№ 39190
гр. София, 19.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Г. К. КАЦАРОВ
като разгледа докладваното от Г. К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110153168 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 247, ал. 1 Граждански процесуален кодекс ГПК/.
Образувано е по Молба с вх. № 266814/06.08.2025 г., подадена от адв. Д. М. –
процесуален представител на ищцата А. Г. за изменение на постановеното по делото
Решение № 14252/27.07.2025 г. в частта за разноските.
В молбата се твърди, че в страната има установена съдебна практика от съдилищата,
формирана по повод определянето размера на адвокатските възнаграждения, според която
след постановеното от СЕС решение по дело С-438/2022 г. съдилищата не са длъжни да се
съобразяват с минималните размери на адвокатските възнаграждния посочени в
едноименната Наредба № 1/2004 г., но те им служели за ориентир. Посочена е съдебна
практика на изброените в молбата окръжни съдилища. Адв. М. е посочил, че оказва
безплатна правна помощ на клиентката си чака възнаграждсение 7-8 след завеждане на
делото с постановеното по него решение. Не следвало да се забравя, че адвокатското
възнаграждение не било нетен доход, а част от него отивала за разходи за практиката на
адвоката. Посочени са критериите, които ВКС приема в изброените определения, за да се
определи размерът на адвокатското възнаграждение. Съдът не е присъдил данък добавена
стойност /ДДС/ върху адвокатското възнаграждение. Следвало да се направи разлика между
безвъзмездна и безплатна услуга. Тази по реда на чл. 38, ал. 1 ЗА била безплатна.
Въз основа на изложеното е поискано изменение на постановеното по делото решение в
частта за разноските и осъждането на насрещната страна да заплати на адв. М. сума в размер
на 480 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по делото.
Насрещната страна „Моят кредит“ ЕООД в своя Молба с вх. № 303249/16.09.2025 г.
поддържа неоснователност на искането. Иска оставянето му без уважение.
От фактическа страна съдът установява следното:
Производството по делото е образувано по Искова молба с вх. № 283788/09.08.2024 г.,
подадена от А. Г. Г., в която се твърди, че същата е страна по Договор за кредит №
84407/24.03.2023 г., сключен с ответното дружество. Предмет на кредита е предоставянето
на сума в заем в размер на 200 лв., като при неосигуряването на поръчител в срок,
кредитополучателката следвало да заплати неустойка в размер на 110, 10 лв. Процесуалното
представителство на ищцата е осъществено от адв. Д. М. на основание сключен Договор за
правна защита и съдействие с дата 22.08.2024 г. с вписано предоставяне на правната помощ
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Представено е доказателство за регистрация на адвоката
по ЗДДС от дата 11.04.2023 г. С постановеното по делото Решение № 14525/27.07.2025 г.
1
предявеният от ищцата иск е уважен. По отношение на дължимото на адв. М. адвокатско
възнаграждение, съдът е взел предвид направеното от ответника възражение за
прекомерност и е изложил подробни мотиви за определения от него размер от 150 лв. за
адвокатско възнаграждение.
От правна страна съдът намира следното:
По отношение искането за увеличения размера на адвокатското възнаграждение.
Съдът намира, че в процесния случай съгласно решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело
№ С-438/22 и определение № 343/15.02.2024 г. по т.дело № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II
т.о., минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004
г., нямат задължителна сила за съда. Дължимото на адв. М. адвокатско възнаграждение
следва да бъде в размер на 150 лв., като съдът взима предвид, че неговото участие по делото
се е изчерпало със съставяне на искова молба и съставяне на становище по повод на
единственото по делото открито съдебно заседание.
В Определение № 3704/16.07.2025 г. по гр. дело № 2436/2025 г. е направено примерно
изброяване на критериите за определяне размера на адвокатското възнаграждение: броят на
страните и тяхното процесуално качество, предмета на правния спор, броя и вида на
направените възражения, наличието или липсата на отклонение от типичното развитие на
гражданския процес, вида и обема на търсената съдебна защита, вида и броя на извършените
процесуални действия, действително вложените процесуални усилия за защита на
поддържаната от страната теза, броя и вида на фактическите твърдения, оспорвания,
възражения, реплики и дуплики. Страните по делото са две. Направените възражения от
ответника не са довели до допълнителна процесуална активност на процесуалния
представител на ищцата. Липсва отклонение от типичното развитие на процеса. Не са
извършвани експертизи и не са ангажирани доказателства извън тези приложени като
писмени към исковата молба.
Предвид изложеното съдът счита, че не следва да увеличава присъдения размер на
адвокатското възнаграждение.
По отношение на искането за начисляване на ДДС на така определеното адвокатско
възнаграждение.
Върху така определения размер на адвокатското възнаграждение не следва да се
начислява ДДС, поради следните съображения:
Съгласно чл.2 ЗДДС с данък върху добавената стойност се облагат всяка възмездна
облагаема доставка на стока или услуга, всяко възмездно вътреобщностно придобиване с
място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон
лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация, всяко възмездно
вътреобщностно придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение на
територията на страната, всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на
изпълнение на територията на страната на акцизни стоки, когато получателят е данъчно
задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано по
този закон, както и вносът на стоки. Видно от законовата уредба, безвъзмездните доставки
на стоки и услуги не се облагат с данък добавена стойност. Правната помощ, която адвокат
или адвокат от Европейския съюз може да оказва на лица, които имат право на издръжка, на
материално затруднени лица или на роднини, близки или на друг юрист, е безплатна. По
смисъла на чл. 9 ал.1 вр. чл.8 ЗДДС тя представлява безвъзмездна доставка на услуга.
Безвъзмездните доставки на услуги не подлежат на облагане с данък върху добавената
стойност - арг. чл.2 т.1 ЗДДС, чл.2 пар.1, б. „в" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28
ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност. Тази
услуга не може да се счете за възмездна на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. по съображения, че
възмездяването става впоследствие - с акта на съда, с който насрещната страна, при наличие
на предвидените в нормата предпоставки, бива осъдена да заплати адвокатско
възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат. Съгласно чл.25 ал.2 ЗДДС
данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена. Последващи този
2
момент действия не могат да имат значение за възникване на данъчно задължение.
Постановяването на съдебен акт, с който насрещната страна е осъдена да заплати
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не съставлява облагаема стока или
услуга по смисъла на ЗДДС. Правоотношението, по което безплатната правна помощ е
оказана, и това, създадено със съдебния акт, са между различни страни и с различно
съдържание. По първото за адвоката, оказал правната помощ, не възниква право да получи
възнаграждение, а второто е между адвоката и насрещната страна, по което адвокатът има
само права, но не н задължения. Съдържанието на създаденото със съдебния акт
правоотношение се изчерпва със задължението на оказалия безплатната помощ адвокат да
бъде платена определена парична сума от насрещната страна. Съдът не е нито
данъчнозадължено лице по смисъла на чл.3 ЗДДС, което да издаде фактура и да начисли
ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от постановения от него
осъдителен акт. Затова той не може да начислява ДДС върху дължимото за оказаната
безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение без това да е изрично предвидено в
закона. Нито ЗДДС обаче, нито ЗАдв. въвеждат такава изрична нормативни уредба, която да
се отклонява от общите правила за облагане с данък върху добавената стойност. Не следва
нещо различно от разпоредбата на §2а ДР Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатски възнаграждения. Разпоредбата няма отношение към дължимия данък върху
добавената стойност при осъществяване на безвъзмездна доставка на услуга, каквато е
безплатната правна помощ по чл.38 ал.1 ЗАдв. Тя урежда начисляването на ДДС върху
възнагражденията на регистрираните по ЗДДС адвокати и го определя като неразделна част
от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, но не установява задължение за
начисляване на ДДС при оказана безплатна правна помощ. Такова съдържание разпоредбата
не би и могла да има, защото няма законова делегация, която да овластява Висшия
адвокатски съвет да регламентира данъчни правоотношения /в този смисъл е Определение
№ 917 от 02.05.2023 г., постановено по ч.гр.дело № 1323/2023 г. на ВКС, Г.К., IV Г.О., което
се споделя изцяло от настоящия първоинстанционен състав/.
Ето защо искането за присъждане на ДДС върху определеното адвокатско
възнаграждение следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение подадената от адв. Д. М. Молба с вх. № 266814/06.08.2025 г. за
изменение на постановеното по делото Решение № 14252/27.07.2025 г. в частта му за
присъденото в негова полза на основание чл. 38, ал. 2, т. 2 ЗА адвокатско възнаграждение.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3