Р Е Ш Е Н И Е
№: 61 15.01.2020г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти състав
На деветнадесети декември, две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен
Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: С. А.
Прокурор: Дарин Христов
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело №2732 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е
по касационна жалба на Областен
отдел „Автомобилна администрация“ (ООАА)-Бургас, чрез К.Г., началник на отдела,
против решение № 1219/09.10.2019г., постановено по НАХД № 3607/2019г. на
Районен съд - Бургас, с което e отменено наказателно постановление (НП) №22-0000218/05.08.2019г.,
издадено от касатора, с което на И.Ф.А., ЕГН-********** за
нарушение на чл.139, ал.1, т.2, предложение второ от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП), във връзка с чл.6, ал. 1, т.3, буква „а“ от Наредба № 11/03.07.2001г.
за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, (Наредба № 11), на
основание чл.177, ал.3, т.1, изречение второ от ЗДвП, е наложена глоба в размер
на 3`000 лева. В жалбата се сочи, че касаторът притежава необходимата
материална и процесуална компетентност за да издаде процесното наказателно
постановление. Иска се от съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение
и вместо него да постанови друго, с което да потвърди наказателното
постановление.
Ответникът по касация – И.Ф.А., ЕГН-**********, с
постоянен адрес ***, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител,
не ангажира становище по оспорването
Представителят на Окръжна
прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването и
пледира решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
След като прецени твърденията на страните
и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас в
настоящия си състав, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК. Жалбата е
процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за
частично основателна по следните съображения:
С обжалваното решение Районен съд - Несебър
е отменил НП №22-0000218/05.08.2019г., с което
на И.А.
на основание чл.177, ал.3, т.1, изречение второ от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 3`000 лева за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, изречение второ от ЗДвП
във връзка с чл.6, ал. 1, т.3, буква „а“ от Наредба № 11. Той е санкционирам за
това, че на 22.07.2019г. в качеството си на водач на товарен автомобил марка ДАФ,
рег.№ А-8720-МР с две оси и полуремарке марка Вилтон, рег.№ А-0067-ЕМ с три
оси, извършвал превоз на товари за собствена сметка, като допустимата
максимална маса за движение на съчленени ППС с пет оси е 40 тона, докато
управляваното от А. ППС било с тегло 55,48 тона.
За да постанови решението си, районният
съд е приел, че с оглед събраните по делото доказателства, не е налице
компетентност на актосъставителя да състави акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) и на административнонаказващият орган да
издаде процесното наказателно постановление, като е изложил подробни мотиви в
тази насока. Установил е обаче, че нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на А. е безспорно доказано.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК
съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
следи служебно.
Касационната инстанция извърши проверка на
решението в потвърдителната му част относно приложението на закона, въз основа
на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на
правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.
Настоящият съдебен състав, в противовес на
твърденията в оспореното решение приема, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи и в предвидените от ЗАНН срокове, като от формална страна са
спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Съставеният АУАН и издаденото
след това наказателно постановление са във връзка с установено нарушение по
ЗДвП, а не във връзка с нарушение на Наредба № 11, както е приел неоснователно
районният съд. Препращането към норма на Наредба № 11 е само относно
допустимата маса на товарния автомобил. От своя страна ЗДвП допуска съставянето
на АУАН и издаването на наказателни постановления да се реализира от длъжностни
лица от състава на ИААА, респ. ООАА-Бургас (чл.189, ал.1 от ЗДвП във връзка с
чл.166, ал.1, т.1 от същия закон). В този смисъл решението на първата инстанция
следва да се отмени.
По същество, на база описаната фактическа
обстановка административно-наказващият орган е достигнал до правилни изводи за
наличието на нарушение, което е безспорно доказано.
Следва обаче изрично да се посочи, че в
наказателното постановление липсват каквито и да са мотиви във връзка с
определянето на размера на наказанието. Наложената санкция на водача А. в размер
на 3`000 лева е на основание чл.177, ал.3, т.1, изречение второ, съгласно което
наказва се с глоба от 500 до 3000 лева водач, който без да спазва установения
за това ред управлява пътно превозно
средство с размери, маса или натоварвания на ос, които надвишават нормите,
определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Вече се
изясни, че тези норми са позиционирани в Наредба № 11. Съдът намира, че в
настоящия случай водачът следва да бъде санкциониран с глоба в минималния
размер, а именно 500 лева, защото не са установени никакви отегчаващи вината
обстоятелства, които да обосноват налагане на наказанието в по-висок размер от
минималния предвиден в закона.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, вр. чл.218 от АПК, вр.
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд - Бургас ХІІІ-ти
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 1219/09.10.2019г., постановено по НАХД № 3607/2019г. на Районен съд - Бургас
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №22-0000218/05.08.2019г.,
издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ Бургас в частта,
в която на И.Ф.А., ЕГН-********** е наложена глоба в размер на 3`000 (три
хиляди) лева, като намалява същата
на 500 (петстотин) лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22-0000218/05.08.2019г.,
издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ Бургас в
останалата му част.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.