№ 78
гр. София, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нели Алексиева
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело №
20211100901859 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.
Производството е образувано по молба на „Е.-С.-Е.***” ЕООД по чл. 625
от ТЗ. Молителят твърди, че от регистрацията си в търговския регистър през
2002 г. основно развива транспортна дейност – превоз на товари в страната.
От 2016 г. изпитва трудности в погасяване на задълженията си и започва да
трупа дългове. Затрудненията в обслужването на ежедневните търговски
дейности довело до преустановяване на основната дейност на дружеството,
като от 2018 г. дружеството реално не извършва никаква дейност, съответно
не реализира приходи от такава. Освен задължения към посочените в списъка
на кредиторите търговски партньори, молителят твърди, че има непогасени
публични задължения към НАП за данъци и осигуровки в общ размер от
103462.35 лева. Посочва, че от 31.12.2020 г. е в невъзможност да погасява
задълженията си. Невъзможността да погаси тези задължения обосновава с
липсата на каквито и да е активи и ликвидно имущество Няма наети
работници и служители към момента, както и няма непогасени задължения
към тях. Ето защо моли Съда да обяви неплатежоспособността му, евентуално
свръхзадължеността му и открие производство по несъстоятелността му с
решение по реда на чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
Съдът, след като взе предвид доводите на молителя и прецени събраните
1
по делото доказателства, приема за установено следното:
Дружеството „Е.-С.-Е.***” ЕООД е пререгистрирано в Търговския
регистър на 25.06.2010 г., като му е предоставен ЕИК *******. Последният
обявен годишен финансов отчет на дружеството в Търговския регистър е за
2018 г., като за 2019 г. е обявена подадената декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2
от Закона за счетоводството, че дружеството не е осъществявало дейност по
смисъла на §1, т. 30 от ДР на ЗСч през 2019 г.
От полученото писмо от Служба по вписванията при Агенция по
вписванията се установява, че за периода от 01.01.1998 г. до 13.12.2021 г.
няма вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на длъжника.
От писмото на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция” се установява, че в
централна база на АИС-КАТ към 08.12.2021 г. има данни за регистрирани
ППС на името на длъжника, които са негова бивша и настояща собственост.
Длъжникът е представил ГФО за периода 2015 г. – 2018 г. вкл, ведно с
техните съставни части, както и междинен отчет към датата на подаване на
молбата по чл. 625 от ГПК. Представени са и две декларации по чл. 38, ал. 9,
т. 2 от Закона за счетоводството, че дружеството не е осъществявало дейност
в периода 2019 г.-2021 г.
От Националната агенция по приходите е постъпило писмо, към което са
приложени заверени преписи от годишните данъчни декларации по чл. 92 от
ЗКПО, подадени от молителя за периода от 2016 г. до 2019 г., като за 2019 и
2020 г. Няма данни за подадени декларации. Посочено е, че има издаден
ревизионен акт на дружеството – РА № Р-22221716006097-091-001/03.04.2017
г., като препис от този доклад и ревизионния доклад, въз основа на който е
издаден, както и административната преписка по съставяне на акта и доклада,
са представени по делото. Има наложени обезпечителни мерки върху
имуществото на длъжника, изразяващи се в налагане на запор върху банкови
сметки на длъжника. Има публични задължения, които са предмет на ИД №
*********/2020 г.
Представените от длъжника по делото счетоводни документи и
изпратените от НАП документи са използвани от вещото лице по приетата
съдебно-икономическа експертиза на вещото лице В.П., чието заключение,
като неоспорено от молителя, съдът намира за компетентно и
безпристрастно дадено. От заключението на вещото лице П., се установява
следното:
2
При извършването на анализите за изследвания период 2016 –31.12.2021
г., вещото лице посочва, че към края на всяка една от годините в
горепосочения период нетекущите /дълготрайни/ активи съставляват,
съответно 34.40 % /към 31.12.2016 г./; 33.33 % /към 31.12.2017 г./; 0 % /към
31.12.2018 г./; 0 % /към 31.12.2019 г./; 0 % /към 31.12.2020 г./ и 0 % /към
31.12.2021 г./. Текущите /краткотрайни/ активи съставляват, съответно 65.60
% /към 31.12.2016 г./; 66.67 % /към 31.12.2017 г./; 100 % /към 31.12.2018 г./;
100 % /към 31.12.2019 г./; 100 % /към 31.12.2020 г./ и 100 % /към 31.12.2021
г./. Дружеството няма отчетени разходи за бъдещи периоди за процесния
период. През целия изследван период собственият капитал на дружеството е
отрицателна величина и дружеството е декапитализирано. Съотношението на
задълженията към финансови предприятия спрямо общия размер на пасивите
е, съответно 32.80 % /към 31.12.2016 г./; 97.62 % /към 31.12.2017 г./; 146.43 %
/към 31.12.2018 г./; 146.43 % /към 31.12.2019 г./; 146.43 % /към 31.12.2020 г./ и
146.43 % /към 31.12.2021 г./. Съотношението на задълженията към
доставчици спрямо общия размер на пасивите е, съответно 109.60 % /към
31.12.2016 г./; 304.76 % /към 31.12.2017 г./; 457.14 % /към 31.12.2018 г./;
457.14 % /към 31.12.2019 г./; 457.14 % /към 31.12.2020 г./ и 457.14 % /към
31.12.2021 г./.
Вещото лице е изчислило и коефициентите на ликвидност, въз основа на
счетоводните записвания и отразеното в ГФО. Съгласно така направения
анализ, всички коефициенти на ликвидност през анализирания период са
значително по-ниски от минималните си референтни стойности.
Коефициентът за обща ликвидност към 31.12.2016 г. е 0.1565; към 31.12.2017
г. е 0.0660; към 31.12.2018 г. е 0.0659; към 31.12.2019 г. е 0.0657; към
31.12.2020 г. е 0.0657 и към 31.12.2021 г. – 0.0657. Вещото лице установява,
че към 13.01.2022 г. дружеството има изискуеми публичноправни задължения
в размер на общо главница и лихви 106136.94 лева, а молителят е осчетоводил
такива в размер на 75 000 лева, съответно има разлика от 31 000 лева
изискуеми публични задължения, които са неосчетоводени. Доколкото тези
данни касаят изискуемите към НАП задължения на дружеството към
31.12.2021 г., вещото лице дава алтернативен вариант на изчисления на
коефициентите на ликвидност към 31.12.2021 г., като в изчисленията включва
и неосчетоводените 31 000 лева публични задължения. Изчислен по този
начин коефициентът на общата ликвидност става 0.0612. Показателите за
3
финансова автономност на дружеството за целия изследван период са извън
референтните стойности. За целия период съществуващите задължения на
дружеството не са обезпечени с имущество, коефициентите на финансова
автономност са отрицателни величини, което поставя длъжника в пълна
зависимост от кредиторите му. За периода 2016-2021 г. коефициентът на
задлъжнялост също е с отрицателни стойности, което може да обоснове извод
за наличие на състояние на свръхзадлъжнялост. Наличните по
инвентаризационен опис и оборотна ведомост дълготрайни материални
активи са напълно амортизирани счетоводно и поради тази причина
балансовата им стойност е нулева.
При така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до следните
правни изводи:
Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за
нея дадено в чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Съгласно тази разпоредба,
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен
вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска
сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с
търговската дейност, а от 13.05.06 г.- и частни държавни вземания.
Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за разпределение на
доказателствената тежест при доказване на състоянието на
неплатежоспособност на търговеца, поради което под "спиране на
плащанията" по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ на база на легалното
определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не
спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено
на задълженията, които са от изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от
ТЗ. Спиране на плащанията на друг вид вземания е ирелевантно за
състоянието на неплатежоспособност, защото съгласно ал. 1 на чл. 608 от ТЗ,
състоянието на длъжника да ги изпълни е без значение за правно
дефинираното състояние на неплатежоспособност. В настоящия случай,
молителят е спрял плащанията на изискуеми парични вземания по чл. 608, ал.
1, т. 1 и т. 2 от ТЗ, поради което на основание чл. 608, ал. 3 от ТЗ, съдът
приема, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на
длъжника.
В тежест на длъжника е да обори презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ, като
това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото
4
състояние на предприятието на длъжника, от който да се изведе способността
му да погасява задълженията си. С оглед заключението на Съдебно-
икономическата експертиза, Съдът приема, че презумпцията не е оборена и е
налице установено състояние на неплатежоспособност. При анализа на
финансовото и икономическото състояние на молителя се използват различни
икономически и финансови показатели. Краткотрайните активи на
предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за
повече от един отчетен период /1 г./, участват еднократно в производствения
процес и променят натурално - веществената си форма, при което за
длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за
погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на
едно нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели
при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с
възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за
ликвидност, които се формират като отношение между краткосрочните
активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи
задължения на предприятието. На следващо място, помощните коефициенти
на ликвидност /на бърза, незабавна и абсолютна/ зависят в голяма степен от
вътрешната структура на краткотрайните активи, т.е. от това колко са
материалните запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови
активи и паричните средства като процент от общия размер на
краткотрайните активи, което от своя страна зависи от конкретната основна
дейност, която осъществява предприятието. Съдът приема, че по принцип
водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на
длъжника е коефициентът на обща ликвидност /КОЛ/, отразяващ
съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните
задължения. Именно този коефициент дава възможност да се оцени
способността на дружеството да погасява задълженията си с всички
краткосрочни активи. За норматив при коефициента за обща ликвидност се
приема коефициент 1 /единица/, тъй като при него предприятието има
толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни задължения,
поради което то е в състояние да плаща задълженията си. Съгласно
изготвеното от вещото лице заключение всички коефициенти на ликвидност
са извън границите на референтните си стойности за целия изследван период.
За целия изследван период /2016 г.-2021 г./ коефициентите на финансова
5
автономност и задлъжнялост са отрицателни величини, което поставя
дружеството в пълна зависимост от кредиторите му. Ето защо Съдът намира,
че влошаването на коефициентите от 31.12.2016 г. е трайно състояние.
Направените от длъжника плащания и погасяване на задължения, направени
след 31.12.2016 г. не оборват наличието на презумцията, установена в чл. 608,
ал. 3, изр. 1 от ТЗ – арг. от чл. 608, ал. 3, изр. 2 от ТЗ.
Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира, че длъжникът
не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без
опасност за интересите на кредиторите.
Предвид гореизложеното молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на
производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва
да бъде уважена.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът не е
обвързан от посочената такава от длъжника, а следва да прецени същата
съобразно данните по делото. Практиката на ВКС е константна, че
неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 от ТЗ е обективно
финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни паричните
си задължения, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово
състояние към момента на постановяване на съдебното решение /така
решение № 64/09.02.2005 г. на ВКС, по д. № 466/2004 г.; решение №
549/27.10.2008 г. на ВКС, по т.д. № 239/2008 г./. Съгласно постановеното по
реда на чл. 290 от ГПК решение № 115/25.06.2010 г. на ВКС, по т.д. №
169/2010 г., за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е
достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да
не е в състояние да го изпълни. Началната дата на неплатежоспособността е
именно изпадането в такова състояние, а не падежът на конкретното
неизпълнено задължение. В случая обективно финансовите показатели на
длъжника са влошени трайно към 31.12.2016 г., като към тази дата длъжникът
е имал изискуеми парични задължения по чл. 608, ал. 1, т. 2 от ТЗ /видно от
представената от длъжника като приложение към молбата по чл. 625 от ТЗ
справка за задълженията към Нацианална агенция за приходите/. Ето защо
съдът приема, че за начална дата на неплатежоспособността на длъжника
следва да се приеме датата 31.12.2016 г.
Предвид извода, че е налице състояние на неплатежоспособност,
обосноваващо откриване на производството по несъстоятелност, Съдът не
6
дължи произнасяне по заявеното при условията на евентуалност от длъжника
искане за откриване на производство по несъстоятелност поради
свръхзадълженост.
Не се установява да е налице реално налично имущество на длъжника, като
кредиторите не са привнесли началните разноски за развитие на
производството по несъстоятелност в дадения от съда срок, поради което по
отношение на молителя следва да бъде постановено решение по чл. 632, ал. 1
от ТЗ със законоустановеното му съдържание.
Мотивиран от горното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, Съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Е.-С.-Е.***” ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: с. М., ул. „******* и
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2016 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на длъжника
„„Е.-С.-Е.***” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: с.
М., ул. „*******.
НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на „Е.-С.-Е.***”
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: с. М., ул.
„*******.
ОБЯВЯВА „Е.-С.-Е.***” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: с. М., ул. „*******, в несъстоятелност.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Е.-С.-
Е.***” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: с. М., ул.
„*******.
СПИРА производството по несъстоятелност по т.д. № 1859/2021 г. по
описа на СГС, ТО, 22 състав.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от
вписването на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако те
удостоверят, че е налице достатъчно имущество или се предплатят началните
разноски.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в срока по чл. 632, ал.
7
2 от ТЗ не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще
прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на
длъжника от търговския регистър.
УКАЗВА на „Е.-С.-Е.***” ЕООД, че в едномесечен срок от вписване на
настоящото решение в Търговския регистър следва да изпълни задълженията
си по чл. 632, ал. 6 от ТЗ, както и да представи по делото удостоверение по
чл. 5, ал. 10 от КСО.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за вписване
в Търговския регистър, на основание чл. 622 от ТЗ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в
седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8