№ 260448 / 20.12.2021 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
20.12.2021 година, г. Монтана
В. И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г. М. ІV-ти граждански състав, В. ОТКРИТО съдебно от 18.11.2021 година, В. състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Елена Ефремова И. с участието но прокурора......................................................................................, като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 342 п. описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.
Ищецът, “. И. К.. О., вписано В. търговския регистър на А. п. В.. Е. 8., със седалище И. адрес на управление г. М. б. А. 1. представлявана от Управителя И. В.. Д. И.., ЕГН xxxxxxxxxx, е предявил иск ПРОТИВ: И..П.И.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx И. ЦЕНА НА ИСКА: xxxx лв., от които: главница: xxxx лв. И. лихва: XXXX лв.
В. исковата си молба твърди, че И..П.И.. е неизправен длъжник потребител на "В. И. К." О. - гр.М. съгласно Закона за водите. Срещу длъжника е образувано ч.гр.д. № 1163/2020г., І състав п. описа на Районен съд - гр. Монтана.
До 25.06.2020г. потребителят е натрупал задължение към дружеството В. размер на xxxx лв. за имот, находящ се В. гр.М. ж.К.. ,. б. в. а. като В. сумата е включена главница И. законна лихва И. представляват неизплатената стойност на консумираната вода, съгласно извлечение от сметка 411 "Клиенти" на дружеството. Задължението представляващо главница е за периода от 05.05.2017г. до 08.05.2020г., като претендираната законна лихва е за периода от 06.06.2017г. до 25.06.2020г.
Законната лихва се претендира на основание чл. 40 ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. за условията И. реда за присъединяване на потребителите И. за ползване на водоснабдителните И. канализационните системи, съгласно който при неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода, се заплаща законна лихва п. чл. 86 от ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл.8 от Наредба № 4/2004г. получаването на услугите В. И. К. се осъществява при публично известни общи условия.
Общите условия на „В. И. К.. О. - гр. Монтана са одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014г.
С оглед на гореизложеното за ,,В. И. К.. О. - гр. Монтана е налице правен интерес да предяви граждански иск за посочените сумИ.
Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че И..П.И.. следва да заплати на ,,В. И. К.. О. - гр.Монтана сумата xxxx лв., която представлява неизплатената стойност на консумираната вода, от които главница - xxxx лв. И. лихва - 36.68лв. към 25.06.2020г., съгласно извлечение от сметка 411 "Клиенти" на дружеството, ведно със законната лихва, считано от датата на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение п. чл.410 от ГПК В. съда до окончателното изплащане, както И. да им се присъдят направените В. производството разноскИ.
Ответникът, И..П.И.., ЕГН xxxxxxxxxx, постоянен адрес: xxx, чрез процесуалния си представител адвокат Л.К..А.,xxx, В. срока, предвиден за отговор взема становище п. иска.
Счита, че така предявената искова молба не отговаря на изискванията на чл. 127 от ГПК. На първо място В. петитума на исковата молба е посочено, че претенцията от xxxx лв. е „неизплатена стойност на консумираната вода“, а същевременно се посочва, че главницата е В. размер на xxxx лв. И. акцесорно задължение В. размер на xxxx лв. с посочена крайна дата - 25.06.2020г, без да е конкретизиран началния период. Приложените към исковата молба извлечения от сметка 411 „клиент“ има посочени стойности на лихви, но без данни за начален И. краен момент на формиране на сумата. Тук е налице противоречие И. неяснота във формулираното искане - Коя е стойността претендирана за „неизплатена консумирана вода“ първоначалната или последващата сума. На следващо място претенцията за заплащане на задължението от xxxx лв. не е конкретизирано за какъв период се дължи, п. същият начин не е конкретизирано И. претендираното акцесорно задължения за лихвИ. Счита, че В. случая е налице противоречие между основанията изложени В. исковата молба И. петитума отправен към съда. Това противоречие И. неяснота възпрепятства възможността ответника п. иска да узнае, какви са точно претенциите към него, като се ограничава възможността му да ангажира доказателства В. негова защита. Предвид гореизложеното счита, че са налице основанията на чл. 129, ал.2 от ГПК, исковата молба следва да се остави без движение И. да се даде възможност на ищеца да отстрани допуснатите нередовностИ.
П. основателността на предявените искове:
Счита, че предявените искове са неоснователни, недоказани п. размер, както И. не са подкрепени с доказателства. Предвид това ги оспорва, както п. основание така И. с оглед претендирания размер.
На първо място оспорва наличието на качеството потребител на ответника п. смисъла на чл. 2 от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване И. канализация“ О. –Монтана /наричани ОУ/. В. чл. 2, ал.2 е посочено, че Потребители на ВиК услуги са: 1. юридически или физически лица - собственици, ползватели И. притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят ВиК услуги, В. т. 2. е предвидено, че ползватели са юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти В. етажна собственост. В. случая ищцовото дружество не е посочило, В. какво качество отправя претенции към г-н И.., за да счита, че същият е ползвател на ВиК услуги И. да отправя претенции към него. Не са представени доказателства. които да го легитимират, като задължено лице п. иска И. към дружеството /заявление за откриване на партида, декларация- съгласие с ОУ за предоставяне на ВиК услуги или др./ От тук може да се направи извод, че ищцовото дружество не доказва п. безспорен И. категоричен начин пасивната легитимация на ответника, срещу когото е насочен иска.
Към исковата молба са представени преписи от извлечения от сметка 411 “клиенти“ за потребител, както И. извлечения от партидна книга на имота за нанасяне на данни от показанията на водомера /карнет/. За периода, посочен В. исковата молба от 05.05.2017г. до 08.05.2020г. няма нито едно отбелязване от служителя - инкасатор, В. колона 5 „състояние КО“, че е бил извършен реален отчет на потребеното количество питейна вода. Навсякъде В. процесния период е отбелязано, че начисленията са „сл“ вероятно „служебно начислен разход“, или ,,повреден“, като това отбелязване вероятно е „повреден водомер“. Ако действително тези записи са с това значение, то неоснователни са твърденията В. исковата молба, че претенцията за заплащане на сумата от xxxx лв. е за ,,консумирана вода“ предвид обстоятелството, че претенцията за заплащане на сума за реално доставено И. потребено количество вода следва да бъде реално отчетено от техническото средство – водомер, което следва да е монтирано В. индивидуалния обект, където е консумацията. В. случая п. делото са представени извадки от карнетните листи на два водомера В. обекта - В. баня И. тоалетна, като И. В. двата документа няма нито едно реално отчитане за процесния период. В. случая, както е посочено В. карнетните листи, е налице служебно начисляване на консумирана вода, което е различно от претенцията за реално доставена до обекта вода.
На следващо място, за да бъде определено п. служебен път от ВиК оператора служебно начисление на количества вода за обекта, следва да са налице няколко предпоставки: Съгласно Чл. 20, ал. 1 от ОУ, при установяване на повреда В. индивидуален водомер на потребител, представителят на ВиК оператора прави предписание за отстраняване на повредата на водомера И. за срока за отстраняването й, като демонтира пломбата на холендъра. Правилата за установяване на повреда И. издаване на предписание са ясни И. точнИ. На ответникът не е връчвано предписание за смяна на водомера, същият не е бил уведомяван И. не е било констатирано от служители на ищцовото дружество, че следва да предостави водомера на периодична проверка за годност. Ако потребителят на ВиК услуги не изпълни предписанието му В. указания срок, то след неговото изтичане ВиК операторът има право да определя количеството изразходвана вода п. правилата на чл. 25, ал. 8 И. 10 от ОУ.
В. конкретния случай не са налице данни за връчване на предписание за проверка на водомер. От данните В. карнета не е ясно, какво е основанието за начисляване на служебно количество, както И. за повреден водомер. Записите въз основа, на които се претендира заплащане на процесната сума от ответника са непоследователни, без хронология И. В. разрез с правилата на чл. 25, ал.8 И. ал.10 от ОУ.
Представените от ищцовото дружество преписи от извлечения на карнетните листи представляват частни свидетелстващи документи, които са съставени от едната страна п. делото, не носят подписи на другата страна И. нямат обвързваща доказателствена сила за обстоятелствата отразени В. тях.
Оспорва съдържанието на данните посочени В. тях, счита, че същите не отговарят на фактическата действителност В. правоотношението, развило се между страните.
Оспорва размера на претендираната за заплащане сума В. размер на xxxx лв. В. извлечение от сметка 411 „Клиент“ са посочени суми, формиращи данъчна основа, начислено ДДС, обща сума И. лихви, като никъде В. исковата молба И. В. приложенията не са представени доказателства, въз основа на какви правила е формирана цената на претенцията. Съгласно чл. 31 от ОУ ВиК операторите предоставят услугите си п. утвърдени от ДКЕВР пределни цени, а съгласно ал.2 ВиК операторите са задължени да публикуват утвърдените от ДКЕВР цени или п.- ниски, които ще прилагат задължително В. един централен И. един местен ежедневник. П. делото не са представени доказателства за стойностите на ВиК услугите, не са представени доказателства, че са изпълнени изискванията на чл. 31, ал. 2 от ОУ за публикуване на цените. Предвид гореизложеното счита, че предявените искове са недоказани п. основание И. размер.
С оглед изложеното счита, че предявените срещу ответника обективно кумулативно съединени искове са неоснователни И. недоказани И. моли съдът да ги отхвърли като такива.
Доказателствата п. делото са писмени И. гласнИ.
Изискано е И. приложено частно гражданско дело № 1163 п. описа на Районен съд Монтана за 2020 година.
Допусната е И. назначена съдебно-икономическа експертиза, както И. допълнителна такава, изпълнени от вещото лице И..В... Процесуалният представител на ответника счита, че вещото лице е предубедено.
Съдът, след като прецени доказателствата п. делото, доводите на страните И. съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Искът е допустим – предявен В. предвидения едномесечен срок от получаване съобщение за предявяване на установителния иск съгласно разпоредбата на чл.415 ал.1 т.2 ГПК, след проведено успешно заповедно производство п. реда на чл.410 ГПК – на 05.01.2021 година е получено съобщението за връчването на заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК, а исковата молба е депозирана на 05.02.2021 година пред Районен съд М. т.е. спазен е едномесечния преклузивен срок за предявяване на специалния установителен иск.
Предявен е иск за установяване съществуване на вземането към 26.06.2020 година от потребител – неизправен длъжник към дружеството “. И. К.. О. Монтана.
Искът не е осъдителен, с оглед проведено заповедно производство И. наличие на осъдителен диспозитив, а е установителен, а като такъв е основателен.
Производството п. разглеждане на иск п. чл. 422 от ГПК е свързано с производството п. чл. 410 И. следващите от ГПК. Заведеният установителен иск п. чл. 422 от ГПК п. своето правно естество е специален установителен иск И. е допустим при условията на депозирано писмено възражение В. срока п. чл. 414 от ГПК против издадена Заповед за изпълнение п. чл. 410 от ГПК И. при връчване чрез залепване на Уведомление п. реда на чл.47 ал.5 ГПК. Затова, че са свързани двете производства, аргументи могат да бъдат извлечени също от останалите елементи на диспозицията на разпоредбата на чл. 415 ал.4 от ГПК, тъй като законодателят предвижда, първо, че съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си В. едномесечен срок И. второ, заявителят да довнесе дължимата държавна такса.
Предявява се п. общия, но е специален иск - иск за съществуване на вземането. И. когато кредиторът избере да реализира правата си п. реда на заповедното производство И. ползва този облекчен ред, това означава, че той се е отказал от осъдителен иск, защото само установителният иск п. чл. 422 от ГПК завършва заповедното производство. Следователно допустимостта на такъв иск е обусловен от наличието на правен интерес от търсената защита, а такъв би съществувал за ищеца-кредитор само при условие, че има издадена заповед за изпълнение за паричното вземане В. резултат на успешно проведено заповедно производство. Предявеният установителен иск В. едномесечния преклузивен срок п. реда на чл.415 ал.1 т.2 ГПК, ще установи със сила на присъдено нещо неговото съществуване. Това налага извода, че заповедта за изпълнение се явява процесуална пречка за предявяване на осъдителен иск, предявен В. срока п. чл. 415, ал. 4 от ГПК, вместо установителен иск п. чл. 422 ГПК, това което е сторил ищецът.
При предявен иск п. чл.415 ал.4 ГПК В. предвидения от закона срок, предмет на установяване И. признаване п. исков ред е заявеното И. обективирано В. заповедта за изпълнение право И. ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение. С влизане В. сила на съдебното решение ще влезе В. сила И. заповедта за изпълнение, въз основа на която заявителят ще може да се снабди с изпълнителен лист И. това е съществения процесуален въпрос, свързан с характера на иска п. чл.415 ГПК, т.е. не е необходимо предявяване на осъдителен иск за вземането – предмет на издадената заповед за изпълнение.
За основателността на предявения иск ищецът следва да установи следните кумулативни предпоставки: 1. Наличие на облигационно правоотношение с ответника п. валидно сключен договор за доставка на ВиК услуги при общи условия; 2. Реално доставяне на твърдяните ВиК услуги от ищеца през посочения В. исковата молба период; 3. Стойността на доставените ВиК услуги В. претендирания В. исковата молба размер.
Съгласно разпоредбата на чл.154 ГПК, всяка от страните п. делото е длъжна да установи фактите, на които основа своите искания или възражения.
В. конкретният случай безспорно е установено, че към момента на подаване на Заявлението за издаване заповед за изпълнение п. чл.410 ГПК, вх.№ 5864 от 26.06.2020 година е налице задължение от страна на И..П.И..,xxx, п. отношение на ищеца, тъй като е потребител на “. И. К.. О. Монтана И. е натрупала задължение В. общ размер от xxxx лв. за имот, находящ се В. г. М. като частен потребител. Ответникът оспори да е абонат И. потребител на тази услуга.
П. делото са представени И. приети Справка за недобора на частен абонат, Извлечение от Сметка 411 „Клиенти”, заверен препис от Карнет книга за абонатен № 0774067 И. абонатен № 0774068, които отразяват един резултат от извършени вече услуги И. верността им може да бъде оспорена п. надлежния съдопроизводствен ред. Ответникът, въведе спор И. относно стойността на услугите.
Редът, начинът И. формата за установяване на облигационните отношения п. доставката на питейна вода И. пречистването на отпадна такава за конкретните имоти И. начинът на плащане И. разпределение на дължимите суми от абонатите се определят съобразно правилата, предвидени В. чл. 30 - 40 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията И. реда за присъединяване на потребителите И. за ползване на водоснабдителните И. канализационните системИ.
Съгласно чл. 30 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията И. реда за присъединяване на потребителите И. за ползване на водоснабдителните И. канализационните системи изразходваната вода се отчита п. водомера на водопроводното отклонение, а за сгради – етажна собственост – п. общия водомер на водопроводното отклонение.
При така установеното фактическо положение И. В. приложение на цитираните п.-горе правни норми, съдът прави следните изводи:
Чл. 3 от Наредба № 4 определя кръга на потенциалните абонати на водоснабдителните дружества, но кой от всички тях ще се счита за потребител на услугите им за всеки конкретен случай, се преценява на базата на допълнителни критерии, извлечени от същия нормативен акт.
На първо място, за да бъде ангажирана отговорността на ответника п. чл. 3 от Наредба № 4 за заплащане на консумирана вода за процесния имот, засечена от индивидуален водомер, тя би следвало да е подал писмена молба И. да е сключил писмен договор /лично или чрез представител/ с ищцовото дружество за услугите, които то предлага/ разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4, задължаваща оператора да сключва договори за осъществяваната дейност/. В. казуса за наличието на такива създадени п. инициатива на ответника отношения ищецът няма дори твърдения, защото го счита за свой длъжник единствено И. само поради правата му на собственик И. обитател върху недвижимия имот, като частен абонат. Ответникът е включен като абонат В. партидна книга, отредена за водоснабдения терен, за което са налице безспорни доказателства, че е абонат И. потребител на ищцовото дружество.
В. приложената карнет – книга, безспорно се установи, че В. периода 05.05.2017 година до 08.05.200 година е изразходвано количеството питейна вода, което не е заплатено. В. Закона за водите, съгласно чл. 203 от Закон за водите /, ДВ брой 67 от 27.07.1999 година, В. сила от 28.01.2000 г., с изм. И. допълнение ДВ бр.81 от 2000 г., изм., бр.84 от 2003 г., бр.59 от 2007 г., последно изменение ДВ брой 95 от 29.11.2016 г., но не касаещ този текст от закона/, потребителите И. водоползвателите на вода И. ползващите услугите отвеждане И. пречистване на отпадни води И. други услуги, предвидени В. този закон - неизправни длъжници, носят отговорност за задълженията си, като предоставящият услугата може да поиска издаване на заповед за изпълнение п. чл. 410 ал.1 от ГПК независимо от размера на задължението. В. полза на ищеца е издадена цитираната п.-горе заповед за изпълнение на парично задължение п. реда на чл. 410, ал.1 т.2 от ГПК, то за "В. И. К." О. гр.Монтана е налице правен интерес от завеждане на предявените искове, с предмет установяване дължимостта на процесните сумИ. Взаимоотношенията между страните В. настоящото производство се регулират от разпоредбите на договора за търговска продажба - чл. 318 от ТЗ при субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД /аргумент чл. 288 от ТЗ/. Сключения между тях договор е двустранен, възмезден, комутативен, консенсуален, неформален, с вещно-облигаторно действие. От договора възникват права И. задължения В. тежест И. полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Задължение на продавача е било да водоснабди имота на ответника, В. качеството му на абонат на водопроводната мрежа. С извършването на посоченото действие - водоснабдяване на имота, неоспорено от ответника, ищецът е изпълнил задължението си п. договора. Задължение на купувача е било да получи услугата И. да заплати цената й. П. делото не е налице спор относно обстоятелството, че ищецът В. качеството му на "В. И. К." оператор е предоставял на И..П.И.., В. качеството И. на потребител услуга - водоснабдяване на обект, представляващ жилище, находящо се В. гр. М. ЖК Младост, блок 12, вход Д, етаж 6, а. за периода от 05.05.2017 г. до 08.05.2020 г., която услуга ответникът не е заплатил В. съответствие с договорните си задължения. Според разпоредбата на чл. 11 т.1 от ЗВ, водата В. Република България е публична държавна собственост, а водностопанските системи И. съоръжения на територията на общините са собственост на търговските дружества, когато са включени В. тяхното имущество - чл. 19 т.4 от същия закон. Услугите водоснабдяване И./или канализация се предоставят на потребителите от търговски дружества с предмет на дейност водоснабдяване, канализация И./или пречистване на води, наричани за краткост "оператори". В. обсъжданата хипотеза не се спори п. делото, че ищцовото дружество е оператор п. смисъла на подзаконовия нормативен акт. В. това свое качество то поддържа И. експлоатира водопроводната И. канализационна системи на територията И. на г. Монтана. Според посочената нормативна уредба измерването на разхода на вода става п. показанията на редовен водомер - пломбиран с държавна пломба, пломба на входящия холендер, с номер, тариран, изправен. А В. конкретния случай това не така И. е безспорно установено п. делото, че В. процесния период водомера В. този имот е бил неизправен. От разпитаната В. качеството на свидетел П. Д. К., която е И. инкасатор във времето, В. което е извършвано водоподаване И. е налице неизпълнение за плащането му, се установява, че И. двата водомера са били повреденИ. През 2019 година, когато собствениците са били засечени В. имота си, предвид извършването на ремонт на жилището, същата ги е предупредила, че следва да сменят водомерите сИ. След като е положен подпис от собственик, че му е известно това обстоятелство, И. към настоящия момент не са сменени водомерите И. отчитането става служебно, тъй като И. е известно, че този имот е обитаем.
В. обобщение на изложеното съда приема, че предявената против И..П.И.. претенция на дружеството е основателна И. следва да бъде уважена. В. хода на процеса е изяснено, че не са извършвани плащания за консумирана вода от ответника за процесния период, съгласно констатациите на вещото лице, изготвило експертизата. Съдът възприема изцяло констатациите на същото, като дадени обективно, компетентно И. без да е заинтересовано от изхода п. делото. Разпитаната В. качеството на свидетел П. Д. К., на длъжност ,,о. и. у.” към „В. И. К.. О. – М. чиито показания съда кредитира, изясниха начина И. механизма на отчитане на консумираната питейна вода, а така също И. че инкасатора през дълъг период от време е имал проблеми при отчитането на показанията на водомера на абоната на дружеството.
Предвид изложеното следва да бъде признато за установено п. отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца п. Заповедта за изпълнение п. ч. гр. д. № 1163/2020 г. п. описа на Районен съд Монтана до претендирания размер на главница И. лихва за забава за периода на ползване, ведно със законната лихва от предявяване на Заявлението п. чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане.
Съдът намира за необосновани доводите на процесуалния представител на ответника, че ВиК операторът не е изпълнил свое задължение, а именно: да направи предписание за да се смени повредения водомер.
Освен че п. начислените служебно количества за плащане на потребена вода няма възражения от абоната И. потребител, при повреден водомер служител на дружеството уведомява за процедурата потребителя, като активността за подмяната следва да е на абоната. В. случая, през 2019 г. / за който период се претендира вземането/, инкасаторът К. е уведомила член на домакинството, че водомерите следва да се подменят, тъй като са повредени И. тя отчита служебно потребеното количество вода. В. тази връзка е не само разпоредбата на чл.11 ал.5 от Наредба № 4/2004 г., но И. чл.17 ал.4 от Общите условия за предоставяне на В. И. К. услуги на потребителите от В. И. К. оператор. В. цитираните текстове се сочи, че доставката, монтажът, проверката, поддържането И. ремонта на индивидуалните водомери се извършва от И. за сметка на потребителите. В. тази връзка бездействието И. неизпълнение на задължения на потребителя не могат да се приемат като основание за неплащане на начисленото количество вода.
При този изход на делото И. съобразно чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените п. водене на настоящето дело разноски, съгласно приложен списък.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И.:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО п. отношение на И..П.И.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ЧЕ Е НАЛИЦЕ ВЗЕМАНЕ на “. И. К.. О., със седалище И. адрес на управление г. М. ул.А. С. 1. БУЛСТАТ 8., представлявано от И.В.. Д. И.. - Управител, към 26.06.2020 година за длъжника И..П.И.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, В. качеството му на абонат И. потребител на “. И. К.. О. М. за сумите: xxxx лв., която представлява неизплатената стойност на консумираната вода, от които главница – xxxx лв. И. лихва – xxxx лв. за периода от 06.06.2017 г. до 25.06.2020г., съгласно извлечение от сметка 411 "Клиенти" на дружеството, за абонатен № 0774067 И. абонатен № 0774068, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.06.2020 година до окончателното изплащане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение п. чл.410 ГПК № 670 от 29.06.2020 година п. частно гражданско дело № 1163 п. описа за 2020 година на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА И..П.И.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на “. И. К.. О., със седалище И. адрес на управление г. М. ул.А. С. 1. БУЛСТАТ 8., сумата от 25.00 лв. за внесена държавна такса п. заповедното производство, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение п. чл.410 ГПК № 670 от 29.06.2020 година п. частно гражданско дело № 1163 п. описа за 2020 година на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА И..П.И.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на “. И. К.. О., със седалище И. адрес на управление г. М. ул.А. С. 1. БУЛСТАТ 8., сумата от 77.00 лв. за довнесена държавна такса за исковото производство, 180.00 лв. за възнаграждението на вещото лице, както И. 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, В. случай на принудително събиране на сумите.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана В. двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: