РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 846
гр. Перник , 29.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и девети декември, през две хиляди и двадесета година
в следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от Въззивно гражданско дело № 20201700500753
по описа за 2020 година
Маринела Стоева – съдия – докладчик по въззивно гр. д. № 753 от 2020
г., заместващ съдията – докладчик, съгласно заповед на Председателя на
Окръжен съд-Перник № 517 от 17.12.2020г., по описа на Окръжен съд -
Перник, за да се произнеса, взех предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с рег. № 261806/23.09.2020г., подадена
от Ф. С. Д., чрез адв. Б. В., срещу решение № 873 от 03.07.2020 г. по гр.дело
№ 4590 по описа на Районен съд - Перник за 2019 г., с което е признато за
установено, че въззивникът дължи на „Теленор България“ ЕАД сумата от
39,04 лева, представляваща стойността на предоставени далекосъобщителни
услуги, произтичащи от Договор за мобилни услуги № 0795109 от 19.06.2004
г., Допълнително споразумение № ********** към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 12.05.2008г., Допълнително споразумение №
********* от 31.08.2009 г., Допълнително споразумение № ********* от
19.08.2011 г., Допълнително споразумение от 17.08.2012 г., Допълнително
споразумение от 10.03.2014 г., Допълнително споразумение от 09.02.2015 г.,
Допълнително споразумение от 09.12.2016г. и Договор за фиксирани услуги
от 09.12.2016 г. и сумата от 138,39лв., представляваща незаплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг от 09.12.2016г. за мобилно
1
устройство ”Lenovo А1000 Dual”, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 28.05.2019 г., до окончателно изплащане на
вземането, за които суми по ч. гр. д. № 03360 по описа за 2019г. на Пернишки
районен съд е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК. В тежест на жалбоподателя са възложени и сторените в
производството разноски. Отправеното до съда искане е за отмяна на
обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове като
неоснователни.
Жалбоподателят по подробно изложени съображения оспорва извода на
районния съд за наличие на обусловеност между договора за лизинг,
сключен между страните с този за мобилни услуги от 19.06.2004 г..
Прекратяването на договора за мобилни услуги не било обвързано с
неплащане на лизингови вноски. Изрично е оспорено получаването на
мобилни услуги и ищецът не е доказал този правнорелевантен факт.
Жалбоподателят счита, че съдът се е произнесъл в повече от това, с което е
бил сезиран, тъй като исковата претенция била за сумата от 177, 43 лв., а
съдът отделил сумата от 138, 39 лв. – лизингови вноски, но не и останалите
начислени по фактурите суми. За разликата над тази сума производството е
следвало да се прекрати и на ответника да се присъдят разноски.
Жалбоподателят излага несъгласие и с размера на присъдените разноски, като
счита същия за завишен. Претендират се разноски и се релевира възражение
за прекомерност на разноските на насрещната страна.
Въззиваемата страна „Теленор България“ ЕАД, чрез адв. Здравко Цанев,
е подала писмен отговор, с който по подробно изложени съображения счита
въззивната жалба за неоснователна и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
С въззивната жалба и отговора не се правят доказателствени искания.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна
проверка, съдът установи, че подадената въззивна жалба е допустима, като
подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването и в
срока по чл. 259 ГПК и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и
2
чл. 261, т.1 и 4 ГПК. Образуваното въз основа на нея дело следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
В противоречие с чл. 261, т. 2 ГПК към нея не е приложено
пълномощно за въззивното производство за подалия същия - адв. Б Велков.
Видно от представеното пред районния съд пълномощно на адв. Велков за
процесуално представителство на ответника – 74 – гръб, от делото, същото е с
ограничено действие само за първоинстанционното производство.
Поради гореизложеното, следва да се укаже на Ф. С. Д. в едноседмичен
срок от получаване на съобщението да представи пълномощно за въззивното
производство за адв. Б. Велков или да потвърди действията по подаване на
въззивната жалба.
При извършената служебна проверка, съдът установи, че в
противоречие с чл. 261, т. 2 ГПК към отговора на въззиваемото дружество не
е приложено пълномощно за въззивното производство за подалия същия -
адв. Цанев. Видно от представеното пред районния съд пълномощно на адв.
Цанев за процесуално представителство на ищеца – л. 5 от делото, същото е с
ограничено действие само за първоинстанционното производство.
Поради гореизложеното, на основание чл. 101 ГПК, вр. с чл. 263, ал.1,
вр с чл. 261, т. 2 ГПК следва да се укаже на „Теленор България“ ЕАД в
едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи пълномощно
за въззивното производство за адв. Цанев или да потвърди действията по
подаване на отговор на въззивната жалба.
С оглед на изложеното
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВАМ на Ф. С. Д. в едноседмичен срок от получаване на
съобщението да представи пълномощно за въззивното производство за адв. Б.
Велков или да потвърди действията по подаване на въззивната жалба.
УКАЗВАМ на „Теленор България“ ЕАД в едноседмичен срок от
3
получаване на съобщението да представи пълномощно за въззивното
производство за адв. Ц. или да потвърди действията по подаване на отговор
на въззивната жалба.
НАСРОЧВАМ делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 02.02.2021г. от 10.20 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото разпореждане.
Разпореждането е окончателно.
Председател: _______________________
4