Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание
на четиринадесети март през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева като разгледа докладваното от съдия Шефки адм.
дело
№ 50 по описа на КАС за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
и сл. от АПК, във вр. с чл.186, ал.4
от Закона
да данък върху добавената стойност
/ЗДДС/.
Образувано е по жалба от
„ЮМБ 96“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
подадена чрез пълномощник, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) №ФК-352-0471150/07.11.2022 г., издадена от началник отдел
„Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ
на НАП, потвърдена с Решение №ГДФК-188/06.12.2022 г.
на директора на Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,
с която на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, е постановено запечатване
за срок от
7 дни,
на търговски обект – ***,
находящ се в ***,
стопанисван от дружеството.
Жалбоподателят сочи незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена в противоречие с материалния
закон и с неговата цел.
Оспорва изводите на административния орган за наличие на предпоставки,
които обосновават запечатване на търговския обект и преустановяване на достъпа до него. Излага подробни
съображения за несъразмерност на наложената ПАМ, респ., несъответствие с целта на закона.
По горните съображения
иска отмяна на обжалваната заповед. Претендира направените по делото разноски. В писмено становище,
чрез пълномощника си по делото, поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения.
Ответникът – Началник отдел “Оперативни дейности" - Пловдив към Главна дирекция "Фискален контрол"
в ЦУ на НАП,
чрез процесуалния
си представител, в о.с.з. и в
писмено становище, намира жалбата
за неоснователна. Счита, че оспорената
заповед е законосъобразна, като издадена
от компетентен орган,
с подробно изложени мотиви и съдържаща всички реквизити по чл.59 АПК. Излагат се съображения за наличие на предпоставките
на чл.186
от ЗДДС, за налагане
на принудителната административна
мярка,
както и за
обоснованост на срока, за който
е наложена. В тази връзка твърди,
че оспореният акт съдържа конкретни факти и обстоятелства, констатирани при извършената проверка. По горните съображения счита,
че жалбата
следва да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът,
като взе
предвид доказателствата по делото, приема за
установено следното:
Видно
от Протокол серия АА, №0471150, на 02.11.2022 г., в павилион ***, находящ се в ***, стопанисван от „ЮМБ 96“ ООД, е извършена проверка
от служители при ЦУ на НАП. В протокола е отразена извършена контролна покупка на
1 бр. закуска - тутманик, на стойност
1,50 лева, платена в брой от проверяващ служител, за която покупка не бил издаден касов бон от фискално
устройство или ръчна касова бележка от кочан, от работещото в обекта лице – Г. Е.
А. Посочено е, че с това е нарушен чл.31, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
МФ. При извършване на проверката са засечени и паричните средства в касата на проверявания
обект, съгласно приложен опис, като е разчетена касова наличност от ФУ- *** лева при фактическа наличност – *** лева и въведена сума в касата – *** лв. Установена
е разлика в размер на *** лв.
Според
приложения Опис на наличните парични средства към момента на започване на проверката,
изготвен на 02.11.2022 г. от Г. Е. А. – продавач в проверявания обект, фактическата
наличност на паричните средства в касата е *** лв. По отношение на разликата в размер
на *** лв., между фактическата наличност и разчетената касова наличност, А. е посочила,
че последната се дължи на неправилно въведена от нея сума, при започване на работа.
Със Заповед №ФК-352-0471150/07.11.2022
г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив при ЦУ на НАП, предмет
на настоящия спор, на „ЮМБ 96” ООД, ***, е наложена принудителна административна
мярка - запечатване на търговски обект – ***, находящ
се в ***, както и забрана за достъпа до него, за срок от 7 дни, на основание чл.186,
ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС, за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/2006 г., вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Мярката е приложена за това, че
като задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/2006 г., дружеството не регистрира и
отчита всяка извършена продажба на стоки в търговския обект, чрез издаване на касови
бележки от фискалното устройство. Отразено е, че за извършена контролно покупка
на 1 бр. закуска (тутманик), на стойност 1.50 лева, платени в брой от служителя,
извършващ проверката, не е издаден касов бон от въведено в експлоатация и работещо
в обекта фискално устройство, или касова бележка от кочан. Посочено е, че извършеното
нарушение се установява и от констатираната положителната касова разлика в размер
на *** лв., между наличните парични средства в касата – *** лв. и разчетената касова
наличност – *** лв., от които *** лв. служебно въведени и *** лв. - оборот, по данни
от ФУ. Изложени са съображения, че с процесното нарушение
води до укриване на приходи, респ., намаляване на размера на внесените данъци, и
се препятства извършването на данъчна проверка. При определяне продължителността
на срока е посочено, че е взето предвид работното време на обекта (от понеделник
до петък), обстоятелствата, че търговският обект предлага разнообразни тестени изделия,
реализира големи обороти и има значителен поток от клиенти. Прието е, че извършеното
деяние сочи поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина,
както и че организацията в търговския обект няма за цел спазването на данъчното
законодателство. Въведени са и мотиви относно целите на ПАМ – да гарантира, че всички
лица ще спазват законовите норми и ще осигурят бюджетните приходи и надлежното деклариране
на движението на стоки и на всички реализирани обороти, както и да се преустанови
ново нарушение, от което за фиска ще настъпят трудно поправими
вреди, засягащи пряко интересите на държавата. Посочено е, че срокът на ПАМ е съобразен
с целената превенция и преустановяване на незаконосъобразната практика на неотчитане
на извършените в обекта продажби, както и необходимото време за създаване на необходимата
организация за отчитане на дейността от търговеца. Заповедта е надлежно връчена
на 15.11.2022 г., видно от приложената по делото разписка.
По
жалба на „ЮМБ 96“ ООД срещу горната заповед, директорът на Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП се е произнесъл с Решение №ГДФК-188/06.12.2022
г., с което отхвърлил жалбата, като възприел изцяло мотивите в оспорената заповед.
Според приложената разписка, решението е получено от управителя на дружеството,
на 04.01.2023 г.
С оглед установеното
от фактическа страна,
след преценка
на допустимостта на жалбата
и след като извърши проверка на обжалвания акт по чл. 168, ал.
1 от АПК, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена
в рамките на установения от закона срок, и от лице с правен
интерес от оспорването,
а разгледана по същество е основателна.
Заповедта е издадена от компетентен орган – началник отдел “Оперативни дейности" - Пловдив към Главна дирекция "Фискален контрол"
в ЦУ на НАП,
упълномощен със Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор
на НАП, приложена по делото. Оспореният акт е в законоустановената
писмена форма.
Съдът
намира обаче, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и в несъответствие
с целта на закона.
Според
разпоредбата на чл. 186, ал.1, т.1, б."а" от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване
на обект за срок до 30 дни независимо от предвидените глоби и имуществени санкции
се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118.
Съгласно
чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно
да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ.
От своя страна, в чл. 3 от Наредба Н-18/2006 г. е регламентирано
задължение за регистриране и отчитане на
извършваните продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност
по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга
по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 33, ал.
1 от Наредба Н-18/2006г., извън случаите на продажби/сторно
операции всяка промяна на касовата наличност
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира
във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми. В чл.187, ал.1 ЗДДС е предвидено, при прилагане на принудителната
административна мярка по чл.186, ал.1 ЗДДС, да се забранява и достъпът
до обекта.
В конкретния случай,
по делото безспорно се установява, че при
контролна покупка и заплащане на сумата по нея, не е издадена фискална касова бележка
от монтирано и работещо в обекта фискално устройство. Издаването на фискална касова
бележка за извършената продажба на стока е било дължимо, но това задължение не е
било изпълнено. Следователно, налице е неизпълнение от страна на жалбоподателя на
задължението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС за регистриране и отчитане на извършена в стопанисвания
от него обект продажба, като последното е основание за прилагане на мерките за
административна принуда по чл. 186, ал. 1,. 1, б. "а" и чл. 187, ал.
1 от ЗДДС.
Въпреки това,
наложената ПАМ е несъразмерна и несъответна на целта на закона, като не са
налице надлежни мотиви относно продължителността на срока на наложената мярка.
При определяне продължителността на срока на мярката
административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, като
по аргумент от чл.186, ал.3 от ЗДДС, продължителност следва да отговаря на целите
на закона и да е съразмерна, по смисъла на чл.6 от АПК.
В случая, при определянето
на продължителността на срока, в заповедта за посочени обстоятелства като: вида
на търговския обект, характера на дейността и вида на предлаганите стоки, обосноваващи
реализирането на големи обороти, както и препятстване извършването на данъчни проверки
и укриване на приходи. Посочено е също, че така определения срок на мярката е съобразен
с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта,
както и за предотвратяване в бъдеще на други подобни нарушения. Така изброените
основания не обосновават срока на наложената принудителна административна мярка
и не са надлежни мотиви по смисъла на чл.186, ал.3 от ЗДДС, във вр. с чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Част от гореизложените мотиви
представляват позоваване на основни положения при прилагане на административната
принуда, без да са посочени конкретни факти и обстоятелства, свързани с поведението
на нарушителя, в т.ч. и други негови предходни нарушения, обуславящи тежестта на
нарушението и на срока на наложената ПАМ. На първо място, от събраните по
делото доказателства не се установява твърдяната от органа организация в
търговския обект, водеща до системно неизпълнение на задълженията на търговеца
към фиска и отклоняване от данъчно облагане. В случая
се касае за неиздаване на фискална касова бележка за продажба на стойност от
1.50 лв. В оспорената заповед няма твърдения,
а в административната преписка липсват данни, жалбоподателят да е извършвал и
други нарушения от вида на процесното, за да се приеме,
че в стопанисвания от него обект са налице трайно установени практики, насочени
срещу фискалната политика на държавата и системност при неизпълнение на
задължението за регистриране и отчитане на продажбите в обекта.
На следващо място,
продължителността на срока е мотивирана с вида на търговския обект и дейността му,
както
и с предлаганите в обекта разнообразни стоки /закуски и напитки/, което било предпоставка
за реализирането на големи обороти.
Установено е по делото, че предлаганите в обекта изделия са с цени от 1.40 лв. до 1.70 лв., като
липсват конкретни данни за клиентопотока, анализ на местоположението
на обекти реализирания оборот, поради
което изводът на административния орган за голям търговски потенциал на обекта е
необоснован.
Липсата на конкретни
мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка,
е нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като не позволява извършването
на надлежна съдебна проверка за съответствието на акта с целта на закона. Въпреки
предоставената на административния орган оперативна самостоятелност при определяне
срока на мярката, същият следва да обоснове причините за определяне на срок различен
от минималния, за да се установи дали е налице съответствие между определения от
него срок и заложените в закона цели. Като не е направил това, административният
орган не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие
с целта на закона. Изискването за надлежно мотивиране на административните актове
обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява
възможност на страните за защита, а неизлагането на конкретни и относими мотиви относно срока, за който е наложена мярката,
е основание за отмяна на оспорената заповед.
Наложената принудителна
мярка не съответства и на целите посочени в чл.22 ЗАНН - предотвратяване и преустановяване
на нарушенията, както и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях. Тези мерки следва да са свързани с конкретното нарушение и не следва да
имат характер на санкция, в т.ч. и цели, присъщи на
административно-наказателната дейност, свързани с предупреждаване и
превъзпитание на нарушителя и възпитание и предупреждение върху останалите
правни субекти, каквито доводи са изложени в заповедта. В оспорената заповед не
са изложени конкретни мотиви за коригиращия и превантивен ефект на определения
срок, като наличието в търговския обект на регистрирано фискално устройство
предполага, че е създадена организация за отчитане на извършваните в този обект
продажби. В
случая, с прилагането на ПАМ се преустановява търговската дейност в обекта и генерирането
на приходи от нея, респ. постъпването на данъци за фиска,
поради което наложената мярка може да причини вреди, които са явно несъизмерими
с преследваната цел, поради което издадената заповед е несъответна и на чл. 6,
ал. 5 от АПК.
Предвид изложеното,
съдът намира оспорената заповед за назаконосъобразна,
като постановена в нарушение на административно-производствените правила, както
и в несъответствие с целта на закона, поради което същата следва да бъде отменена.
При този изход на делото,
с оглед надлежно заявеното от искане и на основание чл.143, ал.1 от АПК, на жалбоподателя
се следват направените по делото разноски, общо в размер на 700 лв., от които:
50 лева за внесена държавна такса, както и 650 лева за адвокатско възнаграждение,
договорено и изплатено, съгласно представения ДПЗС от 16.01.2023 г.
Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
тъй като същото е под минимума определен в чл.8, ал.3 от Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пред. 2-ро от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ЗНПАМ) №ФК-352-0471150/07.11.2022 г., издадена от началник
отдел “Оперативни дейности" - Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите,
гр. София, да заплати на „ЮМБ 96“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
направените по делото разноски в размер на 700 лв.
Решението може да бъде
обжалвано пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: