъпления, като същата няма авоар.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1, чл. 124,
ал. 1, вр. ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът в изпълнителния процес може
да оспорва чрез иск изпълнението. По своята правна същност този отрицателен
установителен иск е проявна форма на защита на длъжника в производството по
индивидуално принудително изпълнение срещу материалноправната му
незаконосъобразност. Последният има за предмет оспорване на вземането, материализирано
5
в изпълнителния лист и може да бъде основан единствено на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя
или на отговорността на длъжника – арг. ал. 2 на същия законов текст.
С оглед изложеното и предвид конкретното основание за недължимост на процесните
вземания, на което ищцата основава исковата си претенция, в доказателствена тежест на
последната е да установи правния си интерес от търсената защита – отричане на вземанията,
като докаже наличието на твърдяната форма на извънпроцесуално поведение на ответното
дружество, свързана с претендиране на процесните вземания по вид и размер, активната си
процесуална легитимация в процеса – качеството си на длъжник на вземанията по
процесния изпълнителен лист, както и периода – начален и краен момент на давността.
При установяване тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
предприемането на действия, довели до спиране/прекъсване на давностния срок, както и
възражението си за погасяване на част от процесните вземания – по вид и размер, чрез
осъществени плащания в хода на изпълнителните дела.
Както се изясни, между страните не се спори, а и по делото се установи, че за събиране
на вземанията по процесния изпълнителен лист от 09.07.2012 г. по молба на кредитора
[фирма] от 16.11.2022 г. е образувано и висящо изпълнително дело № 2022***0401004 по
описа на ЧСИ А.Б. с рег. № *** и с район на действие Софийски градски съд.
Същевременно, с отговора на исковата молба, депозиран по настоящото дело, ответникът
оспорва основателността на исковата претенция с доводи, насочени към установяване
съществуването на вземанията по процесния лист, с оглед наличието на конкретни действия,
довели до прекъсване на давностния срок.
Наличието на висящ изпълнителен процес по който ответникът [фирма] е страна, в
качеството си на взискател, а ответницата К. С. е страна, в качеството си на един от
длъжниците, имащ за предмет събиране на вземания, удостоверени в процесния
изпълнителен лист, съответно предприетата форма на защита от ответната страна спрямо
предявения иск, насочена към отричане на процесните вземания в тяхната цялост,
свидетелства за правния интерес на ищцата от предявяване на отрицателен установителен
иск и за нейната активна материалноправна легитимация в процеса.
Същевременно, от доказателствата по делото – приобщените писмени материали,
съдържащи се в преписите от изп. дело № 906/2012 г. и от изп. дело № 1004/2022 г. се
установи, че от събрани суми в хода на първоначално образуваното изп. дело № 906/2012 г. в
полза на взискателя и за погасяване на задължения в изпълнителния процес, в т.ч. по
процесния изпълнител лист е преведена сума в общ размер от 2396,76 лева.
Изясни се също, е в хода на новообразуваното изп. дело № 1004/2022 г. в съобщението
на ЧСИ, изпратено до длъжниците, в т.ч. до ответницата К. С. е посочена като задължение
по процесния изпълнителен лист олихвяема сума за главница в размер от 2197,65 лева,
ведно със законна лихва от 28.02.2024 г., която към момента е частично погасена и е в размер
от 1845,95 лева.
Предвид изложеното, съдът приема, че останала непогасена чрез преводите към
взискателя въз основа на събраните суми в хода на изп. дело № 906/2012 г. част от
вземанията по процесния изпълнителен лист от 09.07.2012 г. е именно сумата от 1845,95
лева, представляваща непогасена част от главницата в общ размер от 2197,65 лева, описана
като размер на вземането в съобщението до ищцата, като длъжник по новообразуваното изп.
дело.
Следователно, съдът приема, че останалата част от главницата в размер от 351,17 лева,
ведно със законната лихва до 27.02.2024 г., сумата от 559,35 лева, представляваща лихва за
периода 01.09.2010 г. – 13.06.2012 г. и разноските по делото в размер от 55,14 лева за
6
държавна такса и 267,25 лева – адвокатско възнаграждение, са погасени чрез осъществените
плащания, поради което за ищцата не е налице правен интерес да отрича дължимостта на
тези вземания, които вече са били погасени в рамките на проведеното изпълнително
производство. Целта на производството по реда на чл. 439 ГПК е да бъде осъществена
защита на длъжника от провеждане на принудително производство спрямо него, като в
настоящия случай се касае за вече приключило принудително събиране на посочените суми,
в който смисъл е и разяснението, дадено в Определение № 40/25.01.2018 г. по ч. гр. дело №
4750/2017 г. по описа на на ВКС, III г. о., Решение № 3174/03.05.2019 г. по в. гр. дело №
***6/2018 г. по описа на СГС, решение № 1688/10.03.2017 г. по описа на СГС. При
отрицателния установителен иск нуждата от защита се поражда при неоснователно
претендирано от другата страна право, което ищецът по този иск отрича и то препятства
упражняването на неговите права. Предвид установеното частично плащане пътят на защита
на длъжника при твърдения за липсата на основание за това е чрез иск за връщане на
платеното без основание, но не и чрез отрицателен установителен такъв.
Ето защо, производството следва да бъде прекратено за вече погасените чрез плащане
суми и същото да продължи за разглеждане на останалата част от претенцията – по иска на
ищцата в частта, с която се отрича главницата, удостоверена в изпълнителния лист и
останала непогасена чрез плащане, в размер на сумата от 1845,95 лева, ведно със законната
лихва върху същата от 28.02.2024 г.
Страните не спорят, че ответното дружество е придобило вземанията, удостоверени в
изпълнителния лист от първоначалния кредитор [фирма], по силата на договор за
прехвърляне на вземания от 04.12.2015 г. (приложен в препис по двете изпълнителни дела)
както и, че на това основание дружеството се явява взискател в процеса. Ищцата не спори,
че преди образуване на настоящото производство, е узнала за настъпилата промяна в
кредитора на вземанията. Следователно, ответникът се явява пасивно материалноправно
легитимирана страна по предявената искова претенция.
В настоящия случай ищцата оспорва вземанията по изпълнителния лист с твърдение за
погасяването им по давност, започнала да тече след издаване на процесния изпълнителен
лист и изтекла преди образуване на настоящото производство.
От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва изводът,
че погасителната давност е законоустановен период от време, през който носителят на едно
вземане бездейства и с изтичането на който последният губи възможността да получи
защита на правото си чрез средствата на държавната принуда. Погасителната давност не
води до погасяване на самото вземане, а само на възможността да бъде принудително
изпълнено. Вземането продължава да съществува като вземане и длъжникът продължава да
го дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му
изпълнение. В този смисъл е и търсената с процесния отрицателен установителен иск
съдебна защита – установяване недължимост на вземания поради погасяване на
възможността за принудителното им изпълнение.
По делото се изясни, че процесните, оспорени от ищцата вземания, са удостоверени в
изпълнителен лист, издаден по реда на чл. 416 ГПК – въз основа на заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
Уредено като строго формално заповедното производство по чл. 410 и сл. ГПК има за
цел да установи дали едно парично вземане е спорно и в случаите, при които е останало
неоспорено от длъжника да даде по-бърза защита на кредитора чрез издаване на
изпълнително основание – заповед за изпълнение /арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК/, която да
послужи да принудително изпълнение на притезанието по реда на чл. 442 и сл. ГПК.
От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 423, чл. 424 и чл. 439 ГПК следва
изводът, че влязлата в сила по реда на чл. 416 ГПК – като неоспорена в срок от длъжника
заповед за изпълнение на парично задължение има правни последици, аналогични на
7
влязлото в законна сила съдебно решение. Безспорно същата се ползва с изпълнителната
сила, присъща на осъдителните решения и представлява съдебно изпълнително основание за
удостоверените в нея парични вземания. Същевременно, заповедта за изпълнение има
установително действие в отношенията между страните, като влизането в сила препятства
оспорването на вземанията въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били
известни на длъжника и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на
срока за възражение – арг. чл. 424 ГПК.
Вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение, може да бъде оспорено
единствено по реда на чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, които по характера си представляват
извънредни хипотези, с ограничено във времето приложение. Същевременно и в
заповедното производство, в хода на което е издадено изпълнителното основание,
допустима форма на защита е искът по чл. 439 ГПК, който обаче може да се основава само
на факти, настъпили след изтичането на срока за подаване на възражение – арг. чл. 439, ал. 2
ГПК.
Всичко изложено дотук дава основание на съда да приеме, че влязлата в сила заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК има присъщото на съдебните решения установително
действие в отношенията между страните, поради което спрямо удостоверените в същата
вземания, от влизането и в сила, става приложим петгодишният давностен срок съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК. В този смисъл са и мотивите, изложени в Определение
№ 214 от 15.05.2018 г. по гр. дело 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV гр. о., постановено в
производство по реда на чл. 288 ГПК, в които е отразено, че влязлата в сила заповед за
изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че
вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение, в
който смисъл са и Определение № 443 от 30.07.2015 г. по ч. търг. дело № 1366/2015 г., II т. о.,
ТК на ВКС, така също и Определение № 576 от 16.09.2015 г. по ч. гр. дело № 4647/2015 г.,
IV г. о., ГК на ВКС.
Следователно, спрямо процесните, оспорени от ищцата вземания, за които по ч. гр.
дело № 29244/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 73-ти състав са издадени заповед
за изпълнение на парични задължения въз основа на документ и изпълнителен лист от
09.07.2012 г. е приложим петгодишният давностен срок – арг. чл. 117, ал. 2 ЗЗД, започнал да
тече от момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение. По делото не се спори
връчване на препис от заповедта за изпълнение на ищцата, заедно с поканата за доброволно
изпълнение в хода на изп. дело № 906/2012 г., като са останали неоспорени твърденията на
ответника, че връчването е осъществено на 13.09.2012 г. чрез куриер. Считано от този
момент, двуседмичният срок за оспорване на заповедта за изпълнение спрямо ищцата К. С. е
изтекъл на 27.09.2012 г., като считано от 28.09.2012 г. следва да се приеме, че спрямо нея
заповедта за изпълнение е влязла в сила.
При извършване на преценката погасено ли е по давност процесното вземане за
главница от значение е не само изтичането на предвидения срок, но и бездействието на
кредитора през този период, което да има за последица погасяване на правото му за
принудително събиране на паричните притезания.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, в. „в“ ЗЗД сред основанията за прекъсване на
давността е и предприемането на действия за принудително изпълнение, като от
прекъсването на давността започва да тече нова такава – арг. чл. 117, ал. 1 ЗЗД.
Събраните по делото доказателства водят до извод, че този давностен срок е прекъснат
с подаване на молбата от първоначалния кредитор [фирма] от 13.08.2012 г., въз основа на
която е образувано изп. дело № 906/2012 г. по описа на ЧСИ У.Д..
Изясни се, че последната съдържа и изрично искане относно конкретни начини на
изпълнение – чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти на длъжника, респ. запор
на движими вещи/вземания и конкретно по отношение на длъжника К. С. за налагане на
8
запор върху получавано от същата трудово възнаграждение.
Предвид това и при съобразяване със задължителните разяснения, дадени в мотивите
на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, съдът счита, че тази молба на [фирма], в качеството му на кредитор по
изпълнителния лист, обективираща конкретни искания и която е била приета от органа по
принудителното изпълнение като редовна такава, е първото действие, което е довело до
прекъсване на давността по отношение на процесното вземане и нова такава е започнала да
тече, считано от следващия ден – 14.08.2012 г.
Съдът намира, че на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД тази молба е довела и до
спиране на давностния срок за вземанията по изпълнителния лист, през време на
изпълнителното производство, съобразявайки разясненията, дадени в Постановление № 3 от
18.11.1980 г. на Пленума на ВС, като нова давност е започнала да тече от момента на
отмяната на тълкуването на правната норма, дадено с това постановление на ВС, извършена
с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. В мотивите на постановлението изрично е прието, че след образуване на
изпълнителното дело, при висящност на изпълнителния процес, прекъснатата вече давност
се спира, тъй като изпълнителният процес е също съдебен процес, част от гражданския
такъв, каквато част е и предшестващото го исково производство, в хода на което давност не
тече докато трае процесът. Този акт на върховната съдебна инстанция е отменен с
Тълкувателното решение № 2 от 26.06.2015 г., която отмяна има действие занапред, а новото
тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от момента на постановяването
на новия тълкувателен акт (в този смисъл Тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по тълк.
дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017
г. ГК, ІV г. о. на ВКС).
Ето защо, докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани
преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е
започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.
Следователно, считано от 26.06.2015 г. действието на процесното спиране е
преустановено, като от този момент е започнал да тече приложимият към вземането
тригодишен давностен срок, който поначало изтича на 26.06.2020 г.
При съобразяване с данните, следващи от приобщените писмени доказателства, съдът
приема, че след изтичане на периода, през който давността е спряла да тече – след 26.06.2015
г. са предприети конкретни изпълнителни действия, които са довели до прекъсване на
основание чл. 116, б. „в” ЗЗД на давностния срок за вземанията, по които ищцата е насрещно
задължено лице. Такъв характер има молбата на взискателя [фирма] от 13.05.2016 г., с
отправено искане за конституирането му на основание чл. 429 ГПК като взискател по
изпълнителното дело, за извършване на справки за трудови договори, движими и недвижими
вещи за всички задължени лица и при наличието на такива за предприемане на действия по
обезпечаване на вземанията. Такъв характер имат и извършените постъпления на суми след
26.06.2015 г., вследствие от наложени запори върху трудовото възнаграждение, получавано
от ищцата К. С. от трето задължено лице [фирма], конкретно на 02.02.2017 г. и на 01.02.2018
г., последното именно на 01.02.2018 г. – съгласно данните, съдържащи се в справката по изп.
дело № 906/2012 г. (л. 291 от настоящото) и приложените по същото преводно нареждане за
кредитен превод от 02.02.2017 г. и преводно нареждане за кредитен превод от 01.02.2018 г.
За да достигне до този извод съдът съобрази задължителните за съда разяснения, дадени в
мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС прекъсва давността предприемането на което и да е изпълнително действие
в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
9
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), като: насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В тълкувателното
решение е разяснено също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването
на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Ето защо, съдът приема, че в случая давността по отношение на вземанията по
процесния изпълнителен лист и конкретно по отношение на останалата неплатена главница
е била прекъсната на 02.02.2017 г. и последно в рамките на изп. дело № 906/2012 г. на
01.02.2018 г. с последното постъпление на суми по изп. дело от наложен запор.
Постъпването на суми от запора на трудовото възнаграждение на длъжника до 01.02.2018 г.
прекъсва давността, тъй като при налични плащания взискателят няма правен интерес да
иска нови изпълнителни действия. Считано от следващия ден – 02.02.2018 г. е започнал да
тече нов 5-годишен давностен срок, който поначало изтича на 02.02.2023 г.
Съдът съобрази спирането на давността за вземанията по изпълнителния лист за срока
от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение, доколкото съгласно Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ бр. 34 от 09.04.2020 г.) за
този период спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти – арг. чл. 3, т. 2 от закона. Съгласно § 13 от
Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона
за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време
на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този
закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението
на давностния срок е възобновено на 21.05.2020 г. Следователно, процесният давностен срок
по отношение на вземането от ищцата е бил спрян за период от 2 месеца и 7 дни, а именно
през времето от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г., поради което същият поначало изтича на
09.04.2023 г.
Същевременно обаче, този срок е прекъснат с подаване на молбата от взискателя и
ищец по настоящото дело [фирма] от 16.11.2022 г. с искане за образуване на изпълнително
дело, съдържаща изрично искане за налагане на запори при установени трудови
правоотношения на длъжниците, банкови сметки и вземания от трети лица, включително
възлагане на правомощия съгласно чл. 18 ЗЧСИ. Този извод следва и от разясненията,
дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, съгласно които искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Впоследствие
давностният срок е прекъснат и с налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника К. С. със запорно съобщение от 28.02.2024 г. и от момента на получаването му от
адресата на 08.03.2024 г.
Предвид изложеното, съдът намира, че считано от последното действие, довело до
прекъсване на давността за вземанията в хода на изп. дело № 906/2012 г. – постъпилото
плащане от трето задължено лице в резултат от наложен запор на 02.02.2018 г. до подаване
на молбата от взискателя от 16.11.2022 г. с искане за извършване на конкретни изпълнителни
действия, не е изтекъл период от 5 години.
Съдът, съобразявайки и формираната трайна съдебна практика, намира, че с
предявяване на иска по чл. 439 ГПК, в случая на 14.03.2024 г., давността е спряла да тече
докато трае процесът по иска за оспорване на вземането от длъжника и на основание чл.
10
115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД - в т. см. Решение № 50017 от 27.03.2023 г. по гр. д. № 720/2022 г., ІV
ГО на ВКС, Решение № 50105 от 15.06.2023 г. по гр. д. № 1589/2021 г., ІV ГО на ВКС,
Решение № 50099 от 28.11.2023 г. по гр. д. № 3614/2020 г., ІІІ ГО на ВКС. Ето защо, съдът
съобразява налице ли е изтекъл давностен срок до образуване на настоящото исково дело.
В случая, от последното предприето изпълнително действие – налагане на запор от
08.03.2024 г. върху трудовото възнаграждение на длъжника К. С. със запорно съобщение от
28.02.2024 г. до образуване на настоящото дело на 14.03.2024 г. не е изтекъл приложимият
към вземането 5-годишен давностен срок.
С оглед всичко изложено дотук, предявената искова претенция, основана на твърдения
за недължимост на вземането за главница в размер от 1845,95 лева, представляваща
непогасена част от главницата в общ размер от 2197,65 лева, по процесния изпълнителен
лист, поради погасяването му по давност в период след издаване на изпълнителния лист и
преди образуване на настоящото производство, се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора право на разноски има само ответното дружество. На
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК в полза на същото следва да бъде присъдена сумата от
100 лева – юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, чийто размер съдът
определи в минимален такъв на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закон за правната
помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази вида и
обема на извършената дейност от процесуалния му представител, изразяващи се в подаване
на писмен отговор без процесуално представителство в проведеното о.с.з., както и липсата
на фактическа и правна сложност на делото, приключило в рамките на едно съдебно
заседание, без допълнително събиране на доказателства, извън заявените от страните с
исковата молба и депозирания писмен отговор. Сторените от ищцата разноски следва да
останат за нейна сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявения от К. Ж. С., с ЕГН:
********** и адрес: [адрес] срещу [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на
управление: [адрес], бизнес сграда „***“, ет. 6 отрицателен установителен иск по чл. 439, ал.
1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК В ЧАСТТА относно признаване недължимостта на сумата над
1845,95 лева до пълния предявен размер от 2197,65 лева или за сумата от 351,70 лева,
представляваща главница по договор за кредит, ведно със законната лихва до 27.02.2024 г.,
на сумата от 559,35 лева, представляваща договорна лихва за периода 01.09.2010 г. –
13.06.2012 г. и на разноските по делото в размер от 55,14 лева за държавна такса и 267,25
лева – адвокатско възнаграждение, които вземания са удостоверени в изпълнителен лист от
09.07.2012 г., издаден по ч. гр. дело № 29244/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 73-
ти състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Ж. С., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] срещу
[фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], бизнес сграда „***“, ет.
6 отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК В ОСТАНАЛАТА
ЧАСТ - относно признаване недължимостта на сумата от 1845,95 лева, представляваща
останалата непогасена чрез плащане главница по договор за кредит, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 28.02.2024г. до окончателното плащане на вземането, които
вземания са удостоверени в изпълнителен лист от 09.07.2012 г., издаден по ч. гр. дело №
29244/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 73-ти състав, въз основа на който е
11
образувано и висящо изпълнително дело № 2022***0401004/2022 г. по описа на ЧСИ А.Б.,
поради новонастъпило обстоятелство - погасяване по давност на правото за принудителното
им събиране.
ОСЪЖДА К. Ж. С., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] да заплати на [фирма], с ЕИК:
[ЕИК], със седалище и адрес на управление сумата от 100 лева, представляваща разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО в прекратителната му част подлежи на обжалване с частна жалба, пред
Софийски градски съд, в едноседмичен срок от връчване на препис на страните, а в
останалата му част – с въззивна жалба, пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12