№ 22863
гр. София, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20251110129176 по описа за 2025 година
Предявени са кумулативно съединени установителни искове по чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, по чл.422, ал.1
ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и два иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че е обвързан с
ответника М. Н. Г. с договор за продажба на топлинна енергия, по силата на
който се е задължил и е доставял топлинна енергия в жилището й в гр.София,
ж.к.********************** през периода май 2022 - април 2024 г. и е
извършвал услугата дялово разпределение за периода май 2022 - април 2024 г.
Ответникът се е задължила да плаща цената й и възнаграждение за услугата
„дялово разпределение“, не е платила, изпаднала е в забава и е задължен за
главните вземания заедно с обезщетения за забава. Сочи, че трето лице
помагач – ДИРЕКТ ООД, е сключило договори с ищеца и с етажната
собственост в сградата, в която се намира процесният топлоснабден обект на
ответника. И това дружество се е задължило към тях да установява
показателите за потребената топлинна енергия в индивидуалните
измервателни уреди в жилището на ответника и да води топлинно
счетоводство. Твърди още, че е подал заявление по чл.410 от ГПК, срещу
което ответникът е възразил срещу издадената въз основа на него заповед за
изпълнеине по реда на чл.414 ГПК, и това обуславя интереса му да предяви
1
настоящите искове за установяване на вземанията си за следните суми:
2445,36 лв., цена на топлинната енергия за периода май 2022 - април 2024 г.;
82,23 лв. - възнаграждене за услугата дялово разпределение за периода май
2022 - април 2024 г.; 247,63 лв.– обезщетение за забава за периода 15.9.2023 -
3.1.2025 г., съответно 16,37 лв. – обезщетение за забава за периода 16.7.2022 –
3.1.2025 г. Моли и за осъждането на ответника за направените разноски по
настоящото и по заповедното дело.
Ответникът М. Н. Г. оспорва исковете по основание и размер и моли за
отхвърлянето им. Счита, че исковете са неосонвателни, тъй като издадените от
ищеца фактури не са й връчени и в тях е посочено друго лице за абонат.
Трето лице помагач – ДИРЕКТ ООД – не взема отношение по исковете.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. №1262/25 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в на
СРС, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за
процесните суми. Издадена е заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу
която ответникът е подал възражение по реда на чл.414 ГПК. Това обуславя
интереса на ищеца да предяви настоящите искове за установяване на
вземанията си.
Не се спори по делото и е видно от приетото постановление от 4.3.2020
г. на ЧСИ Стоян Якимов за възлагане на процесния недвижим имот се
установява, че преди процесния период ответницата е придобила правото на
собственост по отношение на жилище с адрес гр.София,
ж.к.******************. Следователно, на осн. 153, ал.3 от Закона за
енергетиката за процесния период е налице договор по чл.150, ал.1 ЗЕ между
ищеца и ответника за продажба на топлинна енергия срещу заплащане.
От приетия по делото протокол общо събрание на етажните собственици
на жилищната сграда, в която се намира жилището на ответника, се вижда, че
третото лице помагач ДИРЕКТ ООД е избрано да извършва услугата
топлинно счетоводство.
Решението е последвано от договор между представителна етажната
2
собственост и третото лице помагач за монтаж, на индивидуални топлинни
разпределели и термостатни вентили и дялово разпределение.
С договори между ищеца и третото лице помагач е договорена доставка
и монтиране на елсктронни радиаторно разпределители и извършване на
услугата Топлинно счетоводство в сграда етажна етажната собственост, акт за
разпределение на кубатура, общи условия на ищеца за доставка на топлинна
енергия.
От заключението на приетата по делото комплексна съдебно-
техническата експертиза се вижда, че количеството топлинна енергия,
постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер,
монтиран в абонатната станция. Уредът е проверен в лицензирана
метрологична лаборатория и е годно техническо средство за измерване на
потребената топлинна енергия през исковия период. Показанията му се
отчитат ежемесечно. Дяловото разпределение на топлинната енергия в
сградата, в която се намира процесният обект, се извършва от третото лице
помагач съгласно посочените договори.
Според вещото лице, уредите са редовно отчитани, като изчисленията са
съобразени с техническите изисквания на Наредба № 2/2004г. за
топлоснабдяването /отм./ и Наредба № 16-334/2007г.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е видно, че за
исковия период размерите на цената на топлинната енергия, на
възнаграждението за услугата „дялово разпределение“ и лихвите върху тях се
равняват на претендираните от ищеца суми.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно иска по чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ.
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за
заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Според чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия. Съгласно чл.
153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
3
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от
закона.
Ето защо, в тежест на ищеца е да докаже договора за продажба на
топлинна енергия срещу на срещното задължение на ответника да плати
цената й. Обстоятелството, че е доставил топлинната енергия, чието
заплащане желае, количество и цената й. В тежест на ответника е да докаже,
че е платил задълженията си
Между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, съгласно чл. 150, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, което е видно от
анализа на доказателствата относно съсобствеността на имота.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, са приети заключения на съдебно-
техническа експертиза и заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
Ето защо, следва да се приеме, че за процесния имот на ответника е
доставяна топлинна енергия съгласно общите условия на договора, като
количеството на доставената енергия е измервано коректно чрез
топлоизмервателните уреди и общия топломер.
Изчисление на цената на потребената топлинна енергия за процесния
период и размерът на законната лихва за периода на забавата се съдържа в
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, ценена от съда като
компетентно и безпристрастно изготвена.
Съдът въз основа на изчисленията на приетите по делото експертизи
приема, че искът е изцяло основателен.
Относно иска по чл.79, ал.1 ЗЗД:
Вземането на ищеца за услугата „дялово разпределение“ е обусловено от
доказване от негова страна на фактите по главния иск по чл.150, ал.1 ЗЕ, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД договарянето на тази услуга и извършването й през исковия
период. Отхвърлянето на тази претенция е обусловено от доказването от
4
страна на ответника на твърдените правоизключващи и правопогасяващи
факти.
Съгласно чл.139, ал.1 и ал.2 ЗЕ Разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез
възлагане на лице, вписано в публичния регистър по 139а от ЗЕ. Според
общите условия на договора за продажба на топлинна енергия – чл.36, ал.1 и
ал.2 клиентът заплаща цената на услугата дялово разпределение, извършвана
от избран от него търговец, като редът и начинът за заплащането се определя
от продавача, съгласувано с търговците, за което се уведомява клиентът.
В процесния случай по делото няма спор между страните, че именно
ищецът следва да събра възнаграждението за тази услуга. Не се спори между
страните и се вижда от приетата експертиза и от приетите изравнителни
сметки, че услугата е извършена. Това показва, че искът е доказан по
основание, а по размер се установява от приетата експертиза за периодите,
през които е ползвана и е отчитана потребената топлинна енергия и съответно
е извършвана услугата „дялово разпределение“.
Ето защо искът следва да се уважи изцяло.
Относно исковете по чл.422 ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е обусловен от доказването от страна на ищеца
на фактите по главния иск, периода на забавата и размера на обезщетението
забава, а от страна на ответника - твърдените правоизключващи факти или
погасяването на главните задължения на падежите им или заедно с
обезщетение за забава.
В случая началото на забавата следва да се постави с изтичането на
срока по чл.33, ал.1 от Общите правила за продажба на топлинна енергия за
битови нужди задължението за топлинна енергия, според който клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят.
Ето защо, ответникът е в забава за плащане на процесните суми, които
5
според приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза са коректно
изчислени за исковия период. И това показва, че исковете за лихви са изцяло
основателни.
Относно направените по делото разноски от страните:
Предвид частичната основателността на исковете, ответникът на осн.
чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК е длъжен да плати на ищеца направените по делото
разноски съразмерно на уважената част от исковете – изцяло -1155,83 лв. за
разноските по настоящото дело и 105,83 лв. - по заповедното.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, че
ответникът М. Н. Г. с ЕГН ********** с гр.София,
ж.к.********************** е задължена да плати на ищеца
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Ястребец” № 23, следните суми:
- на осн. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – 2445,36
лв., представляваща цената на топлинната енергия по договор за продажба на
топлинна енергия на собственика на топлоснабдения обект с адрес гр.София,
ж.к.********************** за периода май 2022 - април 2024 г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК, по ч.гр.д.
№1262/25 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в - 9.1.2025г., до изплащането на сумата;
- на осн. чл.79, ал. ЗЗД – 82,23 лв. - възнаграждение за услугата „дялово
разпределение“ във връзка с договора за продажба на топлинна енергия на
собственика на топлоснабдения обект с адрес гр.София,
ж.к.********************** за периода май 2022 - април 2024 г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК, по ч.гр.д.
№1262/25 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в - 9.1.2025г., до изплащането на сумата;
- на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД - 247,63 лв. - обезщетение за забава за плащане
на сумата по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода
15.9.2023 - 3.1.2025, и
- на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД – 16,37 лв., претендирана като обезщетение за
6
забава за плащане на сумата по чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 15.9.2023 - 3.1.2025.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК ответника М. Н. Г. с ЕГН
**********, с посочените данни, да плати на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, с посочените данни, следните суми: 1155,83 лв.,
представляваща обезщетение за разноските по настоящото дело и 105,83 лв. -
по заповедното ч.гр.д. №1262/25 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в, съразмерно на
уважените части от исковете.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната
на ищеца ДИРЕКТ ООД.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК - с
въззивна жал пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
В случай, че към жалбата не се представи документ за внесена държавна
такса по сметка на СГС, жалбата ще бъде върната!
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им адреси
чрез процесуалните им представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7