Определение по дело №40512/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 февруари 2025 г.
Съдия: Пламен Генчев Генев
Дело: 20241110140512
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юли 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9138
гр. София, 24.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110140512 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на В. Б. А. срещу „***“ АД.
Страните с исковата молба и с отговора на исковата молба са
представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат
като писмени доказателства.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 24.03.2025 г. от 15:00 часа,
за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
определение, а на ищеца – препис и от отговора на исковата молба и
приложенията.
ПРИЕМА представените с исковата молба, с отговора на исковата
молба и с насрещната искова молба писмени доказателства.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на препис от
разпореждането с настоящите указания:
1. да представи доказателства за платена по сметка на СРС държавна такса
на основание чл. 102з, ал. 3 от ГПК в размер на 11.30 лева
УКАЗВА на ответника, че неизпълнение на указанията на съда за
внасяне на такса за изготвяне на препис, страната ще бъде осъдена за разноски
с крайния съдебен акт на основание чл. 77 от ГПК.
1
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 143 от ЗЗП във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД и по чл. 55,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД от В. Б. А. срещу „***“ АД за признаването за нищожна
като противоречаща на закона и на добрите нрави на клаузата на чл. 2.4 /е/, т.
ii от договор за бизнес кредит клиентски № 8622 от 20.12.2023 г., както и за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 5266.32 лв. с
равностойност 2692.63 евро, представляваща недължимо платена такса за
предсрочно погасяване на заем по договор за бизнес кредит клиентски № 8622
от 20.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба – 03.07.2024 г. до окончателното плащане на
сумата.
Ищецът твърди, че на 20.12.2023 г. между него в лично качеството, както
и в качеството на лице представляващо ЕТ ** В. А.“ и ответника в качеството
на кредитодател в бил сключен договор за бизнес кредит клиентски № 8622 от
20.12.2023 г., по силата на който му е бил предоставен кредит в размер на 8000
евро оборотни средства. Договорът бил с фиксиран лихвен процент от 20 %,
като за обезпечаване на договора била учредена договорна ипотека. Кредитът
бил заплатен на 02.02.2024 г., като била начислена сумата от 5266.32 лв.,
представляваща такса за предсрочно погасяване на заема, начислена съгласно
чл. 2.4 /е/, т. ii от договор за бизнес кредит клиентски № 8622 от 20.12.2023 г.
Посочва, че ищцата се явявала потребител, поради което клаузата по чл. 2.4
/е/, т. ii от договор била нищожна по смисъла на чл. 146 от ЗЗП. Посочва, че
така предвидената такса, представляваща неустойка, която излизала извън
присъщата й обезпечителна функция и водела до неоснователно обогатяване,
което противоречало на добрите нрави. Претендира разноски
Ответникът оспорва предявените искове с отговор на исковата молба,
подаден в законоустановения срок. Посочва, че ответницата била заплатила на
02.02.2024 г. изцяло сумите по договора, съгласно издадено от него
удостоверение за задължения. Посочва, че ищцата не се ползвала с
потребителска защита, доколкото бил предоставен на лице осъществяващо
търговска дейност. Посочва, че клаузата на чл. 2.4 /е/, т. ii от договор за бизнес
кредит клиентски № 8622 от 20.12.2023 г. не противоречала на добрите нрави,
2
като същата се начислявала само върху сумите, които не били погасени,
погасявали се предсрочно и върху тях нямало да се заплаща договорна лихва.
Неоснователен бил предявения иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Моли за отхвърляне
на предявените искове. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26,
ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД е да установи сключването на договора за кредит със
соченото в исковата молба съдържание, както и че се явява потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на
валидни клаузи по договора за кредит.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл.
55,ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е да докаже извършено плащане на исковите суми в
полза на ответника на основание процесните договорни клаузи.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличие на
основание за получаване на платените от ищеца искови суми, а именно
валидно обвързващи страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на
отпуснатия кредит.
Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства,
че е бил сключен договор за бизнес кредит клиентски № 8622 от 20.12.2023 г.,
между ЕТ „*******- В. А.“, В. Б. А. и „***“ АД, по силата на който била
предоставена сумата от 8000 евро, че кредитът бил предсрочно погасен на
02.02.2024 г., като била начислена и заплатена сумата от 5266.32 лв.,
представляваща такса за предсрочно погасяване на заема.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото
заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
3
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат
към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите
към Министерство на правосъдието.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца – и препис от отговора
на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4