Решение по дело №894/2021 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

                           

№ 65/4.2.2022г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на четвърти януари, две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

при секретар	Димитрина Георгиева	и с участието
на прокурора		изслуша докладваното
от съдия	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
по адм. дело № 894 по описа на съда за 2021 г.

                                              

Производството е по реда на чл. 118 от КСО и е образувано е по жалбата на Д.Х.Л. с ЕГН ********** *** против Решение № 1012-12-127-1 от 14.07.2021г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-12-00923142 от 31.05.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ гр. Пазарджик.

В жалбата се твърди, че обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалния закон. Жалбоподателката сочи, че през посочения период добросъвестно е работила по трудов договор в „Деза Лукс“ ЕООД, получавала е редовно всички заплати. Счита, че е недопустимо да бъде лишена от правото си да ползва болнични, след като се нуждае от тях. Моли се да бъде отменено оспореното решение и потвърденото се него разпореждане.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. П.,***, който по изложени подробни съображения моли съда да уважи подадената жалба и отмени процесното решение като неправилно и незаконосъобразно. Претендира направените по делото разноски, съгласно списък на разноските.

Ответникът по оспорването, редовно призован, се представлява от юриск. С.-Б., която по изложени съображения моли да бъде оставена без уважение жалбата и да се постанови съдебен акт, с който да се потвърди обжалваното мотивирано решение като правилно и законосъобразно. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Пазарджик, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост, съгласно разпоредбата на чл. 168 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С решението, чиято законосъобразност е предмет на делото, е потвърдено Разпореждане № РВ-3-12-00923142 от 31.05.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което Д.Л. е задължена да възстанови получените парични обезщетения поради общо заболяване за периода от 17.09.2018 г. до 06.03.2018 г., в размер на 6852,74 лева, от които 5481,44 лева – главница и 1371.30 лева – дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. Постановеното решение е съобщено на жалбоподателката срещу подпис, като в законоустановения 14-дневен срок същата е упражнила правото си на жалба пред Административен съд – Пазарджик.

С оспореното решение ответникът е приел, че няма възникнало осигурително правоотношение, каквото жалбоподателката претендира като породено от трудово правоотношение, поради което същата няма качеството на осигурено лице с аргумент от § 1, т. 3 от ДР на КСО.

На основание чл. 40, ал. 1 от КСО и във връзка е чл. 54к от КСО на жалбоподателката е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност от средствата на държавното обществено осигуряване въз основа на подадени удостоверения към чл. 8, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (ППОПДОО) (Приложение № 9) по болничен лист № Е20183250396 (първичен) за периода от 12.09.2018 г. до 01.10.2018 г.; № Е 20181995429 (продължение) за периода 02.10.2018 г. до 21.10.2018 г., № Е 20181995558 (продължение) за периода 22.10.2018 г. до 20.11.2018 г., № Е 20183250396 (първичен) за периода 04.01.2019 г. до 06.02.2019 г.

При извършена проверка от контролните органи на ТП на НОИ - Пазарджик в осигурителя „ДЕЗА - ЛУКС" ЕООД, с. Алеко Константиново. ЕИК *********. обективирана в констативен протокол № КП-5-12-00720923 от 14.02.2020 г. е установено, че Д.Л. не е осъществявала трудова дейност, която да е основание за осигуряването й по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО за периода от 30.05.2018 г. до 31.05.2019 г. (вкл.). За същия период за г-жа Л. са подавани данни за осигуряване по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с Декларация обр. №1 „Данни за осигуреното лице" с код вид осигурен „01" - за работници или служители, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при един работодател, включително и членове на кооперации, работещи по трудово правоотношение в кооперацията, без обхванатите от следващите кодове". По време на проверката осигурителят е отказал да представи каквито и да било документи. На основание чл. 44-46 от АПК такива сведения и съотносими документи са изискани и от самата г-жа Л., която се е явила в ТП на НОИ - Пазарджик, но също не е представила такива.

В оспореното решение административният орган е обсъдил извършена от органите на НАП ревизия на осигурителя „ДЕЗА - ЛУКС" ЕООД, с. Алеко Константиново, при която е установено, че дружеството не е осъществявало търговска или друг вид дейност. Заключено е, че същото без правно основание е подавало данни за осигуряване по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с Декларации обр. № 1 „Данни за осигуреното лице" за г-жа Д.Л. за периода от 01.06.2018 г. до 31.05.2019 г. (вкл.). Въз основа на изводите от извършената от контролните органи на НАП ревизия и въз основа на заключенията и констатациите от извършената от контролните органи на ТП на НОИ - Пазарджик проверка, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО са издадени и са влезли в сила задължителни предписания № ЗД-1-12-00736655 от 17.03.2020 г., въз основа на които подадените по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО данни за г-жа Л. са заличени.

В мотивите на обжалваното решение е прието, че жалбоподателката неоснователно е ползвала осигурителни права. На нейно име са издадени болнични листове от медицински органи, като същата е заявила, че е осигурено лице с месторабота „ДЕЗА - ЛУКС" ЕООД, с. Алеко Константиново.

В резултат на гореизложеното и на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3, поради нарушение на чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, от ръководителя на контрола по разходите на ДОО е издадено Разпореждане № РВ-3-12-00923142 от 31.05.2021 г. Със същото Д.Л. е задължена да възстанови получените парични обезщетения поради общо заболяване за периода от 17.09.2018 г. до 06.03.2018 г., в размер на 6852,74 лева, от които 5481,44 лева – главница и 1371.30 лева - дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на обжалваното разпореждане. Разпореждането е връчено на г-жа Л. с известие за доставяне ИД РS 4400 01ВРМТ 5 на 04.06.2021 г.

Административният орган е достигнал до извода, че дружество не е извършвало дейност по смисъла на Търговския закон, която да поражда необходимост от назначаването на лицата по трудови правоотношения, както и че за същите не е изпълнен съставът на чл. 10 от КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО и те не влизат в кръга на осигурените лица, за да ползват осигурителни права.

На дружество са издадени Задължителни предписания за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, за заличаване на данните за осигурителен стаж и осигурителен доход за общо 126 (сто двадесет и шест) лица за посочени в задължителното предписание периоди, вкл. за жалбоподателката, за времето от 01.06.2018 г. до 31.05.2019 г.

За изясняване на значимите за спора факти и обстоятелства по делото е допуснат до разпит свидетелят И. Г. Л., чиито показания съдът възприема и кредитира като достоверни, последователни и непротиворечащи на събраните по делото писмени доказателства.

В отговор на поставените му въпроси свидетелят заяви, че от началото на юни 2018 г. до юни 2019 г. работел на длъжност мениджър и счетоводител на фирма „Деза лукс“. Основната дейност на фирмата била добив на диворастящи гъби и трюфели и тяхната последваща реализация из страната. Продукцията се добивала на територията на ДГС Белово, където фирмата имала разрешително за добив от горското стопанство. Свидетелят посочи, че жалбоподателят е негова майка и е работила във фирмата по същото време като берач на диворастящи гъби и трюфели. През 2018 г. същата е пътувала няколко пъти на екскурзия до Гърция и Македония за уикендите.

За изясняване на значимите за спора факти и обстоятелства по делото е допуснат до разпит свидетелят Д. А. К., чиито показания съдът възприема и кредитира като достоверни, последователни и непротиворечащи на събраните по делото писмени доказателства.

Свидетелят заяви пред съда, че в периода 2018-2019 г. е бил в трудовоправни отношения с фирма „Деза Лукс“ ЕООД, бил е в специалист комуникация, но се е включвал в основната дейност на фирмата – бране на диворастящи гъби, билки и горски плодове. Във фирмата работили около 100 човека, една от които е била жалбоподателката Л.. Свидетелят сочи, че през есента и зимата на 2018 г. същата е била в болнични, лично й е носил плодове, кисело мляко и вода в ортопедията на болницата. Свидетелят сочи, че работно време на жалбоподателката е било като на останалите работници – осемчасово, за което й е плащано редовно, в брой, срещу което възнаграждение се е разписвала във ведомост.

Като доказателства по делото от жалбоподателя са представени: Трудов договор № 071/30.05.2018 г.; Уведомление от 30.05.2018 г. по чл. 62, ал. 5 от КТ, извлечение от НАП; Длъжностна характеристика от 30.05.3018 г.; Допълнително споразумение от 01.08.2018 г.; Заповед за прекратяване на трудовия договор от 01.06.2019 г.; Уведомление от 03.06.2019 г. по чл. 62, ал. 5 от КТ, извлечение от НАП.

Представени са и Свидетелство за регистрация на фискално устройство от 16.05.2018 г.; Позволително за ползване на недървесни горски продукти серия ЮЦДП № 05021; Удостоверение за вписване в списъка на обекти за изкупуване на диворастящи гъби и/или горски плодове № 70/17.05.2018 г.; Договор за наем от 10.04.2018 г.; Договор за наем от 15.04.2018 г. и Справка – декларация за ДДС за месеците 06, 07, 08, 09 и 10.2019 г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:  

Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, и се явява допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Обжалваното мотивирано решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. При издаването на обжалваното мотивирано решение административният орган не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Административният акт е мотивиран, като в мотивите органът е посочил както фактическите, така и правните основания за издаването му. Съдът намира обаче, че обжалваният акт противоречи на материалноправните разпоредби по издаването му.

Събраните в хода на административното производство доказателства са довели органите на ТП на НОИ - Пазарджик до извода, че жалбоподателката реално не е извършвала трудова дейност в изпълнение на задълженията си по сключения трудов договор с „Деза Лукс“ ЕООД. Тези изводи съдът намира за неправилни.

Материалното право на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване е регламентирано в чл. 40, ал. 1 от КСО, като изплащането се извършва въз основа на акта на органа по чл. 40, ал. 3 от КСО. От същата разпоредба следва, че за да упражни това свое право, лицето трябва да е осигурено и да има най-малко шест месеца осигурителен стаж като осигурено за съответния риск. Разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на КСО определя осигуреното лице като физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От това легално определение следва, че осигурено лице е това лице, което извършва трудовата дейност, за която подлежи на задължително осигуряване. Съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудовата си дейност и за което са внесени или дължими осигурителните вноски и продължава до прекратяването й. В случая спорът е именно на плоскостта на твърдението на ответника, че жалбоподателката не е осигурено лице поради фиктивността на правоотношението, обуславящо дължимостта на осигурителните вноски, респ. липсата изобщо на дължимост на такива вноски от страна на осигурителя.

Следва да се отбележи, че в настоящото производство не се разглежда въпросът за действителността на трудовия договор. Той не може да се решава инцидентно по повод на спор около обезщетения, свързани с породеното от наличието на такъв договор правоотношение. Този извод се налага при внимателното тълкуване на разпоредбите на чл. 74, ал. 1 и ал. 3 от КТ. По аргумент за по-силното от разпоредбата на чл. 74, ал. 5 от КТ следва да се приеме, че и контролни органи по повод на административни спорове не могат в хода на административно производство да се позовават инцидентно на необявена по надлежния ред недействителност на трудово правоотношение. За неговата действителност е достатъчно наличието на валидно годно основание за пораждането на правоотношението и готовността на работника, служителя да престира работната си сила. В този смисъл уведомлението, което работодателят е длъжен да изпрати в НАП не е елемент от фактическия състав, пораждащ трудовото правоотношение. От съдържанието на определението за осигурено лице обаче следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО.

Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно за целите на осигуряването. Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето да упражнява трудова дейност, т. е. не е достатъчно лицето да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение.

В конкретния случай по делото са представени писмени и гласни доказателства за изпълнение на конкретни трудови функции от страна на жалбоподателката по сключения договор. Представен е не само трудов договор, но и длъжностна характеристика, от която да се установява какви са основните й задължения. Разпитан е свидетелят Иван Л., мениджър и счетоводител на фирмата, от чиито показания се установява не само, че дружеството е осъществявало реално дейност по бране на диворастящи гъби, но и факта, че Д.Л. е била една от работниците във фирмата, осъществяващи добив на диворастящи гъби и трюфели. Независимо, че свидетеля е син на жалбоподателката и може да се приеме, че е заинтересован от изхода на делото, то съдът кредитира неговите показания предвид на това, че същите си кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

Горните обстоятелства се установяват и от разпита на свидетеля Димитър К., който заяви пред съда, че жалбоподателката е полагала труд в посочената фирма, с определено работно време, работна заплата, както и че същата се е подписвала на ведомост в края на месеца, когато й е заплащано. Свидетелят също така заяви, че същата е работила през целия период на есента и зимата, с изключение на периода, в който е била в болнични.

Съдът намира за неоснователни направени възражения от ответната страна за това, че в периода на полаганата трудова дейност жалбоподателката не е била на територията на Република България. Вярно е, че в писмо рег. № 312000-15641/30.08.2021 г. на ОДМВР Пазарджик е отразено, че Д.Л. за периода 01.01.2018 г. -31.05.2019 г. има регистрирано излизане и влизане в страната, а именно – излизане на 24.05.2018 г. и влизане на 10.03.2019 г., но следва да се отбележи, че в същото е отразено, че от 01.01.2007 г. Република България е член на ЕС и съгласно Директива № 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно правото на граждани на съюза и на членовете на техните семейства се движат и пребивават свободно на територията на държавните-членки, в резултата на което данните за пътуванията им в АИФ „Граничен контрол“ са непълни след тази дата.

Освен това поделото са представени и редица писмени доказателства, от които се установява, че „Деза Лукс“ ЕООД реално е осъществявало дейност, а именно: Свидетелство за регистрация на фискално устройство от 16.05.2018 г.; Позволително за ползване на недървесни горски продукти серия ЮЦДП № 05021; Удостоверение за вписване в списъка на обекти за изкупуване на диворастящи гъби и/или горски плодове № 70/17.05.2018 г.; Договор за наем от 10.04.2018 г.; Договор за наем от 15.04.2018 г. и Справка – декларация за ДДС за месеците 06, 07, 08, 09 и 10.2019 г.

Същите не са оспорени от ответната страна, поради което съдът намира, че същите имат съответната доказателствена сила за отразените в тях факти и обстоятелства.

Предвид на това съдът намира, че от събраните в хода на административното производство доказателства безпротиворечиво се установява, че жалбоподателката е извършвала трудова дейност, тоест реално е осъществявала трудова дейност в изпълнение на задълженията си по сключеният трудов договор.

С оглед на гореизложеното съдът намира жалбата за основателна, а оспореното решение за неправилно и незаконосъобразно, поради което ще следва да бъде отменено.

Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане от пълномощника на жалбоподателя, ответникът ще следва да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски в размер на 10 лева държавна такса, 400 лева адвокатски хонорар или общо 410 лева.

На основание чл. 119 от КСО решенията на административния съд подлежат на касационно обжалване по реда на АПК, с изключение на постановените по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 1 и т. 2, буква "б", буква "д" – за суми до 1000 лв., букви "е" и "ж".

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІІІ - състав

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1012-12-127-1 от 14.07.2021г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-12-00923142 от 31.05.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ гр. Пазарджик.

ОСЪЖДА Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик да заплати на Д.Х.Л. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на общо 410 лв. (четиристотин и десет лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

                                                     

СЪДИЯ: (П)