РЕШЕНИЕ
№ 1140
гр. Варна, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20253110202436 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„Авантаж Маркет“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, р-н Приморски, ж.к. Чайка, бл. 22, вх. Б, ет. 14, ап. 81, с представляващ З.И.Б.,
депозирана чрез адвокат А. Х. от ВАК, против Наказателно постановление № 03-
2500047 от 04.04.2025 г., издадено от Д.Н.Д., на длъжност Директор на Дирекция
„Инспекция по труда“, гр. Варна, с което на ЮЛ е било наложено адм. наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3 200 /три хиляди и двеста/ лева на основание
чл.416, ал.5 вр. чл. 415, ал.3 от Кодекса на труда за нарушение на чл. 402, ал.2 от
Кодекса на труда.
В жалбата се моли за отмяна на НП, като се изтъква, че то е незаконосъобразно и
неправилно, постановено при допуснати множество процесуални нарушения. Сочи се,
че от описателната част на НП не ставало ясно за какво е наложена санкцията на ЮЛ.
Непредставянето на изискани документи не можело да се приравнява на неоказване на
съдействие на контролен орган за изпълнение на служебните му задължения. Освен
това се изтъква, че по-голямата част от документите изискани с призовка
№ПР2503661/28.01.2025 г. са представени на контролния орган.
1
В съдебно заседание въззивната страна се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител- адв.М., която поддържа жалбата на посочените в нея
основания. Ангажира писмени доказателства и гласни такива чрез разпит на лице,
обслужващо счетоводството на дружеството. Моли за отмяна на НП или за
редуциране на наказанието до законоустановения минимум. Претендира и за
присъждане на разноски, за направата на които ангажира доказателства.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява
надлежно упълномощен процесуален представител- юрисконсулт, който оспорва
жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 28.01.2025 г. служители на Дирекция „ИТ“ Варна, в това число и св. М. О. М.-Ж.
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в магазин „Авантаж
Маркет“, находящ се в гр. Варна, бул. „Сливница“ №14, стопанисван от въззивното
“
дружество „АВАНТАЖ МАРКЕТ ЕООД, ЕИК *********. При проверката била
връчена призовка № №ПР2503661/28.01.2025 г. с която от „АВАНТАЖ МАРКЕТ“
ЕООД, в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби на Кодекса на труда било изискано предоставяне на документи по спазване
на трудовото законодателство на 03.02.2025 г.. На 03.02.2025 г. поради неявяване на
представляващ дружеството и непредставяне на изисканите с призовка
№ПР2503661/28.01.2025 г. документи св.М.-Ж. провела разговор по тел. №**********,
“
предоставен за контакт с представляващ „АВАНТАЖ МАРКЕТЕООД с
упълномощено от управителя на дружеството лице- М.А.. При разговора
упълномощеното лице поискало промяна на датата и часа за явяване и представяне на
документи от работодателя, поради здравословен проблем на счетоводителя.
Проверяващият инспектор определил нова дата и час за явяване и предоставяне на
изисканите с призовка №ПР2503661/28.01.2025 г. документи, а именно 06.02.2025 г. в
9:00 часа, като бил изготвен протокол за проведения телефонен разговор.
На 06.02.2025 г., в 09:00ч. в Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, на адрес гр.
Варна, ул. „Цар Симеон I“, №26, в стая 303 при св.М.-Ж. се яви М.А., който се
легитимирал като лице определено със Заповед №ТМ-3/15.06.2024 г. на основание чл.
403а, ал. 2 от Кодекса на труда да представлява „Авантаж Маркет“ ЕООД пред
контролните органи на Инспекция по труда и упълномощено лице да представлява
дружеството, съгласно представено пълномощно с peг. №465 от 06.02.2025 г. на
нотариус с peг. №316 на Нотариалната камара. А. не представил изисканите с поканата
документи, като св.М.-Ж. му определила срок за тяхното представяне до края на
работния ден на 06.02.25г. Около 13:00ч. на 06.02.25г. в сградата на Д“ИТ“-Варна
упълномощеното лице А. представил на проверяващия инспектор следните документи:
Трудов договор на Д.К. от 06.02.2025 г., Заключение за пригодност за Д.К. от СТМ,
Отчетни форми за периода от м. октомври 2024 г. до м. януари 2025 г., Заповед №ТМ-
3/15.06.2024 г. на основание чл. 403а, ал. 2 от Кодекса на труда, Договор със СТМ,
Оценка на риска с програма за риска, Правилник за вътрешен трудов ред,
Удостоверение за преминато обучение за провеждане на обучение и инструктаж.
Свидетелката М.-Ж. установила, че от изисканите с призовка №ПР2503661/28.01.2025
г. документи не били представени:Документи по организиране и документиране на
инструктажи - в т.ч. заповеди, книги за инструктаж и др.;Графици за работа за периода
от м. октомври 2024 г. до м. февруари 2025 г.;Вътрешни правила за работна
2
заплата;Ведомости за работна заплата и доказателства за изплащане на трудови
възнаграждения от м. октомври 2024 г. до момента на проверката;Трудови досиета на
останалите работници в дружеството /В.Д.Т., Г.Н.Г., И.И.М. и др./ Проверяващият
инспектор преценила, че горепосочените непредставени документи са необходими за
приключване на административното производство, но констатирала, че те не са
представени до края на работния ден на 06.02.2025г..
На същата дата 06.02.2025г. на А., като представляващ дружеството била връчена
покана за съставяне на АУАН на 11.02.2025г. в 16:00ч.
Констатациите от проверката били обективирани в КП № ПР2503661/11.02.2025год.
в който били дадени и задължителни предписания.
С оглед констатираното при проверката на 11.02.2025год. , в отсъствието на
нарушителя, тъй като в посочения ден и час в поканата не се явил представител на
дружеството срещу последното от св.М.-Ж. бил съставен АУАН бл. № 03-2500047, в
който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл. 402, ал.2 от КТ.
Посочено било че нарушението е извършено в гр.Варна, ул. „Цар Симеон I“, №26 , на
06.02.2025год., на който ден и място е следвало да бъдат представени изисканите
документи. На 12.02.25г. АУАН бил изпратен за връчване по пощата с препоръчано
писмо с обратна разписка на адреса по седалището на дружеството – гр.Варна, ж.к.
Чайка, бл. 22, вх. Б, ет. 14, ап. 81 чрез Български пощи АД, като препоръчаното писмо
било върнато в Д“ИТ“-Варна, с отбелязване, че пратката е непотърсена от получателя.
Поради това св.М.-Ж. пристъпила към връчване на АУАН по реда на чл.416, ал.3 от КТ
чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на
таблото за обявления и в интернет страницата на Д „ИТ“-Варна на дата 10.03.25г.
В срока по чл. 44 от ЗАНН срещу АУАН не постъпило писмено възражение.
На 04.04.2025год., въз основа на акта и материалите по АНП, АНО издал
атакуваното НП, като приел фактическите и правните констатации изложени в акта.
Счел, че въззивното дружество като работодател е нарушило разпоредбата на чл. 402,
ал.2 от КТ и на основание чл.416, ал.5 вр. чл. 415, ал.3 от Кодекса на труда му наложил
адм. наказание от вида „имуществена санкция“ в размер на 3 200 лв..
В съдебно заседание показания даде св.М. М.-Ж. – инспектор в Д“ИТ“, която в
показанията си излага възприятията си от извършената проверка и констатациите от
същата с нужната конкретика. Същата е категорична, че срокът за представяне на
изисканите документи е бил до края на работния ден на 06.02.2025г., за който срок е
бил известен представляващия дружеството. Съдът напълно кредитира показанията на
този свидетел, тъй като те кореспондират на останалите гласни и писмени
доказателства по делото.
В хода на въззивното производство, по искане на въззивника, показания даде и
св.С.В., извършваща счетоводно обслужване на възз. дружество съгласно договор от
17.02.2025г. Нейните показания не допринесоха за изясняване на фактическата
обстановка по делото, тъй като същата извършва счетоводно обслужване в полза на
възз. дружеството, по договор сключен след датата на проверката.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и
гласни, които се кредитират от съда изцяло с доверие като непротиворечиви,
взаимнодопълващи се и преценени по отделно и в своята съвкупност не водят на
различни правни изводи.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
3
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото
заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от
КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли
и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда"
към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се
издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни
лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно
от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ
е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице.
В случая НП е било издадено от директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил
надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената по
делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 17.10.2022год. Видно от т.6 от заповедта с
нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по
актове съставени от инспектори от „ „ИТ“. АУАН също е съставен от компетентен
орган- инспектор в Д“ИТ“-Варна.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и
3 от ЗАНН.
Съдът намира, че непроизнасянето от наказващият орган изрично в НП по
отношение на чл.28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с факта на
издаването му става ясно, че същият е отказал приложението му. От друга страна,
наличието на мотиви в НП не е сред задължителните реквизити към същото. В ТР
№1/12.12.2007г. на ВКС се сочи, че преценката за "маловажност на случая" подлежи
на съдебен контрол, като в случай, че съдът констатира, че са налице предпоставките
на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна
на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
Липсата на мотиви обаче по приложението на чл.28 от ЗАНН не се сочи като
нарушение на процесуалните правила.
Въпреки горното съдът намира, че в хода на АНП е нарушена процедурата по
връчване на АУАН, поради което е ограничено правото на защита посредством
нарушеното право на участие в АНП на санкционираното лице.
АУАН е съставен на осн. чл.40 ал.2 от ЗАНН в отсъствието на нарушителя.
Настоящият състав намира, че тъй като поканата за съставяне на АУАН е връчена на
упълномощено да представлява дружеството лице, то не ебила нарушена процедурата
по съставяне на акта в отсъствието на нарушителя на осн.чл.40, ал.2 от ЗАНН. След
съставянето му обаче, АУАН е връчен по реда на чл. 416, ал.3 от КТ. Посочена
разпоредба за връчването на АУАН е специална по отношение на аналогичната обща
разпоредба на ЗАНН, поради което приложима е първата. Разпоредбата предвижда, че
актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично
срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с
препоръчано писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса на
управление, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез
поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за
обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и
401. Специалният ред за връчване на АУАН по чл. 416, ал. 3 от КТ предполага
връчване по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка само и единствено при
невъзможност за лично връчване на нарушителя срещу подпис, в случая на
4
представляващия нарушителя. Разписана е процедура и ако лицето не бъде
намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота-
връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта,
подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на
съответния орган по чл. 399, 400 и 401. Използването на последния способ е възможно
само при кумулативно наличие и на двете предпоставки- невъзможност за лично
връчване на представител на нарушителя и при ненамиране на адреса на управление. В
случая по АНП не са приложени каквито и да било доказателства, че
представляващите дружеството са били търсени, призовавани и прочие за връчване на
АУАН. Представени са доказателства , че АУАН е изпращан по пощата за връчването
му, по седалището на дружеството, но пратката е върната от Български пощи
непотърсена. Разпоредбата от специалния закон /КТ/ следва да се тълкува през
призмата на основния принцип, че актосъставителят следва да осигури предявяване на
АУАН лично на нарушителя, независимо дали актът е съставен в присъствието или в
отсъствието на нарушителя. Така и в разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, която
действително се явява общ закон, неприложим в случая, но изисква предявяване и
подписване на съставен АУАН и в отсъствието на нарушителя. В случая липсват данни
за невъзможност за лично връчване на АУАН на представител на нарушителя. Нещо
повече от доказателствата по АНП и от показанията на актосъставителя е видно, че
контакт с представляващ дружеството е могъл да бъде осъществен по телефон, поради
което е и неясно защо същият не е бил поканен за лично връчване на АУАН. Поради
което неправилно актосъставителят е пристъпил към връчване на АУАН чрез
изпращане на препоръчано писмо с обратна разписка. Нещо повече, липсват
доказателства, че лицето не е намерено на посочения адрес, тъй като писмото, с което
е изпратен АУАН е върнато непотърсено.Видно от приложеното известие за доставяне,
Български пощи удостоверяват на 06.03.2025г. че „пратката е непотърсена“.. От това
отбелязване няма как да се да се приеме, не само, че адресатът не е намерен на
адреса. Съобразно разпоредбата на чл. 6, ал.4 от Закона за пощенските услуги
условията за доставянето на пощенските пратки се определят с общи правила,
изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията. Съобразно разпоредбата на чл.
5, ал. 1 и 2 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и
пощенските колети препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на
получателя срещу подпис. Препоръчаните пощенски пратки може да се доставят на
лице, пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в
пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се
вписват трите имена на лицето, получило пратката. Когато при посещението на адреса
поради отсъствие на получателя по ал. 1 или лицето по ал. 2 пощенската пратка не
може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с
покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок,
определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от
датата на получаване в пощенската служба за доставяне. Броят на служебните
известия и времевият интервал на уведомяване на получателите се определят от
пощенските оператори в общите условия на договора с потребителите, като броят на
служебните известия е не по-малък от две. Анализът на цитираната разпоредба
обосновава извод, че препоръчано писмо с известие за доставяне може да бъде
върнато от пощите с формалната причина „непотърсено" и „отсъства“, съобразно
правилата на оператора. Обстоятелството, че получателят на писмото не се е явил в
съответния пощенски клон да го получи, при спазване на цитираната разпоредба на
чл. 5, ал. 3 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и
пощенските колети, освобождава пощите от задължението им отново да търсят
получателя на адреса. При това положение не може да се обоснове извод, че
5
препоръчаното писмо, върнато от пощите по причина „непотърсено", осъществява
хипотезата на чл.416, ал.3 от КТ –лицето не бъде намерено на адреса на управление, на
постоянния му адрес или по месторабота. Всъщност актосътавителят е нямала никакво
правомощие да предприеме връчване на АУАН чрез поставяне на съобщение за
съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления или на интернет
страницата преди да изчерпа възможността за лично връчване на представляващите
дружеството /Б. и А./, още повече, че по делото е установено, че А. се е отзовавал при
проверяващия орган дори на телефонни обаждания. От анализа на чл. 416, ал. 3 от КТ
се налага извод, че за да премине към връчване на АУАН чрез публичното му
оповестяване в интернет или на таблото за съобщения в Д“ИТ“, АНО следва да е
установил императивно изискуемата от разпоредбата предпоставка - невъзможност за
връчване на нарушителя срещу подпис. Което означава, че е следвало да бъдат
положени усилия за установяване на управителя, респективно представляващия и
връчване на АУАН срещу подпис. За подобни „процесуални усилия“ от страна на
актосъставителя доказателства в АНП липсват. От доказателствата по делото се
налагат обосновани констатации, че АНО не установил наличието на тази
императивно изискуема от правната норма предпоставка. Предвиденото задължение за
контролните органи за предявяване и връчване на АУАН представлява гаранция за
лицата, срещу които е повдигнато административно обвинение, че ще им бъде
осигурена възможността да упражнят в пълен обем правото си на защита. Като е
предприела подобни действия по връчване на АУАН при липса на предпоставките на
чл.416, ал.3 от КТ, актосъставителят е опорочила цялото АНП. Преди издаване на
наказателното постановление, наказващият орган не е съобразил и приложил
разпоредбата на чл. 52, ал.2 от ЗАНН и вместо да върне преписката
на актосъставителя, е пристъпил към постановяване на своя краен акт. При това
положение е допуснато съществено нарушение на процесуалните превила, довело до
съществено накърняване на правото на защита на санкционираното дружество, като
същото е било лишено от възможността да разбере фактическия състав на
обвинението, което му се повдига и да организира адекватно защитата си. Всъщност
първият момент, от който наказаният субект участва в производството е в неговата
съдебна фаза. АНО е нарушил правото му на участие, респективно правото му на
защита в досъдебната фаза на процеса, като никога не е било спорно в теорията и
съдебната практика, че горното съставлява съществено процесуално нарушение,
влечащо след себе си незаконосъобразност на НП. В този смисъл изобилства съдебна
практика на Административен съд-гр.Варна по подобни казуси- например КНАХД №
2586/2019 г, КНАХД № 2073 / 2019 г. КНАХД № 1879/ 2019 г. , КНАХД № 1712 / 2019
г. , КНАХД № 3261/2019г. и много други.Поради това и съдът намира, че е
неоснователно твърдението на представителя на наказващия орган относно липсата на
процесуални нарушения при издаването на НП.
Предвид горното, обжалваното наказателното постановление следва да бъде
отменено с оглед допуснатите съществени процесуални нарушения, неотстраними в
съдебната фаза на процеса.
За прецизност, с оглед наведените в жалбата възражения следва да бъде
посочено и следното:
С новата разпоредба на чл. 415, ал. 3 КТ /приета с ДВ, бр. 107 от 2020 г./ се запълва
една законова празнина. До приемане на разпоредбата в Кодекса на труда нямаше
изрична санкционна разпоредба за нарушението по чл. 402, ал. 2 във вр. с чл. 402, ал.
1, т. 2 КТ, свързано със задължението на работодателите, органите по назначаването,
длъжностните лица да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на
техните функции, чрез предоставяне на обяснения, сведения и представяне на всички
6
необходими документи, книжа и заверени копия от тях във връзка с упражняването на
контрола. Съдебната практика изпитваше колебания, коя санкционна разпоредба да
приложи за извършеното нарушение – тази по чл. 415, ал. 2 КТ (стар текст) за
създаване на противозаконни пречки на контролен орган или чл. 414, ал. 1 КТ за
нарушение на трудовото законодателство. Разграничението на двете санкционни
разпоредби беше съществено, тъй като в първия случай имуществената санкция или
глоба за работодателя беше в размер на 20 000 лв., а глобата за виновното длъжностно
лице – 10 000 лв. Във втория случай минималните санкции бяха 1 500 лв. за
работодател.Отделно от това, преди промяната контролните органи не разграничаваха
двата вида нарушения: неоказано съдействие по чл. 402, ал. 2 КТ и създаване на
противозаконни пречки по чл. 415, ал. 2 КТ (стар текст). В първия случай
нарушението се осъществява чрез бездействие (непредоставяне на документи и др.),
във втория чрез действия (заключване на предприятия, физическо недопускане до
обект и други). Новата санкционна разпоредба на чл. 415, ал. 3 КТ е пределно ясна.
Същата е свързана с неизпълнение на задължението на работодателите и
длъжностните лица да окажат съдействие на контролните органи по спазване на
трудовото законодателство чрез предоставяне на сведения, обяснения документи и
други, съгласно чл. 402, ал. 1, т. 2 КТ. В този смисъл както АУАН така и НП съдържат
формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН досежно
описание на нарушението. В акта е направено описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно -
наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото
наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение. Фактическите констатации изложени в
АУАН и НП съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват
вмененото на въззивника нарушение – непредоставяне на документи, с което не е
оказано съдействие на контролните органи по спазване на трудовото законодателство.
Посочени са дата и място на нарушението както и нарушените законови норми. В тази
връзка не споделя наведеното от въззивника възражение в тази насока.
Нормата на чл. 402, ал. 2 във вр. с чл. 402, ал. 1, т. 2 КТ вменява задължението на
работодателите, органите по назначаването, длъжностните лица да оказват съдействие
на контролните органи при изпълнение на техните функции, чрез предоставяне на
обяснения, сведения и представяне на всички необходими документи, книжа и
заверени копия от тях във връзка с упражняването на контрола. От събраните по
делото доказателства може да се направи категоричен извод за извършено от
жалбоподателя и настоящ въззивник нарушение на чл. 402, ал.2 от КТ. По делото няма
спор по отношение на това, че въззивникът до края на работния ден на 06.02.2025г.,
какъвто срок е бил определен от проверяващия орган не е представил всички изискани
документи относими към проверката. Ирелевантно в случая е каква е причината за
това. Нещо повече , на въззивното дружество е представен достатъчен срок, след като
първоначално определеният /до 03.02.25г./ се е оказал недостатъчен. Изисканите
документи в цялост е следвало да бъдат представени до края на работния ден на
06.02.2025г. - четвъртък работен ден, в което няма спор, а и по категоричен начин се
установява от доказателствата по делото, в това число и показанията на
актосъставителя, която е категорична, че на възз. чрез неговия представител е бил
определен срок до края на работния ден на 06.02.25г.. Доколкото вмененото на
дружеството административно нарушение се осъществява чрез бездействие, то следва
да се счита довършено в първия ден след изтичането на срока, до който е следвало да
7
бъде предприето действието по оказването на съдействието чрез представянето на
изисканите документи. В случая, съдът намира, че неправилно АНО и
актосъставитлят са определили датата на нарушението. Дата 06.02.2025г., до края на
работния ден на която е следвало да се представят документите , с което да се окаже
съдействието не съставлява дата на нарушението, тъй като до края на този ден възз. е
имал възможност да изпълни вмененото му задължение за оказване на съдействие.
Нарушението е реализирано в първия ден след изтичането на срока до който е
следвало да бъде предприето действието по оказването на съдействието чрез
представянето на изисканите документ, а именно на 07.02.25г. В тази връзка
неправилно в НП е посочено, че нарушението е извършено на 06.02.2025г. Поради това
и издаденото НП се явява незаконосъобразно, доколкото на посочената в него дата
въззивникът все още не е осъществил нарушението, тъй като същото е
извършено/довършено на 07.02.2025г.
Поради всичко гореизложено съдът прецени, че атакуваното НП е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
С оглед изложеното до тук, съдът не намира за нужно да излага аргументи за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и за наличието или липсата на основания
за изменение на НП.
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се
произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са
поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата
на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага
Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай АНО е бил представляван от надлежно упълномощен
процесуален представител, който е поискал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съдът, обаче е констатирал, че са налице основания за цялостна
отмяна на НП. Поради което предвид изхода на спора, по арг. на противното на чл.78,
ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, присъждане на юрисконсултско възнаграждение по
настоящото дело не се дължи.
8
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
В контекста на приложението на цитираните по-горе разпоредби към конкретния
казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на
въззивника за заплащане на съдебни разноски съставляващи адвокатско
възнаграждение в пълен размер, като следва да се обсъди въпросът за тяхната
прекомерност, тъй като е налице възражение от насрещната страна. От съдържанието
на приложения по делото пълномощно, се установява, че жалбоподателят е възложил
на адв.М. оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално
представителство пред съда по обжалване на процесното НП. Видно от съдържанието
на договора за правна защита и съдействие уговореното адвокатско възнаграждение е
в размер на 800 лева и същото е заплатено по банкова сметка т. е. разходът е направен
съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на
ОСГТК на Върховния касационен съд. От друга страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК,
приложим на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по- малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая възражение за прекомерност е
направено от процесуалния представител на Д“ИТ“-Варна и съдът дължи произнасяне
по този въпрос. Минималните размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в
Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл.
изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г.). Съгласно Наредбата, в редакцията й от ДВ бр. 88 от 2022
г., когато административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско
възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата /Изм. - ДВ,
бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от
03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от
15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2022 г./ за защита по дела
с определен интерес възнаграждението при интерес от 1000 до 10 000 лв.
възнаграждението е 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. В случая е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 200 лв. и
минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от
наредбата е 620 лв. /400лв+10% за горницата над 1000 лева т.е. + 220 лева/ .Съдът
намира, че в случая договореният адвокатски хонорар в размер на 800 лева е
9
прекомерен с оглед действителната фактическа и правна сложност по делото. По
делото реално е проведено едно съдебно заседание, тъй като първото е отложено по
искане на процесуалния представител за запознаване с материалите по същото. В хода
на съдебното разследване са разпитани двама свидетели, като делото е продължило 26
минути. Затова дължимото адвокатско възнаграждение се определя от съда в
минималния размер определен от наредбата 620 лева, която сума не е никак ниска и
съответства на фактическата и правна сложност на делото. Поради това и Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна следва да заплати на възз. дружество сумата от 620, 00
лв. , представляваща съдебни разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото
АНД.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2 вр. чл.63, ал.2, т.1 вр.1 и
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2500047 от 04.04.2025 г., издадено от
Д.Н.Д., на длъжност Директор на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Варна, с което
на „Авантаж Маркет“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, р-н Приморски, ж.к. Чайка, бл. 22, вх. Б, ет. 14, ап. 81, с представляващ
З.И.Б. е било наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 200 лв. на
основание чл.416, ал.5 вр. чл. 415, ал.3 от Кодекса на труда за нарушение на чл. 402,
ал.2 от Кодекса на труда..
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“-Варна да заплати на „Авантаж Маркет“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н
Приморски, ж.к. Чайка, бл. 22, вх. Б, ет. 14, ап. 81, с представляващ З.И.Б. сумата от
620, 00 /шестстотин и двадесет/ лева , представляваща съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение по АНД №2436/2025г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10