РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Смолян, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:*
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от * Административно наказателно дело №
20255440200486 по описа за 2025 година
Производството по е по реда на чл. 59 ЗАНН.
Образувано е по подадена от Н. Д. Л., ЕГН **********, с адрес *,
жалба против наказателно постановление № 25-1862-000449/29.08.2025г. на
началник сектор в *, с което за нарушение на чл.104а от ЗДвП на осн.чл.183
ал.4 т.6 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 50,00 лева. Жалбоподателят моли наказателното постановление за бъде
отменено, с доводи, че не е извършил вмененото му нарушение, както и
поради допуснати процесуални нарушения в хода на производството.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Процесуалният му
представител адв.С. поддържа жалбата, ангажира становище, в което излага
допълнителни доводи за отмяна на наказателното постановление.
Ответникът по жалбата началникът на сектор * в съдебно заседание
се представлява от пълномощник юрисконсулт *, който навежда доводи за
потвърждаване на санкционния акт.
*, редовно и своевременно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание и не ангажира становище.
След като разгледа жалбата, изложените от страните доводи и
като се запозна с материалите по делото, съдът намира за установено от
1
фактическа страна следното:
На 20.08.2025 г. ст.полицаите С. Н. и А. С., служители на *,
свидетели по делото, били в състава на екип за контрол на движението на
МПС. Извършвали обход по бул.* в гр.Смолян с патрулен автомобил
управляван от свидетеля Ст.Н.. Около 20:55 часа се движели в посока от
Община Смолян към магазин „*“ в района под моста пред Община Смолян,
когато забелязали, че движещия се пред тях лек автомобил „*“ с рег.№ *
криволичи и по случайност не се качил на тротоара. Свидетелите С. Н. и А. С.
съобразили, че водачът е възможно да е употребил алкохол или
здравословното му състояние да се е влошило, затова решили да го спрат.
Когато при изпреварването патрулният автомобил се изравнил с лек
автомобил „*“ свидетелите С. и Н. видели, че водачът говори по мобилен
телефон по време на движение, държейки го в ръка от ляво на главата си. Не
използвал устройство позволяващо използването на мобилен телефон без
участието на ръцете. Тъй като водачът не ги забелязал, поради разговора,
който водел, полицаите включили светлинния сигнал на служебния
автомобил, а впоследствие свидетелят С. му указал с ръка да отбие пред
сградата на пощата на бул.*. При проверката на документите установили, че
водач на автомобила е жалбоподателят Л..
Свидетелят С. съставил на място АУАН срещу Н. Л. за това, че на
20.08.2025 г. в 20:58 часа, в гр.Смолян на бул.* *, до *, като водач на
собствения си лек автомобил „*“ с рег.№ *, при управлението му с посока на
движение към магазин "*" използва мобилен телефон без наличието на
устройство позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му
- нарушение на чл.104а от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на
свидетеля Н. и жалбоподателя Л., бил предявен на последния и той го
подписал.
Въз основа на АУАН било издадено атакуваното наказателно
постановление № № 25-1862-000449/29.08.2025г. на началник сектор в *, с
което за нарушение на чл.104а от ЗДвП на осн.чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП на
жалбоподателя Л. е наложено административно наказание „глоба” в размер на
50,00 лева..
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
2
Жалбата е допустима като подадена в срок от лице с интерес да
обжалва, а разгледана по същество-неоснователна.
От събраните по делото доказателства се установява, че
атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз
основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, че в процедурата по
установяване на административното нарушение и съответно, налагане на
наказанието, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до невъзможност за жалбоподателя да организира защитата
си. Спори се относно фактическата обстановка. В съдебната фаза на
производството обаче, показанията на разпитаните свидетели позволиха на
съда да формира категорични изводи по фактите.
С разпоредбата на чл.104а ЗДвП в редакцията й към датата на
нарушението е въведена забрана за водача на моторно превозно средство да
използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство,
освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на
ръцете му.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
жалбоподателят е извършил административното нарушение, за което е
санкциониран, тъй като на 20.08.2025 г. като водач на МПС в нарушение на
забраната по чл.104а ЗДвП по време на управление на превозното средство е
използвал мобилен телефон без устройство, позволяващо използването на
телефона без участие на ръцете му.
Съобразно материално-правните характеристики на твърдяното
нарушение, то подлежат на доказване основно с гласни доказателства. Между
изложеното от полицейските служители съдът не констатира противоречия.
Свидетелите Н. и С. сочат, че възприели това, че водача говори, държейки
мобилен телефон в ръка още преди спиране на автомобила. Показанията на
свидетелите са еднопосочни и убедителни, поради което съдът ги кредитира.
Правилно е приложена и санкционната норма на чл.183 ал.4 т.6 от
ЗДвП за нарушението по чл.104а ЗДвП. Тя предвижда административно
наказание глоба във фиксиран размер от 50лв.
Материално-правната норма на чл.104 а ЗДвП е изменена с ДВ
бр.64/2025 г. и от 07.09.2025 г. гласи следното: „На водача на моторно
превозно средство е забранено да използва мобилно устройство за
3
комуникация или друго мобилно устройство по време на управление на
превозното средство освен чрез устройство, позволяващо използването без
участие на ръцете му или чрез системите за комуникация и управление, с
които е оборудвано превозното средство.“.
Ако преди промяната нормата забранява по време на управление
водачът да използа мобилен телефон без устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му, понастоящем
разпоредбата забранява използване на мобилно устройство за комуникация
или друго мобилно устройство позволяващо използването без участие на
ръцете му или чрез системите за комуникация и управление, с които е
оборудвано превозното средство.
Предвид изложеното от свидетелите, че Н.Л. е използвал смарт
телефон, от защитата се навеждат доводи, че с промяна на разпоредбата на
чл.104а ЗДвП е налице по-благоприятен закон, че в ЗДвП няма предвидена
наказателна разпоредба за използване на смарт устройство. Излага се, че
законодателят не е изменил чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП и там санкцията е останала
за използване на мобилен телефон. Твърди се, че в случая приложима се явява
наказателната разпоредба на чл.185 ЗДвП.
Следва да се има предвид, че съгласно чл.3 ал.1 и ал.2 ЗАНН за
всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в
сила по време на извършването му. Ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази
от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.
В случая според съда разпоредбата на чл.104а ЗДвП не
представлява по-благоприятен закон в сравнение с редакцията й преди
изменението с ДВ бр.64/2025 г. и от 07.09.2025 г. Законодателят е разширил
забраната, като понастоящем забранява използването на всякакъв вид
устройства за разговори, при които водачът използва ръцете си. На второ
място, смарт телефона е вид мобилен такъв и административно-наказателната
разпоредба на чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП в случая е напълно приложима.
Съдът счита, че жалбата е неоснователна, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и осъщественото процесуално представителство на
въззиваемата страна, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
4
ОДМВР Смолян юрисконсултско възнаграждение в размер на 130,00 лв. /арг.
от чл. 37 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е от Наредбата за
изплащането на правната помощ/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-1862-
000449/29.08.2025г., издадено от началник сектор в *, с което на Н. Д. Л. ЕГН
**********, с адрес *, за нарушение на чл.104а от ЗДвП на осн.чл.183 ал.4 т.6
от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00
лева.
ОСЪЖДА Н. Д. Л. да заплати на * сумата 130 лв. разноски по
делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд град Смолян.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
5