№ 1254
гр. Варна, 19.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно
гражданско дело № 20243100501127 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:41 часа се явиха:
Въззивникът ЗАД“ ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, редовно и
своевременно призован, не се представлява.
Въззиваемият „ВИВЕГО“ ЕООД редовно и своевременно призован,
представлява се от адв. Й. А. с пълномощно по делото.
АДВ. А.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в
разпоредително заседание Определение № 2697/02.07.2024 година.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. №25547/28.03.2024г., подадена от „Застрахователно
Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********,
срещу Решение № 661/29.02.2024г., постановено по гр.д. № 14306/2022г. по
описа на ВРС, 51-ви съдебен състав, с което е уважен искът на основание чл.
1
432, ал.1 КЗ, за осъждане на ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Дианабад“,
бул.“Г.М.Д.“ №1, да заплати на „Вивего“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес а управление гр.Варна, ул.“Мадара“ № 30, бл.6, ет.15, ап.74,
сумата от 9228,74 лева /девет хиляди двеста двадесет и осем лева и
седемдесет и четири стотинки/, представляваща неизплатена част от
застрахователно обезщетение по застрахователна претенция (щета) под №
0801-003820/2022-01 за причинени щети на собствения на ищеца товарен
автомобил „Фолксваген Транспортер“ с peг. № *** в резултат от реализирано
на 01.07.2022 г. в гр. Варна пътнотранспортно произшествие по вина на водача
на товарен автомобил „***“ с рег. № ***, застрахован по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба -
27.10.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.
Въззивникът счита, че първоинстанционното решение е неправилно и
необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с
което да бъде отхвърлен предявеният иск, а в условията на евентуалност – да
бъде намален размерът на претендираното обезщетение, предвид наличието
на съпричиняване от застрахования водач, както и поради необоснована
прекомерност. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а тези, на които се е позовал
в решението си, е разгледал едностранчиво, игнорирайки част от установените
по делото обстоятелства. С това се сочи, че съдът евъзпрепятствал
установяването на обективната истина, довело до опорочаване на крайния
съдебен акт. На следващо място, се излагат и доводи, че решението е
необосновано, тъй като в него не е анализирана достатъчно детайлно и
прецизно установената фактическа обстановка, обусловило достигане до
неправилни правни изводи. Въззивникът счита, че констатациите на
първоинстанционния съд относно механизма за настъпване на процесното
ПТП не кореспондират на обективната действителност. За неправилен, се
излага, че е изводът на съда за недоказаност на възраженията за
съпричиняване, до който се е достигнало при пренебрегване на правилото, че
обосноваването на точния механизъм и причини за реализиране на
процесното ПТП е изцяло в доказателствена тежест на ищеца. Твърди се, че
водачът на застрахованото МПС е управлявал автомобила си при пълно
спазване на всички правила, уредени в ЗДвП. Въззивникът излага, че
първоинстанционният съд е следвало да намали претендиралото обезщетение
поради съпричиняване, тъй като водачът на притежавания от ищцовото
дружество лек автомобил е разполагал с възможността да предотврати
процесния пътен инцидент, което не е сторил и същевременно е управлявал с
несъобразена скорост. От това следвал изводът, че претендираното
обезщетение подлежи на намаляване с минимум от 50 %. В условията на
евентуалност, се посочва, че първоинстанционният съд е присъдил
2
прекомерно по размер обезщетение за имуществени вреди в полза на ищеца,
което не съответствало на действителната стойност за отремонтирането на
увредения лек автомобил. Неотчитайки приложимите към към настоящия
случай ставки, стойности, нормовремена, утвърдени с Наредба № 24/2006 г.,
въззивникът счита, че съдът не е приложил правилно материалния закон,
което е рефлектирало върху правилността на постановеното решение и
съответно е довело до присъждане на прекомерно по размер застрахователно
обезщетение. Обжалва се решението и в частта относно законната лихва за
забава. В заключение, моли за отмяна в цялост на постановеното решение и
отхвърляне на предявения иск. В условията на евентуалност, се моли размерът
на присъденото обезщетение да бъде намалено съответно на доказаното
възражение за съпричиняване и с оглед прекомерно завишения размер на
претенцията. Претендира присъждане на направените съдебноделоводните
разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е депозирала
отговор на въззивната жалба, с който оспорва въззивната жалба и счита
същата за неоснователна. Относно механизма на настъпване на процесното
ПТП, излага, че същият е безспорно установен, още с подписване на
двустранния протокол между страните и потвърден с изготвената САТЕ.
Данни за нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на
водача на лекия автомобил, собственост на ищцовото дружество, не са
установени, поради което определя възраженията за съпричиняване за
недоказани. Относно размера на дължимото обезщетение счита, че
решаващият съд правилно е приел техният размер да бъде на обща стойност
на щетите по средни пазарни цени към датата на ПТП. Посочва, че правилно
съдът е приел, че дължимото обезщетение, след приспадане на заплатеното
вече е в размер на 9 229,64 лева, поради което предявеният иск се явява
основателен и доказан по размер. По същество, намира жалбата за
неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно, поради което
моли да бъде потвърдено. Претендира разноски.
АДВ. А.: Поддържам отговора на въззивната жалба. Оспорваме
въззивната жалба. Нямам възражения по проекто-доклада. Да се приеме за
окончателен.
С оглед изразеното становище на страните, СЪДЪТ намира, че следва
да бъде обявен за окончателен проектодоклада по делото, така както е
обективиран в Определение № 2697/02.07.2024 година, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен проектодоклада по делото, обективиран в
3
Определение № 2697/02.07.2024 година.
АДВ. А.: Нямаме други доказателствени искания. Представяме списък
на разноски по чл. 80 от ГПК.
СЪДЪТ счете делото за изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. А.: Моля да потвърдите решението на Варненския районен съд
като правилно и законосъобразно.
Моля да ни присъдите сторените по делото разноски.
СЪДЪТ обяви устните състезания за приключили и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния едномесечен срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в 13:42
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4