№ 172
гр. С., 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Марина Тр. Цветкова
при участието на секретаря Параскева Хр. Георгиева
като разгледа докладваното от Марина Тр. Цветкова Гражданско дело №
20221870100321 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
„З.К.Л.И.” АД,със седалище и адрес на управление- гр.С., бул.С.Ш.” №
67А, ЕИК:****, чрез пълномощника си юрисконсулт И.К., е предявило срещу
А.П.И.“ ,със седалище и адрес на управление –гр.С. ,ул.“М.“ № 3, ЕИК:****
иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК ,вр.чл.86,ал.1 от ЗЗД –за
признаване за установено по отношение на ответника ,че дължи на ищеца
сумата в размер на 528.90 лева главница ,ведно със законната лихва върху нея
,считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда
/10.12.2021 год./ до окончателното изплащане.Претендира направените в
заповедното и исковото производство разноски.
В исковата молба се сочи ,че на 20.10.2018 год. около 21.10 часа,лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Ланд Круизер“, с рег.№ СО ****
АР,собственост на „В.“ ЕООД,управляван от В. К. С. ,при движение по
третокласен път 822 ,в посока от гр.И. да гр.С. км.19+000 е попаднал в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно и е реализирал
ПТП с материални щети.За настъпилото ПТП е съставен Протокол за ПТП №
1661439 от 20.10.2018 година.
Сочи се ,че във връзка с настъпилото застрахователно събитие ,при ЗК
1
„Л.И.“ АД е образувана щета № 2231-1261-18-414454 по имуществена
застраховка „К.“ на МПС , полица № 93001810078246,със срок на валидност
от 27.09.2018 година до 26.09.2019 година.
При извършения оглед на автомобила са констатирани увреждания.В
съответствие с установените като вид и степен щети и на базата на опис,
експертиза и оценка е определен размерът на обезщетението на увреденото
МПС.Сумата в размер на 518.90 лева е изплатена на собственика на увредения
автомобил „В.“ ЕООД с преводно нареждане от 22.10.2018 година.
Ищцовото дружество обосновава правния си интерес от предявяване на
установителния иск по чл.422,ал.1 от ГПК с образувано заповедно
производство по ч.гр.д.№ 70873/2021 год. на 160 с-в на Софийски районен
съд,по което е издадена Заповед за изпълнение на парично зад задължение по
чл.410 ГПК срещу длъжника А.П.И.“-С..Заповедта е надлежно връчена на
длъжника и в срока по чл.414 от ГПК същият е депозирал възражение срещу
заповедта за изпълнение .С разпореждане № 2463 от 10.01.2022 година СРС е
указал на заявителя ,че в едномесечен срок от получаване на съобщението
може да предяви иск за установяване на вземането си.В едномесечния срок
„З.К.Л.И.” АД,със седалище и адрес на управление- гр.С. е предявил
установителен иск срещу А.П.И.“-С..
В срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК ответникът
А.П.И.“ –С. ,чрез пълномощника си юрисконсулт Г.Н. е представил отговор ,в
който е изразил становище за допустимост ,но за неоснователност на
предявения иск и е изложил подробни съображения.Оспорва обстоятелствата
,на които се основава иска и размера на иска.Оспорва материалната
доказателствена сила на протокола за ПТП.Релевирал е възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат.Претендира направените по делото
разноски.
Ищецът в съдебно заседание не се представлява и не изразява становище
по предявения иск.
Пълномощникът на ответника юрисконсулт Н. оспорва предявения иск
по съображения ,изложени в отговора на исковата молба.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
2
доводите на страните ,приема за установено следното:
Съгласно протокол под № 1661439 от 20.10.2018г., е настъпило ПТП на
същата дата по на третокласен път 822, гр.И. за гр.С. , около 22.00 ч.Отразено
е,че лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ланд Круизер“, с рег.№ СО ****
АР,собственост на „В.“ ЕООД,управляван от В. К. С. е преминал през
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно ,в резултат на което
са нанесени щети по автомобила- предна дясна гума и подбита джанта.
Сключена е застраховка „К.” на МПС по полица № 93001810078246,със
срок на валидност от 27.09.2018 година до 26.09.2019 година между „В.“
ЕООД и ЗК „Л.И.” АД за лек автомобил „Тойота“, модел „Ланд Круизер“, с
рег.№ СО **** АР.
По делото е приложено уведомление за настъпило застрахователно
събитие до ЗК „Л.И.” АД от В. К. С. ,в което е описано ,че на 20.10.2018 год.
водачът на описания по-горе лек автомобил е попаднал в необозначена дупка
на пътното платно по пътя С.-И..
По делото е представено опис-заключение на щета-гума предна дясна и
джанта предна дясна алуминий.
По делото е представен изготвен доклад по щета за имуществени вреди
№ 2231-1261-18-414454/1 от 22.10.2018 год. от ЗК „Л.И.” АД, по който е
определено обезщетение за имуществени вреди в размер на 528.90 лева ,което
да се изплати на „В.“ ЕООД.
Съгласно сравнителна експертиза по щета и заключителна експертиза
по щета № 2231-1261-18-414454/1 от 22.10.2018 год. е определено
обезщетение за причинени вреди от ПТП в размер на 424.90 лева.
Видно от преводно нареждане от 22.10.2018 год. ,на „В.“ ЕООД е
заплатено обезщетение по образуваната ликвидационна преписка в размер на
518.90.00 лева.
Видно от извършената съдебно авто-техническа експертиза се
установява ,че водачът В. К. С. е управлявал моторно превозно средство лек
автомобил марка „Тойота“,модел „Ланд Круизер“, с рег.№ СО **** АР по
третокласен републикански път III-822,конкретно от прав участък от пътя с
лек наклон на изкачване приближава км.19.000, намиращ се в ляв завой
,попада в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно ,както е
3
показано на схемата ,направена в протокл за ПТП.Вследствие на удара в
дупката е повредена предна дясна гума и предна дясна джанта
Видно от заключението е налице причинно-следствена връзка между
описаното в Протокола за ПТП и настъпилите щети по процесния автомобил.
Нанесената щета на лек автомобил марка „Тойота“,модел „Ланд
Круизер“, с рег.№ СО **** АР е в размер на 528.90 лева.
От показанията на разпитания свидетел В. К. С. се установява ,че пътно-
транспортното произшествие е настъпило на пътя между И. и С.,преди с.Ново
село.Същият идвал от гр.И. в посока гр.С..Стъмвало се отведнъж ударил
автомобила в една дупка на пътя и спрял.Видял ,че гумата била срязана и
продължил и закарал автомобила да първите къщи в селото.Не си спомня коя
гума на автомобила е била срязана ,предполага ,че е била задна лява
гума.Повикал сина му за съдействие ,обадил се и на КАТ,които дошли на
място и съставили протокол за ПТП.Движел се с 60, 70/км.ч.Било късно и не
могъл да види дупката на пътното платно.Усетил много силен удар и спрял
автомобила и видял ,че една от задните гуми била срязана.Дупката не била
много голяма ,но била дълбока -50/60 см. и асфалта имал ръбове.
В с.з. съдът е предявил на свидетеля уведомление за настъпило
застрахователно събитие.Същият заявява,че подписът в уведомлението не е
негов и не е попълвал уведомлението ,почеркът не е негов.Сочи ,че подписът
в уведомлението е на сина му.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявен е допустим иск с правно основание чл.422,ал.1 от
ГПК.Правният интерес на ищеца от предявяване на установителния иск с
предмет съществуването на предявеното вземане произтича от установените
от приложеното ч.гр.д.№ 70873/2021 год. на 160 с-в год. по описа на РС-С.
обстоятелства ,че по посоченото заповедно производство съдът е издал
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,връчена лично на длъжника, който в
законоустановения срок по чл.414,ал.2 от ГПК е подал възражение.Съдът е
указал на заявителя-ищец в настоящото производство за възможността да
предяви установителен иск за вземанията по заповедта за изпълнение.Тези
обстоятелства обосновават правния интерес на ищеца от предявяване на
установителен иск за процесното вземане.Заявителят-ищец е подал искова
4
молба по настоящото дело ,с която е предявил такъв иск в указания му
едномесечен срок.
По силата на чл.213,ал.1 от КЗ/отм./ ,но приложим към процесното
правоотношение с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или срещу лицето ,което отговаря за неговите виновни
противоправни действия.За възникване на регресното вземане е необходимо
да се установят следните факти:да е сключен договор за имуществено
застраховане „К.“,в срока на застрахователното покритие, на който и
вследствие виновно и противопправно поведение на лице ,за което отговаря
ответникът ,да е настъпило събитие ,за което застрахователят носи риска
,като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение.
По делото безспорно се установи ,че увреждането на порцесния лек
автомобил марка „Тойота“,модел „Ланд Круизер“, с рег.№ СО **** АР е
настъпило на 20.10.2018 год. при движение по третокласен път 822 ,в посока
от гр.И. до гр.С. км.19+000.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства,вкл.заключението на вещото лице по извършената САТЕ се
установява,че процесният лек автомобил ,управляван от В. К. С. е преминал
през дупка на пътното платно ,в резултат на което са настъпили имуществени
щети на автомобила.
По делото не е спорно ,че ответникът стопанисва този участък от пътя
,в който е настъпило процесното ПТП ,в резултат на което са настъпили
описаните щети.Пътната настилка следва да бъде в състояние, което да
позволява безпрепятствено преминаване на всички участници в пътното
движение.Всички неравности ,пропадания ,дупки и др.,следва да бъдат
надлежно заградени и сигнализирани ,така че да не се позволява
преминаването им отгоре,задължението за това е на ответника и именно той е
причинил щетите с неизпълнението на това задължение.С настъпването на
вреда върху автомобил в резултат от попадането на същия в дупка на пътното
платно ,какъвто е процесния случай ,тези вреди подлежат на обезщетяване от
собственика на пътя или от задълженото да поддържа и ремонтира пътя
лице.Това в случая е ответникът по делото А.П.И.“, която следва да отговаря
5
за щетите от процесното ПТП ,настъпило описания по-горе пътен участък.
От събраните по делото доказателства се установи ,че на застрахования
при ищеца лек автомобил марка „Тойота“,модел „Ланд Круизер“, с рег.№ СО
**** АР, са били причинени определени вреди ,като е налице пряка
причинно-следствена връзка между резултата и състоянието на пътя, която се
доказа в хода на производството.Протоколът за ПТП е съставен от
длъжностно лице на МВР автоконтрольор в кръга на службата му и по
установените форма и ред, поради което представлява официален
свидетелстващ документ,притежаващ обвързваща доказателствена сила
,относно възприетите от съставилия го компетентен държавен орган
обстоятелства –състоянието на пътната настилка, наличието на необозначена
и необезопасена дупка на пътното платно, уврежданията на авариралото МПС
,местоположението на автомобила спрямо пътното платно ,датата и часа на
възприемане на посочените факти.Посочените в процесния протокол
констатации кореспондират с другите събрани по делото доказателства.
Настъпването на застрахователното събитие –ПТП, съдът намира за
доказано с представените към исковата молба доказателства ,протокол за
ПТП и изготвената и изслушана от съда автотехническа експертиза ,която
съдът кредитира.Наличието на причинно-следствена връзка между механизма
на произшествието и щетите по застрахования автомобил се установява от
доказателствата по делото.
В хода на производството по делото се доказа от ищеца наличието на
валидно застрахователно правоотношение на увредения автомобил ,като от
приетите писмени доказателства се установява ,че към момента на
настъпването на произшествието ,увреденият лек автомобил е имал валидна
застраховка „К.“ в ищцовото застрахователно дружество.ПТП е настъпило на
20.10.2018 год., а срокът на действие на застрахователната полица е от
27.09.2018 година до 26.09.2019 година.
Видът на щетите по автомобила се доказва от събраните по делото
доказателства и от заключението на вещото лице по извършената САТЕ,а
размерът на щетите се доказва от изплащането на застрахователното
обезщетение ,извършено на 22.10.2018 год.,видно от приложения платежен
документ.
От изложеното съдът намира ,че е налице основание за възникване на
6
регресното право по чл.213,ал.1 /отм./.
Обемът на суброгационното право включва както правата срещу
физическото лице –пряк причинител по чл.45,ал.1 от ЗЗД ,така и правата на
увредения по чл.47-49 от ЗЗД срещу лицата ,които носят отговорност за
чужди виновни действия .Отговорността по чл.49 от ЗЗД ,доколкото се
твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в
изправност/,което задължение на ответника АПИ,стопанин на пътя ,на който е
била дупката ,причинила ПТП и вредата не следва от обективното качество на
вещта.
Съгласно чл.3,ал.1 от ЗДвП,лицата ,които стопанисват пътищата ги
поддържат изправни с необходимата пътна маркировка и сигнализация за
съответния клас път, организират движението по тях така ,че да осигуряват
условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от
наднормен шум и от замърсяване от моторни превозни средства.Съгласно
чл.30,ал.1 от Закона за пътищата ответникът по делото осъществява
дейностите по изграждане ,ремонт и поддръжка на републиканските
пътища.По делото не се спори ,че процесното ПТП е настъпило в участък
,който е част от републиканската пътна мрежа ,за която АПИ има задължение
и по закон следва да се грижи и поддържа в изправност.Според нормата на
чл.167,ал.1 от ЗДвП,лицата ,които стопанисват пътя ,го поддържат в изправно
състояние ,сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват
във възможно най-кратки срокове.Според параграф 1, т. 19 от ППЗДвП
"препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и
предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават
опасност за движението.В настоящия случай установената дупка, доколкото
нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за движението е
препятствие по пътя.Доколкото по делото не се събраха доказателства
участъкът да е бил обезопасен с нарочен пътен знак,който да указва на
водачите да го заобиколят ,за да продължат движението си /аргумент по
чл.52,ал.1 от ППЗДвП/, а и не е имало каквато и да друга указателна табела
или сигнализация ,ответникът не е изпълнил вмененото му по закон
задължение ,от което е настъпила вредата .Именно оттук се налага изводът ,че
за поддръжката и ремонта на пътя е отговорен собственика му –в случая
А.П.И.“.Налице е противоправно и виновно поведение ,бездействие на
нейните служители, натоварени със задължението да сигнализират
7
препятствията по пътя и да ги отстраняват ,с което да обезпечават
безопасността на движението, поради което следва да бъде ангажирана
отговорността на ответника .
Неоснователно се явява възражението на ответника за съпричиняване
на водача на автомобила.От представения протокол за ПТП с характер на
официален удостоверителен документ в тази си част по мотиви ,изложени по-
горе ,се установява,че при настъпването на ПТП дупката е била необозначена
и необезопасена и поради това непредвидимо препятствие на пътя ,което и в
общия случай възпрепятства възможността на водача на автомобила да
възприеме препятствието на пътя ,респ. да извърши маневра ,с която да го
заобиколи.По направеното възражение за съпричиняване ответникът е навел
твърдения за противоправно действие относно скорост ,пътно поведение
,като такива не са констатирани от органите на ВМР при съставянето на
протокола за ПТП , а при наличие на такива твърдения ответникът следваше
да ангажира доказателства за тях.В гражданския процес правилата на
доказателствената тежест установяват в чия сфера настъпват
неблагоприятните последици от факт ,на който страната основава своите
възражения.При положение ,че ответникът не установява съпричиняване
,съдът приема ,че такова не е настъпило и единствено състоянието на пътя и
необозначената и необезопасена дупка на пътното платно ,са причина за
процесните щети ,описани по-горе на автомобила.
Налице са били всички предпоставки за изплащане на застрахователно
обезщетение с оглед валидно сключената имуществена застраховка, чийто
размер се установява от неоспореното експертно заключение.С изплащане на
застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в правата на кредитора
(застрахования) срещу причинителя на вредата (ответника), в която връзка
предявеният установителн иск по чл.422,ал.1 от ГПК,вр.чл. 213 от КЗ
/отм./следва да бъде уважен до предявения размер 528.90 лева, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда
/10.12.2021 год./ до окончателното изплащане.
По изложените съображения предявеният иск е основателен и доказан и
следва бъде уважен.
По разноските.
При този изход ответникът следва да заплати на ищеца направените от
8
него разноски в заповедното и настоящото производство. На основание
чл.78,ал.1 ,вр.ал.8 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцовото
дружество направените по делото разноски в заповедното производство-
25.00 лева държавна такса и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение и в
исковото производство в размер на 25.00 лева държавна такса ,100 лева
юрисконсултско възнаграждение и 300 лева възнаграждение за вещо лице по
съдебна автотехническа експертиза.
Воден от горното ,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от „З.К.Л.И.” АД,със
седалище и адрес на управление- гр.С., бул.С.Ш.” № 67А, ЕИК:**** срещу
А.П.И.“ ,със седалище и адрес на управление –гр.С., ул.“М.“ № 3, ЕИК:****
иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК ,вр.чл.86,ал.1 от ЗЗД ,вр.чл.213 от
КЗ/отм.,че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 528.90 лева
главница ,ведно със законната лихва върху нея ,считано от датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК в съда /10.12.2021 год./ до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА А.П.И.“ ,със седалище и адрес на управление –гр.С. ,ул.“М.“
№ 3, ЕИК:**** да заплати на „З.К. „Л.И.” АД,със седалище и адрес на
управление-гр.С. направените по делото разноски в заповедното
производство- 25.00 лева държавна такса и 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение и в исковото производство в размер на 25.00 лева държавна
такса ,100 лева юрисконсултско възнаграждение и 300 лева възнаграждение
за вещо лице по съдебна автотехническа експертиза.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
9