№ 65
гр. Дупница, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря Румяна М. Агонцева
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20231510101788 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу П. Т.
Т..
Ищецът твърди, че между него и ответната страна било налице облигационно
отношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***,
с абонатен № 355203, чиято цена не била заплатена в предвидения в общите условия срок.
Моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи следните суми,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1253/2023г. по описа
на Районен съд - Дупница: 171,84 лв. – цена на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2019г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл. 410
ГПК – 20.03.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, 3,11 лв. – мораторна лихва
за периода от 16.10.2020г. до 28.02.2023г.
Ответникът П. Т. Т. е получил препис от исковата молба, по която е депозирал отговор
в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа,
че за процесното задължение е заплатил сума в размер на 659,66 лв., както и че е надплатил
по платени от него авансови вноски през годините.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Исковете за признаване за установено, че ответникът дължи описаните по-горе суми, за
които има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК са с правно основание чл. 422
1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
За да е основателен предявеният иск за главница е в тежест на ищеца да докаже верността на
наведените от него твърдения, а именно, че между него и ответната страна е било налице
облигационно отношение по договор за продажба, по което е предоставил твърдените
количества топлинна енергия и за ответната страна е възникнало задължение в
претендирания размер.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите
условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В 30-дневен
срок след влизане в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях имат
право да внесат заявление, в което да предложат специални условия.
В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани, като по делото не са налице данни ответната страна да е
упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. От приложените писмени
доказателства е видно, че процесният имот е топлоснабден, както и че сградата, в която се
намира е била присъединена към топлопреносната мрежа.
По арг. от § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия е ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018г. по тълк. д. № 2/2017г., ОСГК, ВКС клиенти на топлинна
енергия за битови нужди са собственикът, носителят на вещно право на ползване или
третите ползващи се лица, които са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди директно с топлопреносното предприятие.
В случая от приложения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 103, том I, рег. №
3079, дело № 100 от 04.05.2007г. е видно, че П. Т. Т. е придобил собствеността върху
процесния имот, находящ се в ***. Следователно ответникът в качеството му на собственик
на имота има и качеството потребител на топлинна енергия и е страна по облигационно
отношение с ищеца във връзка с предоставянето й.
При наличието на облигационно отношение, в тежест на потребителите е да заплащат
консумираната топлинна енергия, а установяването на точното количество топлинна
енергия, което е доставено в сградата и в процесния имот е от значение за доказване размера
на иска, но евентуалната недоказаност на размера не може да доведе до отхвърляне на иска,
предвид разпоредбата на чл. 162 ГПК.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за
2
отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили
извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на „Бруната“ ООД.
В конкретения случай в открито съдебно заседание ответникът изрично е заявил, че не
поддържа заявеното по-рано възражение срещу количеството и стойността на потребената в
имота топлинна енергия, поради което следва да се приеме, че същата се равнява на
претендираната от ищеца стойност.
Ето защо, следва да се приеме, че предявеният от ищеца иск за главница се явява доказан и
по размер, поради което следва да се признае за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи сумата от 171,84 лв., представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020 г.
Недоказано е възражението на ответника за погасяване на задълженията чрез плащане, в т.ч.
не са ангажирани доказателства за датата и размера на извършените плащания.
За да е основателен иска за мораторна лихва следва да се установи, че е налице изискуемо
главно задължение, което е останало непогасено през релевирания от ищеца период на
забава. Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД когато е определен денят на изпълнение на задължението,
длъжникът изпада в забава след изтичането му, а съгласно ал. 2 когато няма определен ден
за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., приложими в случая,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят, като след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал.
3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал.
4 от ОУ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва само ако
задълженията не са платени в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно при действието на тези общи условия, топлопреносното предприятие не
начислява лихва за забава върху задължения, определени по прогнозна консумация, а
начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура.
От изложеното следва, че ответникът дължи и претендираната мораторна лихва в размер на
3
3,11 лв. за периода 16.10.2020г. до 28.02.2023г.
При този изход на спора, право на разноски има ищецът. Съгласно т. 12 от ТР № 6/2013г. на
ОСГТК на ВКС с решението по чл. 422 ГПК съдът се произнася и по дължимостта на
разноските в заповедното производство. Следователно ответникът следва да заплати на
ищеца следните разноски: 25 лв. – държавна такса в заповедното производство, 50 лв. -
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, 25 лв. – държавна такса за
исковото производство и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство. На ищеца не следва да се присъждат разноски за експертиза, тъй като такава
не е изготвена и приета по делото, предвид оттегленото възражение на ответника срещу
количеството и стойността на потребената в имота топлинна енергия.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът П. Т.
Т., с ЕГН **********, с настоящ адрес: *** дължИ на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86 ЗЗД, следните суми:
171,84 ЛЕВА - главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в ***, с абонатен № 355203 за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 20.03.2023г. до изплащане на вземането и 3,11 ЛЕВА - мораторна
лихва за периода 16.10.2020г. до 28.02.2023г., за които суми има издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1253/2023г. по описа на Районен съд - Дупница.
ОСЪЖДА П. Т. Т., с ЕГН **********, с настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б сторените по делото разноски, както следва: 25 ЛЕВА –
държавна такса за заповедното производство, 50 ЛЕВА – юрисконсултско възнаграждение
за заповедното производство, 25 ЛЕВА – държавна такса за исковото производство и 100
ЛЕВА – юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Бруната“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от
датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
4
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5