Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 06.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на шести февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 9470 по описа за 2017 година, прецени:
Предявен
е иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
В
исковата молба от 25.07.2017 г., уточнена с молба от 14.03.2018 г., ищците В.Т.К.,
А.В.М., Й.С.К., Т.С.К., Ю.С.К., С.Н.К., С.И.К., Т.И.К., К.И.К.
– П., Н.И.К. и Н.В.К. чрез пълномощника си адв. П.
излагат, че с решение № 99 от 14.01.2011 г. на ОСЗГ – община Панчарево, влязло
в силапна 07.03.2011 г., на тях като наследници на К.С.Т.е
възстановено правото на собственост върху ливада от 5,899 дка, четвърта
категория, находяща се в строителните граници на
„Слатина“ в местността „Под могилите“ имот № 4373, кад.
лист № 15 от кадастрален план, изработен 1939 г., при граници (съседи“,
съгласно удостоверение № 8 от 23.07.2010 г. по чл. 13 ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ,
на СО район Искър. От възстановената част от имота с площ 5899 кв. м, 886,8 кв.
м попадали в имот с идентификатор 68134.1500.1175, а останалите 5012,2 кв. м се
разпределяли по следния начин: 3006,2 попадали в имот с идентификатор
68134..1500.1175, останалите 2006 кв. м в имот с идентификатор 68134.1500.37 и
били отделени в отделен имот с проектен идентификатор 68134.1500.2716, съгласно
представена от ищците скица проект. Ищците сочат този имот с проектен
идентификатор като предмет на иска си. Имотът бил с описание, както следва:
имот имот с проектен идентификатор 68134.1500.2716, с
граници: имот с идентификатор 68134.1500.2130, имот с идентификатор
8134.1500.1175, имот с проектен идентификатор 68134.1500.2715 (част от имот с
предходен идентификатор имот с проектен идентификатор 68134.1500.37) и бул.
„Цветан Лазаров“.
Ищците
твърдят, че са придобили описания имот по наследство в следните части: В.Т.К.
1/4, А.В.М. 1/12,, Й.С.К. 1/24, Т.С.К. 1/24, Ю.С.К. 1/24, С.Н.К. 1/12, С.И.К.
1/12, Т.И.К. 1/12, К.И.К. – П. 1/16, Н.И.К. 1/16 и Н.В.К. 5/36.
Ищците
твърдят, че ответникът „Ч.Р.Б.“ АД упражнявал фактическата власт върху описания
имот с площ 2006 кв. м, като от дата 07.03.2011 г. държал имота без правно
основание.
Като
се основават на изложените обстоятелства, с молба за изменение на иска от
14.03.2018 г. ищците правят искане до съда да признае за установено, че са
собственици на имот с площ 2006 кв. м, попадащи в имот с идентификатор
68134.1500.37 и отделени в отделен имот с проектен идентификатор
68134.1500.2716 с граници: имот с идентификатор 68134.1500.2130, имот с
идентификатор 8134.1500.1175, имот с проектен идентификатор 68134.1500.2715
(част от имот с предходен идентификатор имот с проектен идентификатор
68134.1500.37) и бул. „Цветан Лазаров“, в съотношение на частите на
собствеността: В.Т.К. 36/144, А.В.М. 16/144,, Й.С.К. 6/144, Т.С.К. 6/144, Ю.С.К.
6/144, С.Н.К. 12/144, С.И.К. 12/144, Т.И.К. 12/144, К.И.К. – П. 9/144, Н.И.К. 9/144
и Н.В.К. 20/144, и да осъди ответника „Ч.Р.Б.“ АД да предаде на ищците
владението върху съответните им идеални части от претендираната
реалната част на недвижимия имот.
Ответникът
„Ч.Р.Б.“ АД оспорва основателността на иска. Излага довод, че постановеното по
реда на чл. 14 ал. 3 от ЗСПЗЗ съдебно решение, на което са позовават ищците, не
обвързват ответника, тъй като той не е бил страна в производството. Оспорва
валидността на решение № 99 от 14.01.2011 г. на ОСЗГ Панчарево, като постановено
от ненадлежен състав на административния орган и неподписано от лицата по чл.
60а от ППЗСПЗЗ. Оспорва законосъобразността на възстановяването на собственост
в стари реални граници върху имот, който няма характер на земеделска земя,
предвид отчуждаването му за благоустройствено мероприятие – изграждане на ел.
подстанция Изток и централен склад на Електроснабдяване. Обосновава правото си
на собственост с придобиване на имота с приватизационна сделка, на която е непротивопоставимо решението за възстановяване на имота.
По
делото не се спори, че реалната част от имот с идентификатор
68134.1500.37, която е предмет на
исковата претенция и е индивидуализирана с проектен идентификатор
68134.1500.2716, е във владение на ответника
„Ч.Р.Б.“ АД. Не се спори и се установява от показанията на свидетелите С.
Господинова и М.С., че имотът се използва за складова база на ответното
дружество. От първоначалната и допълнителната съдебно-техническа експертиза се
установява местоположението, площта и границите на претендираната
от ищците реална част от имота.
Със заявление № 99 от 08.01.1992 г.
на А.В.М. е започнало производство по чл. 11 и сл. от ЗСПЗЗ пред Поземлена
комисия община Панчарево (сега ОЗС община Панчарево) за възстановяване на
собственост на наследниците на К.С.Т.върху земеделски земи, находащи
се в урбанизирана територия. С решение № 99 от 30.11.1994 г. Поземлената
комисия в община Слатина е отказала възстановяване на собствеността върху имоти
с пл. номера 4372, 4373, 4277 и 5254 от плана от 1939 г. Това решение е било частично
отменено по реда на чл. 14 ал. 3 от ЗСПЗЗ с решение № 33 от 12.03.20067 г. по адм. дело № 5911/2004 г. на СРС 42-ри състав в частта за
имоти с пл. номера 4372 и 4373 от кадастрален лист 15 от кадастрален план от
1939 г., като вместо това съдът е постановил възстановяване на собствеността
върху описаните имоти (л. 152-154). В изпълнение на това решение, след административно
производство по чл. 11 ал. 4 от ППЗСПЗЗ за определяне на застроената част от
имота (решение № 73 от 14.12.2009 г. по адм. дело №
5532/2009 г. АССГ), с решение № 99 от 14.01.2011 г. Общинска служба по
земеделие община Панчарево е възстановила собствеността на наследниците на К.С.Т.в
съществуващи (възстановими) стари реални граници на следния имот: ливада от
5,899 дка четвърта категория, находяща се в сторителните граници на Слатина в местността „Под могилите“
имот № 4373 кад. лист № 15 от кадастрален план от
1939 г. Според заключението на съдебно-техническата експертиза, бившият имот №
4373 по кадастрален лист 15 от кадастралния план от 1939 г. понастоящем попада
в поземлени имоти с идентификатори 68134.1500.37, 68134.1500.2130, бул. „Цнветан Лазаров и бул. „Димитър Списаревски“.
От допълнителната съдебно-техническа експертиза (л. 340) се установява, че претендираната от ищците реална част от имот с
идентификатор 68134.1500.37 с площ 2006 кв. м попада изцяло във възстановения бивш
имот № 4373 по кадастрален лист 15 от кадастралния план от 1939 г. В
приложената към допълнително заключение скица (л. 342) възстановеният бивш имот
№ 4373 е повдигнат с щрихи с червен цвят, а претендираната
реална част е обозначена като част от бившия имот 4373 в щрихи със син цвят.
Установява се от
съдебно-счетоводната експертиза, че имот с идентификатор 68134.1500.37 е бил
включен в активите на ответника „Ч.р.Б.“ АД като „Земя подстанция Искър и „Земя
складово стопанство Искър“.
Така изложените обстоятелства
обуславят следните правни изводи на първоинстанционния
съд:
С решение № 33 от 12.03.2007 г. по адм. дело № 5911/2004 г. СРС 42-ри състав в производство по
чл. 14 ал. 3 от ЗСПЗЗ е възстановил собстевността
върху имоти с пл. номера 4372 и 4373 от кадастрален лист 15 от кадастрален план
от 1939 г. (л. 152-154). Решението на съда има конститутивно
действие и снеговото постановяване следва да се счита
възстановено правото на собственост на наследниците на К.С.Т.. Ответникът не е
бил страна в административното производство, но той може да противопостави на
реституционния ефект на решението само права, придобити след възстановяване на
собствеността. В тази връзка, неотносимо е
позоваването от представителите на ответника на т.4 от ТР № 6-2005-ОСГК.
Цитираното тълкуване се отнася за възстановяване на собственост върху имоти,
отчуждени по благоустройствени закони - ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. В тези
случаи възстановяването не е безусловно, а по искане на лицата, чиито имоти са
били отчуждени, или техните наследници, по реда на Закона за възстановяване на
собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. В тези
случаи в цитираното тълкувателно решение е направено тълкуване, че отмяната на
отчуждаването не засяга придобитите от трети лица права. Конкретният случай
очевидно не е такъв. Имотът не е бил отчужден по реда на изброените
благоустройствени закони, а е бил земеделска земя, включена впоследствие в
урбанизирана територия (в населено място). В този случай, възстановяването на
собствеността върху незастроената част от земеделската земя е безусловно, по
аргумент от чл. 10 ал. 7 от ЗСПЗЗ.
Неоснователно е позоваването от
представителите на ответника на пороци на решение № 99 от 14.01.2011 г. на ОСЗ
при община Панчарево. Постановеното съдебно решение на СРС има пряк
реституционен ефект по силата на чл. 14 ал. 3 от ЗСПЗЗ, според който съдът
решава спора за възстановяване на собствеността върху земята по същество. Последващото решение на ОСЗ е в изпълнение на постановения
съдебен акт и наличието на пороци в административния акт не се отразява на
реституционното действие на решението на съда. Горното следва и от По делото не
са доказани и твърдените от ответника пороци на решението на ОСЗ Панчарево.
Не е допуснато и нарушение на § 6
ал. 1 от ПР на ЗППДОбП при реституцията на имота, на
каквото се позовават представителите на ответника. Цитираната разпоредба се
отнася за лица, чиято собственост е възстановена със Закона за възстановяване
на собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ) и е неприложима при
възстановяване на собствеността върху земеделски земи по реда на чл. 14 от
ЗСПЗЗ.
Неоснователно е позоваването на
придобиване на собственост от ответника по силата на § 17а от ЗППДОбП, след проведена приватизационна процедура. Цитираният
текст предвижда преминаване на държавното имущество, предоставено за
стопанисване и управление на държавните предприятия, в собственост на
едноличните търговски дружества, в които се преобразуват държавните
предприятия. Тази разпоредба не дерогира правото на
възстановяване на собствеността на основание чл. 10 ал. 7 от ЗСПЗЗ върху бивши
земеделски имоти, включени в имуществото на преобразуваното дружество.
Не е пречка за възстановяването на собствеността
и съществуващото застрояване в имота, реална част от който се претендира. В
хода на реституционната процедура, с решение № 73 от 14.12.2009 г. на АССГ в
инцидентно административно производство по чл. 11 ал. 4 от ППЗСПЗЗ (л. 21-25) е
определена незастроена площ отэ 5899 кв. м от бившия
имот № 4373, който е бил предмет на възстановяване. Наличието на незастроена
площ от бившия имот № 4373 се установява и от първоначалната и допълнителната
съдебно-технически експертизи. Поради това, за незастроената част от бившия
имот № 4373, която попада в имот с идентификатор 68134.1500.37, е възникнало
право на възстановяване на собствеността по реда на чл. 14 от ЗСПЗЗ.
Неоснователно е и позоваването на
ответника на придобивна давност. Придобиването на
имота по давност до влизане в сила на решението за неговото възстановяване, е
изключено от разпоредбата на чл. 10 ал. 13 от ЗСПЗЗ. Давностен
срок в полза на владелеца на имота не тече до влизане в сила на съдебното
решение за възстановяване на собствеността върху имота на 01.02.2010 г. (л.
25). Няма основание за прилагане и на кратката придобивна
давност по чл. 79 ал. 2 от ЗС, тъй като имотът, върху който ответникът упражнява
владение, е бил предмет на реституция.
Изложените съображения дават
основание на съда да приеме, че предявеният иск с правно основание чл. 108 от
ЗС е основателен.
Ответникът следва да заплати на
ищците разноски в размер на 7127,63 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Т.К., А.В.М., Й.С.К., Т.С.К., Ю.С.К., С.Н.К., С.И.К., Т.И.К.,
К.И.К. – П., Н.И.К. и Н.В.К. са съсобственици на
реална част от имот с площ на частта 2006 кв. м, попадащи в имот с
идентификатор 68134.1500.37 и отделени в отделен имот с проектен идентификатор
68134.1500.2716, отразен в скица приложение № 1 към съдебно-техническа
експертиза от 25.09.2019 г. с повдигане със сини щтрихи,
при граници свързващите линии между точки 1, 2, 3, 4 и 5 по скицата, която е
неразделна част от решението, в съотношение на частите на собствеността: В.Т.К.
36/144, А.В.М. 16/144,, Й.С.К. 6/144, Т.С.К. 6/144, Ю.С.К. 6/144, С.Н.К.
12/144, С.И.К. 12/144, Т.И.К. 12/144, К.И.К. – П. 9/144, Н.И.К. 9/144 и Н.В.К. –
В. 20/144, и ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.“ АД да
предаде на В.Т.К., А.В.М., Й.С.К., Т.С.К., Ю.С.К., С.Н.К., С.И.К., Т.И.К., К.И.К. – П., Н.И.К. и Н.В.К. - В. владението върху реалната
част на недвижимия имот.
Осъжда
„Ч.Р.Б.“ АД да заплати на В.Т.К., А.В.М., Й.С.К., Т.С.К., Ю.С.К., С.Н.К., С.И.К.,
Т.И.К., К.И.К. – П., Н.И.К. и Н.В.К. разноски в
размер на 7127,63 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: