РЕШЕНИЕ
№ 666
гр. Бургас, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Таня Т. Русева Маркова
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20222100500400 по описа за 2022 година
Производството е образувано по постъпилата въззивна жалба от Д. Щ.
Н., от гр.П., ул.“П.К.Я.“ №*, чрез адв.Овагемова против решение №
260212/23.12.2021г по гр.д.№657/2020г на районен съд –Поморие, в частта, в
която е отхвърлен предявеният от въззивницата установителен иск за
собственост на 20,52 /294 кв.м. ид.ч. от ПИ № 57491.502.188 по КК на
гр.Поморие. Като незаконосъобразни са оспорени изводите на районния съд
относно размера на идеалните части от правото на собственост върху ПИ
57491.502.188 , придобити по наследство от Щ.Я. Щ. от въззивницата и, че
дворното място не е обща част по смисъла на чл.38 ЗС, поради което
разпорежданията във времето с отделни части от него , вкл. и делбата на
наследството на Я.Щ. Я., извършена на 13.07.1958г между наследниците на
това лице, са валидни правни сделки. Поддържа се становището, че с делбата
през 1958г не е прекратена възникналата с откриване на наследството
съсобственост върху дворното място, тъй като с нея е възникнала етажна
собственост в сградите, в резултат, на което дворното място има качество
обща част и делба е недопустима.Уговорките в протокола за извършване на
делбата относно дворното място имат значение на разпределение на реалното
му ползване. Оспорен като необоснован е изводът на районния съд, че в
спорното дворно място има и други постройки, за които не е установено да са
съсобствени, както и позоваването на установеното от вещото лице, че по
кадастрален план от 1968г има и други сгради в имота.Счита, че съгласно
1
чл.38 ЗС при сгради в етажна собственост, земята е обща част, като
съобразно съдебната практика, правилата за ЕС се прилагат и за т.н.
хоризонтална собственост, когато в съсобственото място има две и повече
сгради, които принадлежат на различни собственици.Изключение от този
принцип е хипотезата, в която дворното място е делимо и достатъчно, за да се
обособят самостоятелни имоти за отделните сгради.Според практиката на
ВКС, дворното място не е обща част и когато не всички съсобственици в
дворното място имат самостоятелни обекти и когато някой от
собствениците на дворното място нямат дял в земята, върху която е построена
сградата.Счита, че доброволната и съдебна делба са източници на етажната
собственост в случаите, при които една сграда е построена в парцел, който
макар и пълномерен, не може по-нататък да се раздели на толкова
пълномерни парцели, колкото са съсобствениците.Теренът губи своята
самостоятелност и се превръща в обща част и когато различни лица
притежават отделни сгради ,застроени в урегулиран поземлен имот.В този
случай делбата е недопустима, като съсобствеността върху терена е
принудителна.Така също собствениците на отделни самостоятелни обекти,
респ.сгради не могат да уговарят дялове в земята, различни по размер от тези
по чл.40 ЗС.Поддържа становището си, че договорките в съдебната
спогодба по делото за делба на наследството на Я. Я. от 1958г не
представляват делба на незастроената част от терена, а разпределение на
ползването му ,тъй като частите от дворното място са описани не само като
квадратура, но и като граници.По тази причина счита,че делбата на дворното
място, ако се приеме, че има такава, е нищожна, поради противоречие с две
законови разпоредби – чл.38,ал.3 ЗС и чл.40 ЗС.По тази съдебна спогодба,
припадащата се на всеки обект, прилежаща част от дворното място е
съразмерна на съотношението между стойностите на отделните помещения,
които те притежават, изчислени при учредяването на етажната
собственост.Така след делбата разпределението на постройките и дворното
място е било, както следва: за Щ. Щ. -41,66% или 110/264 ид.ч. от двора, за Д.
Щ. – 16,67% или 44/264 ид.ч. от двора ,за А. Щ. -41,66% или 110/264 ид.ч. от
двора.По тези съображения въззивницата счита, че изложените доводи на
районния съд ,че след делбата дяловете на наследниците в дворното място са
различни от тези по правилото на чл.40 ЗС е незаконосъобразен.Това
произтича от погрешната преценка на съда, че дворното място не е обща
част и рефлектира върху крайния извод на съда.Счита,че и следващото
разпореждане през 1965г с 71/264 кв.м. ид.ч. е нищожно в частта, в която се
надвишава прилежащите към продадения обект 44/264 кв.м. ид.ч. от терена,
тъй като общите части не може да бъдат предмет на прехвърлителни сделки ,
съдебна делба и придобиване по давност.Счита ,че с това разпореждане е
прехвърлена собствеността на Д. Щ., получена след извършването на делбата.
Поради това счита, че изводът на съда ,че продажбата на 71/264 ид.ч. е
валидна правна сделка е незаконосъобразен.Твърди се също, че всички
последващи сделката от 1965г прехвърляния на 71/264 ид.ч. от дворното
място също не са породили вещно-правно действие за разликата от 27/264
кв.м. ид.ч.,тъй като праводателите по тези сделки не са били собственици на
2
тези идеални части- визират се сделките, обективирани в нот.акт № 3, том
първи,н.д.№3/71г; нотариален акт №210, том първи, н.д.№458/1983г;
нотариален акт № 211,том първи,дело№ 419/84,разделителен протокол по
гр.д.№441/1984г и нотариален акт №190, том първи,дело №528/1992г.На
същото основание счита ,че сделките по нот.акт за дарение от 1985 и за
дарение от 1988г са нищожни, съответно –не са произвели вещно-правен
ефект. Проследяват се и прехвърлителните сделки от 1988г и 1992г и са
описани идеалните части от дворното място след извършване на тези сделки,
така както въззивницата счита ,че са разпределени.Проследена е и
съсобствеността в дворното място след смъртта и откриването на
наследството на Щ. Щ. и А. Я. Ф..Оспорен е като неверен констативният
нотариален акт №33, том VII, н.д.№1089/2019г в частта, в която Я. Щ. Я. е
признат за собственик на 12,61кв.м. ид.ч. , а също така и в частта, в която е
удостоверено правото на собственост върху процесния имот върху 71 кв.м. в
режим на СИО между Я. и М. Я.. Предвид на това, извършеното с нот.акт
№7739, дело №1090/2019г дарение на идеални части от процесния недвижим
имот ,извършено от ответниците М. и Я.Я. на ответника Щ.Я. не е произвело
вещно-правно действие за всички 156,95 кв.м. ид.ч. -71кв.м. в режим на СИО
и 85,95 кв.м.ид.ч. –лична собственост на Я.Я..Дарението е действително само
за 117,34 кв.м.ид.ч. от ПИ ,тъй като дарителите са притежавали в СИО 44
кв.м.ид.ч. , а дарителя Я. е притежавал 73,34 кв.м. ид.ч., негова лична
собственост, придобити с дарението от 1988г и по наследство от баща му,
открито на 07.02.1995г.Моли да се отмени решението в обжалваната част и
да се заплатят разноските пред окръжния съд.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от адв.Цена Вичева,
процесуален представител на Я. Щ. Я., М. Г. Я. и Щ. Я. Я..Отговорът е
подаден в рамките на преклузивния срок по чл.263,ал.1 ГПК и в него жалбата
е оспорена като неоснователна.Сочи се ,че съдът е приложил правилно
материалния закон и не е допуснал процесуални нарушения, каквито не се и
твърдят в жалбата.Споделят се изводите ,че към момента на делбата през
1958г в дворното място е имало няколко сгради и то не е имало статут на
обща част.Проследени са извършените разпоредителни действия с имота след
извършената делба и след смъртта на наследодателите Д. Щ. и Щ.Я. Щ. и е
направен извод, че ищцата притежава по наследство 16,15 кв.м. от дворното
място, до какъвто е стигнал и районния съд.Оспорени са твърденията,че
дворното място има характер на обща част.Счита,че дворното място, което е
извън застроената част, е обща част по предназначение и може да добие
статут на обща част към етажната собственост само, ако всички етажни
собственици са собственици и на дворното място и всички те са изразили
изрична воля дворното място да бъде обща част-хипотеза, която не е налице в
случая.Друг случай, в който земята не е обща част е, когато сградата в
режим на ЕС е построена въз основа на право на строеж или самостоятелни
обекти в нея са прехвърлени отделно от земята.Собственикът на земята в
този случай запазва правото си на собственост върху земята. На следващо
място, ако едно лице притежава идеални части от дворното място, но не е
3
титуляр на вещни права върху самостоятелен обект в сградата /какъвто е
случая с Д. Щ./, то към отношенията по повод на това дворно място не
следва да се прилагат правилата на ЕС. В случая е налице обикновена
съсобственост, като това външно на ЕС лице може да се разпорежда със
своето право при спазване на ограниченията на чл.33 ЗС.Друга хипотеза е,
когато в дворното място наред със сграда в режим на ЕС съществува и сграда
, индивидуална собственост, независимо дали нейният притежател е етажен
собственик или не. В този случай специалните правила за общите части не
могат да намерят приложение.Дворното място не обслужва единствено ЕС, но
и другия обект, правата на чийто собственик не могат да бъдат отречени.
Именно това обуславя действителността на разпорежданията с идеални части
от дворното място, извършени с нот.акт №20/1965г, с който наследниците на
Я. Щ. Я., поч. на 02.12.1956г. - Щ.Я. Щ., А. Я. Щ. и Д. Я. Щ., от общите им
175.60/264 кв.м.ид.ч. /неразпределени в делбата/ от ПИ 57491.502.188,
продават на А. Г. Д. и В. С. Б. 71/264 кв.м.ид.ч., заедно с част от друга
постройка в имота, подробно описана в този акт. Твърди се, че са
действителни сделките с нот.акт №230/1988г /земята/ на Н.Ф. и с нот. акт за
дарение № 31/ 18.09.1992г. /частта от постройката от 28 кв.м./ на ответника
Я.Я. - североизточната стая от 14 кв.м. и на Н.Ф. - югозападната стая от 14
кв.м. /събрани квадратурите на двете стаи дават общия сбор от 28 кв.м.,
колкото е притежавала бабата на страните по делбата/, като са оспорени
доводите за нищожност на сделката, обективирана в нот.акт № 190/1992г.
Оспорени са възраженията в жалбата, че в дворното място, освен сграда с
идентификатор 57491.502.188.3, няма други постройки, тъй като от
представените документи се вижда, че към момента на делбата - 1958г. в
имота има минимум още една едноетажна масивна сграда, покрита отгоре с
бетонна плоча, която е разделена на две - кухнята - стая от 28 кв.м.,
представлява едната част /в последствие разделена на две стаи от по 14 кв.м.
всяка/ и двете източни стаи с антрето, които са с площ от 41 кв.м. /обособени
от бившата пералня и обор/, поради което счита,че направеният от съда в този
смисъл извод, почива на доказателствата.
Излагат се твърдения, че етажната собственост е възникнала с делбата
през 1958г и са неоснователни твърденията в жалбата ,че делбата на
дворното място като обща част е недопустима.Това е така именно,защото с
делбата е възникнала ЕС и става смесване на делбата от 1958г , с последваща
такава, каквато не е извършвана от наследници на Я. Щ. Я..Счита, че
районният съд правилно е изчислил квотата на всеки съсобственик в
дворното място.Констатиране на нищожност на извършените разпореждания
в мотивите на съдебното решение намира за недопустимо, при липса на
предявен иск за прогласяване на нищожност на определени сделки.Моли да
се остави без уважение подадената въззивна жалба, да се потвърди решението
в обжалваната му част и да се присъдят направените разноски. Няма искания
по доказателствата .
4
Производството е с правно основание чл.124,ал.1 ГПК.
Пред въззивната инстанция е обжалвано решението на районния съд
само в частта ,в която е отхвърлен предявения от ищцата Д.Н. установителен
иск за собственост против Я. Щ. Я., М. Г. ЯН. и Щ. Я. Я. относно 20,52кв.м.
ид.ч. от следния недвижим имот: ПИ с идентификатор 57491.502.188 по
кадастралната карта на гр.Поморие, вид територия урбанизирана, с площ
264кв.м. В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано. В
исковата молба се твърди, че ищцата и първият ответник са наследници по
закон на Щ.Я. Щ. и К. Г. Щ. От своя страна Щ.Я. Щ. е наследник на Я.Щ. Я.,
поч.на 02.12.1956г, като делът му от наследството е 1/3 ид.ч. Я.Щ. Я. е
придобил собствеността върху процесния недвижим имот чрез дарение,
обективирано в нотариален акт №35,том първи,рег.№69 от 07.02.1944г.
Наследството на Я. е открито на 02.12.1956г, като неговите наследници Д. К.
Я. /съпруга/ и Щ.Я. Щ. и А. Я. Щ. /деца/ са извършили делба на имуществото,
останало от наследодателя чрез съдебна спогодба по гр.д.№728/1958г на
районен съд –Поморие. В исковата молба са описани всички последващи
сделки, извършени с процесното дворно място и ищцата е посочила какви са
квотите на съсобствениците в мястото, след извършване на тези
разпореждания, като твърди, че след тях нейната квота от дворното място е
33,90/264кв.м.ид.ч.Ако се приеме,че с делбата от 1958г дворното място не е
поделено, а само е разпределено ползването му ,то квотите според нея са
други и тя притежава 31,70/264 кв.м. ид.ч.Твърди се ,че първите двама
ответници/съпрузи/ , несъобразявайки нейните права в ПИ, са се снабдили с
констативен нотариален акт за собственост върху 71кв.м. ид.ч. от терена по
давност ,а само първият ответник – със същия нотариален акт №33, том VII,
рег.№7739, н.д.№1089/2019г на нотариус, рег.№ 607 е признат за собственик
на 85,95 кв.м.от дворното място по наследство и дарение. С нотариален акт
№ 35,том 7,рег.№7739,дело №1090/2019г първите двама ответници са се
разпоредили в полза на третия ответник с 156,95/264кв.м. ид.ч от ПИ
57491.502.188, но ищцата твърди, че не са притежавали такъв дял от правото
на собственост на имота и съответното приобретателят /третият ответник/ не
може да го придобие по силата на тази сделка.
С отговора на исковата молба, претенцията е оспорена като
неоснователна, като се твърди, че ищцата не притежава квота в
съсобствеността на ПИ ,тъй като другите съсобственици са го придобили по
давност , евентуално тя е собственик на 16,15 кв.м. от дворното място, като
се проследени отново извършените разпоредителни сделки с терена през
годините,както и разпределението на квотите след откриване на
наследството на Д. Щ. и Щ.Я. Щ.. Оспорено е твърдението, че първите двама
ответници са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на 71
кв.м.ид.ч. от дворното място по давност, като се твърди, че посочените 71
кв.м.ид.ч. са закупени от ответниците по време на брака им и са станали
СИО.
5
С молба – уточнение на иска /стр.90 от делото/ са въведени нови
твърдения относно съсобствеността в терена: твърди се, че с делбата от 1958г
е извършено само разпределение на ползването на дворното място, тъй като
съобразно разпоредбата на чл.38,ал.1 ЗС общите части, каквото е дворното
място не могат да се делят.С извършването на делбата, според ищцата, е
възникнала хоризонтална и вертикална етажна собственост, като всеки от
тримата съделители получава самостоятелен обект, а обслужващата
постройка/обор/ няма качеството на самостоятелен обект и остава
съсобствен.Обемът на общите части се определя към момента на учредяване
на етажната собственост по начина, указан в чл.40 ЗС, която разпоредба е
императивна и съсобствениците не могат да уговарят дялове от общите части
по друг начин, освен като съотношение между стойностите на отделните
обекти. В този смисъл счита, че уговорките в делбата относно идеалните
части от дворното място, които получават съделителите са нищожни, с оглед
цитираната разпоредба на ЗС.Поради това ищцата счита, че квотите в
дворното място след делбата от 1958г и възникналата етажна собственост са,
както следва: за Щ.Я. Щ. – 110/264кв.м. ид.ч.;за Д. Я. Щ. – 44/264 кв.м. ид.ч.
и за А. Щ. – 110/264 кв.м. ид.ч.Счита ,че последващите разпореждания с
ид.части от дворното място, надвишаващи посочените квоти са нищожни, тъй
като прехвърлителите не са били собственици на прехвърленото дворно
място в посочения в нотариалните актове обем.Счита също, че дворното
място, като обща част, не може да се придобива по давност, а освен това не са
осъществени елементите на придобивната давност.С тази молба е изменен
размерът на установителната претенция относно дворното място - ищцата
претендира да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че тя
е собственик на 36,66 /264кв.м. ид.ч. от дворното място по наследяване.
С атакуваното съдебно решение, районният съд е уважил
установителния иск за собственост върху дворното място за
16,14кв.м.ид.ч.,като е изложил мотиви, че делбата от 1958година не е
нищожна.Съдът е приел,че в процесното дворно място освен двуетажната
къща има и други постройки, за които не е установено да са съсобствени и
дворното място обслужва и тези сгради.Позовал се е на заключението на
съдебно –техническата експертиза, съобразно която по плана от 1968г са
нанесени една двуетажна масивна жилищна сграда, едноетажна паянтова
жилищна сграда, едноетажна масивна жилищна сграда и една дворна
тоалетна, поради което е приел, че дворното място, обслужващо и други
сгради не е обща част, делбата не е нищожна и разпоредителните сделки с
част от дворното място са валидни и са породили правни последици.Съдът е
приел,че по наследство и дарение ответникът Я.Щ. е придобил 73,74кв.м., а
по силата на покупко-продажба в режим на СИО с втората ответница е
придобил 71кв.м., като е прехвърлил на третия ответник 156,95кв.м. ид.ч. се е
разпоредил с 12,21кв.м. ,които не са били негова собственост и сделката не
породила вещноправни последици.Тези 12,21кв.м. ид.ч. са част от
собствените на ищцата 16,14 кв.м.,за които съдът е приел, че не е доказано да
6
са придобити по давност от първия ответник.
При осъществената служебна проверка настоящата инстанция
констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.По
правилността му съдът се произнася по наведените в жалбата съображения-
чл.269 ГПК.
От ангажираните писмени доказателства безспорно се установява по
делото, че с нотариален акт № 35,том1, н.д.№42/1944г Щ. Я. Щ. е дарил на
сина си Я.Щ. Я. една двуетажна къща от 85 кв.м. и незастроено място от
209кв.м.,заедно с всички постройки в двора ,представляващ парцел Х в кв.24
по плана на гр.Поморие.След смъртта на Я.Щ. Я., е извършена съдебна делба
на наследството му между тримата наследници: Щ.Я. Щ., А. Я. Щ. и Д. Я. Щ.
Съобразно постигнатата съдебна спогодба по гр.д.№728/1958г на ПРС, в дял
на Щ.Я. Щ./ наследодател на ищцата и първия ответник/ е поставен първият
етаж от масивна сграда на площ 84 кв.м., а от избата една площ от 34,40 кв.м.
с описани граници, както и 37,60 кв.м. от незастроеното част на дворното
място –празното място в идеална собственост,което за владение му остава в
посочени в протокола за спогодбата, граници. А. Я. Щ.а получава в дял
втория етаж от масивната къща на площ 84 кв.м. със стълбището откъм
улица „П. Е.“,от избата една част от 30 кв.м. и 28,80кв.м. от незастроената
част от двора откъм ул.“П. Е.“.Преживялата съпруга Д. Я. Щ. получава
кухня-стая от 28 кв.м., раз- делена на две стаи, като тази кухня е от втората
масивна постройка, състояща се от кухня-стая, пералня и обор, покрити с
бетонна плоча с обща площ 62,70 кв.м.,както и една част от празното –
незастроена част от дворното място от 22 кв.м. в идеална собственост с
посочени граници на владение на място.Впоследствие са извършени няколко
разпоредителни сделки с ид.ч. от дворното място: с нотариален акт от
04.05.1985г наследодателят Щ.Я. Щ. е дарил на ответника Я. Щ. Я.
57,60кв.м.идеални части от дворното място.Д. К. Я./ Я. Щ./ е дарила на Н. Л.
Ф. полученото от нея при делбата дворно място от 22 кв.м.ид.ч. /нот.акт №
230,том 1,н.д. 415/1988г/.С нотариален акт №20 , н.д.№33/65г наследниците
на Я.Щ. Я. продават на А.Д. и В. С. общо 71 кв.м. застроено и незастроено
място от парцел VIII, в кв.67 по плана на гр.Поморие,ведно с двете стаи и
антре, останали съсобствени след извършената през 1958година делба.
Купувачите по тази сделка са продали имота на С. С. и Е. В. К. с нотариален
7
акт за покупко-продажба № 3,том I , н.д.№3/1971г. След извършени две
прехвърлителни сделки и съдебна делба по гр.д.№441/1984г на ПРС,
съсобствениците на 71 кв.м. ид.ч. от дворното място Д. А. С., П. Д. и М. Д.
продават на ответникът Я.Щ. 71 кв.м. ид.ч. от дворното място и и
построената жилищна сграда с източно изложение от 41кв.м., състояща се от
две стаи и антре. Д. Я. Щ. е починала на 03.10.1989г и притежаваните от нея
ид.ч. от дворното място след разпореждането в полза на Н.Ф. и А.Д. и В. С. –
34,86 кв.м.ид.ч. остават в наследство на децата й Щ. Щ. и А. Щ.а –по 17,43
кв.м.ид.ч. Щ.Я. Щ. към смъртта си притежава 32,29кв.м.ид.ч. от дворното
място, разпределено между наследниците му: ищцата и първия ответник, по
16,15 кв.м ид.ч. в какъвто размер са признати правата на ищцата от районния
съд.
Основните възражения във въззивната жалба са, че при
извършването на делбата на наследство на Я.Щ. Я., поч. на 2.12.1957г, е
възникнала хоризонтална и вертикална етажна собственост, при което
дворното място е обща част, делбата е недопустима по тази причина и
квотите на етажните собственици в него се определят от императивното
правило на чл.40 ЗС. Съделителите не могат да уговарят дялове в земята,
различни по размер от тези, изчислени по това правило. На база на приетата
стойност на отделните дялове в делбата, ищцата счита, че следва да се
определят и квотите в земята, като обща част по посочената императивна
правна норма, и те са следните : 110/264 кв.м.ид.ч. за Щ.Я. Щ. и А. Я. Щ. и
44/264 кв.м. ид.ч. за Д. Я. Щ..
Възраженията са неоснователни по следните съображения:
действително, при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на
различни собственици, освен правото на собственост върху отделните
самостоятелни обекти съществува и съпритежание на общите части. Общи
части в етажната собственост са изрично изброените в чл. 38 ЗС - земята,
върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени,
покривите, главните линии на всички видове инсталации, както и всичко
друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване.
Обемът на общите части се определя към момента на учредяване на етажната
собственост по начина, указан в чл. 40 ЗС. В постоянната си практика ВКС
приема, че дворното място ще е обща част само, ако е налице пълна
идентичност между етажните собственици и собствениците на
8
терена.Безспорно, вследствие на извършена делба може да възникне етажна
собственост,като етажите или части от тях в сградата , собственост на
наследодателя, бъдат възложени на отделни съделители в изключителна
собственост. Вследствие на делбата на наследство, извършена през 1958г е
възникнала етажна собственост в двуетажната жилищна сграда, като
първият етаж е придобит в индивидуална собственост от Щ. Щ. ,а вторият
етаж –от А. Щ. Третият наследник –Д. Я. Щ. не е придобила обект в тази
сграда- етажна собственост, но е съсобственик в терена. От друга страна, по
силата на същата тази делба на наследство, Д. Я. Щ. е получила в свой дял
кухня- стая от 28 кв.м., разделена на две стаи , която е част от масивна сграда,
състояща се от кухня - стая, разделена на две, пералня и обор от
31,33кв.м.,покрити кухнята,стаята,пералня и обор с бетонна плоча с обща
площ 62,70кв.м./ по този начин е описана сградата в съдебния протокол/.
Следва да се има предвид , че делбата на наследството на Я.Щ. Я. е
извършена през 1958г, преди въвеждането на ал.4 на чл.38 от СПН, ДВ,
бр.39,17.05.1963г, според която при разделяне на заварени жилища, с оглед
да се образуват повече жилища се допуска по изключение, с разрешение на
главния архитект при окръжния, съответно градския народен съвет,
новообразуваните жилища да нямат баня и дрешник, съответно банята да не
отговаря на действащите норми.До това изменение на СПН от 1963г не е
имало разпоредба, която да предписва техническите изисквания, на които да
отговарят жилищата, които се обособяват в резултат на делба или
разпоредителни сделки.Тълкувайки чл.38,ал.4 от СПН, съдебната практика
приема, че жилища, които не отговарят на СПН, но са обособени като такива
преди 17.05.1963г могат да бъдат предмет на възлагане при делба или
разпоредителни сделки. Приема се също ,че когато делбата е извършена
преди 1963г и в резултат на нея са обособени жилища, които не отговарят на
СПН, въпреки това тя поражда вещнопрехвърлителен ефект – решение №
5/03.02.2022г по гр.д.№1984/2021г на ВКС. Във въззивната жалба се признава
,че към момента на извършване на делбата втората масивна сграда е
едноетажна жилищна и полученото от съделителката Д. Я. е самостоятелен
обект в нея. Това означава ,че в дворищнорегулационния парцел към
момента на делбата е имало изградени две сгради, като двама от съделителите
са получили в дял по един етаж от къщата със застроена площ 84 кв.м.,а
третата съделителка е получила жилище- кухня ,разделена на две стаи от 28
9
кв.м.,част от другата сграда. Останалите две помещения, описани като
пералня и обор са останали съсобствени между всички
наследници.Следователно, при извършването на делбата не е възникнала
хоризонтална етажна собственост, тъй като един обект / две стаи и антре/,
част от втора сграда в дворното място, е останал съсобствен .Теренът не е
обща част по смисъла на чл.38 ЗС, тъй като не е обслужващ сгради,
индивидуална собственост на собствениците на терена. Застроен терен е обща
част, когато всички съсобственици на терена притежават самостоятелен обект
в сградата в режим на етажна собственост, а е предназначен да обслужва
построени в него сгради, когато всички съсобственици на терена притежават
самостоятелна сграда. Нито една от тези две хипотези не е установена по
настоящото дело. Когато в едно дворно място има хоризонтално разположени
две и повече сгради и те са собственост на отделни лица, не е налице етажна
собственост.Етажна собственост възниква за всяка сграда поотделно,тъй като
в нея различни лица притежават индивидуално право на собственост върху
обособени обекти в сградата.В настоящия случай в дворното място има
повече от една сграда и всяка сграда принадлежи на отделни собственици,
поради което не може да се приеме, че е налице етажна собственост за всички
собственици на отделните жилища. Дори да се възприеме ,че дворът, извън
застроената част след делбата е придобил статут на обща част, то той е обща
част от предназначение, защото етажната собственост може да съществува и
без него.Като такъв, неговият статут може да бъде променен по съгласие на
собствениците. То трябва да е изразено изрично. До влизане в сила на ЗУТ /
31.03.2001г. няма законово изискване за форма, в която да е дадено това
съгласие, но с ТР № 39/23.06.1986 г. на ОСГК на ВС по повод портиерското
жилище, което е обща част по предназначение, е прието, че волята на
етажните собственици за изменение предназначението може и да не е изрично
писмено изразена, но трябва да следва недвусмислено от някакъв акт или от
поведението им, което да разкрива такава воля. Към момента на постигане на
съдебната спогодба от 1958 , съсобствениците са постигнали съгласие и са
изразили воля тази част от дворното място, която е незастроена с двете
сгради и която е извън терена, обслужващ сградите/обектите, които са
получили в индивидуална собственост, да остане съсобствена и да няма за
предназначение да обслужва сградите. Видно от уговореното в спогодбата,
всеки съделител е получил в собственост ид.ч. от терена, като
10
разпределението на ползването е направено с оглед достъпът и използването
на обекта, който е получен в индивидуална собственост.За останалата част от
дворното място е постигнато съгласие между съсобствениците, то да остане
съсобствено и не е обща част по смисъла на чл.38 ЗС. Поради това квотите в
съсобствеността в дворното място се определят от придобивното основание и
документите за собственост, а не по правилото на чл.40 ЗС, тъй като тази
разпоредба се прилага само за общите части в ЕС. В случая е извършена
през 1958г делба и на дворното място, като страните са се съгласили каква
идеална част от незастроеното дворно място получава всеки от тях /изрично е
посочено в делбения протокол ,че се получава незастроено място в идеална
собственост/, като същевременно са разпределили ползването на това
незастроено дворно място.Поради това съдът не приема за основателно
възражението, че делбата от 1958г по отношение на дворното място има
характер само на разпределение на реалното ползване.Тъй като не се касае за
дворно място-обща част може да се извърши делба, което е сторено,
съобразно постигнатото съгласие между съсобствениците и съответно всеки
съделител е придобил ид.ч.от терена /предмет на разпореждане и наследяване
впоследствие/ и съответно част е останала съсобствена и също е била
предмет на разпоредителни сделки и наследяване.
С оглед на горното съдът намира ,че атакуваното решение следва да
се потвърди с изложените в настоящото решение мотиви.На въззиваемите
следва да се присъдят разноски в настоящото производство, като по делото
има доказателства за реално сторени такива в размер на 2000лв - уговорено и
заплатено адв.възнаграждение. Направено е своевременно възражение за
прекомерност на уговорения адв.хонорар от страна на
въззивницата.Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК урежда възможността да
бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение за адвокат в
случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото.Възражението е основателно,с оглед на
разпоредбата на чл.7,ал.2,т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съобразно която минимално
възнаграждение по предявените против тримата ответници установителни
искове за собственост е по 300лв за всеки от ответниците, при обжалваем
интерес под 1000лв /данъчната оценка на 20,52 кв.м. от дворното място е под
1000лв/.Това е и абсолютният минимум на възнаграждението на адвокат за
11
процесуално представителство по граждански дела с материален интерес.
Преценката за прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за
един адвокат се съпоставя не само с минимално определения хонорар
съгласно чл. 36 ЗАдв., вр. с чл. 7 и чл. 9 Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, но с оглед
конкретните обстоятелства по делото и действително осъществената защита в
производството. С оглед фактическата и правна сложност на спора следва да
се намали уговорения и заплатен адв.хонорар на 1400лв, която сума се дължи
от въззивницата –ищца.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260212/23.12.2021г,постановено по
гр.д.№657/2020г на районен съд –Поморие в обжалваната му част.
Осъжда Д. Щ. Н., ЕГН **********,с адрес : гр.П., ул."П.К.Я." №* да
заплати на Я. Щ. Я.,ЕГН **********,гр.Б.,ул.О." №*,ет.*,ап* М. Г. Я., ЕГН
********** и Щ. Я. Я. , ЕГН **********, двамата с адрес: гр.П.,ул."Г.С." № *
сумата 1400лв, представляваща съдебно –деловодни разноски пред
въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12