Решение по дело №259/2022 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 125
Дата: 1 август 2022 г.
Съдия: Иван Статев Маринов
Дело: 20225610200259
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. гр. Димитровград, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20225610200259 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.72, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи
(ЗМВР).
Образувано е по жалба на ЗЛ. КР. К. от гр.Димитровград, ул.“**, ЕГН **********, срещу
заповед за задържане на лице рег. № 254зз-109 от 04.06.2022г., издадена от полицейски
орган – младши инспектор в група „ООР“, сектор „ООР“ при РУ-Димитровград, с която на
основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР му е наложена принудителна административна мярка
"Задържане за срок до 24 часа".
Жалбоподателят- чрез упълномощеният си защитник, счита, че оспорваната заповед е
издадена при неспазване на установената форма, при съществено нарушение на
административно-производствените правила, при противоречие с материалния закон и при
несъответствие с целта на закона. Моли атакуваната заповед за задържане да бъде отменена
като незаконосъобразна.
В хода на съдебното производство жалбоподателят- редовно призован, не се явява.
Представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата с искането за отмяна на
заповедта за задържане. Заявява, че издателят на заповедта не е преценил основанията и е
издал незаконосъобразна заповед, пледира за отмяна на обжалваната заповед, претендира
заплащане на разноски по делото.
Ответникът по жалбата – РУ-МВР-Димитровград- редовно призовани, не изпращат
представител.
Издателят на заповедта- полицейски инспектор И.М.- редовно призован, се явява.
Съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства, Съдът намери за
установено от фактическа страна следното:
1
На 04.06.2022г. мл.полицейски инспектор И.М.- полицейски служител при РУ-МВР-
Димитровград, бил уведомен за ПТП, настъпило в района на магазин „Кауфланд“ в
гр.Димитровград, при което ПТП единият от водачите нанесъл удар по стъклото на другия
автомобил и го счупил. Отивайки на място установил, че там е само единият автомобил- със
счупеното стъкло, а другият заедно с водача му били в Спешна помощ. Установил също, че
при паркиране, двата автомобила били близо един до друг, единият водач- настоящият
жалбоподател З.К. слязъл, при което другият автомобил извършил маневра и минал през
крака му. К. се ядосал и ударил стъклото на автомобила и го счупил, след което отишъл до
Спешна помощ, за да му бъде оказана медицинска такава.
Същия ден било образувано досъдебно производство- №290/04.06.2022г. по описа на РУ-
МВР-Димитровград, за престъпление по чл.216, ал.1 от НК.
При издирването на водача З.К., мл.п.и.И.М. установил настоящия жалбоподател З.К. и в
18,00ч. му издал Заповед за задържане на лице рег. № 254зз-109 от 04.06.2022г., с която К.
бил задържан в помещение за временно задържане на РУ-Хасково.
В заповедта било описано, че се задържа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, без да са
описани други основания за задържането, освен това, че има данни за извършено
престъпление. Тази заповед била връчена на Зл.К. същия ден, без да е описан час на
връчване, без и да е подписана заповедта от задържаното лице. Описано е, че К. е бил
освободен на 05.06.2022г. в 17,45ч.
С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт – заповед за
задържане на лице рег. № 254зз-109 от 04.06.2022г., издадена от полицейски орган – И.М.,
мл.инспектор в група „ООР“, сектор „ООР“ при РУ-Димитровград, на основание чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР, на жалбоподателя З.К. е наложена принудителна административна мярка
"Задържане за срок до 24 часа" в помещение за временно задържане на РУ-Хасково.
Към административната преписка са представени като доказателства протокол за личен
обиск на лице, Декларация от задържаното лице, фиш за спешна медицинска помощ,
протокол от проведен инструктаж на конвоен наряд, Заповед за конвоиране на лице,
разписка за върнати вещи и пари на задържано лице.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, подадена от активно легитимирано лице с правен интерес да оспорва,
в предвидения законоустановен срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган – полицейски орган по
смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР, съгласно правомощията му, заложени в разпоредбата на
чл.72, ал.1 от ЗМВР. Издадена е в предвидената в чл.74, ал.1 от ЗМВР писмена форма и има
част от изискуемото по чл.74, ал.2 от ЗМВР съдържание. Липсва обаче друга съществена
част от изискуемите елементи по разпоредбата на чл.74, ал.2 от ЗМВР- „За лицата по чл.72,
ал.1 се издава писмена заповед за задържане. (2) В заповедта по ал. 1 се посочват: …..
2. фактическите и правните основания за задържането; … 4. датата и часът на
задържането;“.
2
В случая обаче като фактическо и правно основание за задържането е описано единствено-
има данни за извършено престъпление“. На практика едва в съдебно заседание при
обжалване на заповедта се установява какви са тези данни и какви са основанията, без
същите да фигурират описани в заповедта към момента на връчването й на задържания.
Издадената заповед по ЗМВР задължително следва да е обоснована с конкретни факти,
които да сочат връзка между задържания и конкретното извършено правонарушение, както
и задържането му да е съобразено с целта на закона.
Наред с това, съобразно разпоредбата на чл.74, ал.2 от ЗМВР „В заповедта по ал.1 се
посочват: … 2. фактическите и правните основания за задържането; .. 4. датата и часът на
задържането;“, а според разпоредбата на ал.6 – „Копие от заповедта се връчва на
задържаното лице срещу подпис.“. В случая такива описани обстоятелства липсват. Не е
налице описание на фактическите основания за задържането, часът на задържане също
липсва, като липсва и подпис на задържаното лице, че е запознато със заповедта. Такъв
подпис липсва и за това, че копие от заповедта е била връчена на задържаното лице.
Допуснатите описани нарушения в своята съвкупност водят до извода, че не са спазени
изисквания по чл.74, ал.2 от ЗМВР, доколкото лишава задържания от възможността да
придобие ясна представа защо е задържан, без което не би могъл ефективно да оспори
законността на това задържане по съдебен ред.
По изложените съображения, след осъществената проверка по чл.168 от АПК, съдът намира
жалбата за основателна, а оспорената Заповед - за незаконосъобразна, поради което следва
да се отмени на основание чл.172, ал.2 от АПК.
Поради гореописаното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът


РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № 254зз-109 от 04.06.2022г., издадена от
полицейски орган – мл.инспектор група в група „ООР“, сектор „ООР“ при РУ-
Димитровград, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е наложена принудителна
административна мярка "Задържане за срок от 24 часа" на ЗЛ. КР. К. от гр.Димитровград,
ул.“**, ЕГН ********** - като незаконосъобразна.


Решението подлежи на обжалване по реда на Административно процесуалния кодекс пред
Административен съд– Хасково, в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните.
3
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
4

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл.72, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи
(ЗМВР).
Образувано е по жалба на З.К.К. от гр.Димитровград, ул.“** ЕГН **********, срещу
заповед за задържане на лице рег. № 254зз-109 от 04.06.2022г., издадена от полицейски
орган – младши инспектор в група „ООР“, сектор „ООР“ при РУ-Димитровград, с която на
основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР му е наложена принудителна административна мярка
"Задържане за срок до 24 часа".
Жалбоподателят- чрез упълномощеният си защитник, счита, че оспорваната заповед е
издадена при неспазване на установената форма, при съществено нарушение на
административно-производствените правила, при противоречие с материалния закон и при
несъответствие с целта на закона. Моли атакуваната заповед за задържане да бъде отменена
като незаконосъобразна.
В хода на съдебното производство жалбоподателят- редовно призован, не се явява.
Представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата с искането за отмяна на
заповедта за задържане. Заявява, че издателят на заповедта не е преценил основанията и е
издал незаконосъобразна заповед, пледира за отмяна на обжалваната заповед, претендира
заплащане на разноски по делото.
Ответникът по жалбата – РУ-МВР-Димитровград- редовно призовани, не изпращат
представител.
Издателят на заповедта- полицейски инспектор И.М.- редовно призован, се явява.
Съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства, Съдът намери за
установено от фактическа страна следното:
На 04.06.2022г. мл.полицейски инспектор И.М.- полицейски служител при РУ-МВР-
Димитровград, бил уведомен за ПТП, настъпило в района на магазин „Кауфланд“ в
гр.Димитровград, при което ПТП единият от водачите нанесъл удар по стъклото на другия
автомобил и го счупил. Отивайки на място установил, че там е само единият автомобил- със
счупеното стъкло, а другият заедно с водача му били в Спешна помощ. Установил също, че
при паркиране, двата автомобила били близо един до друг, единият водач- настоящият
жалбоподател З.К. слязъл, при което другият автомобил извършил маневра и минал през
крака му. К се ядосал и ударил стъклото на автомобила и го счупил, след което отишъл до
Спешна помощ, за да му бъде оказана медицинска такава.
Същия ден било образувано досъдебно производство- №290/04.06.2022г. по описа на РУ-
МВР-Димитровград, за престъпление по чл.216, ал.1 от НК.
При издирването на водача З.К., мл.п.и.И.М. установил настоящия жалбоподател З.К. и в
18,00ч. му издал Заповед за задържане на лице рег. № 254зз-109 от 04.06.2022г., с която К
бил задържан в помещение за временно задържане на РУ-Хасково.
В заповедта било описано, че се задържа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, без да са
описани други основания за задържането, освен това, че има данни за извършено
престъпление. Тази заповед била връчена на З..К същия ден, без да е описан час на
връчване, без и да е подписана заповедта от задържаното лице. Описано е, че К е бил
освободен на 05.06.2022г. в 17,45ч.
С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт – заповед за
задържане на лице рег. № 254зз-109 от 04.06.2022г., издадена от полицейски орган – И.М.,
мл.инспектор в група „ООР“, сектор „ООР“ при РУ-Димитровград, на основание чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР, на жалбоподателя З.К. е наложена принудителна административна мярка
"Задържане за срок до 24 часа" в помещение за временно задържане на РУ-Хасково.
Към административната преписка са представени като доказателства протокол за личен
обиск на лице, Декларация от задържаното лице, фиш за спешна медицинска помощ,
1
протокол от проведен инструктаж на конвоен наряд, Заповед за конвоиране на лице,
разписка за върнати вещи и пари на задържано лице.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, подадена от активно легитимирано лице с правен интерес да оспорва,
в предвидения законоустановен срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган – полицейски орган по
смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР, съгласно правомощията му, заложени в разпоредбата на
чл.72, ал.1 от ЗМВР. Издадена е в предвидената в чл.74, ал.1 от ЗМВР писмена форма и има
част от изискуемото по чл.74, ал.2 от ЗМВР съдържание. Липсва обаче друга съществена
част от изискуемите елементи по разпоредбата на чл.74, ал.2 от ЗМВР- „За лицата по чл.72,
ал.1 се издава писмена заповед за задържане. (2) В заповедта по ал. 1 се посочват: …..
2. фактическите и правните основания за задържането; … 4. датата и часът на
задържането;“.
В случая обаче като фактическо и правно основание за задържането е описано единствено-
има данни за извършено престъпление“. На практика едва в съдебно заседание при
обжалване на заповедта се установява какви са тези данни и какви са основанията, без
същите да фигурират описани в заповедта към момента на връчването й на задържания.
Издадената заповед по ЗМВР задължително следва да е обоснована с конкретни факти,
които да сочат връзка между задържания и конкретното извършено правонарушение, както
и задържането му да е съобразено с целта на закона.
Наред с това, съобразно разпоредбата на чл.74, ал.2 от ЗМВР „В заповедта по ал.1 се
посочват: … 2. фактическите и правните основания за задържането; .. 4. датата и часът на
задържането;“, а според разпоредбата на ал.6 – „Копие от заповедта се връчва на
задържаното лице срещу подпис.“. В случая такива описани обстоятелства липсват. Не е
налице описание на фактическите основания за задържането, часът на задържане също
липсва, като липсва и подпис на задържаното лице, че е запознато със заповедта. Такъв
подпис липсва и за това, че копие от заповедта е била връчена на задържаното лице.
Допуснатите описани нарушения в своята съвкупност водят до извода, че не са спазени
изисквания по чл.74, ал.2 от ЗМВР, доколкото лишава задържания от възможността да
придобие ясна представа защо е задържан, без което не би могъл ефективно да оспори
законността на това задържане по съдебен ред.
По иЗ.ожените съображения, след осъществената проверка по чл.168 от АПК, съдът намира
жалбата за основателна, а оспорената Заповед - за незаконосъобразна, поради което следва
да се отмени на основание чл.172, ал.2 от АПК.
Поради гореописаното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът постанови решението си.

2