№ 623
гр. Варна , 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на осми
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. ИвА.
мл.с. Ивалена О. Димитрова
при участието на секретаря Цветелина Н. ЦветА.а
като разгледа докладваното от Константин Д. ИвА. Въззивно гражданско
дело № 20203100503510 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на С. Е. К. от гр. Варна, подадена
чрез процесуален представител, срещу Решение № 260597/08.10.2020 год., постА.ено по гр.
дело № 8170/2020 год. по описа на РС-Варна, с което е отхвърлена молбата на въззивника с
правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР за промяна на фамилното му име от „К.“ на „T.“.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Оспорен е изводът на съда, че преценката за наличие на „важни обстоятелства“ по смисъла
на чл. 19, ал. 1 ЗГР винаги и във всички случаи е обвързана с императивните изисквания на
чл. 13 и чл. 14 от ЗГР, регламентиращи начина на образуване на бащиното и фамилно име
на българските граждани. Според жалбоподателя нормите на чл.13 и чл. 14 ЗГР не
изключват по законова дефиниция възможността за промяна на името. Излага доводи, че
законодателна забрана за това няма и именно поради това е предвидена и възможността за
промяна на името при наличие на някоя от предпоставките, посочени в чл. 19 ЗГР. Твърди
се още в жалбата, че в атакуваното решение съдът не е извършил преценка на значимостта
на обстоятелствата в контекста на конкретния случай, която според практиката на ВКС
следва да бъде обвързана с прилагането на изискванията на чл.13 и чл.14 ЗГР. Не е
съобразено също, че според съдебната практика (Решение No 19 от 08.02.2012 г. на ВКС по
гр. д. No 486/2011 г. ВРС- 3-то гр. отд.) от понятието „важни обстоятелства" не следва да се
изключва и субективното желание лицето да носи определено име, особено ако исканата
промяна няма за цел въвеждане в заблуждение на органите на реда или на определени
институции.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постА.яване на друго, с което молбата
на молителя за промяна на фамилното му име да бъде уважена.
Варненската окръжна прокуратура счита жалбата за основателна. Сочи, че са налице
важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР, наред с това с промяната на фамилното
име на молителя не се цели да бъдат въведени в заблуждение държавни органи или
́
институции. Счита, че са налице, предвидените в закона условия, за допускане на
1
претендираната промяна на фамилното име на молителя.
Община Варна не изразява стА.ище.
Съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 19, ал. 1 ЗГР.
Образувано е по молба на С. Е. К. от гр. Варна, с която се настоява да бъде допусната
промяна на фамилното име на молителя, с които същият понастоящем фигурира акт за
раждане № І-879/03.07.2001 год., съставен от длъжностното лице по гражданското съС.ие
при община гр. Варна, от „К.“ на „T.“.
Излага, че малко след раждането му през юли 2001 год. неговите родители – Г. Т. М. и
Е. В. К. – са се разделили и от 2004 год. не поддържат никакви контакти. Молителят също
не не е поддържал никакви контакти с баща си, който след раздялата с майка му е създал
друго семейство. Молителят е отгледан от майка си и от втория си баща – А. Г. T., чието
фамилно име желае да носи, предвид изградената силна емоционална връзка между двамата
като между баща и син, а също и поради това, че с фамилията T. го знаят близки и приятели,
с тази фамилия се представя в обществото, вкл. и в социалните мрежи.
Заинтересуваната страна община Варна не изразява стА.ище.
Варненската районна прокуратура депозира писмено стА.ище, според което в РП-
Варна срещу молителя няма образувани преписки.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид стА.ищата и
доводите на страните, прие за устА.ено следното от фактическа страна:
Видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № І-
879/03.07.2001 год., съставен от длъжностното лице по гражданското съС.ие при община гр.
Варна, молителят произхожда от родители Г. Т. М. – майка и Е. В. К. – баща, и при
раждането си е записан с имената С. Е. К..
От показанията на свидетеля С. А. T. (доведен брат на молителя), се устА.ява, че са
израснали заедно, бащата на свидетеля е втори баща на молителя. Симеон е бил на 3 години,
когато са се събрали с майка му. Отношенията между свидетеля и молителя са братски, а
отношенията между молителя и втория му баща са като между баща и син, молителят се
обръща към него с „татко”, приема се като „T.”. В социалните мрежи се представя с
фамилия T., така го знаят и повечето му приятели.
С оглед така устА.еното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗГР промяната на собствено, бащино или
фамилно име се допуска от съда, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено
неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. В обсъждания
случай, с оглед наведените от молителя твърдения, следва да се приеме, че молителят
обосновава искането си за промяна на фамилното си име с наличие на важни обстоятелства
и като такива изтъква изградената силна емоционална връзка между него и втория му баща,
както и известността си в обществото с фамилията на последния - „T.“.
Името като правно понятие представлява поС.но словесно обозначаване на
физическото лице и служи за неговата индивидуализация, като отличава това лице от
останалите физически лица. Анализът на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗГР сочи, че името не
може да бъде променяно произволно, а само по изключение, при наличие на устА.ените в
закона предпоставки.
УстА.ено е по делото, че в акта си за раждане молителят е записан с фамилно име „К.“
2
в съответствие с нормата на чл. 14 ЗГР, която по императивен начин определя как се
образуват фамилните имена на българските граждани.
УстА.ено е също, че от съвсем малка възраст молителят е отгледан от майка си и от
втория си баща А. T., чиято фамилия желае да носи; че помежду им е изградена силна
емоционална връзка като между родни баща и син, както и че от дълго време молителят се
́
представя в обществото с фамилия „T.“, с тази фамилия е известен и сред приятели и
близки.
С оглед изложеното настоящият състав намира, че са налице важни обстоятелства по
смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР, при които законът допуска промяна на името. От понятието
"важни обстоятелства" не следва да се изключва дефинитивно субективното желание на
лицето да носи определено име, включително и когато това е свързано със съображения от
строго личен характер и исканата промяна няма за цел да въведе в заблуждение органите на
реда или други държавни органи и институции.
Въз основа на изложеното съдът намира, че молбата е основателна и следва да бъде
уважена.
Обжалваното решение следва да бъде отменено и да се постА.и друго, с което да се
допусне претендираната промяна на фамилното име на молителя.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260597/08.10.2020 год., постА.ено по гр. дело № 8170/2020 год. по
описа на РС-Варна и вместо него ПОСТА.ЯВА:
ДОПУСКА, на основание чл. 19, ал. 1 ЗГР, ПРОМЯНА на фамилното име на
молителя С. Е. К. ЕГН **********, с поС.ен адрес: ***, като занапред същият да се именува
с фамилно име „T.“;
РАЗПОРЕЖДА на длъжностното лице по гражданското съС.ие при община гр. Варна,
да извърши надлежно отбелязване на промяната в акта за раждане на лицето и в регистрите
на населението.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1
ГПК, пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3