РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Кърджали, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно
гражданско дело № 20255100500091 по описа за 2025 година
С Решение № 290/ 03.10.2024 г., постановено по гр. дело № 79/2024 г.
по описа на Районен съд – Момчилград, са отхвърлени предявените от Н. М.
С., Г. М. С. и Л. М. Е. против Х. М. Х. и С. Р. Х. искове по чл. 124, ал. 1 от
ГПК, чл. 108 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК за признаване за установено по
отношение на ответниците, че ищците са собственици на по 1/5 идеална част
от следните недвижими имоти: Неурегулиран поземлен имот /НУПИ/ с пл.сн.
№ 6 по проекто-кадастралният план на с. Я., общ. Д., целият с площ от 1 872
кв.м., ведно с построената в него Едноетажна полумасивна жилищна сграда
със застроена площ от 106 кв.м., състояща се от четири стаи и коридор, при
граници на ПИ: от изток земеделска територия и НУПИ с пл.сн.№7, от запад-
път, от север- път и земеделска територия и от юг- път и НУПИ с пл.сн.№7, и
за осъждането им да отстъпят собствеността и предадат владението на по 1/5
идеална част на всяка една от тях, както и е оставено без уважение искането за
отмяна на НА № ***, том *** рег.№ ***, дело № ***/**** г. на нотариус Г. Г..
С решението ищците Н. М. С., Г. М. С. и Л. М. Е. са осъдени солидарно да
заплатят на ответнците Х. М. Х. и С. Р. Х. сумата от 1 612 лева,
представляващи направени от тях разноски в производството.
1
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба вх. №
2724/23.10.2024 г., подадена от ищците в първоинстанционното производство
Н. М. С., Г. М. С. и Л. М. Е. чрез пълномощника адв. Х. К., в която са
изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, с
искане за отмяната му и за уважаване на предявените искове.
Във въззивната жалба се сочи, че ищците жалбоподателки са сестри и
заедно с братята си Ф. М. Х. и първия ответник Х. М. Х. са наследници на
родителите си М. Х.. Х.., починал на **.**.**** г. и Ф. В. Х., починала на
**.**.**** г., като посоченото обстоятелство се удостоверявало от
приложеното по делото удостоверение за наследници изх. № 42/21.08.2023 г.,
издадено от кметство с. Я., общ. Д.. Твърди се още, че наследодателите им
приживе притежавали Неурегулиран поземлен имот /НУПИ/ с пл.сн.№6 по
проекто кадастралният план на с. Я., общ. Д., обл. К., целият с площ от 1872
кв.м., ведно с построената в него от двамата общи наследодатели на страните
по делото, едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от
106 кв.м., състояща се от четири стаи и коридор, при граници на поземленият
имот: от изток-земеделска територия и НУПИ с пл.сн.№7, от запад-път, от
север-път и земеделска територия и от юг-път и НУПИ с пл.сн.№7, който след
смъртта на родителите им, по силата на чл.8 от ЗН те наследили по 1/5 ид. част
от процесния недвижим имот. Сочи се, че били омъжени, имали
самостоятелни семейства и съобразно обичаите живеели в домовете на
съпрузите си. След 1990 г. всички сестри и братя заедно със своите семейства
напуснали Република България и се установили да живеят и работят в
Република Турция, като в дома на родителите им останала да живее до
смъртта си на **.**.**** г. тяхната майка. Първоначално всички били в много
добри взаимоотношения. Взаимно се подпомагали, взаимно се грижили за
своята майка, докато била жива, както и за процесния имот, като взаимно
давали средства за поддръжката и ремонтирането му.
Жалбоподателките сочат, че от показанията на разпитаните по делото
трима свидетели се установило, че през периода 2007-2009 г. те и двамата
братя заедно извършили основен ремонт на имота, като поели заедно всички
разходи по реновирането му, за да може майка им да живее нормално, както и
те трите да отсядат в бащината си къща, когато се връщат в Република
България всяко лято. Отделно изтъкват, че от показанията на св. Н. И. Е. по
2
безспорен начин се установило, че през 2006 г., когато започнал основния
ремонт на къщата, първият ответник нямал пари за да участва в ремонта,
защото издържал децата си, които били студенти, и по тази причина
жалбоподателките лично поели финансирането на този основен ремонт.
Твърди се във въззивната жалба, че жалбоподателките през различни
периоди от време, всяка календарна година, осъществявали владение върху
процесния недвижим имот и съответно своели същия като свой собствен.
Всяко лято, от 1990 г. до 2023 г. те се прибирали в Република България,
отсядали в процесния имот, за да гледат и помагат на майка си, като за това се
редували. През м. юли и м.август 2023 г. брат им – ответника Х. М. Х. им
забранил да влизат в процесния недвижим имот и ограничил достъпа им до
него, твърдейки че този имот е само негов. През м.август 2023 г., с изненада
разбрали, че ответниците – брат им Х. М. Х. и съпругата му С. Р. Х. са
признати за собственици на процесния недвижим имот с Нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит по давностно владение № ***, том *,
peг. № ****, дело № ***/**** г., издаден на **.**.**** г. от нотариус Г. Г., с
рег. № ***, с район на действие Районен съд – М., без да са го владеели
самостоятелно и необезпокоявано в продължение на десет и повече години.
Предвид, че жалбоподателките всяко лято отсядали в имота за различни
периоди от време, и в него живяла и майка им, те възразяват, че двамата
ответници са осъществили давностно владение в периода от 2002 до 2014 г.,
тъй като до смъртта си през **** г. тяхната майка била негов собственик, а и
те осъществявали владение върху същия, като отсядали да живеят в него.
В съдебно заседание въззивниците Н. М. С., Г. М. С. и Л. М. Е., редовно
призовани, не се явяват. Въззивната жалба се поддържа с представено писмено
становище. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции, съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден писмен отговор на
въззивната жалба от ответниците в първоинстанционното производство Х. М.
Х. и С. Р. Х. чрез пълномощника адв. А. С.. Обжалваното решение се счита за
правилно и обосновано с искане да се потвърди.
В съдебно заседание въззиваемите Х. М. Х. и С. Р. Х., чрез адв. А. С.
поддържат представения отговор на въззивната жалба. Претендират разноски
за въззивното производство, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
3
Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и от лица, имащи интерес от
обжалването, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
въззивният съд констатира, че обжалваното изцяло първоинстанционно
съдебно решение е валидно и допустимо.
Предявен за разглеждане е иск за собственост по чл. 108 от ЗС, като е
направено и искане за отмяна на констативен нотариален акт по реда на чл.
537, ал. 2 от ГПК. Ищците претендират собственост в качеството на
наследници по закон на оставения в наследство от техните родители имот:
неурегулиран поземлен имот ведно с построената в него едноетажна
полумасивна жилищна сграда.
Не е спорно между страните, че ищците Н. М. С., Г. М. С. и Л. М. Е. и
първия ответник Х. М. Х. са сестри и брат, и са наследници на М. Х. Х.,
починал на **.**.**** г. – баща и Ф. В. Х., починала на **.**.**** г. – майка.
Не е спорно, че страните в производството имат още един брат – Ф. М. Х.,
който е неучастващо по делото лице, а вторият ответник С. Р. Х. е съпруга на
ответника Х. М. Х..
Видно от Нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давностно владение № ***, том *, рег. № ****, дело № *** от
**.**.**** г. на нотариус Г. Г. с рег. № ***, с район на действие Районен съд –
М., ответниците съпрузи Х. М. Х. и С. Р. Х. са признати за собственици на
процесния имот, представляващ неурегулиран поземлен имот /НУПИ/, с пл.сн.
№ 6 по проекто-кадастралният план на с. Я., общ. Д., с площ от 1 872 кв.м.,
ведно с построената в него едноетажна полумасивна жилищна сграда със
застроена площ от 106 кв.м., състояща се от четири стаи и коридор, при
граници на ПИ: от изток - земеделска територия и НУПИ с пл.сн. №7, от запад
-път, от север- път и земеделска територия и от юг- път и НУПИ с пл.сн. №7.
Видно от представеното удостоверение за данъчна оценка изх. №
590200*****/**.**.**** г., издадено от Община Д., процесният имот е записан
на името на ответниците, като собственици на по ½ идеална част от
4
жилищната сграда с площ 106 кв.м. и ½ идеална част от ПИ с площ 1872 кв.м.
Данъчната оценка на жилищната сграда е 1485 лв., а на ПИ – 3127 лв.
От първоинстанционния съд е изискана нотариалната преписка по
издаването на НА за собственост върху недвижим имот, придобит по
давностно владение № ***, том *, рег. № ****, дело № *** от **.**.**** г. на
нотариус Г. Г. с рег. № ***, с район на действие Районен съд – М.. С писмо вх.
№ 1222/08.05.2024 г. съдът е уведомен, че преписката е унищожена поради
изтичане срока на съхранение. Приложен е НА № **, том **, рег. №****, дело
№ ***/**** г., с който е допусната поправка на площта и имотните граници в
НА № ***, том *, рег.№ ****, дело №*** от **.**.**** г., като площта на
Неурегулиран поземлен имот /НУПИ/ с пл.сн. № 6, е коригирана от 1 872 кв.м.
на 1 135 кв.м., а площта на едноетажна полумасивна жилищна сграда е
коригирана от 106 кв.м. на 109 кв.м., както е допусната корекция и на
имотните граници, както следва: от изток- земеделска територия и НУПИ с
пл.сн. №7, от запад - път, от север - път и земеделска територия и от юг - път и
НУПИ с пл.сн.№ 7 на изток - ПИ с идентификатор № 87388.****, от запад
път, от север - ПИ с идентификатор № 873****; и от юг - ПИ с идентификатор
№ 873***** и ПИ с идентификатор № 878*****.
Видно от представената по делото Скица № 39/14.02.2024 г., издадена
от Община Д., обл. К., процесният неурегулиран поземлен имот /НУПИ/ с
пл.сн. № 6 по проекто кадастралният план на с. Я., общ. Д. е с площ от 1 378
кв.м. по графични изчисления на неодобрения план, а по приложено
удостоверение от Районен съд – Момчилград е с площ от 1 872 кв.м., а
едноетажната полумасивна жилищна сграда по графични изчисления на
неодобрения план е с площ от 78 кв.м., а по приложено удостоверение от
Районен съд – Момчилград е със застроена площ 106 кв.м., при граници:
изток- земеделска територия и НУПИ с пл.сн.№7; запад – път; север- път и
земеделска територия и юг- път.
Приложено е по делото геодезическото заснемане на НУПИ и сграда в
урбанизираната територия на с. Я., общ. Д. и обяснителна записка, от
съдържанието на която се установява, че заснетата сграда представлява
полумасивна еднофамилна жилищна сграда на един етаж с площ 109 кв.м., а
площта на имота е 1135 кв.м.
От представения препис-извлечение от акт за смърт, издаден въз основа
5
на акт за смърт № 00**/**.**.**** г. от Община Д., Ф. В. Х. е починала на
**.**.**** г. в Р Т..
Като доказателство по делото са представени Удостоверение рег. №
292р-4825/13.02.2024 г., издадено от ОД на МВР – Кърджали и Удостоверение
рег.№ 611000-867/02.09.2024 г., издадено от РУ – Джебел при ОД на МВР –
Кърджали за пътуванията /влизания и излизания/ на страните по делото в
периода 01.01.2014 г. – 11.02.2024 г.. Представени са разписки за заплатена
ползвана ел.енергия, за заплатен местен данък и такса битови отпадъци от
ответника Х. Х..
От показанията на св. Н. И. Е., св. Р. А. Х. и св. Р. М. И. се установява,
че до 1989 г. в процесния имот живяли родителите. През **** г. бащата на
страните починал и след това всички заминали за Турция. С двамата
ответници заминала и майката на страните, която починала на **.**.**** г. в
Т..
Св. Р.А. Х. и св. Р.М. И. сочат още в показанията си, че къщата е
едноетажна, с четири стаи и мазе и е построена през 1970 г. от бащата на
страните и дадена от него на първия ответник след връщането му от казармата
през 80-те години, а на другия син бил даден парцел от двора, в който да си
построи своя къща. Сочат, че трите сестри се били омъжили по-рано и
живеели на други места. Ответникът Х. се завърнал в България за първи път
малко след 2000 г. и започнал да ремонтира къщата. Първоначално
ремонтирал покрива, сменил дъските и керемидите, а след това и останалата
част – мазилка и вътрешните ремонти. Когато приключил с ремонтите
заживял в къщата. Майката на страните живеела в Турция, откъдето взимала
пенсия, но посещавала и България, отсядайки при Х.. Свидетелстват още, че
всеки от селото знаел, че къщата е на Х.. Сочат, че по обичай, за това от
децата, което се грижи за родителите, остава къщата. В случая, малкият брат
останал да се грижи за майка си и баща си. В показанията си сочат, че от преди
1989 г. се знаело, че къщата е на Х. и затова никой не се интересувал. Едва от
2023 г. сестрите започнали да имат претенции за имота.
В показанията си св. Н. И. Е. (приятелка на ищцата Г. С.) сочи, че
познава сестрите от дете, но не и брат им. По данни от приятелката си знаела,
че къщата е ремонтирана от сестрите през 2006-2007 г. с техни средства, за
което й изпращали снимки по телефона. Ремонтът приключил през 2007 г.
6
Майката на сестрите живеела с брат им Х. в Турция, но от 2007 г. до **** г.,
когато починала, всяко лято сестрите отсядали в бащината къща. През 2014 г.
брат им си дошъл в България и заживял в къщата, като до 2019 г. сестрите
били допускани в къщата, но след Ковид, 2019-2021 г. не били допускани.
Сестрите започнали да търсят причината и установили, че брат им има НА за
имота и са лишени от наследство. В показанията си сочи, че не познава
майката на страните и брата, и не знае какво е било състоянието на къщата
преди и след ремонта.
При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните
изводи: въз основа на събраната и обсъдена доказателствена съвкупност,
единственият безспорен извод, който може да се направи е този, че
полумасивната еднофамилна жилищна сграда е представлявала семейното
жилище на страните в производството (без съпругата на първия ответник) и
техните родители, за ищците – до момента, в който са се омъжили и са го
напуснали, а за всички останали – до заминаването им в Република Турция в
началото на 90-те години. В тази връзка, от ищците, които безспорно са
наследници на своите родители, не са представени и не е поискано събирането
на доказателства за установяване на основния релевантен факт, стоящ в
основата на исковата им претенция, а именно наследственият характер на
процесния имот като съвкупност от земя и сграда и възникналата по силата на
наследяването съсобственост след смъртта на родителите им. Наследственият
характер на имота е заявен презумптивно в исковата молба, без от ищците да
са изложени каквито и да е обстоятелства, за придобивния собствеността
способ на техните наследодатели, от което биха почерпали своите
съсобственически права след смъртта им като наследници. Така, къщата би
могла да бъде построена от бащата в собствен имот или в имот на неговия
баща с или без строителни книжа, или въз основа на учредено право на строеж
в чужд имот, или да е наследена, или да е придобита по давност, или друго.
Липсата на такива твърдения и установяване от ищците на наследствения
характер на процесния имот в тази връзка, само по себе си е достатъчно за
отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан. От друга
страна ответниците се легитимират като собственици с НА № ***/**** г. за
собственост, придобит по давностно владение, съставен по реда на чл. 587, ал.
2 от ГПК. С ТР № 11/2012 г. от 21.03.2013 г. на ОСГК на ВКС, постановено по
тълк. дело № 11/2012 г. е разяснено, че констативният нотариален акт по чл.
7
587 ГПК притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за
съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на
имота. Оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост (в
случая ищците), носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от
нотариуса право. Съгласно приетото с тълкувателното решение, приложено
към настоящия спор, в тежест на ищците, които не притежават документ за
собственост на процесния имот и оспорват правото на собственост на
ответниците, признато с констативния нотариален акт, е да оборят
констатацията на нотариуса, което същите не са сторили успешно в
производството.
На следващо място, приемайки условно, че къщата е наследствена на
база показанията на посочения от ответниците свидетел Р. И., като построена
от бащата на страните през 1970 г., то следва да се обсъди следното: от
подробните и непротиворичиви помежду им показания на този свидетел и на
св. Р. Х., които настоящият състав кредитира изцяло, по несъмнен начин се
установява, че още приживе бащата се е разпоредил с къщата в полза на
ответника Х. Х. след връщането му от казармата, а на другия си син е дал
място, в което да построи своя къща, като по това време сестрите им вече са
били семейни и са били напуснали родителите си. Това отреждане на децата
приживе от техните родители съответства напълно на родовите традиции на
турския етнос, в случая – семейната къща е за сина, който ще се грижи за
родителите в старините им (последното – също установено по делото), а
другият син е компенсиран с парцел, върху който да си построи свой дом. В
подкрепа на така приетото е и обстоятелството, че братът Ф. Х. (Ф.) не е ищец
в производството, респ. няма претенции към къщата. Установява се от
свидетелските показания и това, че ответникът, след казармата се е върнал при
родителите си в началото на 80-те години (роден през ***** г., навършил
пълнолетие през ****** г. – бел. на съда), бащата е починал в къщата през
**** г., и всички след неговата смърт, в т.ч. майката заедно със семейството на
ответника Х. Х., в началото на 90-те години са заминали за Турция, където тя
починала (последното се установява от преиздаденото от Община Д.
удостоверение за смърт, което опровергава твърдението на ищците, че майка
им е починала в България, в къщата). Установява се и това, че ответникът се е
върнал в България за първи път след изселването си малко след 2000 г. и
започнал да прави основни ремонти на къщата, декларирал го на свое име,
8
заплащал битовите сметки. В годините се установил да живее в нея, като в
Турция се прибирал само за няколко месеца. Всички в селото знаели, че тази
къща е на Х., оставена от баща му. В тази връзка съдът намира за опровергани
показанията на св. Н. Е. от тези на останалите двама свидетели, както и за
непълни и опосредени – по данни на ищцата Г. С..
Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС
по тълк.д. № 1/2012 г., в случаите, при които един от съсобствениците е
започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което
изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и
е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическата власт върху целия
имот в срока по чл. 79 от ЗС. От съществено значение при позоваване на
придобивна давност в отношения между сънаследници е основанието, на
което един от тях е започнал да упражнява фактическата власт върху
съсобствения имот. Ако приживе едно лице е предало владението върху
недвижим имот другиму, следва да се приеме, че последният установява
самостоятелна фактическа власт върху имота с намерението да придобие
собствеността от този момент. И ако до смъртта на лицето, което е предало
владението, не е изтекъл предвиденият в чл. 79, ал. 1 ЗС срок, фактът на
наследяването не променя обстоятелството, че в предходен момент един от
сънаследниците е установил самостоятелна фактическа власт върху имота
приживе на наследодателя. В този смисъл са Решение № 3/25.01.2016 г. по
гр.д. № 3973/2015 г. на ВКС, I г.о., Решение № 32/08.02.2016 г. по гр.д. №
4591/2015 г. на ВКС, I г.о. и Решение № 20/23.07.2018 г. по гр.д. № 1377/2017 г.
на ВКС, II г.о. Така, въз основа на приетата фактическа обстановка, изводът,
който се налага е, че владението на процесния имот е предадено приживе от
бащата на ответника от преди 1989 г., давността е била прекъсната от около
1990 г. до 2000 – 2001 г. с изселването в Турция и възобновена след този
период със завръщането на ответниците в България, като към 2014 г. е изтекла
10-годишната придобивна давност в тяхна полза.
И последният аргумент в подкрепа на извода за неоснователност на
предявения иск е този, че се установява, че е извършена поправка на
нотариалния акт за собственост на ответниците по отношение квадратурата на
НУПИ, който е от 1 135 кв.метра вместо 1 872 кв.м., на къщата – 106 кв. м.
вместо 109 кв. м., като са различни и границите на НУПИ. Процесуалната
9
грижа е налагала в тази връзка да се предприеме изменение на иска, като се
приведе неговия петитум с оглед точната индивидуализация на имота, което
не е сторено от страна на процесуалния представител на ищците. Изводът,
който се налага от това е, че имотът, предмет на иска не е идентичен с този,
предмет на НА № ***/**** г., поправен с НА № **/**** г., поради което искът
е неоснователен и следва да се отхвърли.
По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна,
поради което обжалваното решение следва да се потвърди като правилно.
За настоящата инстанция ответниците по жалбата са направили
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на общо 1620 лв., които
следва да се възложат в тежест на въззивниците с оглед изхода на спора.
Воден от горното, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 290 от 03.10.2024 г., постановено по гр.
дело № 79/2024 г. по описа на Районен съд – Момчилград.
ОСЪЖДА Н. М. С. с ЕГН **********, Г. М. С. с ЕГН ********** и Л.
М. Е. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. К., ул. „В.“ № *, к. на адв. Х. К.
да заплатят (всяка по 540 лв.) на Х. М. Х. с ЕГН ********** и С. Р. Х. с ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. М., ул. „Г.“ № **, адв. А. С., сумата в общ
размер на 1 620 лева, представляваща направени от тях разноски пред
въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на основанията
по чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10