№ 269
гр. Пазарджик, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20255200500358 по описа за 2025 година
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд П. ,постановено по гр.д.№ 565 по описа за
2024 година е отхвърлен предявения от Т. П. Б. с ЕГН ********** и С. Е. К. с
ЕГН **********, против Ф. Г. В. с ЕГН ********** иск за разваляне на
обективирания в нотариален акт № 63/12.03.2016г., том I, рег. № 607, н.д. №
63/2016г. на нотариус Г. В. (вписан с вх. Рег. № 388 от 12.03.2016г. Акт № 68,
т.2 д. № 173/2016г. в Служба по вписванията при РС-П.) договор за покупко-
продажба на недвижим имот с идентификатор 56277.502.648.1.1 по КККР на
гр. П., одобрени със заповед № РД 18-14/20.06.2014г. на ИД на АГКК,
последно изменение от 07.04.2016г., с адрес на имота - гр. П., ул. „Г. Б. № 8,
ет.1, предназначение: самостоятелен обект - жилище, апартамент в сграда,
брой нива на обекта - 1, площ - 70,27 кв.м., прилежащи части ид.ч. от тавана и
ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж - няма, под обекта - 56277.502.648.3, над обекта
56277.502.648.1.2.
Осъдени са на осн. 78, ал.3 ГПК, Т. П. Б. с ЕГН ********** и С. Е. К. с
1
ЕГН **********, да заплатят на Ф. Г. В. с ЕГН **********, сумата от 1000
лева - разноски за адвокатско възнаграждение.
Така постановеното решение е обжалвано от Т. П. Б. и С. Е.
К.,представлявани от адв. Т.К..
Считат постановеното решение за нищожно.
Неразбираема била волята на съда да отхвърли иска,доколкото не се
сочат конкретни факти,нито дали и кога са се осъществили те в
действителността, а се изказвали единствено необосновани предположения.
Всеки период от време,какъвто е и давностния срок,имал начало и
край.От обжалваното решение било невъзможно установяването на приетото
от съда.
Налице било и пристрастие на съда към тезата на ответника,като го"
замества" в спора и вместо него допълва и обосновава искането му.Молят да
бъде прогласена нищожността на решението и делото върнато за разглеждане
от друг състав.
Евентуално искането е да бъде отменено и предявеният иск – уважен.
Съдът не извършил ясен и точен доклад на делото по смисъла на
закона,който да е доведен до знанието на страните ,с който да е очертал
предмета на спора и предмета на доказване ,съответно,да е разпределил
помежду им доказателствената тежест за фактите,които смята относими към
предмета на делото.
Неправилно съдът приел знанието на жалбоподателите за водени други
съдебни дела за категорични факти осъществили се преди решаването на
делата и възникване на сила на пресъдено нещо по тях.
Неправилно била приложена хипотезата на чл.190 ал.1 ЗЗД-едва с
Определението на ВКС от 07.03.2023г. по К.гр.д.№2929/22г. се установявало
по категоричен начин ,че част от продадената вещ принадлежи на трето
лице.И едва тогава жалбоподателите са могли да упражнят правата си ,да
искат разваляне на договора.Категорично се установило по делото,че ищците
не биха сключили договора,за закупуване на имота,ако знаеха ,че продавача не
е изключителен собственик на вещта.
Претендират разноски.
2
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответницата намира жалбата за неоснователна.
Нямало спор между страните, че ответницата е придобила в собственост
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56277.502.648.1.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П. след извършена
съдебна делба по гр.д. № 883/2011 г. С Постановление за възлагане на
недвижим имот от 13.11.2015 г., Ф. В. е обявена за купувач на процесния имот.
Страните по делото са сключили сделка относно същия имот, обективирана в
нот.акт № 68 том 2 /12.03.2016 г. на Агенция по вписвания - Служба
вписвания гр. П..
Няма спор още, че след реализиране на сделката ответницата не е
предала на купувачите продадената вещ. Причината за това е, че вътре в имота
живеят две от сънаследниците М.К.А. и И.К.К., като се установило, че
първата от тях дори не е участвала в проведеното и приключило дело за
съдебна делба под № 883/2011 г. Това обстоятелство било известно на ищците
по настоящото дело.
Т. П. Б., С. Е. К. и Ф. Г. В. предявили иск с правно основание чл.108 от
ЗС против М.К.А. и И.К.К. като е образувано гр.д. № 366/2016 г. Твърдели в
искова молба, че е имало насрочен въвод от ДСИ, но той е бил спрян, тъй като
е заведено дело от М.К.А. и И.К.К.. М.А. инициирала съдебно производство
по гр.д. № 339/2016 г. по описа на Районен съд П. с цел установяване
нищожността на извършената делба по гр.д. № 883 от 2011 г. Видно било от
присъединеното дело № 339/2016 г., че по него е предявен насрещен
инцидентен установителен иск от неучастващия в делбата съделител М.К.А.
за прогласяване нищожност на делбата, извършена по гр.д. № 883/2011
г.Жалбоподателите били узнали за нищожносттта на коментираната делба
още на 10.06.2016 г.. когато е депозиран Отговора по чл. 131 ГПК на исковата
молба по гр.д. № 66/2016 г.
Своевременно било направено от ответниците възражение за
погасителна давност и основния спорен момент бил кога е започнала да тече
погасителната давност за правото да се развали договора и кога е изтекъл този
срок.
Правилен и обоснован бил изводът на съда, че давността е започнала да
3
тече от деня, в който е сключена между страните сделката, обективирана в
нотарилен акт от 12.03.2016 г. по н.д. № 63/2016 г. на нотариус Г. В..
Правилно съдът приел, че още през м.март 2016 г. на ищците им е
станало известно за претенциите на трето лице върху имота.
Ответниците считат,че обжалваното решение е валидно ,както и
мотивирано.
Съдът бил изготвил подробен доклад по чл. 146 от ГПК,който бил
известен на страните.
Разпределена била и доказателствената тежест.Неправилно се
подържало ,че едва с Определението на ВКС от 07.03.2023 г., постановено по
к.гр.д. № 2929/1922 год. ищците узнали за претенции на трето лице по
отношение на имота. Ищците били предявили иск с правно основание чл.108
от ЗС против М.К.А. и И.К.К. и в това съдебно производство станали известни
факти относно собствеността на имота и действителността на делбата.
Молят решението да бъде потвърдено , претендират разноски.
С оглед изложените доводи и във връзка със служебното си задължение
да извърши преценка на валидността на решението изцяло , съдът съобрази
следното:
Постановеното решение не е нищожно. Известно е ,че законодателят не
е извел конкретни пороци ,водещи до нищожност на съдебното решение , но
те са изяснени от доктрината и съдебната практика. Налице е нищожност на
съдебното решение при особено съществени пороци, между които абсолютна
неразбираемост на волята на съда, като тя не може да бъде изведена и по пътя
на тълкуването. Възможно е неяснотата да се приравнява на липса на мотиви .
В конкретния случай такива пороци на решението не са налице.
Мотивите на решението страдат от известни пороци ,тъй като не
съответстват на приетото в съдебната практика относно формата и
съдържанието на решението.Макар и на пръв поглед да е странно ,то
Постановление №1 от 1953 година на Пленума на ВС не е изгубило силата си
и следва да се съобразява.Прието е в него ,че мотивите на съдебното решение
трябва да бъдат кратки, точни, ясни и убедителни. Мотивите трябва да
съдържат: а) най-кратко указание за спора; б) какво приема съдът за
установено относно фактическите положения, като посочи след обсъждане и
4
преценката на кои доказателства той идва до тази фактическа обосновка.
Когато има разноречиви доказателства, съдът трябва да посочи кои възприема
и кои отхвърля, а също и да обясни защо приема едните, а отхвърля другите;
в) преценката на установените факти и приложението на закона към тях.
В съвременното правоприлагане , за съжаление все по-често мотивите са
пространни и не много ясни,като не се излага приетата от съда фактическа
обстановка и не се извеждат ясно правните доводи от нея.
В отклонение от тези принципи са структурирани и мотивите на
обжалваното съдебно решение ,но не е налице неяснота на волята на
съда,която да води до недопустимост на решението.
Съдът намира ,че постановеното решение е валидно и допустимо и за да
се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:
В исковата си молба против Ф. Г. В., ЕГН**********, от гр. П., ул.“Г.
Б.“№8 ищците Т. П. Б., ЕГН********** и С. Е. К., ЕГН**********, и двамата
от град П., ул.“С.К.“№16А, твърдят, че с Нотариален акт №63/2016 г. на
Нотариус Г. В. с рег.№545 на НК сключили с ответницата договор за покупко-
продажба ,като закупили от нея самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56277.502.648.1.1, находящ се в град П., ул.“Г. Б.“№8, ет.1,
находящ се в сграда №1, състояща се от три надземни етажа от нулев до втори
включително, разположена в ПИ с идентификатор 56277.502.648,
представляващ жилище с площ от 70.27 кв.м., ведно с прилежащи части от
тавана и общите части на сградата.
Купувачката се легитимирала като собственик с Постановление
№108/29.01.2016 г. за възлагане на недвижим имот на ДСИ М.Г. при РС-П..
Имотът, предмет на сделката бил изнесен на публичен търг с решение
на РС -П. №159/12.03.2014 г., постановено по гр.д.№883/2011 г. по описа на
РС-П..
От м. март 2016 г. до момента ищците не можели да получат
фактическата власт върху имота, тъй като се оказало, че имотът се задържа от
И.К.К. и М.К.А., която М.К.А. , като пряк и законен наследник по отношение
на процесния имот по делбено дело №883/2011 г. не е участвала в делбата.
Тя предявила иск за обявяване нищожност извършената делба и
решенията по допускане на делбата, както и по изнасяне на имота на публичен
5
търг били обявени за нищожни.
Този факт ищците узнали от Определение №50074/17.03.2023 г. на ВКС,
Първо гр. отд. ,постановено по гр.д.№2929/2022 г., с което не е допуснато
касационно обжалване на Решение №158 по гр.д.№837/21 г. на Окръжен съд
Пазарджик, с което е потвърдено решение №892/2019 г. по гр.д.№339/2016 г.
на РС-П., с което е прогласена за нищожна съдебната делба.
Проведени били разговори с ответницата да върне заплатените от суми
по договора, като тя обещала да възстанови платената цена,но впоследствие
отказала.
Молят ,на осн.чл.87 ал.4 от ЗЗД/очевидно се има предвид ал.3/ да бъде
развален сключения между тях договор.
Въпреки липсата на подробни и ясни обстоятелства в исковата молба
следва да се приеме,че основанията ,на които ищците основават претенцията
си са – неизпълнение от страна на продавача на договора ,като той не им е
предал фактическата власт върху продадения недвижим имот.Това се е
дължало на претенциите на трети лица ,които са се намирали фактически в
имота.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответниците оспорват иска по основание ,като не е възникнал спор
относно факта ,че между страните е сключен договор за покупко- продажба на
недвижим имот, обективиран в нот.акт № 68 том 2 от 12.03.2016 год. на
Агенция по вписвания - Служба вписвания гр. П. за СОС с идентификатор
56277.502.648.1.1.
Продавачът Ф. Г. В. се легитимирала като собственик по силата на
Постановление за възлагане на недвижим имот от 13.11.2015 г. след проведена
публична продан по силата на влязлото в сила Решение № 593 от 06.11.2012 г.,
постановено по гр.д. № 883/2011 г. по описа на РС П. за делба на същия
самостоятелен обект. Това постановление не било отменено до настоящия
момент .
Решение на Пещерския районен съд било прогласено за нищожно с
Решение № 892/11.12.2019 г. на Районен съд гр. П., постановено по гр.д. №
339/2016 год., което било влязло в сила.
Не оспорват още ,че след извършване на продажбата , ответницата не е
6
предала на купувачите продадената вещ. Причината за това не било нейното
виновно поведение, а обстоятелството, че в имота живеят две от
сънаследниците - М.К.А. и И.К.К.. Това обстоятелство било известно на
ищците .
Страните по делото били предявили иск с правно основание чл.108 от
ЗС против М.К.А. и И.К.К., за разглеждането на който е образувано гр.дело №
366/2016 год. на Районен съд П.. Още в исковата молба ищците сочели ,че при
закупуването на имота , продавачката ,като купувач на публичната продан не
била въведена във владение и това следвало да стане при въвод на 22.03.2016
година.В отговора си по гр.д.№ 339/2016 г. по описа на Районен съд П.
ответниците посочили ,че било образувано дело с цел установяване
нищожността на извършената делба по гр.д. № 883/2016 г.. Тези обстоятелства
относно действителността на делбата станали известни на ищците още към
този момент , а не с постановяване на Определение № 50074 от 17.03.2023 г.
на Върховен касационен съд, първо гражданско отделение, постановено по по
гр.д. № 2929/2022 год.
Направено е възражение ,че иска е погасен по давност.
Отделно от това твърдят ,че не е налице виновно неизпълнение от
страна на ответницата.
Изложени са доводи и направени оспорвания относно представени по
делото доказателства от ищците ,касаещи според тях плащане на цената по
сделката,като се твърди и ,че продажната цена е тази , посочена в нотариалния
акт.Съдът ,напълно правилно не е приел представените договори като
доказателства по делото,отчитайки липсата им на отношение към спора.
В доклада си ,инкорпориран в определението по реда на чл.140 от ГПК
,съдът е приел ,че са безспорни и не се нуждаят от доказване следните
обстоятелства- след съдебна делба по гр. д. № 883/2011г. по опис на РС-П.
недвижим имот с настоящ идентификатор 56277.502.648.1.1 и прилежащите
му части е изнесен на публична продан, при която е възложен от ДСИ М.
Гузгунджиева на ответницата Ф. Г. В.; с нотариален акт от 12.03.2016г. по н.д.
№ 63/2016г. на нотариус Г. В. между страните по делото е сключен договор за
покупко-продажба на недвижим имот с настоящ идентификатор
56277.502.648.1.1, представляващ апартамент в сграда с адрес – гр. П., ул. Г.
Б.“ № 8, ет.1, ведно с прилежащите ½ ид.ч. от тавана и ½ ид.ч. от общите части
7
на сградата; с влязло в сила решение № 892/2019г. по гр. д. № 339/2016г. на
РС-П. е прогласена за нищожна съдебната делба по гр. д. № 883/2011г. по опис
на РС-П..
В това определение , разпределяйки доказателствената тежест и
определяйки правната квалификация и в чл.190 от ЗЗД , съдът е дал указания ,
съответни на тази квалификация на ответниците.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните ,
прие за установено следното:
Не се спори по делото , установено е и от представените писмени
доказателства ,че след приключване на съдебна делба , в производството по
която ответницата е участвала ,недвижимия имот , предмет на делбата е
изнесен на публична продан.
С постановление от 13.11.2015 година по изпълнително дело № 11 по
описа на ДСИ при РС П. от 2015 година, след извършване на публична продан
имота , представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56277.502.648.1.1 по КК и КР, одобрени със заповед РД- 18-14/20.06.2014г. на
Изп.директор на АГКК, последно изменение със’ заповед-няма издадена
заповед за изменение в КККР, с административен адрес гр.П., общ.П.,
обл.Пазарджик, ул“Г. Б.“ № 8, ет.1, находящ се в сграда № 1, разположена в
ПИ с идентификатор 56277.502.648, предназначение на самостоятелния обект-
жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, с площ от 70.27 кв.м.,, ниво 1,
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-няма., под обекта-
56277.502.648.1.3, над обекта-56277.502.648.1.2, сграда № 1 е на. три
надземни етажа от 0 до 2 включително, заедно с 1/2идеални части от тавана и
съответните идеални части от общите части на сградата, е възложен на Ф. В..
Няколко месеца по-късно – на 12.03.2016 година е извършена сделката
,чието разваляне се иска.Сделката е обективирана в нотариален акт № 63 том І
, рег.№ 607 , дело № 63. Ответницата Ф. В. е продала на ищците Т. Б. и С. К.
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56277.502.648.1.1 /петдесет и
шест хиляди двеста седемдесет и седем, точка, петстотин и две, точка,
шестстотин четиридесет и осем, точка, едно, точка, едно/, находящ се в гр. П.,
общ. П., обл. Пазарджик, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД 18-14/20.06.2014 год. на изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение със заповед - няма издадена заповед за
8
изменение в КККР, с адрес на имота гр. П., п.к. 4400, ул, „Г. Б.“ № 8, ет, 1,
който се намира в сграда № 1/едно/, състояща се от три надземни етажа от
нулев до втори включително, разположена в ПИ с идентификатор
56277.502.648 /петдесет и шест хиляди двеста седемдесет и седем, точка,
петстотин и две, точка, шестстотин четиридесет и осем/, предназначение на
самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1/едно/, с
площ от 70.27 /седемдесет цяло и двадесет и седем стотни/ кв.м., прилежащи
части: 1/2 /една втора/ идеална част от тавана и 1/2/една втора/ идеална част от
общите части на сградата, ниво: 1/едно/,при съседни самостоятелни обекти в
сградата - на същия етаж - няма, под обекта - 56277,502.648.1.3, над обекта -
56277.502.648.1,2, за сумата от 9500 /девет хиляди и петстотин/ лева.
Видно е от приложеното гр.д.№ 366 по описа на Пещерски районен съд
за 2016 година ,че страните в настоящия спор е предявен ревандикационен иск
против М.А. и Иванка Климучкова за същия имот на 28.04.2016 година.
В това производство, с молба от 10.06.2016 година е предявен
инцидентен установителен иск с правно основание чл.75 ал.2 от ЗН
.Производството е било спряно до приключване на производството по
гражданското дело №339/2016 година и впоследствие прекратено , поради
оттегляне на иска.
Не се спори още,че с решение по гр.д.№ 339 по описа на Районен съд П.
за 2016 година по иск предявен от М.А. е прогласена за нищожна съдебна
делба извършена с решение № 593/06.11.2012 г., постановено по гр. дело №
883/2011 г. по описа на РС - П. и с решение № 225 от 10.05.2013 година по
в.гр.дело № 255/2013 година по описа на ПзОС между М.К.А. от гр. П., ул. „Г.
Б.“ № 8, К.Г.В., Е.К.П. (починала след постановяване на решението), А.Д.А.,
Ф. Г. В., четиримата от гр. П., ул. „Г. Б.“ № 8, И.К.К., Б.А.К, А.А.К., тримата
от гр. П., ул. „С.К.“ № 32, е допусната делба на следния недвижим
имот:първи редовен жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда
построена в УПИ X-1108 в кв. 97 по плана на гр.П.,при граници и съседи на
поземления имот: УПИ 1-1098,УПИ IX-1107, УПИ XI-1109 и улица като по
действащата КККР на гр. П. представлява: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 56277.502.648.1.1 с административен адрес на обекта: гр.П.,
ул.“Г. Б.“ № 8, ет. 1, целият с площ от 70.27 кв.м. с предназначение на
самостоятелния обект - жилище апартамент, брой нива на обекта -1, като
9
самостоятелния обект се намира в Сграда № 1, разположена в Поземлен имот
с идентификатор 56277.502.648, при съседи на самостоятелния обект в
сградата: СОС с идентификатор 56277.502.648.1.3 и на обекта; СОС с
идентификатор № 56277.5 02.648.1.2, ведно с 1/2 идеална част от общите
части на сградата и 1/2 идеална част от тавана.
Това решение е влязло в сила,с постановеното определение на ВКС от
17.03.2023 година по гр.д.№ 2929/2022 година, с което не е допуснато
касационно обжалване на постановеното от въззивната инстанция решение , с
което е потвърдено решението на РС П..
При така установената ,всъщност безспорна фактическа обстановка ,
съдът намира ,че предявеният иск е основателен , по следните съображения:
На първо място е необходимо да се посочи ,че съдът в нарушение на
процесуалния закон не е разгледал предявения иск по същество. Не е
разгледал и не се е произнесъл по направените от ищците твърдения за
нарушаване на договорните отношения между страните и правото им да искат
разваляне на договора. Едва тогава е трябвало да се произнесе по направеното
възражение за погасяване правото на ищците по давност. Това е било
необходимо, тъй като погасителната давност е правопрекратяващ факт. Той ще
прояви своето действие само и доколкото е възникнало съответното
субективно право, чиято защита се търси. Затова съдът първо трябва да се
произнесе дали е налице такова субективно право и след това да разгледа
възражението за погасяването на защитата, която държавата осигурява на това
субективно право. Вместо това съдът се е произнесъл направо по
възражението за давност.
Според чл. 188 ЗЗД продавачът отговаря, ако трети лица имат право на
собственост или други права по отношение на вещта, които могат да
противопоставят на купувача, освен ако последният е знаел за това. В чл. 189
ЗЗД е уредена отговорността на продавача в хипотезите, в които продадената
вещ принадлежи изцяло на трето лице, а според чл. 190, ал. 1 ЗЗД, ако само
част от продадената вещ принадлежи на трето лице или вещта е обременена с
права на трето лице, купувачът може да поиска разваляне на продажбата по
съдебен ред и обезщетение според предходния член, когато според
обстоятелствата следва да се приеме, че той не би сключил договора, ако
знаеше това. Съгласно ал. 2 на чл. 190 ЗЗД, ако същият не иска или не може да
10
докаже основанието за разваляне на договора за покупко-продажба, то той
може да претендира намаление на цената и обезщетение за вредите.
В конкретната хипотеза ищците са упражнили правото си да искат
разваляне на договора .Изложени са обстоятелства ,че те не са добили
фактическата власт върху имота , поради претендирани от трети лица права.
Възникналата хипотеза е такава ,че би могла да се прави аналогия с
предвидените последици при евикция.
Съгласно чл. 188 ЗЗД продавачът отговаря, щом трето лице има права
върху продадената вещ, които може да противопостави на купувача в две
хипотези. В първата хипотеза третото лице е предявило правата си и
купувачът вече е отстранен от вещта, която е купил, въз основа на съдебно
решение по иск на трети лица - налице е осъществена евикция. Във втората
хипотеза правата на трето лице само са предявени по съдебен ред или дори
още не са предявени, но могат във всеки момент да бъдат предявени и
противопоставени на купувача. Вещта още не му е отнета, но съществува
реална заплаха от това - налице е евентуална евикция. Законът не прави
разлика между реализирана или предстояща евикция, защото и в двата случая
става въпрос за пълно неизпълнение или неточно изпълнение на задължението
да се прехвърли правото на собственост, за налични права на трето лице,
противопоставими на купувача, вече реализирани или които ще се реализират
в бъдеще. Затова купувачът може да развали договора за продажба по реда на
чл. 87, ал. 3 ЗЗД и да търси обезщетение за вредите, които претърпява от
неизпълнението /чл. 189, ал. 1 ЗЗД/, стига да е добросъвестен, т. е. по време на
купуването да не е знаел, че купува от несобственик или че трети лица имат
права върху купуваното от него /чл. 188 ЗЗД/.
В конкретния случай фактическата власт изобщо не е предадена на
купувачите , именно поради претенциите на трети лица за права върху имота.
Не е установено по делото купувачите да са били недобросъвестни и да
са имали знанието ,че и трети лица имат права върху имота.
Не е равнозначно на такова знание ,знанието им,че продавачката не е
въведена във владение на имота и в него се намират други лица.
Именно поради това ,те не са предприели действия по разваляне на
договора , а са направили опит да ревандикират имота , при което им действие
11
всъщност са заявени права от трети лица.
Безспорно е ,че като страни в това производство , те са узнали към
момента на предявяване на насрещния иск с правно основание чл.76 от ЗН за
наличие на претенции от трети лица.
Неизпълнението на задължението от страна на продавачката да
прехвърли собствеността върху имота е основание за разваляне на
договора.По отношение на имота , с влязло в сила решение е установено ,че
съсобствеността не е прекратена и правата на ищцата в тази съсобственост са
незначителни.
Тъй като въззивната инстанция приема ,че предявеният иск за разваляне
на договора е основателен ,то следва да се обсъди въпроса погасен ли е по
давност.
Първоинстанционният съд е приел, че началния момент на давностния
срок е 2016 година , тъй като тогава на ищците е станало известно ,че не
могат да получат фактическата власт върху имота ,поради претенции на трети
лица.
Въззивният съд , имайки предвид характера на спора ,не приема този
извод.
По приложението на чл. 114 ЗЗД има установена съдебна практика, За
уважаването на иска е необходимо по делото да бъде установено, че
продавачът е изпълнил неточно задължението си да прехвърли вещта поради
реално съществуващи права на трети лица по отношение на вещта, които
могат да се противопоставят на купувача. Съгласно разпоредбата на чл. 114
ЗЗД, давността започва да тече от момента, в който е установено с влязло в
сила решение правото на собственост върху процесния имот в полза на трето
лице, в конкретния казус -датата на влизане в законна сила на решението,с
което делбата е прогласена за нищожна.
От този момент за купувачите става ясно ,че трети лица имат права
върху имота и тъй като дела на продавачката в него е незначителен ,то
очевидно те не биха закупили имота при това положение.
По изложените съображения ,съдът намира ,че предявеният иск е
основателен , не е погасен по давност и следва да бъде уважен ,като бъде
развален сключения между страните договор.
12
На ищците се дължат разноските ,сторени пред първата и въззивната
инстанция, които възлизат на реално направени разноски в размер на 1095
лева в производството пред първата инстанция и в размер на 83,54 лева –
държавна такса платена за въззивното ожалване или в общ размер 1178,54
лева.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на Районен съд П. ,постановено по гр.д.№ 565 по
описа за 2024 година.
По иска на Т. П. Б. с ЕГН ********** и С. Е. К. с ЕГН **********,
против Ф. Г. В. с ЕГН ********** РАЗВАЛЯ обективирания в нотариален акт
№ 63/12.03.2016г., том I, рег. № 607, н.д. № 63/2016г. на нотариус Г. В. (вписан
с вх. Рег. № 388 от 12.03.2016г. Акт № 68, т.2 д. № 173/2016г. в Служба по
вписванията при РС-П.) договор за покупко- продажба на недвижим имот с
идентификатор 56277.502.648.1.1 по КККР на гр. П., одобрени със заповед №
РД 18-14/20.06.2014г. на ИД на АГКК, последно изменение от 07.04.2016г., с
адрес на имота - гр. П., ул. „Г. Б. № 8, ет.1, предназначение: самостоятелен
обект - жилище, апартамент в сграда, брой нива на обекта - 1, площ - 70,27
кв.м., прилежащи части ид.ч. от тавана и ид.ч. от общите части на сградата,
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта -
56277.502.648.3, над обекта 56277.502.648.1.2.
Осъжда Ф. Г. В., ЕГН**********, от гр. П., ул.“Г. Б.“№8 да заплати на
Т. П. Б., ЕГН********** и С. Е. К., ЕГН**********, и двамата от град П.,
ул.“С.К.“№16А,сумата 1178,54 лева –сторени разноски пред двете инстанции.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13