РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Перник, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и първи
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Гражданско дело №
20241700100093 по описа за 2024 година
съобрази :
Производството се движи по реда на глава ХVІІІ от ГПК, чл. 235 и
следващите от този кодекс – решение по исков спор.
Искова молба на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК -
Застраховане“ АД, ЕИК 12265177, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Света София № 7, ет. 7, представлявано заедно от А.Л. и Р.Д. –
изпълнителни директори, подадена против С. А. С., ЕГН ********** от ***, с
иск с правно основание в чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането.
Твръди се в нея, че на *** в гр. ***, по бул. ***, в посока от бул. *** към бул.
*** при управление на автобус „Мерцедес“, модел „0405“, с рег. № *** и
преминаване на червен сигнал на светофарната уредба, С. А. С. причинил
ПТП, при което пострадал пешеходецът С.Ц.С., който предприемал пресичане
на зелен сигнал на светофарната уредба за пешеходци. Водачът на автобуса не
спрял и напуснал местопроизшествието. След извършена опреративна
интервенция за лечение на настъпилите от ПТП телесни увреждания, в
резултат на усложнения от тях, пострадалото лице починало на *** Сочи, че
наследниците на С.Ц.С. - К.С.С., А.С.С., В.С.С. и М.А.С. предявили искове
срещу ЗАД ОЗК – Застраховане АД, в качеството му на застраховател на
автобус „Мерцедес“, модел „0405“, с рег. № ***, за заплащане на обезщетения
за претъпените от тях неимуществени вреди, в размер на по 150 000 лв. за
всеки от тях водач е причинил ПТП. С решение № 2992/13.05.2020 г. по гр. д.
№ 16938/2017 г. по описа на СГС, отменено с решение № 1037/12.07.2022 г. по
възивно гражданско дело № 3072/2020 г. по описа на САС, отменено с
решение № 212/14.12.2023 г. по гражданско дело № 4527/2022 г. по описа на
1
ВКС ЗАД ОЗК – Застраховане АД е осъдено да заплати на К.С.С., А.С.С. и
В.С.С. сумата от по 70 000 лв. за всеки. Твърди, че в изпълнение на решението
е заплатил суми както следва: на А.С.С. - 114 673.13 лева, представляваща
главница в размер на 70 000 лв., ведно със законна лихва в размер на 44 547.30
лв., начислена за периода от 29.12.2017 г. до 10.01.2024 г.; на К.С.С. е платена
сума от 114673.13 лева, представляваща главница в размер на 70 000 лв., ведно
със законна лихва в размер на 44 547.30 лв., начислена за периода от
29.12.2017 г. до 10.01.2024 г. и на В.С.С. по образувано ИД № 20247880400035
по описа на ЧСИ М. К. - 121 406.19 лв., представляващи 70 000 лв. - главница,
44 920.67 лв., начислена законна лихва за периода от 29.12.2017 г. до
25.01.2024 г.
Сочи, че в съдебното производство като трето лице-помагач е привлечен
ответника и влязлото в сила решение го обвързва в отношенията му с ищеца.
Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от
общо 344015.27 лв., представляваща регресна претенция за изплатените от
„ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД на К.С.С., А.С.С. и В.С.С. застрахователни
обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди, причинени им със
смъртта на техния баща – С.Ц.С., починал на ***, в следствие на ПТП,
настъпило на *** в гр. ***, причинено от С. А. С. при управление на автобус
марка „Мерцедес“, модел „0405“, с рег. № ***, застрахован при ищеца по
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 09.02.2024 г. до окончателното
плащане.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Ответникът счита
иска за допустим. Оспорва го изцяло като неоснователен. Твърди, че не е
налице сочената от ищеца предпоставка за ангажиране регресната му
отговорност, а именно да е напуснал мястото на настъпване на ПТП преди
идване на органите за контрол на движение по пътищата. Сочи, че наказателно
постановление № 17- 4332-005035/06.04.2017 г., с което му е наложено
административно наказание за нарушение по чл. 123 от ЗДвП е отменено, като
незаконосъобразно с Решение от 02.01.2020 г. по НАХД № 9413/2017 г.
Твърди, че в производството по гражданско дело № 16938/2017 г. по описа на
СГС, ВГД № 3070/2020 г. по описа на САС и № 4527/2022 г. по описа на ВСК е
установен механизмът на настъпване на ПТП и той е без наличие на
съприкосновение между автобуса и пешеходеца. Сочи, че по тази причина
въобще не е възприел, че пострадалото лице е загубило равновесие и е
паднало на пътното платно. Счита, че отсъствието на възприятие за настъпило
ПТП, изключва наличието на задължение за него да остане на място и да
изчака органите на МВР до пристигането им. Излага, че твърдението на
ищеца, че е напуснал ПТП не е било предмет на установяване в проведеното
гражданско производство, поради което подлежи на доказване пред настоящия
съдебен състав. Не оспорва настъпването на твърдяното МПС, сключената
застраховка „Гражданска отговорност“ и изплатеното от ищеца обезщетение
за неимуществени вреди на посочените в исковата молба лица и в тези
размери.
Искането към съда е да отхвърли иска като неоснователен. Претендира
2
разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
Искът е допустим . По същество, се явява и основателен.
По фактите :
Безспорни между страните и неподлежащи на доказване са обстоятелствата,
че на *** в гр. ***, при управление на автобус марка „Мерцедес“, модел
„0405“, с рег. № ***, при преминаване на кръстовище на червен сигнал на
светофарната уредба, ответникът е причинил ПТП, в резултат на което на ***
е починал С.Ц.С., както и че автобусът е бил застрахован при ищеца по
застраховка „Гражданска отговорност“, по която същият е изплатил на
увредените лица – наследници на пострадалия – К.С., А.С. и В.С.
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в общ
размер от 344015.27 лв./по 70 000 лв. главница и 44547.30 лв. – лихва от
29.12.2017 г. 0о 10.01.2024 г./ .
Установява се от приложените копия от решения , че по пряк иск на
пострадалите наследници на С. срещу застрахователя ( сега – ищец ) било
образувано гражданско дело № 16938 по описа на Софийски градски съд за
2017г. По това дело С. бил привлечен като трето лице – помагач на
застрахователя , при очевиден интерес иска да бъде отхвърлен. Върховен
касационен съд , за да реши делото , приел , че не е налиец съприкосновение
между управлявания от ответника автобус и пострадалия С. , но не отрекъл
причинноследствената връзка между противоправното поведение на водача
С. и настъпилите вреди , при което иска бил уважен при сочените от
настоящия ищец вреди .
Застрахователят платил всичко, с платежни нареждания от дата 15.01.2024г.
Горната фактическа обстановка личи както от констативния протокол за ПТП
с пострадали лица ***, на лист 7 от делото , така и от задължителното за
настоящия състав на съда решение по гражданско дело № 16938 по описа на
Софийски градски съд за 2017г, , ведно с резултата от нистанционния му
контрол , така и от платежните нареждания на л. 32, 33 и 34 от делото .
Не се твърди и не се доказва нарочна покана , с която С. да е поканен да
плати на застрахователя регресното обезщетение преди датата на исковата
молба .
По правото :
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, заплатил
застрахователното обезщетение на увреденото лице, има право на регресен
иск срещу застрахования, когато виновният водач е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон. Тоест, за да възникне
регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, е необходимо ищецът да установи
кумулативното наличие на следните положителни предпоставки: договор за
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, осъществен
3
деликт от застрахованото лице, нарушаване на правилата за движение по
пътищата и виновно предизвикано транспортно произшествие . Необходимо е
също така , вииновният водач да е напуснал мястото на настъпване на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон.
При доказаните факти, иска е основателен.
По силата на чл. 223 ал. 2 от ГПК , това, което съдът е установил в мотивите
на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със
страната, на която помага или която го е привлякла. То не може да го оспорва
под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено
или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото
лице обстоятелства или доказателства. В случая, установено е по гр. дело №
16938 по описа на Софийски градски съд за 2017г., че ответника виновно и
противоправно е причинил вреди другиму, тоест, като е прието в мотивите, че
е налице извършено от ответника непозволено увреждане; приел е, че се
дължи обезщетение за причинените от този деликт неимуществени вреди и е
определил размера им. Тези мотиви на съда са задължителни както за С. ,
привлечен като трито лице – помагач на ответника по този иск, така и за
настоящия състав. Следователно , налице е договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, осъществен деликт от
застрахованото лице, нарушаване на правилата за движение по пътищата и
виновно предизвикано транспортно произшествие. Налице са и вреди на трети
пострадали лица , репарирани от застрахователя по застраховката “гражданска
отговорност“.
Отново поради задължителната сила на мотивите , не може да бъде
пререшаван в настоящия процес въпроса дали е налице деликт, след като не е
имало физическо съприкосновение между автобуса и пострадалия С. С., а и за
пълнота на изложението трябва да се каже , че липсата на такова не изключва
нито противоправното поведение на ответника, нито причинноследствената
връзка с настъпилите вреди.
Макари ВКС да е изложил в решението си по дело № 4527/22 доводи , че
С. е напуснал произшествието, без да спре и без да окаже помощ на
пострадалия пешеходец, и установеното от него е задължително между
страните по настоящото дело, настощия състав намира , че следва да изложи и
самостоятелни мотиви в тази насока – обстоятелството дали ответника е
напуснал мястото на ПТП е част от сложния фактически състав на регресната
отговорност на застрахования в хипотеза по чл. 500 от КЗ, на каквато
изложените факти сочат, но не е елемент на пряката отговорност на
застрахователя, съответно – не е от кръга на подлежащите на доказване по
смисъла на чл. 153 от ГПК факти по дело № 16938 по описа на Софийски
градски съд за 2017г., и по него няма нито формирана сила на пресъдено нещо,
нито задължителност между страните по смисъла на чл. 223 ал. 2 от ГПК.
Същевременно, напускането на мястото на произшествието е отрицателен
факт, за който застрахователя не разполага с процесуален инструментариум за
доказване ( доказват се положителните факти ). С оглед казаното, С. носи
4
тежест да докаже, че е останал на мястото на произшествието. Такова
твърдение обаче не е направено в отговора на исковата молба, липсват и
съответните му доказателства. Нещо повече, наличните по делото такива
изцяло обосновават обратната теза – че виновния водач е напуснал
произшествието. Така , според констативния протокол от дата ***,
участникът в ПТП, посочен условно като „участник 1 „ е напуснал мястото на
ПТП, без да изпълни задълженията си като участник в ПТП с пострадало
лице; този протокол съставлява официален свидетелстващ документ за
липсата на С. като участник 1 на мястото на произшествието и затова е
задължителен за настоящия състав по смисъла на чл. 179 от ГПК. В същия
смисъл са и констатациите в решението на районния съд в София по
административно наказателното дело № 9413/17г,. водено по оспорването на
издаденото за нарушението на С. като водач наказателно постановление.
Според мотивите на същото, той е напуснал произшествието, и макар и
наказателното постановление да е било отменено, това е станало не поради
несъставомерност на деянието ( каквато щеше да е налице при изпълнение на
задължението на водача по чл. 123 ал. 2 буква „б“ от Закона за движението по
пътищата), а поради допуснати от актосъставителя съществени нарушения на
процедурни правила. Така е прието и от ВКС в решението му.
На следващо място – по делото се спори дали ответника е възприел
настъпването на произшествието , като се отрича вина при напускането на
мястото на случилото се. Съдът не споделя и този довод на ответната страна.
Констатациите на съда по а.н. дело № 9413/17г, са , че в акта за установяване
на административното нарушение , виновния водач възразил, че е спрял, но
видял , че на пострадалия се оказва първа помощ от трето лице , и затова
продължил движението на автобуса. Разпитан обаче като свидетел по
досъдебно производство №11077/2017г. ва СДВР , ответника е дал показания ,
че е възриел падането на пострадаля ,
Важно е да се каже , че параграф 6 , т . 30 от допълнителните разпоредби на
Закона за движение по пътищата дефинира "Пътнотранспортно
произшествие" като събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
щети ; наличието на физическо съприкосновение между участниците в него не
е елемент на тази дефиниция – ПТП може да има и без такова , както е в
случая. Затова и довода на С. , че не приел случилото се като ПТП не е
основателен, тъй като както той , така и пострадалия имат качеството на
участници в пътнотранспортно произшествие по смисъла на § 6 т. 29 от ДР на
ЗДвП, и при всички положения , водача на автобуса е следвало да спре , за да
изследва последиците от произшествието . Тъй като при произшествието е
имало пострадал и посещението на мястото на произшествието е
задължително за органите на МВР ( чл. 125 ал. 1 от ЗДвП), то водача на
автобуса е следвало и да остане на място и да изчака органите на реда, което
обаче не е направено, по причина у водача. Елемент на сложния състав на чл.
500 ал. 3 от КЗ е не спирането обаче , а напускането на произшествието , които
може да се случи и след като водача е спрял. Доколкото очевидно водача С. не
5
е изчакал идването на служителите на МВР, което е отразено в констативния
протокол , то той е напуснал произшествието .
С оглед казаното искът е основателен в пълен размер, доколкото елементите
на сложния фактически състав на чл. 500 ал. 1 т. 3 от Кодекса за
застраховането са налице в съвкупност.
За пълнота на изложението се отбелязва и че отсъства по делото регресна
покана от страна на застрахователя към застрахования да плати регресното
обезщетение . Затова последния е поканен едва с подаването на исковата
молба и е в забава от тази дата.
Разноските се понасят от ответника, като вида им се определя по
представения от ищеца списък . Възражението на ответника за прекомерност
на договореното от ищеца адвокатско възнаграждение е основателно, като се
има предвид договореното такова по производството за обезпечение на
бъдещия иск, което се претендира в размер от 22800 лева. Съобразно чл. 7 ал.
2 т . 5 от Наредбата по чл. 36 от Закона за адвокатурата, при интерес от 100
000 лв. до 500 000 лв. ,минималния хонорар е 8650 лв. плюс 4 % за горницата
над 100 000 лв., като размера на горницата се определя по правилото на ал. 7
на същата норма – възоснова половината от цената на иска , което дава размер
на този хонорар от 11 530 лева. Минималния хонорар за исковото
производство , изчислен съобразно нормата на чл. 7 ал. 2 от наредбата, е
18 410 лева , тоест за хонорари се дължат 29 940 лева , вместо претендираните
46800 лева. Дължат се държавните такси, в общ размер от 13815.61 лева , или
общо 43 756.22 лева разноски по делото .
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, ОС Перник
РЕШИ:
Осъжда С. А. С., ЕГН ********** от ***, да заплати на Застрахователно
акционерно дружество ОЗК -Застраховане“ АД, ЕИК 12265177, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. Света София № 7, ет. 7, сумата от
344015.27 лв., представляваща регресна претенция за изплатените от „ЗАД
ОЗК – Застраховане“ АД на К.С.С., А.С.С. и В.С.С. застрахователни
обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди, причинени им със
смъртта на техния баща – С.Ц.С., починал на ***, в следствие на ПТП,
настъпило на *** в гр. ***, причинено от С. А. С. при управление на автобус
марка „Мерцедес“, модел „0405“, с рег. № ***, ведно със законната лихва от
датата на подаването на исковата молба – 09.02.2024г. до окончателното
изплащане на вземането .
Осъжда С. А. С., ЕГН ********** от ***, да заплати на Застрахователно
акционерно дружество ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК 12265177, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. Света София № 7, ет. 7, сумата от 43
756.22 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред състав на Апелативен съд гр.
София, в срок от две седмици от датата на връчването му на страните , с
препис на основание чл. 7 ал. 2 от ГПК.
6
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
7