РЕШЕНИЕ
№ 11457
Пловдив, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - III Състав, в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА |
При секретар МАРИЯНА ГЕОРГИЕВА-ПЕЙНИРОВА като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА административно дело № 20257180702342 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на М. К. А. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], депозирана чрез адвокат Т., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №GРАМ-2030602 от 08.10.2025г. на младши автоконтрольор към РУ Асеновград, ОДМВР Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.3 бб от ЗДвП - временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отгворността, но не повече от 3 месеца. Отнети са документи: СУМПС [номер].
Жалбоподателят намира оспорения акт за неправилен и незаконосъобразен. Твърди се, че в оспорената заповед не е посочена датата на извършване на твърдяното нарушение.
Претендира се отмяната на оспорената заповед и разноските по делото, представя се списък на разноските.
Ответникът, в молба–становище, намира жалбата за неоснователна. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Не се претендират разноски по делото.
Пловдивският административен съд, в настоящия състав, намира, че жалбата е подадена в срок и е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, ето защо е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
Съдът намира следното: Доказателствената тежест за установяване съществуването на фактите, описани в издадената заповед, е на административния орган, като доказването следва бъде пълно и главно. Фактическите обстоятелства в акта очертават и изчерпват предмета на главното доказване, свързан с материалната му законосъобразност, тежестта за което принудителни административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Фактическото основание за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "з"бб ЗДвП е който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: три месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 1 и 5 от ЗДвП. Съгласно чл.175 ал.1, т.1 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок три месеца и с глоба 200 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места.
В настоящия казус Съдът установи основният релевантен за спора факт – водачът управлява МПС като предната регистрационна табела не е поставена на определеното за това място, а е поставена вътре в купето на таблото до предния прозорец.
В този аспект е несъмнено наличието на материалноправна предпоставка, правопораждаща възможността за прилагане на процесната ПАМ. Конкретните факти, субсумиращи се в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "з"бб ЗДвП са установени с АУАН № GА4697212/08.10.2025г., съставен от компетентни длъжностни лица, подписан от жалбоподателя без възражения, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Описаните в него обстоятелства не се обориха от жалбоподателя.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, Съдът намира, че е упражнена от органа правомерна властническа компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата.
След като е налице управление на МПС с предна табела, която не е поставена на определеното място от ЗДвП, то е осъществена предпоставката за съставомерност на деянието и дава възможност за прилагане на ПАМ. Несъстоятелно е оплакването на жалбоподателя, че в оспорената ЗПАМ не е посочена датата на извършване на нарушението. В същата е изрично цитиран АУАН № GА4697212/08.10.2025г., в който е посочена датата на извършване на нарушението, ето защо с нищо не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
В жалбата се смесват оплаквания свързани с оспорената ЗПАМ и с нарушения, допуснати по ЗАНН при издаване на наказателно постановление, което е недопустимо в производството по оспорване на ЗПАМ.
Следва да се изясни, че предвидените в чл.171, ал.1 от ЗДвП правни последици не представляват административни наказания, а принудителна административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е отежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК, а не от нормите на ЗАНН. В този смисъл съдът, в настоящия казус, не се произнася по приложението на чл. 28 от ЗАНН, каквото искане е направено с жалбата.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, което се установи от приетата по делото оправомощителна Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директора на ОДМВР-Пловдив. Същата е мотивирана като са посочени фактически и правни основания.
Административният орган изчерпателно е описал допуснатото от жалбоподателя нарушение. При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Процесната заповед е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.59 от АПК. Пълно и точно са изложени фактическите основания, обосноваващи налагането на принудителната административна мярка и са посочени съответните правни норми, представляващи основание за издаването на заповедта.
Следва да се посочи, че в конкретния казус основанието на чл.146 т.5 от АПК - противоречие с целта на закона, е изключено като отменително основание на оспорената заповед, поради факта, че тя е издадена от административния орган в условията на обвързана компетентност.
При наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки, административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание.
По изложените съображения, следва да се приеме, че законосъобразно административният орган е наложил на жалбоподателя оспорената принудителна административна мярка, поради което подадената жалба, като неоснователна, ще следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, трети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. К. А., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №GРАМ-2030602 от 08.10.2025г. на младши автоконтрольор към РУ Асеновград, ОДМВР Пловдив.
Решението е окончателно.
| Съдия: | |