№ 14305
гр. София, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ц.Р.Ц
при участието на секретаря М.Р.И
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20241110147945 по
описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М.К.К
срещу С.О
Ищцата твърди, че на 02.08.2024 г., около 10:30 ч., вървейки по тротоара на ул.
„****“ № 32 в гр. София, се е спънала на повдигната и разклатена тротоарна плочка,
която била част от тротоарната настилка, вследствие на което паднала и си ударила
двете коленни стави, както и средния пръст на дясната ръка, което било съпроводено
от остра и силна болка. Сочи, че била откарана в МЦ „****“, където й били направени
необходимите прегледи и били установени следните наранявания: контузна рана на
дясната колянна става, патерално, с диаметър 10 см., с линеарни набраздявания на
места по-дълбоки в дермата с изтичаща лимфна течност и наличие на чужди телца и
прах, среден пръст на дясната ръка – в основата на нокътя – раничка и секретна
лимфна течност. За проведения преглед ищцата заплатила сумата в размер на 75 лева.
Поддържа, че през следващите двадесет дни придвижването й било ограничено
изпитвала силна болка при ходене и изобщо при движение и свиване на крака,
изпитвал и силна болка в средния пръст на ръката, който бил подут и посинял. Не
можела да се движи самостоятелно, поради което била подпомагана от своя съпруг.
Твърди, че вследствие на инцидента е претърпяла и психоемоционална травма,
изпаднала в депресивно състояние, станала затворена, тревожна, напрегната, плачлива,
без възможност да се отпусне. Ето защо моли съда да постанови решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 2000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата
на увреждането – 02.08.2024 г., както и сумата в размер на 75 лева – обезщетение за
имуществени вреди, причинени от бездействие на служители на ответника да
поддържат в изправно състояние уличните тротоари, евентуално причинени от
бездействие на служители на ответника да поддържат в изправно състояние вещта –
тротоарна плочка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът С.Ов срока по чл. 131 ГПК не е подал отговор на исковата молба.
1
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото е приет амбулаторен лист от 02.08.2024
г., от който се установява, че на посочената дата лицето М.К.К е посетила д-р С.З в
МЦ „****“, като е установено следното състояние на ищцата: данни за контузна рана
на дясната колянна област пателарно, с диаметър 10 см, с линеарни набраздявания, на
места по-дълбоки в дермата, изтична лимфна течност; има чужди телца, прах; среден
пръст на дясна ръка в основата на нокътя – раничка, изтича лимфна течност.
Направена е промивка с кислородна вода и йодасепс и превръзка с йодасепт.
Приета е и фактура №**********/02.08.2024 г., издадена от „***“ ЕООД с
получател М. К. К., както и касов бон, приложен към нея, от които се установява, че
ищцата е заплатила сумата в размер на 75 лева за първичен преглед, извършен в
медицинския център.
В производството по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на
свидетеля Георги Иванов. Същият споделя, че познава ищцата М. поради инцидента,
който настъпил миналата година. Инцидентът станал на ул. ****, в отсечката между
Витошка и ул. Цар Асен. Сочи, че видял как жена паднала на улицата и извикала.
Свидетелят вървял по единия тротоар, а ищцата – по другия, като двамата се намирали
по диагонал един от друг и свидетелят има пряка видимост към ищцата. Споделя, че
първоначално друга жена се притекла на помощ на ищцата, но впоследствие и той
отишъл да помогне. Когато свидетелят отишъл до ищцата, другата жена вече била
почнала да я повдига. Имала рани на дясното коляно и дясната ръка. Ищцата била
облечена с клин, който бил скъсан, и раната била зацапана от мръсотията по улицата.
Сочи, че раните били големи и от тях течала кръв. Видимо ищцата изпитвала болка.
Ищцата била с равни обувки, като падането й било предизвикано от неравности по
тротоара, настилката на мястото на инцидента била с квадратни плочки, повдигнати и
хлопащи. Сочи, че ищцата се спънала в една такава плочка и паднала по лице напред.
Ищцата споделила, че ще ходи до болница, защото не се чувствала добре.
По делото е изслушано и заключение на допуснатата съдебно-медицинска
експертиза. Съгласно заключението на вещото лице, което съдът кредитира като
компетентно и обективно изготвено, на 02.08.2024 г. ищцата е претърпяла контузна
рана на дясното коляно по предната повърхност в областта на капачката с диаметър
около 10 см с линеарни набраздявания, на места по-дълбоки в дермата, с наличие на
вбити чужди телца и зацапване с прах; ранични на средния пръст на дясната ръка в
основата на нокътя. Посочените травми представляват мекотъканни травматични
увреждания на дясната ръка и дясното коляно, с вид на дълбоки охлузвания и
контузни рани, които са резултат от действието на твърди тъпи или тъпоръбести
предмети и отговарят да са получени при падане на терен. Нараняванията са наложили
обработване с антисептични медикаменти и прилагане на тетаничен анатоксин с цел
превенция на тетанус инфекция. Процесните травми реализират критериите на
медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Според заключението, нараняванията са разположени в добре инерврирани области
със сравнително тънка кожна покривка, поради което са свързани с изразена болка,
която първоначално е с интензивен характер, който постепенно намалява.
Нараняванията не са обусловили функционални нарушения на крайниците, но са
налагали медикаментозна обработка и предпазване от дразнещи агенти, каквито са
миещите продукти, използвани в ежедневието. Съгласно заключението, при липса на
усложнения нараняванията оздравяват с образуване на белег за срок от 20-25 дни.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
2
следното:
Софийски районен съд е сезиран с предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал.
1 ЗЗД.
За да бъдат уважени предявените искове по чл. 49 ЗЗД, в доказателствена тежест
на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните
обстоятелства: настъпване на твърдения инцидент; претърпените вследствие на
инцидента имуществени и неимуществени вреди, както и техния размер; причинно-
следствена връзка между инцидента и причинените вреди, които да възлизат на
претендирания размер; инцидентът да е настъпил поради противоправно поведение
(бездействие) на ответника, респективно на лице, на което ответникът е възложил
поддържане на процесната тротоарна настилка.
Разпоредбата на чл. 49 ЗЗД урежда отговорност за чуждо поведение, която
отговорност е обективна и безвиновна. Съгласно приетото в Постановление №
9/28.12.1966 г. на Пленума на ВС, вредите се считат причинени при изпълнение на
възложената работа не само, когато са резултат на действие, но и когато настъпят в
резултат на бездействие на лицето, на което е възложена работата.
Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Касае се за уреден от закона случай на гаранционно – обезпечителна отговорност за
вреди, причинени виновно от другиго, за разлика от деликтната отговорност за лични
виновни действия по чл. 45 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, защото тя
не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя на
същата. Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е
противоправно бездействието, то на претендирания деликвент трябва да е предписано
нормативно задължение за действие. Следователно, за да е противоправно
бездействието на служители на ответната община, трябва да има правна норма, която
да ги задължава да извършват дейност по поддръжка на тротоарната настилка в
състояние, безопасно за придвижване.
Съгласно чл. 31 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските
пътища се осъществяват от общините. Съгласно § 1, т. 1 ДР на ЗП "път" е ивицата от
земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и
пешеходци и отговаря на определени технически изисквания. Съгласно чл. 30, ал. 4 ЗП
изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите,
велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното
озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се
организират от съответната община.
Тротоарът е част от пътя съгласно § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП, а съгласно нормата на
§ 1, т. 1 от ДР от Наредба № 1/17.01.2001 г. за организиране на движението по
пътищата, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството,
общината е стопанин на пътя. Съгласно нормата на чл. 167, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП
лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират
незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най - кратък срок. В
този смисъл частите от тротоара на мястото на инцидента е следвало да се поддържа
от общината и тя следва да носи отговорността за причиняването на вреди от него.
Бездействието е на служителите на СО да изпълнят своите задължения по чл. 167, ал.
1 от ЗДвП за поддържане на тротоара като част от пътя - общинска собственост в
изправно състояние, е противоправно. В този смисъл са определение № 468 от
25.05.2018 г по гр. д. № 943/18 г на ВКС, IV ГО и решение № 9 от 02.02.2018 г по гр. д.
№ 1144/17 г. на ВКС, III ГО.
3
В конкретния случай по делото не се спори, че улица ****, в частта между бул.
*** и ул. Цар Асен е общинска собственост. При така установеното, съдът приема, че
на основание на чл. 31 ЗП С.Оотговаря за управлението и поддръжката му в
състояние, което е безопасно за гражданите. Разпоредбите на чл. 31 ЗП и на чл. 28 от
Наредба за управление на общинските пътища на територията на СО регламентират
задължението на общините за изграждането, ремонта и поддържането на общинските
пътища, което поддържане включва полагането на системни грижи за осигуряване на
целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита
на неговите съоръжения и принадлежности.
От събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира като
логични, последователни и обективно дадени от лице, очевидец на събитието, се
установява, настъпването на инцидента и неговия механизъм, а именно - че на
02.08.2024 г. ищцата, при придвижване по тротоара на ул. **** в гр. София се е
спънала в повдигната квадратна плочка и е паднала напред, като е наранила дясното си
коляно и дясната ръка.
Установява се въз основа на изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза, че вследствие на инцидента ищцата е получила контузна рана на дясното
коляно по предната повърхност в областта на капачката с диаметър около 10 см с
линеарни набраздявания, на места по-дълбоки в дермата с наличие на вбити чужди
телца и зацапване с прах; ранични на средния пръст на дясната ръка в основата на
нокътя, като посочените травматични увреждания се характеризират с интензивна
първоначална болка, която впоследствие отшумява и при липса на усложнения,
каквито нито се твърдят, нито се установяват в настоящото производство, пълното
възстановяване настъпва за период 20-25 дни.
С оглед на изложеното, съдът намира за доказани предпоставките на деликтната
отговорност, а именно – че вследствие на противоправното бездействие на служители
на ответната община по поддържане на уличната настилка, е настъпил процесния
инцидент, в резултат на който на ищцата са причинени неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, която съдът приема за приложима в
случая за размера на обезщетението, на обезщетение подлежат всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от неправомерното поведение. Съгласно
разпоредбата на чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. В случаите на увреждане
пострадалият понася страдания, които пораждат за него правото да търси обезщетение
за неимуществени вреди. Обезщетението следва да репарира претърпените болки,
страдания, накърнените личните права и интереси, към момента на възникването на
правото, но и съобразявайки новонастъпили обстоятелства следва да се прецени
обществено-икономическата конюнктура към увреждането, за да съответства това
обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът на обезщетението да е
еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира. Обезщетението
за неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за конкретно претърпени
физически и психически болки и страдания, неудобства и всякакви други негативи,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането (В този смисъл
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС; Решение № 28/09.04.2014 г. по т.
д. № 1948/2013 г., ІІ-ро Т. О.; Решение 0917/1999 г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение
0213/18.04.2000 г. по гр. д. № 1265/99 г. на ВКС; Решение № 764/10.12.1999 г. по н. д.
№ 695/1999 г. ІІ НО). От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение
по справедливост да присъди за неимуществени вреди, каквито са продължителността
на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните
4
последици, възрастта на увреденото лице и възможността да продължи трудовата си
кариера и да се социализира, общественото и социално положение, икономическата
конюнктура и др. Изброяването не е изчерпателно и не може да бъде, доколкото във
всеки случай се касае за различни относими обстоятелства и различни проявления на
съответното увреждане и вредите от него.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установяват
претърпените от ищцата болки в период от 20 дни, които първоначално са били по-
интензивни. Посочените болки несъмнено са оказали влияние върху ежедневието на
ищцата и са наложили известни ограничения. Съдът приема, че възстановителният
период в конкретния случай е продължил 20 дни, като взема предвид както
заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-медицинска
експертиза, според която възстановителният период е в размер на 20-25 дни, така и
твърденията на самата ищца, която сочи период от 20 дни като период на търпене на
вредите.
По делото не са ангажирани доказателства за претърпени други вреди, освен
болка при движение на засегнатите крайници за период от 20 дни, а именно - за
наличието на невъзможност ищцата да се придвижва самостоятелно, респ. за
необходимостта от чужда помощ при придвижване. Напротив, съгласно заключението
на вещото лице травматичните увреждания не са предизвикали функционални
нарушения на засегнатите крайници. Не се установява и претърпяната от ищцата
психоемоционална травма, довела до депресивно състояние, както и че ищцата е
станала затворена, тревожна, напрегната и плачлива, без възможност да се отпусне.
Доказателства за посочените емоционални преживявания не са ангажирани по делото,
а същите не представляват типични вреди, съпътстващи претърпяната от ищцата
травма, поради което да е ненеобходимо ангажирането на доказателства за
настъпването им.
Предвид установените по делото травматични увреждания, изразяващи се само
в охлузвания, които не са причинили функционални смущения в засегнатите
крайници, и като взема предвид неголямата продължителност на възстановителния
период, липсата на усложнения, както и на установени други неимуществени вреди
освен болките от травмата, пълното възстановяване на ищцата към момента, както и
икономическата конкюнктура в страната към датата на инцидента, съдът намира, че
справедливият размер на обезщетението, което следва да бъде присъдено на ищцата е
в размер на сумата от 1500 лева.
С оглед на изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответната община да заплати на ищцата обезщетение за
претърпени неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата в размер на 1500
лева, а за разликата над 1500 лева до пълния предявен размер от 2000 лева – подлежи
на отхвърляне.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на
02.08.2024 г. след инцидента ищцата е посетила МЦ „****“, където й е бил извършен
първичен преглед от д-р С.З, за което е заплатила сумата в размер на 75 лева.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че вследствие на процесното
събитие причинено от противоправното бездействие на служители на ответната
община по поддръжка на троатоарната настилка ищцата е претърпяла и имуществени
вреди, равняващи се на сумата в размер на 75 лева – разходи за извършен медицински
преглед, поради което предявеният иск за осъждане на ответника да заплати сумата в
размер на 75 лева – имуществени вреди, претърпени вследствие на процесния
инцидент се явява изцяло основателен.
5
На основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД за претендираните обезщетения следва да бъде
присъдена лихва за забава, считано от датата на увреждането – 02.08.2024 г. Доколкото
обаче ищцата претендира лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди,
считано от датата на исковата молба, върху обезщетението за имуществени вреди
следва да бъде присъдена лихва от тази дата.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищцата е
освободена от заплащането на такси и разноски в производството, поради което на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответната ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на Софийски районен съд дължимата се държавна такса и депозит, заплатен на
вещото лице за изготвяне на допуснатата по делото съдебно-медицинска експертиза
съразмерно на уважената част от исковете. Предвид изложеното ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 110
лева – държавна такса и сумата в размер на 300 лева – депозит за съдебно-медицинска
експертиза.
Ищцата претендира присъждане на разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лева. Представени са доказателства за плащане на
възнаграждението, поради което предвид уважената част от исковете в полза на
ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер от 607,23 лева.
Ответникът не претендира присъждането на разноски, поради което такива не се
присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О с адрес: *****, представлявана от кмета В.Т, на основание чл.
49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД да заплати на М. К. К., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата в
размер на 75 лева – обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди,
изразяващи се в заплатена такса за медицински преглед, вследствие на претърпян
инцидент – падане, на 02.08.2024 г. на тротоара на ул. „****“ в отсечката между бул.
„***“ и ул. Цар Асен, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба, както и сумата в размер на 1500 лева - обезщетение за претърпени от ищцата
имуществени вреди, изразяващи се в заплатена такса за медицински преглед,
вследствие на претърпян инцидент – падане, на 02.08.2024 г. на тротоара на ул. „****“
в отсечката между бул. „***“ и ул. Цар Асен, ведно със законната лихва, считано от
02.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 1500 лева
до пълния предявен размер от 2000 лева.
ОСЪЖДА С.О с адрес: *****, представлявана от кмета В.Т на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 110 лева
– държавна такса и сумата от 300 лева – депозит за изслушаната по делото съдебно-
медицинска експертиза.
ОСЪЖДА С.О с адрес: *****, представлявана от кмета В.Т на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК да заплати на М. К. К., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата в размер на
607,23 лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7