№ 4594
гр. *****, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110145876 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от „Т. С.” ЕАД срещу Ц. В. Ц.,
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответника, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.
*****, район *****, ул. „*******“ № 18, гараж № 9, аб. № *****. Поддържа, че
съгласно тези ОУ е доставял на до имота за процесния период топлинна енергия, за
която не е заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да му заплати следните суми: сумата от 2351,47 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 02.08.2024 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 791,84 лв., представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2021 г. до 23.07.2024 г., сума в размер на 2,58 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода м.06.2021 г. – м. 06.2021 г., ведно със
законната лихва за забава от 02.08.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата в
размер на 0,90 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение, начислена за периода от 15.08.2021 г. до 23.07.2024 г.
1
Ответникът Ц. В. Ц. е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК, в който оспорва исковете като неоснователни. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т. С.“ ЕООД не изразява
становище.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за осъждане на ответника да заплати
претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия се
обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, извършена от ищеца
реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на
претендираната стойност, изискуемост на задължението за плащане на продажната
цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на
горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от
предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът
установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже
опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено
отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия
за процесния период.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът за
главница е неоснователен. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия
се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите
(ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
2
съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има
качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата
е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на
топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема на
първо място да не е установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието
на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните
по делото.
В исковата молба ищецът е заявил претенцията си по отношение на
топлоснабден имот с адрес гр. *****, ул. „Светлоструй“ № 18, гараж № 9. Няма
данни по делото да се касае за техническа грешка. По този начин е докладвано делото,
без ищецът да е направил възражение по доклада. Същевременно не ангажира
доказателства за установяване правото на собственост по отношение на този имот.
Напротив, представените писмени доказателства относно установяване
принадлежността на правото на собственост, касаят друг имот. Така съгласно
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 77, том II, рег. № 14764, дело
№ 256 от 11.11.2021 г. ответницата Ц. В. Ц. е призната за собственик, по силата на
завещание, на ½ ид.ч. от апартамент с адрес гр. *****, бул. „Княгиня Мария Луйза“ №
64, ет. 1. От постановление за налагане на възбрана от 23.07.2020 г., вписано в СВ – гр.
***** на 19.08.2020 г. се установява налагане на възбрана върху собствената на
длъжника по изпълнителното дело Н. Б. Ц. ½ ид.ч. от апартамент с адрес гр. *****,
бул. „Княгиня Мария Луйза“ № 64, ет. 1. Съгласно удостоверение за наследници изх.
№ 2384/20.09.2024 г. на Н. Б. Ц., починала на 10.01.2024 г., неин единствен наследник е
синът й В. Ц. Ц., който е починал на 02.02.2024 г. Съгласно удостоверение за
наследници на последния единствен негов наследник по закон е ответницата Ц. В. Ц..
При това, за съда не е съществувало задължение да укаже на ищеца на основание
3
чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за установяване на твърдени факти
относно принадлежността на правото на собственост върху процесния имот, тъй като
такова задължение съществува само когато липсват представени доказателства
изобщо, а не когато от представените такива соченият факт не се установява.
Недопустимо е и съдът да приеме, че искът е бил заявен по отношение на апартамента
на бул. „К. М. Л.“, предвид ангажирането на доказателства във връзка със същия, като
горното би представлявало нарушение на диспозитивното начало. Не е налице и
несъответствие между отделни части в исковата молба, което да наложи даване на
указания до ищеца да отстрани противоречията. Предвид недоказване на
облигационното правоотношение между страните по отношение на посочения имот,
исковете подлежат на отхвърляне.
За пълнота следва да се посочи, че дори да бе заявен иск по отношение на
задължения, начислени за апартамента на бул. „К. М. Л.“, то искът отново би подлежал
на отхвърляне, но като погасен по давност. Макар в рамките на релевирания период
ответницата да не е притежавала правото на собственост върху проценото жилище, тя
поначало би отговаряла за задълженията, начислени във връзка със същото, като
наследник на собствениците към онзи момент – Цветан и Н. Ц.и.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане
на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване
на падежа, определен в общите условия. В случая за процесния период са приложими
общите условия в сила в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите
условия в сила от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат дължимите суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно задълженията за заплащане на месечните начислени суми са установени
като срочни, като същите са изпълними от издаване на фактурата за периода на
съответното задължение, и изискуеми след изтичане на определен срок след това (45
дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск,
а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното
производство относно вземането. В конкретния случай давността е прекъсната и
спряна, считано от датата на предявяване на иска – 02.08.2024 г. Спиране и прекъсване
на давността е възможно само преди тя да е изтекла. Предвид приложимост на
специалната 3-годишна давност в случая се обуславя изводът, че погасени по давност
са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 02.08.2021 г., а
непогасени по давност са тези, чиято изискуемост е настъпила след тази дата. В случая
всички претендирани вземания за главница за реално доставена топлинна енергия са
погасени по давност, поради което претенцията подлежи на отхвърляне изцяло.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
Предвид неоснователност на исковете за главница, на отхвърляне подлежат и
акцесорните искове.
4
Искът за мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение е
неоснователен и по следните съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана
втората предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът
е изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил
уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се
определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната
сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са
ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника (арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът.
Ответницата претендира присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждание, но е представила доказателства за заплащането му, поради което
такова не следва да бъде присъждано.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********
срещу Ц. В. Ц., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 150 ЗЕ за сумата от 2351,47 лв., представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., за сумата
от 2,58 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода м.06.2021 г.
– м. 06.2021 г., и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 791,84 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2021 г. до 23.07.2024 г., и за сумата в
размер на 0,90 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение, начислена за периода от 15.08.2021 г. до 23.07.2024 г., които
суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. *****, район *****, ул. „*******“ №
18, гараж № 9, аб. № ******.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната на
ищеца - „Т. С.“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6