РЕШЕНИЕ№
261605
гр. Пловдив, 09.12.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХV граждански състав, в публичното
заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Катя Янева,
като разгледа докладваното гр. дело № 17037 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Я.Х.К.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание по чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване на
паричните притезания, удостоверени в Заповед № 6890/31.07.2019 г. за
изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 12681/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, XIII граждански състав, както следва: 764,46 лв. – главница по договор за паричен заем № ......, сключен
между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт” АД; сумата от 914,49 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода 13.10.2015 г. до 09.06.2016 г., които вземания са прехвърлени на ищеца
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Приложение № 1 от 01.08.2016 г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г.,
сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, както и за установяване на вземането в
размер от 369, 70 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода от 14.10.2015 г. до 30.07.2019 г., ведно със
законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 30.07.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението.
Ищецът
твърди, че е кредитор на ответника по силата на Приложение № 1 от 01.08.2016 г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010
г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, с което цедентът прехвърлил на ищеца
процесните вземания срещу длъжника. За прехвърлянето на вземането длъжникът бил
уведомен с уведомително писмо от цедента, изпратено до длъжника, но върнато в
цялост с отбелязване, че пратката е останала непотърсена. Прилага уведомлението
към исковата молба и счита, че с връчването й за отговор, изявлението на
цедента следва да се счита достигнало до длъжника. Твърди, че на 15.06.2015 г.
ответната страна сключила с „Изи Асет Мениджмънт” АД договор за паричен заем № .....,
по силата на който заемодателят се задължил да предаде на заемателя сумата от
1 500 лв. срещу насрещното му задължение, да върне последната, ведно с
възнаградителна лихва от 299, 28 лв. на 12 равни месечни погасителни вноски,
всяка в размер от 149, 94 лв. Падежът на първата погасителна вноска бил на
15.07.2015 г., а на последната – 09.06.2016 г. Твърди, че заемателят се е
задължил, в тридневен срок от подписване на договора да предостави обезпечение
на договора, чрез осигуряване на поръчителство от две физически лица, които да
отговарят на посочените в договора изисквания. Поради неизпълнение на
задължението за осигуряване на обезпечение, на длъжника била начислена
неустойка в размер от 1 345, 92 лв., платима на 12 равни вноски, всяка в
размер от 112, 16 лв. Сочи, че заемополучателят погасил сумата в общ размер от
1 511, 25 лв., с която били погасени задълженията му, както следва - сумата от 431, 43 лв. – за неустойка, сумата
от 45 лв. – такса разходи, сумата от 299, 28 лв. за договорна лихва и сумата от
735, 54 лв. за главница. Претендира заплащане на останалите непогасени
задължения по вноски. Поради неизпълнение на задължението на заемополучателя за
заплащане на задължението му, последният следвало да заплати и обезщетение за
забава. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените
установителни искове, ведно със законните последици.
Ответната страна Я.Х.К., не е
депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на
исковата молба.
Съдът,
като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен
съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД,
чл. 92, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.
Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията,
обективирани в Заповед №
6890/31.07.2019 г. за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 12681/2019 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, XIII граждански състав, както следва: 764, 46 лв. – главница по договор за паричен
заем № ......, сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт” АД; сумата от
914, 49 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода
13.10.2015 г. до 09.06.2016 г., които вземания са прехвърлени на ищеца „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД с Приложение № 1 от 01.08.2016 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен
с „Изи Асет Мениджмънт” АД, както и за установяване на вземането в размер от
369, 70 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 14.10.2015 г. до
30.07.2019 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.07.2019 г.,
до окончателното изплащане на задължението.
Против
заповедта за изпълнение е депозирано възражение от страна на длъжника, поради което и
съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е дал указания на заявителя да
предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в
срок.
Искът
е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК,
поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.
Производството
пред настоящия съдебен състав се развива по реда на чл. 422 ГПК, като ответната
страна не е депозирала в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.
В заповедното производството ответната страна е депозирала възражение против
заповед за изпълнение, като е посочила, че не заплаща задълженията си по
кредита, поради влошеното й здравословно състояние, което е възпрепятства да
реализира доходи чрез полагане на труд. Възразява срещу размера на
претендираната неустойка, която е с по-висока стойност от главницата. Моли се
за предоставяне на възможност за разсрочено заплащане на задължението чрез
определяне на минимална вноска.
Съдът
следва да съобрази, релевираните от ответната страна възражения в хода на
заповедното производство.
От
договор за паричен заем № ......, сключен между “Изи Асет Мениджмънт” АД и Я.Х.К.,
се установява, че между страните е породено правоотношение по договор за заем,
по силата на което заемодателят се е задължил да предостави на заемателя сумата
от 1 500 лв. срещу насрещното задължение на заемателя да върне сумата от 1 799,
28 лв. на 12 равни месечни погасителни вноски съгласно погасителен план, обективиран
в договора. Установен е размерът на погасителната вноска от 149, 94 лв. с падеж
на първата вноска на 15.07.2015 г. и падеж на последната на 09.06.2016 г.
Установен
е фиксиран годишен лихвен процент на заема от 35 % и годишен процент на
разходите на заема от 41, 87 %. В клаузата на чл. 4 от Договора страните са
уговорили, че заемателят поема задължение в тридневен срок от сключване на
договора да представи обезпечение от две физически лица – поръчители, които да
отговарят на посочените в договора
условия за платежоспособност или банкова гаранция в размер на дължимата
сума със срок на действие – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията
по договора. В клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договора е уговорена неустойка за
неизпълнение на това задължение в размер на сумата от 1 345, 92 лв., която
се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, към които се
добавя сумата от 112, 16 лв. Страните са се съгласили, че при забава за
заплащане на някоя от погасителните вноски за всеки ден забава се начислява
законна лихва за забава върху забавената сума - чл. 8, ал. 1 от Договора.
С
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г.,
сключени между “Изи Асет Мениджмънт” АД и Агенция за събиране на вземания ООД
страните са уговорили, че продавачът прехвърля на купувача станалите ликвидни и
изсикуеми в пълен размер вземания, произтичащи от договори за потребителски
кредит, сключени с физически лица, които не изпълняват задълженията си,
индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна част от договора, считано от
датата на неговото съставяне. По делото е представено Приложение № 1 от 01.08.2016
г. към договора, в което е посочено вземането на цедента “Изи Асет Мениджмънт”
АД против Я.Х.К., с посочен единен граждански номер, по договор от 15.06.2015
г. с размер на отпуснатата главница от 1 500 лв.; обща дължима сума по кредита 3 145,
20 лв.; остатък от дължимата сума към 01.08.2016 г. – 2 317, 15 лв., в
това число и лихва за просрочие към 01.08.2016 г. от 53, 20 лв.
Съдът
намира, че от така представените писмени доказателствени средства се
установява, че ищецът е активно матриалноправно легитимиран по предявените
искове. Прехвърленото вземане е надлежно индивидуализирано чрез посочване на
неговия носител – три имена и единен граждански номер, правното основание, от
което произтича вземането на цедента – договор за кредит от 15.06.2015 г. и
неговият размер – към датата на сключване на приложението към договора.
Следователно е налице воля за прехвърляне на процесното вземане, доколкото и
последното е надлежно индивидуализирано в представеното приложение към
договора.
Същевременно
в клаузата на чл. 10 от Договора за кредит изрично е предвидена възможността
заемодателят да прехвърли правата си по договора на трето лице, поради което в
случая не е налице противоречие с нормата на чл. 26 от ЗПК.
Съдът
намира, че прехвърлянето на вземането е произвело правното си действие по
отношение на длъжника в съответствие с изискванията, въведени в разпоредбата на
чл. 99, ал. 4 ЗЗД. На първо място следва да се посочи, че по делото е
представено пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни
задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник, в който смисъл е и Решение №
156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. на ВКС.
Длъжникът
не е получил уведомлението за прехвърляне на вземането, доколкото видно от
представената по делото обратна разписка се е върнала с отбелязване като
непотърсена.
Следва
обаче да се приеме, че приложеното към исковата молба уведомление, изхождащо от
цесионера в качеството му на пълномощник на стария кредитор, и достигнало до
длъжника с нея, представлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99,
ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление
следва да бъде съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане
на иска на цесионера срещу длъжника. В този смисъл е и константната практика на
Върховния касационен съд - напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. №
1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.
Договорът
за цесия е договор, по силата на който носителят на едно вземане го отстъпва на
трето лице и по силата на който настъпва промяна в субектите на облигационното
правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил
вземането си. Предвид изложеното следва да се приеме, че цесионерът – ищец
разполага с материланоправна легитимация в исковото производство пред
настоящата съдебна инстанция, образувано по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл.
415, ал. 1 ЗЗД.
Вземането,
предмет на договора за цесия, е породено от сключен между първоначалния кредитор
"Изи Асет Мениджмънт" АД и длъжника – ответник договор за паричен
заем, по силата на който заемодателят се е задължил да предостави сумата в
размер на 1 500 лв., а заемателят да върне последната, ведно с договорна лихва
или сумата от 1 799, 28 лв. на 12 равни месечни вноски.
По
отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да
намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото
заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Съгласно
чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.
20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно
от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК
- изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване.
Договорът
за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на
разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът и общият размер на
всички плащания по договора. В договора липсва посочване на датата, на която
настъпва падежът на седмичните погасителни вноски и начинът на разпределянето
им за погасяване на всички установени задължения на длъжника.
С
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК е установено, че договорът за
потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването.
В
случая в договора за потребителски кредит е посочена стойността на заемната
сума и общата сума, която подлежи на връщане, с установяване, че последната
следва да се изплати разсрочено на 12 месечни погасителни вноски съобразно
погасителния план, обективиран в договора с падеж на последната вноска на
09.06.2016 г. Установен е размерът на годишния лихвен процент и общата сума,
която подлежи на връщане от длъжника, формирана от задължението за погасяване
на главницата и възнаградителната лихва.
Следователно
сключения между страните договор за кредит отговоря на установените в Закона за
потребителския кредит изисквания за необходимо съдържание.
Съдът
обаче намира, че договорът за заем е частично недействителен – досежно клаузата
на чл. 4, ал. 2 от Договора, с която е уговорена неустойка за неизпълнение на
задължението за учредяване на обезпечение в установения в разпоредбата на чл.
4, ал. 1 от Договора вид, както и досежно клаузата на чл. 8, ал. 1 от Договора,
с която е уговорена такса разходи за принудително събиране на вземането.
В
клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на
това задължение в размер на сумата от 1 345, 92 лв., която се заплаща
разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, към които се добавя сумата
от 112, 16 лв. Страните са се съгласили, че при забава за заплащане на някоя от
погасителните вноски за всеки ден забава се начислява законна лихва за забава
върху забавената сума - чл. 8, ал. 2 от Договора.
Съгласно
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от
15.07.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС неустойката следва да се
приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В цитираното
тълкувателно решение е посочено, че условията и предпоставките за нищожност на
клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави
за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени
критерии: 1. естеството им на парични или на непарични и размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна)
и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова
част; 4. съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди
Следва
да се посочи, че освен типичната обезпечителна и обезщетителна функция, на
неустойката може да се придаде и санкционна функция. В случая неустойката е
уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му
не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за
паричен заем. Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция
на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на неустойка
за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, близък до този на
главницата, съдът намира за установено в разрез с добрите нрави. Това е така,
тъй като по този начин се цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение на
кредитора, извън установения годишен процент на разходите. По изложените
съображения неустоечната клауза е недействителна и съобразно разпоредбата на
чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил
правно действие и искът за присъждане на сумата от сумата от 914, 49 лв. -
неустойка за неизпълнение на договорно задължение, следва да се отхвърли като
неоснователен.
Досежно
задължението за заплащане на главница, договорът за заем е съобразен с
изискванията на Закона за потребителския кредит, поради което е възникнало
задължението за връщане на предоставената в заем сума, доколкото е настъпил
падежа за заплащане и на последната вноска за погасяване на задължението.
Съдът
намира, че цедентът – кредитодател е изпълнил поетото с договора задължение за
предаване на заемната сума на ответната страна, в който смисъл е признанието на
последната в депозираното в хода на заповедното производство възражение. За да
достигне до този извод съдът съобрази и обстоятелството, че преди депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответната страна е погасила
частично задълженията си по договора за кредит.
По
делото е представена справка за задълженията по договора за кредит, издадена от
страна на кредитодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД. От така представената справка
се установява, че преди прехвърляне на вземането в полза на ищеца ответната
страна е погасила сумата от общо 881, 25 лв., а след прехвърляне на вземането –
сумата от 585 лв. С така заплатените от страна на длъжника суми е погасено
изцяло задължението за заплащане на възнаградителна лихва от 299 , 28 лв.,
задължението за главница до размер на сумата от 764, 46 лв. и задължението за
неустойка до размер на сумата от 914, 49 лв.
Следователно
общо заплатената от длъжника сума от 1 466, 25 лв. е разпределена за
погасяване на задълженията по договора както следва: сумата от 735, 54 лв. за
главница, сумата от 299, 28 лв. за лихва и сумата от 431, 43 лв. за неустойка.
Предвид установената от съда нищожно на клаузата
за неустойка, плащанията на ответната страна по тази клауза в размер на сумата
от 431, 43 лв., са извършени при начална липса на правно основание и последните
са били недължими. Следователно и ищецът е следвало да погаси задължението по
правилата на чл. 76 ЗЗД. Предвид така изложеното заплатена сума по клаузата за
неустойка от 431, 43 лв. следва да се приспадне от задължението за главница от
764, 46 лв., като исковата претенция за главница следва да бъде уважена до
размер на сумата от 333, 03 лв. и да се отхвърли за разликата над 333, 03 лв.
до пълния му предявен размер от 764, 46 лв.
Тъй
като длъжникът не е изпълнил точно в темпорално отношение задължението си за
заплащане на главницата на седмични вноски с установен в договора падеж за
погасяване, ответникът следва да заплати и обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжник изпада в забава след изтичането му – арг. чл. 84, ал. 1, изр. първо ЗЗД. Следователно и обезщетение за забава следва да се присъди, считано от
датата, следваща падежа на първата непогасена вноска. Съдът при съобразяване на
представената по делото справка за задълженията на страната, съдържаща
посочване на размера на вноската за погасяване на задълженията по пера, установи,
че задължението за главница е формирано от последните три вноски по кредита,
като е останала непогасена вноската с падеж на 10.04.2016 г. до размер на
сумата от 91, 82 лв. и последните две погасителни вноски с падеж на 10.05.2016
г. и 09.06.2016 г. в пълния им размер. Следователно обезщетението за забава
следва да се определи върху всяка непогасена вноска за период от датата,
следваща падежа на всяка вноска (11.04.2016 г. за първата) до датата –
предхождаща деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 29.07.2019 г., тъй като от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение – 30.07.2019 г., се дължи законна лихва за
забава, като законна последица от уважаване на исковата претенция за главница и
би се достигнало до присъждане на обезщетение в двоен размер за един и същи
ден. Предвид изложеното съдът служебно установи размера на обезщетението за
забава, посредством интернет калкулатор (https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html). Така определен
размерът на обезщетението за забава е за сумата от 123, 33 лв. за периода от
11.04.2016 г. до 29.07.2019 г., до който размер акцесорната искова претенция е
основателна, като за сумата над този размер до пълния й предявен размер от 369,
70 лв. и за периода от 14.10.2015 г. до 10.04.2016 г. и за дата – 30.07.2019
г., искът следва да се отхвърли.
Предвид
така установеното искът за главница по договор за заем № ..... от 15.06.2015
г., сключен с “Изи Асет Мениджмънт” АД следва да бъде уважен за сумата от 333,
03 лв., като последният следва да се отхвърли за разликата до пълния му
предявен размер от 764, 46 лв., поради прихващане със сумата от 431, 43 лв.
недължимо платено задължение за неустойка. Следва да се присъди обезщетение за
забава за периода от 11.04.2016 г. до 29.07.2019 г. в размер от 123, 33 лв.,
като за разликата над така установения размер до пълния й предявен размер от
369, 70 лв. и за периода от 14.10.2015 г. до 10.04.2016 г. и за дата – 30.07.2019
г., искът по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следва да се отхвърли. Неоснователна е исковата претенция за установяване
дължимостта на сумата 914, 49 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно
задължение, предвид установената нищожност на клаузата от
договора, по силата на която последната е уговорена.
В
хода на заповедното производство длъжникът е направил искане за разсрочване на
задължението с определяне на минимална вноска, която следва да бъде заплатена,
като мотивира искането си по съображения за влошено здравословно състояние.
Компетентен да се произнесе по искането за разсрочване на задължението на
основание чл. 241 ГПК е исковият съд в производството по чл. 422 ГПК, в който
смисъл съдът съобрази постановките на т. 14 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът намира, че
искането на ответната страна следва да се остави без уважение, тъй като
последната не е представила доказателства, от които да се установява, че са
налице предпоставките за постановяване на разсрочено заплащане на задълженията,
а именно доказателство за влошено здравословно състояние на длъжника. За
допускане на отсрочването или разсрочването на изпълнението е в тежест на
лицето поискало това да представи доказателства, обосноваващи необходимостта от
уважаване на искането.
С
оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената част от
иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени пропорционално
сторените, както в настоящото съдебно производство разноски, така и тези в
заповедното производство по ч.гр.д. № 12681/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния
иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство
– относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези
разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В заповедното
производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на 90, 97 лв., като
следва да му се присъдят по съразмерност
20, 26 лв. В исковото производство ищецът е доказал заплащането на
държавна такса в размер от 40, 97 лв. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК претендира
юрисконсутско възнаграждение от 150 лв. Съдът при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото размерът на
юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във
вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ
следва да бъде в размер от 100 лв.
Следователно общият размер на сторените от ищеца разноски в исковото
производство е 140, 97 лв., от които с оглед уважената част от предявените
искове следва да бъде присъдена сумата от 31, 40 лв.
В
полза на ответната страна се следват разноски съобразно отхвърлената част от
иска, но не подлежат на присъждане, тъй като такива не са сторени.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по
исковете с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД., вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че Я.Х.К., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев"
№ 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 333, 03 лв. - главница по договор за
паричен заем № ......, сключен
между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт” АД, което вземане е прехвърлено на ищеца
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Приложение № 1 от 01.08.2016 г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г.,
сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, ведно със законна мораторна лихва върху
тази сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 30.07.2019 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 123, 33 лв. – обезщетение за забава,
изтекло за периода от 11.04.2016 г. до 29.07.2019 г., за които вземания е
издадена Заповед №
6890/31.07.2019 г. за изпълнение по ч. гр. д. № 12681/2019 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, XIII граждански състав, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за разликата над
уважения размер от 333, 03 лв. до пълния му предявен размер от 764, 46 лв.,
искът по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над 123, 33 лв. до пълния му предявен от 369, 70 лв. и за периода от
14.10.2015 г. до 10.04.2016 г. и за дата – 30.07.2019 г., както и искът по чл.
422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 92 ЗЗД за сумата от 914, 49 лв. - неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за периода 13.10.2015 г. до 09.06.2016 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Я.Х.К., обективирана във
възражението по ч. гр. д. №
12681/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIII граждански състав, за
разсрочване на изпълнението на постановеното по делото решение.
ОСЪЖДА Я.Х.К., да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД сумата от 20, 26 лв. – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 12681/2019 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, XIII граждански състав и сумата от 31, 40 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 17037/2019 г. на Районен съд - Пловдив, IX
граждански състав.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП