Протокол по дело №1491/2023 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1523
Дата: 25 октомври 2023 г. (в сила от 25 октомври 2023 г.)
Съдия: Снежана Стоянова
Дело: 20235220201491
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 октомври 2023 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 1523
гр. Пазарджик, 24.10.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Елена Пенова
и прокурора Б. Ат. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20235220201491 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
Нарушителят И. С. М. се явява лично.
Нарушителят Д. В. Г. се явява лично.
За двамата нарушители се явява адв. П.К., надлежно упълномощена.
Представя пълномощно.
В залата присъства актосъставителят инсп. Л.К., както и лицата А. В.,
Д.К., Т.С., Г.Ч. и К.Н..
За РП Пазарджик – надлежно уведомени се явява прокурор Б. П..
ПРОКУРОРЪТ:- Да се даде ход на делото на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
НАРУШИТЕЛИТЕ/ПООТДЕЛНО/: – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че са налице основанията за разглеждане на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Сне се самоличността на нарушителите, както следва:
И. С. М. - роден на ...г. в гр.П., живущ в гр. П., българин, български
гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, работещ,
1
ЕГН:**********.
Д. В. Г. - роден на ...г. в гр.П., живущ в гр. с. В., общ. С., българин,
български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, работещ,
ЕГН:**********.
На нарушителите се разясниха правата им по ЗООРПСМ.
Не се направиха отводи на съда и секретаря.
НАРУШИТЕЛИТЕ /ПООТДЕЛНО/: Разбрахме си правата.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
Делото е образувано по повод Акт за констатиране на
противообществени прояви, извършени при провеждането на спортни
мероприятия № 1/2023 г., съставен от органите на РУ –Септември при
ОДМВР-Пазарджик по смисъла на ЗООРПСМ.
СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/: – Нямаме доказателствени
искания.
Съдът по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства по делото, а именно:
Акт за установяване на административно нарушение № 1/23г., ведно със
всички писмени доказателства, приложени към към акта, а именно: докладни
записки, обяснения на лицата, 2бр. характеристични справки за
нарушителите и справки за спортни прояви и налагане на принудителни
административни мерки за двамата нарушители.
Съдът намира, че следва да разпита като свидетели по делото явилите
се лица, които са дали и обяснения по акта, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит като свидетели по делото Л.К., А. В., Д.К.,
Т.С., Г.Ч. и К.Н..
Сне се самоличността на свидетелите, както следва:
Л.А. К.: Роден на ...г. в гр.Пазарджик, живущ в гр.Септември, българин,
български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, без родство с
2
нарушителите, работещ, ЕГН **********.
А. Д. В.: - На ...г. в гр.Септември, живущ в същия град, българин,
български гражданин, женен, неосъждан, без родство с нарушителите,
ЕГН**********.
Д.В.К. : - На ... в Септември, живущ в същия град, българин, български
гражданин, женен, неосъждан, средно образование, без родство с
нарушителите, работещ, ЕГН **********.
К.З. Н.: Роден на ... г. в гр. Пловдив, живущ в гр.Пазарджик, българин,
български гражданин, учащ, с основно образование, неженен, неосъждан,без
родство с нарушителите, ЕГН **********.
Т.С. С.: Роден на ... г. в гр. Пазарджик, живущ в с. Синитово,
българин, български гражданин, женен, работещ, със средно образование,
неосъждан, без родство с нарушителите, ЕГН**********.
Г.И. Ч.: Роден на ...г. в гр. Пазарджик, живущ в същия град, българин,
български гражданин, учащ, с основно образование, неженен, неосъждан,
безработен, без родство с нарушителите, ЕГН **********.
Свидетелите предупредени за отговорността по чл. 290 от НК.
Обещаха да говорят истината.
Напуснаха съдебната зала, с изключение на свидетеля К..
ПРИСТЪПИ се към разпит на свидетеля К..
СВИДЕТЕЛЯТ К.: Това, което знам по случая е на база писмени
доказателства, обяснения и докладни записки от колегите, изпратени на
сигнала. Не съм очевидец. На база на писмени документи е реализиран актът
от мен. Не съм говорил с колегите полицаи, посетили сигнала, тъй като не
бяха на работното място, но прочетох и се запознах с докладните записки.
Още в събота бях запознат, че има такъв случай, тъй като съм полицейски
инспектор в гр. Септември. Този стадион „Локомотив“ има капацитет и за
правостоящи и за седнали. Наблюденията ми за такива мачове от по-долна
група са, че не събира повече от 300 - 400 човека, но то зависи от срещата, от
времето. За конкретната среща не знам колко човека са били на стадиона
ориентировъчно.
Страните нямат повече въпроси към свидетеля.
Пристъпи се към разпит на свидетеля А. В..
3
СВИДЕТЕЛЯТ А. В.: - Работя в Радио СОТ. По време на мача имаше
фаул между двата отбора. Съдията отсъди фаула, главния съдия го направи.
Момчето /сочи нарушителя М./ претендираше да се даде жълт картон на
състезател от другия отбор. Започна размяна на думи между главния съдия и
нарушителя М. – псувни и обиди. Може да се каже, че бяха взаимни, но
повечето бяха от страна на г-н М.. Г-н М. започна словесната атака. Обиди
не мога конкретно да си спомня, но имаше псувни. Главният съдия тръгна
към М.. М. беше на тъч-линията на стадиона. Главният съдия тръгна към нас
и към М. да му даде червен картон, защото се разправя с него. Повтарям, че
М. беше на тъчлинията, а съдията на повече от половината навътре на терена
и всичко се чуваше. Тръгна да му дава червен картон, заради спречкванията
между двамата. М. бутна нас като охрана и удари момчето в гърдите.
Главният съдия падна и изпусна червения картон. След това дойдоха и други
момчета и то става за част от секундата. Започна разправията, ние пазим
съдията. Прекрати се срещата. Възможно бързо вкарахме съдиите в
съблекалнята. Публика имаше някъде към 10 човека, не повече. Другото
момче /нарушителят Г. сочи/ се намираше до мен от лявата ми страна и не
съм видял да удря главния съдия. Не мога да кажа дали някой друг е удрял
главния съдия. Аз този ли да пазя, онзи ли да пазя. Имаше наранявания по
главния съдия, не мога да кажа точно къде, но имаше кръв. Ние се опитахме
състезателите да ги избутаме да не нападат съдиите и по най-бързия начин ги
изведохме съдиите към съблекалнята. Аз бях вътре в съблекалнята. Аз чух
обида от главния съдия, отправена към М.. Тази обида беше, след като М.
беше почнал да го обижда. Само един удар видях от М. към главния съдия,
но не мога да уточня дали в областта на лицето или гърдите. Видях, че М.
посегна към главния съдия с глава. Не мога да уточня точно в коя област го
удари. Възприех кръв по съдията, но не мога да кажа от кого беше тая кръв.
Не мога да кажа колко бяха хората, които бяха наобиколили съдията, но това
бяха състезателите.
Страните нямат повече въпроси към свидетеля.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Д.К..
СВИДЕТЕЛЯТ Д.К.: Аз бях охрана на мача. Към края на мача, 10-тина
минути преди края, главният съдия показа червен картон на футболист, който
вече беше на трибуните. Той играеше, но беше заменен. Не знам защо беше
4
сменен футболиста. Имаше някаква ситуация, имаха претенции към съдията
и този футболист слезе на терена. Случи се някакво нарушение, при което
футболистът имаше претенция към главния съдия и слезе на пистата. Този
футболист беше /сочи И. М./. Помня го с № 23. При показването на червения
картон М. посегна към главния съдия и го удари с глава в областта на
гърдите. Тогава вече се вкупчиха всички футболисти, включително и тези от
скамейката и започна едно меле. Атакуваха главния съдия, т. е. едни
атакуваха, някои от съотборниците възпираха тези, които искаха да
атакуват. Освен М. не съм видял друг да удря главния съдия. Аз не мога да
кажа дали някой друг освен М. е удрял главния съдия. Ние с колегата
стояхме и охранявахме пред съдиите – те бяха трима, а делегатът беше
отстрани на пистата. Срещу мен беше М. и други футболисти от К.. Към мен
никой не е посягал. Не съм видял белези или кръв по главния съдия. Това
продължи 2-3 минути, ние изведохме съдиите в съблекалнята, тя е с една
метална врата, на първия етаж са само съдиите и ние затворихме тая врата.
Ние стояхме пред вратата, за да не допускаме хора да влязат. След като М.
отиде на трибуната и в един момент мисли, че има нарушение от другия
отбор, слиза на пистата и започна словесна атака към главния съдия – обиди,
ругатни, псувни. Чух, че М. напсува главния съдия на майка. Тогава съдията
тръгна да му дава червен картон. Главният съдия не му отвръщаше. Не съм
чул обидни реплики от страна на главния съдия към М..
Страните нямат повече въпроси към свидетеля.
СВИДЕТЕЛЯТ Т.С.: - Аз бях делегат на футболната среща на 21
октомври. В 80-та минута на срещата имаше на центъра фаул. Съдията го
отсъди. Смененият състезател № 23 И. М. навлезна на линията, в терена и
започна да изисква от главния съдия да му даде жълт картон и респективно
червен заради нарушението. Това негово викане и изискване на даде още
един жълт картон на играча се чуваше. Чудеше се защо не му дава втори жълт
картон и да изгони състезателя. Главният съдия тръгна към М. да му покаже
червен картон, да го отстрани от срещата. Извади червен картон и при
показването, стигайки до него беше ударен от М. с глава в областта на
гърдите. Изхвръкнаха му картони, политна съдията от удара и като се
изправи, изглеждаше от удара ядосан и изглежда го е напсувал главния
съдия. Не съм чул, но след това чух, че е напсувал М.. От охранителя А. В.
знам, че той е чул, че след като е политнал и станал главния съдия е напсувал
5
М.. Тогава последва втори удар с крак към главния съдия от страна на М. – в
областта на коремната област и след това един юмрук в лицето. Това е трети
удар и след това последва четвърти удар в областта на тила. Четвъртият удар
по тила го нанесе състезател с №10 /нарушителят Д. Г./. Влизайки в
съблекалнята с колегите коментирахме. Г.Ч. също добре беше видял, че
футболиста с № 10 е нанесъл четвъртия удар в тила на главния съдия и от
него разбрах, че името му е Д. Г.. Не му знам аз името, знам му номера. Още
в началото когато М. се чудеше защо главния съдия не дава картон на
футболист от другия отбор М. го псуваше. На висок глас бяха обидите,
всички са чули обидите, и всичките футболисти, и резервите и публиката
чуваше това нещо. Имаше публика, но нямам представа колко – 20-30 човека
да са били. След тези удари прибрахме съдиите в съблекалнята и отвън какво
е ставало не съм чул, не съм видял. Моята работа е да прибера съдиите, да
няма други удари. Не съм видял дали е имало деца, това не ми е работа на
мен. След първия удар от страна на М. към главния съдия се струпаха
футболистите. Никой не е напирал да удря съдията, аз казах ясно
футболистът М. нанесе три удара, а футболистът с № 10 нанесе един удар.
Другите не са реагирали по никакъв начин, те се струпаха да наблюдават. И
двамата от охраната бяха пред съдията и го предпазваха. Не мога и да ви
кажа кога точно застанаха пред съдията – може би след първия удар. При
втория и третия удар единия беше отляво, а другият отдясно на съдия. М.
издебна охранителите когато удари с крак съдията в корема и го удари с
юмрук в лицето. В един момент футболистите направиха кръг около
групичката. Не мога да кажа кой къде е бил. Лично видях аз удар в областта
на врата и това беше от футболист с №10. Познавам го главния съдия от
дете.
Страните нямат повече въпроси към свидетеля.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Ч..
СВИДЕТЕЛЯТ Г.Ч.:- Бях служебно лице на този мач, като страничен
съдия на мача. На мача бяхме двама странични съдии и един делегат. Аз бях
единия страничен съдия. Към 80-та минута беше извършено нарушение от
другата страна на терена, не от моята. Беше близо до другият страничен
съдия К.Н.. Нарушението не успях да видя, защото беше на голямо
разстояние от мен. Нарушението разбрах, че е удар от страна на състезател
6
от „Шипка“ – Д. към състезател на К.. Съдията предупреди състезателя на
„Шипка“, понеже около 5 минути му беше дал жълт картон и ако му беше дал
втори жълт, това означаваше, че трябва да го изгони. Той го предупреди
официално и му каза, че при следващо такова нарушение ще бъде изгонен.
Несъгласен беше с това решение на съдията г-н М. и започна да оспорва
нарушението. Намираше се точно зад мен – между терена и скамейките.
Когато започна да оспорва решението беше зад мен, а после навлезе на терена
на 2-3 метра. М. искаше жълт картон да даде и обиждаше съдията , не помня
точните обиди,но го обиждаше, не се сещам да го е псувал, но го обиждаше,
че след мача ще яде бой. Това се чу от всички. Разстоянието между М. и Г.
беше голямо и се чуваше. Г. тръгна лек бегом да му покаже на М. червен
картон, тръгна да го вади от джоба си. При вида на цвета на картона г-н М.
побесня, тръгна и го удари с глава в областта на гърдите. Г-н Г. падна на
земята и се опита да се изправи и да си вземе картона, след което беше
посрещнат от удар в лицето – М. го удари в лицето с юмрук. Охраната се
намеси. След това г-н Г. напсува г-н М. на майка каза „Ей , ще ти еба
майката“ и г-н М. се ядоса и го изрита в корема. Тогава той се намираше
между охранителите. Зад г-н Г. се появи г-н Г. и Г. удари съдията Г. в тила с
юмрук и след това бяхме изведени от охранителите. Друг не е нанасял удари.
Само още един състезател се опита, но охранителите го спряха. Имаше най-
много 30-тина човека на целия стадион публика. Бяха тийнейджъри, но в по-
голяма възраст. Когато съдията Г. вървеше към М., за да му даде червения
картон той не му отговаряше на обидите. Когато последва първия удар се
събраха хора около съдията. Групата, която се насъбра около съдията
оспорваха решението на съдията. Футболистите от К. казваха на главния
съдия, че с действията си футболистите от „Шипка“ са щели да счупят ръката
на състезател от техния отбор. Имаше течаща кръв от носа на съдията Г..
След като влязохме в съблекалнята носът му започна да кърви, преди това не,
но ръцете на охранителя бяха издрани. Той каза, че са от господин М..
Главният съдия отсъди предупреждение за удар в рамките на играта, не става
въпрос за умишлен удар.
Страните нямат повече въпроси към свидетеля.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Н..
СВИДЕТЕЛЯТ К.Н.: Аз съм страничен съдия. Случи се нарушение в
7
средата на терена, при което футболистът, който го извърши имаше преди
това жълт картон. След това футболистите на К. започнаха да оспорват
решението на съдията. Съдията му даде само предупреждение, поради което
футболистите на К. започнаха да недоволстват. Чух от резервната скамейка
как някой обиждаше главния съдия. Това беше ето този човек /сочи М./.
Мисля, че от резервната скамейка го обиждаше. Не съм сигурен какви точно
бяха обидите, но бяха обиди. Май нещо за майка беше. На висок глас беше
това. След това главния съдия като чу това се запъти към него и тръгна да
показва червен картон на М. и футболистът го посрещна с удар с глава в
гърдите. Това беше вече вътре в терена. След това главният съдия падна,
изпусна си червения картон, тръгна да го вдига и последва още един удар от
М. в лицето на съдията. С юмрук го удари в главата. След това и аз се
запътих към тях. След това се намесиха сотаджиите, застанаха пред главния
съдия и той М. през тях го удар с крак. Преди да го удари с крак съдията
напсува М. на майка. Видях, че Г. удари съдията в гръб. Не видях добре
неговото лице. Номерът на фланелката му е 5-ти номер. Сигурен съм за
номера на фланелката. Не съм 100 процента сигурен, че това беше Г., но така
каза другият асистент, страничен съдия Ч.. Аз видях, че беше футболист с
фланелка с №5. Някъде към 20-30 човека имаше публика. Първоначално
когато съдията тръгна да подава червен картон аз да съм се намирал на 40-50
метра от тях. След това отидох при тях и когато станаха ударите да съм бил
на 1-2 метра от тях. След първия удар с глава отидох при тях.
Страните нямат повече въпроси към свидетеля.
Пристъпи се към разпит на нарушителите, както следва:
НАРУШИТЕЛЯТ Д. Г.: Разбирам за какво съм обвинен. Запознат съм с
акта, връчен ми е препис от него. Аз бях вътре на терена, играех за К.. Стана
нарушение на един метър от мен. Състезател на Д. ритна с крак играч на
нашия отбор. Ние започнахме да протестираме. Искахме да му се даде или
втори жълт картон или червен. Съдията не му показа нито жълт, нито червен
картон после. Оттам наш състезател, който е отвънка – И., тъкмо го бяха
сменили започна да пита съдията защо не му дава картон. Беше на
скамейката прав И. и викаше „Защо не му даваш картон, Той щеше да му
счупи крака, не виждаш ли?“ Това се чува от всички. След като каза тези
думи главният съдия тръгна срещу М. и му показа на него червен картон. М.
8
се ядоса и го чукна с главата леко. Това стана точно на линията. Като го
чукна М. с главата съдията тръгна назад и леко падна. Започна да псува М. на
майка няколко пъти „Майка ти ще еба!“. След това настана суматоха, нищо
не видях. Около 20-тина човека от двата отбора се събрахме там. Аз не съм
удрял. Аз нося фланелка с №10. Не е обиждал М. съдията, като оспорваше
решението. Аз видях само един удар с глава в областта на гърдите. Нямам
никакво лично отношение със страничния съдия Ч.. Нямам обяснение защо
ме сочи за нападател. С нито един от съдиите и делегата нямам отношения.
Нямам на идея кой е № 5 от нашия отбор. Футболист от нашия отбор с № 5
нямаше, защото е пожарникар, той излезе около 30-тата минута и го извикаха,
заради възникнал пожар.
НАРУШИТЕЛЯТ И. М. : - Разбирам за какво съм обвинен. Запознат съм
с акта, връчен ми е препис от него. На 21-ви в събота стана това нещо. Към
80-та минута стана нарушение в центъра на терена, грубо нарушение отзад, с
двата крака към наш футболист. Човек от „Шипка“ Д. прави второ
нарушение на играч в рамките на две минути и аз го приех като умишлено.
Поискаха обяснения от съдията, съдията отсъди нарушение, но не му показа
жълт или червен картон. Съответно аз реагирах малко по-бурно отвън. Седях
на резервната скамейка, бях сменен преди това. Поисках обяснение защо не
му отсъжда втори жълт картон. При положение, че всички сме на работа и
сме отишли там, как може. Виках му „сляп ли си, не виждаш ли, дай му
картон, ще му счупиш крака“. Обидих момчето, признавам си. Казах му, че е
„папагал“, не съм го псувал на майка. Явно момчето се е афектирало от това,
засили се срещу мен, не очаквах да ми даде червен картон. Засили се и аз с
главата тръгнах към него и си подложих главата в областта на неговите гърди
и момчето падна по задни части. Изпусна си картоните, след това дойдоха
охраната, взеха да прииждат футболисти. Той се изправи. Между мен и него
застанаха охранителите. Обиди ме „Ей, мамичката ти да еба мръсна, майка ти
ще еба“, два пъти ме напсува. Аз посегнах да го ритна с крака в корема, не
знам дали успях да го ритна. Охраната го изведе. После стана меле, дойдоха
футболисти от нашия, от другия отбор. На момчета, възрастните хора, на
които отидох и се извиних те го прибраха в съблекалнята. После се
облякохме и си тръгнахме. Всички футболисти бяха много ядосани на този
съдия. Той развали мача със своите решения. И от отбора на Д. искаха да му
посягат. Всички сме на работа, родители сме, не знам защо се получи така.
9
ПРОКУРОРЪТ: Да се приключи делото. Нямам искания за
доказателства.
АДВ. К. : Да се приключи делото. Нямам искания за доказателства.
НАРУШИТЕЛИТЕ /поотделно/: Нямаме искания. Да се приключи .
Съдът счете, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ:- По безспорен начин и от събраните писмени и гласни
доказателства се установи, че е налице противообществена проява спортно
хулиганство по смисъла на чл.21 от ЗООРСМ от страна на И. М. и Д. Г., което
не представлява престъпление по смисъла на НК и е извършено в спортния
обект – футболен стадион. Извършено е нарушение, както е видно и от
съставения АУАН посегателство над съдии, като и двамата състезатели са
нанесли удари по главния съдия. Поради това, че деянието не представлява
чак такава обществена опасност, за са подведени под наказателна
отговорност предлагам да бъдат санкционирани по чл.30 от ЗООПРСМ и да
положат общественополезен труд в границите на закона, както и да имат
забрана да посещават спортни прояви за срок от две години в страната и в
чужбина.
АДВ. К.: Установи, че М. на 21 октомври е осъществил състава на
спортно хулиганство. Той призна за нанесен удар провокиран от съдията.
Моля с оглед и характеристиката му, да му наложите справедливо наказание,
като моля по отношение на нарушителя на Д. Г. да не бъде налагано такова,
тъй като не се установи за него, че е извършил посегателство върху съдията, с
оглед показанията на двете групи свидетели – и охранителите, съдиите и
делегата. С оглед на това кой номер футболист е осъществил твърдения удар,
лицето не беше разпознато по категоричен начин от нито един свидетел.
Моля по отношение на него да не бъде налагано такова наказание.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА НАРУШИТЕЛЯ Г.: Присъединявам
се към казаното от адвоката ми.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА НАРУШИТЕЛЯ М.:
Присъединявам се към казаното от адвоката ми.
10
ПОСЛЕДНА ДУМА НА НАРУШИТЕЛЯ Г.: Очаквам да не ми налагате
наказание.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА НАРУШИТЕЛЯ М.: Признавам, че съм сторил
това нещо, извинявам се.
Съдът се оттегли на съвещание, за да постанови решението си, след
което обяви същото на страните, като разясни сроковете за неговото
обжалване.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 17.10
часа.


Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
11