Определение по дело №1157/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 365
Дата: 15 май 2019 г. (в сила от 7 юни 2019 г.)
Съдия: Даниела Каролова Телбизова Янчева
Дело: 20195500501157
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

   365                             15.05.2019 г.                                гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД           І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ   

на  15 май                                                  две хиляди и деветнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

        

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                  ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                         АТАНАС АТАНАСОВ

        

Секретар  ………………….…………………………………………………….

Прокурор  …………………………………………………………………….....

като разгледа докладваното от зам.председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА 

в.ч. гр. дело № 1157 по описа за 2019 година,за да се произнесе съобрази:

 

         Производството е по реда на чл.538 от ГПК.

Обжалвано е определение №1304 от 08.04.2019г., постановено по ч.гр.д.№ 1965/2019г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се отхвърля молбата на Г.И.П. *** Загора, ЕГН: ********** по чл.52 ЗН за вписване на отказа му от наследството на С.П.Т., починал на 16.12.1956 г.

В законоустановения срок е постъпила частна жалба от адв. Д.П., като пълномощник на Г.И.П., в която се правят оплаквания за незаконосъобразност и се иска отмяна на постановеното определениe.

         Съдът, като взе предвид направените в частната жалба оплаквания и данните по първоинстанционното дело, намира за установено следното:

Производството е по реда на чл. 52 от Закона за наследството /ЗН/ вр. чл. 530 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Молителят Г.И.П. е депозирал молба с нотариална заверка на подписа до РС-Стара Загора, с която заявява пред съда, че се отказва от наследството на Съби Петков Танев, починал на 22.12.1956 г. Моли, отказът му да се впише в особената книга за това.

От приложените писмени доказателства е видно, че посоченото от молителя като негов наследодател лице – С.П.Т., е починал на 22.12.1956 г. в гр. Стара Загора и като наследник е оставил П.С.П./наред с другите наследници/, баща на съпругата на молителя – М.П.П.– удостоверение за наследници от 16.10.2018 г.

В случая молителят твърди, че е наследник по закон на П.С.П.. Молителят Г.И.П. е съпруг на починалата внучка на С.П.Т.- М.П.П., т.е. той не само не е наследник по закон на дядото на своята съпруга, но и няма хипотеза уредена в Закона за наследството /освен в случаите на завещание/, при която молителят да би могъл да наследи по закон дядото /С.П.С./, вкл. и други роднини по права или съребрена линия на своята съпруга М.П.П.. Чл. 9 ЗН урежда единствено наследяването на починал съпруг от неговия преживял съпруг, но не и неговите роднини.

Съгласно чл.1 ЗН наследството се открива в момента на смъртта на починалото лице. Времето на откриването на наследството има важно значение, тъй като съобразно него се определя кои са наследниците, които са призовани да наследят. Следователно не всички роднини, които се намират в родствена връзка с наследодателя, наследяват едновременно. По-близките по степен роднини изключват по-далечните. Само тези от тях, които имат право да получат наследство, се призовават към наследяване. Освен това, към наследяване се призовават  и лицата, които заемат мястото и встъпват в степента и правата на своя наследодател, за да получи частта, която би получил последният, ако беше жив към момента на откриването на наследството на неговия наследодател. Наследник, който е призован към наследяване, може да се откаже от наследството, ако не го е приел.

Първоинстанционният съд е приел, че молителят и посоченият като негов наследодател лице са роднини по сватовство, но в Закона за наследството не е уредена хипотеза на наследяване по закон на такива роднини, затова молителят дори теоретично не би могъл да влезе в кръга на наследниците по закон на починалия С.П.С.– дядо на неговата съпруга М.П.П.. Отделно от това е посочил, че към момента на смъртта на С.П.С./22.12.1956 г./ е бил жив бащата на М.П.П./починал на 03.06.1967 г./ и поради това дори съпругата на молителя не е била призована да наследи своя дядо С.П.С.. След като не е призован, и не би могъл да бъде призован да наследи дядото на своята съпруга, молителят няма как да се откаже от наследството му. Както бе посочено по-горе, само наследник, който е призован към наследяване, може да се откаже от наследството, ако не го е приел.

С оглед на това Старозагорският районен съд е отхвърлил тази молба.

Въззивният съд напълно споделя мотивите, изложени от първоинстанционния съд.

Отказът от наследство е едностранно изявление от лице, за което се е породило право на наследяване, насочено към прекратяване на правото на наследяване и пораждащо права за другите наследници - чл. 53 ЗН, за действителността на което е достатъчна писмена форма с нотариална заверка на подписа и чието действие се поражда след вписването в специалната книга към районния съд по разпореждане на районния съдия.

Въззивният съд намира за неоснователни съображенията, изложени в частната жалба, а именно, че в случая намира приложение разпоредбата на чл.57 от Закона за наследството, която изрично допуска наследникът да може да се откаже от наследството на първоначалния наследодател, независимо дали е приел или се е отказал от наследството на своя пряк наследодател. Съображението, че е налице наследствена трансмисия-преминаване на правото за приемане или отказ от наследство, настоящата инстанция не споделя.

Съгласно разпоредбата на чл.57 от ЗН когато наследникът умре, преди да е приел наследството или преди да се е отказал от него, всеки от неговите наследници може да приеме това наследство, само ако приеме и наследството на своя наследодател; той може да се откаже от същото наследство, макар да е приел наследството на последния.

Видно от приложеното определение от 08.04.2019г., постановено по ч.гр.д.№ 1966/2019г. по описа на РС-Стара Загора, лицето Г.И.П. е направил отказ от наследството на съпругата си М.П.П. починала на 09.09.2012г. и съдът е постановил да се впише на основание чл.51 ал.3 от ЗН в особената книга по чл.49 ал.1 от ЗН отказа на Г.И.П. от наследството на съпругата му М.П.П. починала на 09.09.2012г.  

Следователно в случая не са налице предпоставките на чл57 от ЗН, тъй като молителят Г.И.П. е направил отказ от наследството на съпругата си М.П.П. починала на 09.09.2012г., поради което същия няма как да стане наследник на дядото на съпругата си С.П.Т. и съответно няма как да направи отказ от неговото наследство, тъй като не е призован и не би могъл да бъде призован да наследи дядото на своята съпруга, поради което молителят няма как да се откаже от наследството му. Както бе посочено по-горе, само наследник, който е призован към наследяване, може да се откаже от наследството, ако не го е приел.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното  определение е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.

 

         Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №1304 от 08.04.2019г., постановено по ч.гр.д.№ 1965/2019г. по описа на Старозагорския районен съд

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му.

                  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                              

ЧЛЕНОВЕ: