РЕШЕНИЕ
№ 1119
гр. Перник, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Гражданско дело №
20251720100946 по описа за 2025 година
Предявени са главни искове от ЗАД „Алианц България“ срещу Агенция „Пътна
Инфраструктура“ с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
и евентуални обратни искове от Агенция „Пътна Инфраструктура“ срещу „Регионални
пътни мрежи“ ЕООД с правно основание чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът по главните искове – ЗАД „Алианц България“, твърди, че между него, в
качеството му на застраховател, и „Мото-Пфое“ ЕООД, като застрахован, е сключен договор
за имуществена застраховка „Каско на МПС“, със срок на валидност от 05.02.2021 г. до
04.02.2022 г., за лек автомобил марка „Ф. Ф.“, с рег. № СВ****НН. В рамките на
застрахователното покритие, на 30.11.2021 г., около 18.50 ч., при движение по
републикански път I-6, в района на км. 78+700, автомобилът попаднал в несигнализирана и
необезопасена шахта с липсващ капак, намираща се на пътното платно. В резултат на
инцидента на превозното средство били причинени повреди по задна лява джанта, праг,
носач и други елементи.
След изпълнение на всички договорни изисквания, на застрахования било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 1914 лв. Ищецът счита, че отговорност за
настъпването на произшествието носи Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), като
стопанин на съответния пътен участък от републиканската пътна мрежа, на основание чл.
30, ал. 1 от Закона за пътищата. До ответника била отправена покана за доброволно
възстановяване на изплатеното обезщетение, ведно с 15 лв. ликвидационни разноски, но с
писмен отговор от 21.11.2022 г. същият отказал да удовлетвори претенцията. Поради това,
ищецът претендира присъждане на сумата от 1929 лв., заедно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба – 16.12.2024 г., до окончателното изплащане на
1
вземането, както и сумата от 519,45 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода от 21.11.2022 г. до 15.12.2024 г.
Ответникът – АПИ – оспорва иска в срока по чл. 131 ГПК. Твърди, че към посочената
дата и на посоченото място не е съществувала несигнализирана и необезопасена шахта.
Оспорва и наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното попадане в шахта и
уврежданията по автомобила. При условията на евентуалност прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на автомобила, който не се е
движил със съобразена с пътните условия скорост.
В срока по чл. 131 ГПК АПИ предявява евентуални обратни искове, уточнени с
допълнителна молба, срещу „Регионални пътни мрежи“ ЕООД. Излага, че с договор за
обществена поръчка № РД-38-16/06.12.2019 г. е възложила на дружеството поддържането на
процесния пътен участък. Поради това, в случай че бъде уважен предявеният срещу нея
главен иск, АПИ иска „Регионални пътни мрежи“ ЕООД да бъде осъдено да й възстанови
изплатените суми – 1929 лв. ведно със законната лихва от 16.12.2024 г. до плащането, както
и сумата от 519,45 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за периода от 21.11.2022 г. до 15.12.2024 г.
Ответникът по обратния искове „Регионални пътни мрежи“ ЕООД го оспорва с отговор
в срок. Поддържа, че няма правомощия и задължения да осъществява надзор над пътния
участък. Надзорът се упражнявал от АПИ, а на него му били възлагани от АПИ в резултат на
този надзор конкретни месечни, а в случай на необходимост извънредни задания. При тези
доводи моли за отхвърляне на обратния иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По главните искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД:
Нормите на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП и чл. 30, ал. 1 ЗП гласят, че републиканските пътища се
управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“, като агенцията осъществява дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането им. Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по
повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
Според правилото на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Следователно по иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД в тежест
на ищеца ЗАД „Алианц България“ е да докаже:
- настъпването на посоченото ПТП;
- наличието на сключен договор за имуществена застраховка на посочения автомобил;
- нанесените щети на автомобила вследствие на произшествието и техния размер;
- обстоятелството, че мястото на произшествието е част от републикански път;
- изплащането на застрахователно обезщетение в претендирания размер.
2
Въз основа на кредитираните от съда заключение на САТЕ (л. 76-78 от гр.д. № 946/2025
г. на ПРС) и протокол за ПТП № 1773170/30.11.2021 г., изготвен от длъжностно лице в ОПП
при ОДМВР Перник (л. 11 от гр.д. № 74875/2024 г. на СРС) се установява, че на 30.11.2021 г.,
около 18.50 ч., при движение по републикански път I-6, в района на км. 78+700, лек
автомобил „Ф. Ф.“ с рег. № СВ****НН, шаси № WF***************, управляван от Н. В.
А., попада в несигнализирана и необезопасена шахта с липсващ капак, намираща се на
пътното платно и реализира ПТП с материални щети.
Установява се въз основа на представена по делото застрахователна полица № 21-
0300/302-5000*** (л. 7 от гр.д. № 74875/2024 г. на СРС), че към 30.11.2021 г. за този
автомобил е била валидна имуществена застраховка „Каско“ при ищцовото дружество.
Ищецът е обезщетил застрахования при него собственик на автомобила „Мото-Пфое“
ЕООД за реализираната щета по автомобила при посоченото ПТП със застрахователно
обезщетение в размер на 1914 лв. (л. 19).
Въз основа на заключението по САТЕ се установява, че настъпилите увреждания по
имуществено застрахования при ищеца автомобил „Ф. Ф.“ съответстват на отразените щети
в описа, изготвен от представители на ищеца в качеството му на застраховател, а именно –
алуминиева джанта, задна лява гума, ляв ПВЦ праг, ляв метален праг, ляв надлъжен носач,
ляв напречен долен носач, „пружина апарат ръчна спирачка – ляв горен“.
Съгласно утвърдената съдебна практика застрахователите отговарят за обезщетение,
съизмеримо с действителната стойност на вредата, определена по средни пазарни цени към
деня на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 2 КЗ. Изключение от този принцип е налице
за случаите, когато автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три години
и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката – следващото се застрахователно
обезщетение е това, за стойността на което е бил отремонтиран автомобилът в официалния
фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта
фактури. Нормативното основание за посоченото изключение е чл. 17 от Методиката към
отменената Наредба № 24 от 8.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2
от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на моторни превозни средства, която методика обаче все още се прилага
по силата на § 3, ал. 3 ПЗР към Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното
застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“
на пътниците в средствата за обществен превоз. Именно такъв е процесният случай –
автомобилът е произведен и пуснат в експлоатация през 2019 г., а ПТП е настъпило на
30.11.2021 г., в посочения тригодишен срок. Ето защо представените по делото фактури,
както приема и вещото лице по САТЕ, отразяват адекватно възстановителната стойност на
автомобила – 1914 лв. (л. 15-17). Тази сума, както вече се посочи, е изплатена на
застраховащия собственик „Мото-Пфое“ ЕООД (л. 19).
На следващо място, на съда не са му необходими специални знания за това и приема,
че претендираните ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв. са в обичаен размер и
също се следват на застрахователя.
Установи се, че процесното ПТП е реализирано поради необезопасена и
несигнализирана шахта на участък от републиканска пътна мрежа. Поради това и като се
3
има предвид, че по силата на цитираните чл. 19, ал. 1, т. 1 вр. чл. 30, ал. 1 ЗП Агенция
„Пътна Инфраструктура“ (АПИ) като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30,
ал. 1 ЗП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението, следва
да се приеме, че в конкретния случай именно бездействието на съответните служители или
лица, на които е възложено изпълнението на законовите задължения на ответника по
изграждането, ремонта и поддържането на процесния път е довело и до неизпълнение на
задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП. На осн. чл. 49 ЗЗД АПИ носи отговорност за причинените
вреди в резултат на това бездействие, включително и към застрахователя, платил
обезщетение по имуществена застраховка, на осн. чл. 410, ал. т. 2 КЗ.
Самоцелни са възраженията на ответника, че част от приложените към исковата молба
документи не са представени в оригинал, тъй като той не твърди, че тези документи са
неистински и не е поискал открИ.е на производство по чл. 193 ГПК за нито един от тези
документи.
Неоснователни са и възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат от водача
на автомобила, тъй като съгласно САТЕ и устната му защита в открито заседание скоростта
не е била превишена, макар същата да е неустановима според вещото лице, независимо от
това какви снимки са били направени или му бъдат дадени на разположение. Също така,
няма данни, от които да се направи извод, че скоростта не е била съобразена с пътните
условия.
С оглед на изложеното, реализирани са всички фактически предпоставки, обуславящи
регресното вземане на ищеца към ответника, поради което искът по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр.
чл. 49 ЗЗД се явява основателен в пълния му предявен размер от 1929 лв.
Ищецът е изпратил покана до ответника (л. 20), а последният в изрично обратно писмо
от 21.11.2022 г. е отказал изплащането на регресно обезщетение. От този момент най-късно
ответникът е изпаднал в забава за заплащането му (чл. 84, ал. 2 ЗЗД) и дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Изчислена по реда на чл.
162 ГПК, законната лихва за исковия период по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - от 21.11.2022 г. до
15.12.2024 г., възлиза на претендирания размер от 519,45 лв., поради което и искът по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД между страните по главния иск се явява също изцяло основателен.
По обратния иск с правно основание чл. 82 ЗЗД в тежест на ищеца Агенция „Пътна
Инфраструктура“ е да докаже, че към датата на процесното произшествие е бил възложил на
ответника „Регионални пътни мрежи“ да извършва поддържането на участъка, както и че
вследствие на неизпълнението на това задължение се е стигнало до процесния инцидент.
Между страните не се спори, че по силата на договор за обществена поръчка № РД-38-
16/06.12.2019 г. АПИ е възложила на „Лиел Констракшън“ ЕООД и „Регионални пътни
мрежи“ ЕООД изпълнението по поддържането на обособени пътни участъци от
републиканската пътна мрежа, сред които и процесният.
Спорът е концентриран върху това дали ответникът като изпълнител е оправомощен и
задължен да извършва надзор на тези обособени пътни участъци или надзорът се
осъществява от АПИ, която възлага конкретни ремонтни дейности.
При решаването на този спор, основателно се явява неговото позоваване на чл. 5 от
договора, от който ясно следва, че той няма задължения да извършва надзор на пътната
4
мрежа, а следва да се придържа към дадените му редовни месечни или извънредни задания
от възложителя АПИ. Това е т.нар. input-based договорен модел за поддържане на пътища,
при който възложителят следи и възлага конкретни задачи – характерен за държави като
България, Румъния, Унгария. При обратния, output-based, модел изпълнителят има задача да
поддържа възложения му пътен участък в определено състояние (вж. за тези разлики напр.
https://ppp.worldbank.org/public-private-partnership/sites/default/files/2022-06/Lesson-learned-
performance-based-road_0.pdf).
С оглед на изложеното отговорността на ответника по обратния иск не може да бъде
ангажирана и исковете срещу него следва да бъдат изцяло отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на спора по главния иск, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца АД
„Алианц България“ се следват сторените разноски в общ размер от 1085,97 лв., от които
127,16 лв. държавна такса, 653,81 лв. адвокатско възнаграждение, 300 лв. депозит за САТЕ и
5 лв. държавна такса за съдебно удостоверение.
С оглед изхода на спора по обратния иск, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски се
следват на ответника „Регионални пътни мрежи“ ЕООД. Същият обаче претендира
присъждането на адвокатско възнаграждение, за плащането на което не е представил
надлежни доказателства. Към отговора на л. 27, гръб е наличен договор за правна помощ,
съгласно който е договорено възнаграждение в размер на 1000 лв., но нито в самия договор,
нито в допълнение към него е установено плащането му. Ето защо по този иск не следва да
се присъждат разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД Агенция „Пътна
инфраструктура“, Булстат *********, да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК
*********, сумата от 1929,00 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по преписка по щета № 0300-21-
727-****** по полица „Каско“ № 21-0300/302/5000*** за вредите, настъпили по автомобил
„Ф. Ф.“ с рег. № СВ****НН, шаси № WF***************, при пътно-транспортно
произшествие на 30.11.2021 г. на републикански път I-6 при км. 78+700, ведно със
законната лихва върху главницата от 16.12.2024 г. до окончателното заплащане на
вземането, както и сумата от 519,45 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 21.11.2022 г. до 15.12.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Агенция „Пътна инфраструктура“, Булстат
*********, да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, сумата от 1085,97
лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК обратен иск от Агенция „Пътна
инфраструктура“, Булстат *********, срещу „Регионални пътни мрежи“ ЕООД, ЕИК
*********, за заплащане на основание чл. 82 ЗЗД на следните суми като обезщетение за
вреди вследствие на неизпълнен договор за обществена поръчка № РД-38-16/06.12.2019 г.,
при условие че същите бъдат изплатени на ЗАД „Алианц България“ АД, ведно със законната
5
лихва върху тях от датата на плащането в полза на ЗАД „Алианц България“ АД до
окончателното им заплащане в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“, а именно:
1929,00 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по преписка по щета № 0300-21-727-****** по полица „К.“ № 21-
0300/302/******* за вредите, настъпили по автомобил „Ф. Ф.“ с рег. № СВ****НН, шаси №
WF***************, при пътно-транспортно произшествие на 30.11.2021 г. на
републикански път I-6 при км. 78+700, ведно със законната лихва върху главницата от
16.12.2024 г. до окончателното заплащане на вземането, както и сумата от 519,45 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 21.11.2022 г. до 15.12.2024 г.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Решението по иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, предявен от
ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, срещу Агенция „Пътна инфраструктура“,
Булстат *********, е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца – „Регионални пътни мрежи“ ЕООД, ЕИК *********.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6