Р Е Ш Е Н И Е №937
13.03.2020
г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева, като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 18830/2019 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор .
Субективно съединени искове на М.Т.Г.
, ЕГН ********** *** , ************************, предявен против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК/БУЛСТАТ
*********,
със седалище и адрес на управление в София, бул. Панчо Владигеров № 21 Бизнес
Център Люлин 6, ет. 2, с правно основание чл. 124 и чл. 439 от ГПК.
Според изложеното, на дата ********* ***** на ищеца – Д. М. Г., ЕГН **********, сключил
със „Профи Кредит България“ ЕООД договор за потребителски кредит с № *************,
по силата на който получил назаем сума от 2000 лева, която се задължил да върне
на 36 вноски от по 164 лева, общо 5904 лева
– при годишен процент на разходите от 142 % , и годишен лихвен процент от 91.37
% Ищецът поръчителствал за изпълнението на
задължението на кредитополучателя. Д. Г. преустановил плащанията по кредита, от
2010 г нямало никаква връзка с него.
На 08.08.2018г. „Профи Кредит България“
ЕООД прехвърлило вземанията си по договора на ответното дружество , чрез
цесия.
Според твърденията на ищеца, на 14.11.2018г.
той получил от ответното дружество писмо, с което се търси плащане на сума от
8690.90 лева, дължими по силата на договора.
Изложени са твърдения, че договора под номер №**********
е: 1) изцяло недействителен на
основанието по чл. 22 от Закона за потребителския кредит, 2) клаузата в него ,
определяща размер на възнаградителната лихва от 41.17 % е нищожна поради
противоречие с добрите нрави , 3) недействителен е договорът за закупуване на
пакет от допълнителни услуги , на
основание чл. 10а ал. 2 от ЗПК , и 4) има факт,
довел до погасяване на цялото задължение – то се погасило по давност.
Моли се от съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответното дружество , че ищеца не дължи сумата от 8690.90
лева, и да се присъдят сторените разноски.
Ответното дружество оспорва исковете. Излага
доводи, че договора поражда действие между страните , доколкото не страда от
недостатъци; давност не изтекла , тъй като била спирана и прекъсвана. Изложени
са и различни факти , според които, за вземането имало постановено арбитражно решение , и образувано изпълнително
производство под № ****** по описа на ЧСИ К.П.
Моли се те да бъдат отхвърлени и да се
присъдят разноските за защита.
Вещото
лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение , че на Д. Г. е
отпуснат кредит в размер на 2000 лева съобразно договора, задължил се да върне
главница и възнаградителна лихва общо 5904 лева ( 36 вноски от 164 лева ) , но
върнал само 3017 лева - 16 от вноските по 164 лева и една вноска от
229 лева.
Исковете са допустими, но при условията на евентуално съединяване - съдът не може да разгледа иск по смисъла на чл. 439 от ГПК,
твърдящ настъпването на нов правопогасителен факт , ако вече е отрекъл съществуването на притезанието по реда на чл.
124 от ГПК.
За да се произнесе по съществото на спора ,
съдът съобрази следното от фактическа и правна страна :
Съществуването
на договора с №**********, сключен между
„Профи Кредит България “ ЕООД , и ******
на ищеца – Д. М. Г., ЕГН ********** на
дата **********г. е безспорно, не се спори по отношение на това, че притежател
на процесното вземане е ответното дружество. Договорът за цесия от дата
08.08.2018г ( л. 27 от делото) легитимира този търговец като носител на
материалното право. Не се установи обаче по никакъв начин между същите страни
да е сключен договор за допълнителни услуги, сумата от 8690.90 лева се формира
изцяло като задължения по договора с №**********. Безспорно е между
страните и качеството на ищеца на
поръчител по него, а и тези обстоятелства се доказват от приложеното на л. 37
от делото копие от договора . Макар да е
посочен в самия договор като „солидарен длъжник“ , по отношение на ищеца важат
правилата на чл. 138 – 148 от Закона за
задълженията и договорите. Това е така, тъй като Закона за задълженията и
договорите не разпознава „солидарния длъжник“ като самостоятелен правен
институт, тоест, Г. може да е или
кредитополучател , или поръчител,
задължил се да отговаря с цялото си имущество. Договорът за заем обаче е
реален, той се предпоставя от предаването на сумата, и след като главницата е
получена от Д. Г., ***** му може да има единственото качеството на поръчител по
договора. Договорната отговорност на М.Г. като такъв е била ангажирана чрез
арбитражното искане за осъждането му, уважено с решение от дата 10.01.2013г по
арб. дело № *** по описа на арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ за 2012г.; очевидно , кредиторът е приел , че
са налице основания за предсрочната изискуемост на цялото вземане и без
уведомление до кредитополучателя , и арбитражната юрисдикция е споделила това
му виждане. Арбитражното решение обаче е
прогласено за нищожно от ВКС, с негово решение под № 40 /13.05.2019г.; казано е
изрично в решението, че арбитражното производство е недопустимо. Съответно
настоящият съд не може да зачете последиците на нищожното решение или
недопустимия процес, включително спазването на срока по чл. 147 от ЗЗД по
отношение на М.Г.. Тук , отново от
гледната точка на предсрочната изискуемост следва да се отбележи, че делото е
образувано преди да настъпи крайния падеж на договора, 12.04.2014г., така,
както е договорено с коригирания
погасителен план на л. 65 от делото , част от допълнително споразумение
между страните , с което са променени датите на частичните плащания, приети от
кредитора. Тоест, основателен е още иска
с правно основание в чл. 124 от ГПК, доколкото вземането на „Профи Кредит
България“ ЕООД против ищеца като
поръчител е погасено на основанието по чл. 147 от ЗЗД, а за спазването на този
преклузивен срок , съдът и служебно следи.
Предвид основателността на този иск, съдът
не може да разгледа искането по реда на чл. 439 от ГПК. Производството по него
следва да се прекрати .
Кратки
бележки по размера на искането:
Съдът
кредитира заключението на вещото лице по проведената експертиза, но то не дава пълна представа за структурата
на дълга. Данните по делото ( справка за дължими суми на л. 32 от делото ) са ,
че по изпълнителен лист, присъдената сума е 4178.53 лева , 3596.59 лева е
законната лихва до датата на цесията – 08.08.2018г, а 915.78 лева са съдебни и
арбитражни такси и юрисконсултско възнаграждание ( общо 8690.90 лева )
Затова съдът следва да уважи иска с правно
основание в чл. 124 от ГПК и да прекрати производството по този с осонвание в
чл. 439 от същия кодекс.
Разноските се понасят от ответната страна.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено, че в отношенията
между страните, М.Т.Г. , ЕГН ********** *** , *******************, не дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК/БУЛСТАТ
*********,
със седалище и адрес на управление в София, бул. Панчо Владигеров № 21 Бизнес
Център Люлин 6, ет. 2, плащане на суми по договор №**********, сключен между „Профи Кредит България “ ЕООД и Д. М. Г., ЕГН ********** на дата ********г.,
за които е образувано изп. дело ******* г на ЧСИ П. - общо 8690.90 лева, от които 4178.53 лева – главница, 3596.59 законната лихва до датата на цесията (
08.08.2018г) , и 915.78 лева съдебни и арбитражни такси и юрисконсултско
възнаграждание.
Прекратява производството по иска да се признае
за установено, че в отношенията между
страните, М.Т.Г. , ЕГН ********** *** , **********************, не дължи
на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК/БУЛСТАТ
*********,
със седалище и адрес на управление в София, бул. Панчо Владигеров № 21 Бизнес
Център Люлин 6, ет. 2, плащане на
суми по договор №**********,
сключен между „Профи Кредит България
“ ЕООД и Д. М. Г., ЕГН ********** на
дата *********г., за които е образувано изп. дело ********** г на ************
- общо 8690.90 лева, от които 4178.53 лева – главница, 3596.59 законната лихва до датата на цесията (
08.08.2018г), и 915.78 лева съдебни и арбитражни такси и юрисконсултско възнаграждение,
поради новонастъпил факт – погасяване по давност.
Осъжда „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК/БУЛСТАТ
*********,
със седалище и адрес на управление в София, бул. Панчо Владигеров № 21 Бизнес
Център Люлин 6, ет. 2, да заплати на М.Т.Г.
, ЕГН ********** *** , блокове извън регулацията, бл. № 05, ет. 1 ап. 2, сумата от 1815.26 лева разноски по делото.
Решението се обжалва пред състав на Окръжен
съд Пловдив , в срок от две седмици от датата на съобщаването му, с препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ