Разпореждане по дело №47375/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 19915
Дата: 29 септември 2021 г.
Съдия: Розалина Георгиева Ботева
Дело: 20211110147375
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 16 август 2021 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 19915
гр. София, 29.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Частно гражданско
дело № 20211110147375 по описа за 2021 година
Производството е образувано по заявление на /ЮЛ/ срещу Й. С. С. за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК за сумата 3890 лева,
представляваща главница по договор за овърдрафт по разплащателна сметка № /№//
27.02.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 13.08.2021г., до окончателното
плащане на сумата, сумата 323,55 лева, представляваща договорна възнаградителна
лихва от 21.08.2019г. до 21.05.2020г., сумата 9,56 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 21.08.2019г. до 12.03.2020г., сумата 977,30 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 14.05.2020г. до 04.08.2021г., сумата 15 лева- такса
за ограничаване вредните последици при просрочие.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска
издаване на заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното
съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК.
Следователно, предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с
всички правноиндивидуализиращи белези– страни, предмет (основание, период, вид) и
размер, т.е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на
изискванията за редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и
изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или
добрите нрави– арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. Целта на тази правна норма е да не
допуска в полза на заявителя да се издаде заповед за изпълнение за вземане, което не
може изобщо валидно да възникне (поради противоречието му с императивни правни
норми и/или добрите нрави), тъй като проверката дали подобно вземане е спорно или
не между страните (каквато е основната цел на заповедното производство) би била
лишена от смисъл.
1
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Съдът намира, че таксата за ограничаване вредните последици
от забавата не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК. Срещу тази такса не се
дължи никакво поведение, а изискуемостта им следва автоматично от момента на
изпадане на длъжника в забава. В този аспект това вземане няма характер на такса, тъй
като не се дължи заради извършени разходи, а по същество служи като обезщетение за
вреди от забавата. Съгласно императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата, която не може да надвишава законната лихва.
Следователно, в случай на забава, потребителят по договор за потребителски кредит
дължи само обезщетение в размер на законната лихва, за която по настоящото дело
вече е издадена заповед за изпълнение. Процесната клауза, регламентираща такса за
ограничаване на вредните последици от забавата, преследва забранена от закона цел–
потребителят да заплати още едно обезщетение за забава, и в този смисъл е нищожна
поради противоречието й с императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
заявлението в посочената част – относно възнаграждение за допълнителен пакет
услуги и такса за извънсъдебно събиране на вземането, следва да бъде отхвърлено.

Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 40609/ 13.08.2020г. на /ЮЛ/ срещу Й. С. С. за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на паричен
документ по чл. 417 ГПК в частта за сумата 15 лева, представляваща такса разходи
ограничаване вредните последици от забавата, като неоснователно.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2