№ 482
гр. П., 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря Т.Р.Т.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720105267
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
„Топлофикация- П.”АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ***, срещу
Община П., ЕИК *** със седалище/адрес на управление: гр. П., ***, с която са предявени
обективно съединени искове с правно основание чл.415, ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.
чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на сумата в размер на 1209.42 лева, представляващи стойността та доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за следните топлофицирани обекти, а именно:
- ОБЕКТ № 1 – ***, с адрес: *** - сумата в размер на 877.33 лева за периода от
01.08.2020 г. до 31.10.2021 г. и изравнителна сметка в м.08.2021 г. със знак: „-“ вкл.,сумата
от 100.68 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 10.10.2020 г. до
07.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ – 02.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземане и
- ОБЕКТ № 2 - ***, с адрес: *** – сумата в размер на 215.37 лева, представляваща
главница за периода от 01.08.2020 г. до 31.10.2021 г. и изравнителна сметка в м.08:2021 г.,
със знак „-“ вкл., сумата от 16.04 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
10.10.2020 г. до 07.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 02.08.2022 г. до окончателното
изплащане на вземане
за които суми е издадена Заповед № 2696 от 03.08.2022 г. по ч.гр.д.№ 04433/2022 г.
1
на ПРС.
При условията на евентуално отхвърляне на главния иск, ищецът е предявил
осъдителен иск с правно основание чл.59 ЗЗД, с който се иска да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца сумата от 1209.42 лева, представляващи стойността та доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за следните топлофицирани обекти, а именно:
- ОБЕКТ № 1 – ***, с адрес: *** - сумата в размер на 877.33 лева за периода от
01.08.2020 г. до 31.10.2021 г. и изравнителна сметка в м.08.2021 г. със знак: „-“ вкл.,сумата
от 100.68 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 10.10.2020 г. до
07.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 05.10.2022 г. и
- ОБЕКТ № 2 - ***, с адрес: *** – сумата в размер на 215.37 лева, представляваща
главница за периода от 01.08.2020 г. до 31.10.2021 г. и изравнителна сметка в м.08:2021 г.,
със знак „-“ вкл., сумата от 16.04 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
10.10.2020 г. до 07.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба – 05.10.2022 г.
представляващи левовата стойност на това, с което ответника се е обогатил за сметка
на „Топлофикация - П.” АД, без правно основание, до размера на това, с което е намалено
имуществото на дружеството, както и да им се бъдат присъдени сторените по делото
разноски.
В законоустановения срок ответникът Община П. е подал отговор, с който е заявил
че производството по делото е допустимо, като е оспорил исковете по основание и размер,
поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни.
В отговора твърди, че обект - помещение от 90 кв.м., находящо се в ***, считано от
15.11.2020 г., било отдадено под на наем на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ***, представлявано от Е.Г.Л., съгласно Договор за наем № *** от
03.11.2020 г., влязъл в сила от 15.11.2020 г., със срок на действие до 15.11.2025 г., а
помещение от 90 кв.м., находящо се в ***, считано от 01.01.2021 г. , било отдадено под наем
на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от
Д.П.В., съгласно Договор за наем № *** от 21.12.2020 г., влязъл в сила от 01.01.2021 г., със
срок на действие до 01.01.2026 г.
Ответникът е оспорил всички представени по делото документи.
С определение на ПРС от 27.11.2022 г., съдът е конституирал „***“ ЕООД, ЕИК ***
и „***“ ЕООД, ЕИК ***, като трети лица - помагачи на страната на ответника Община П..
Със същото определение е приет за съвместно разглеждане предявените при условията на
евентуалност по реда на чл.219, ал.3 ГПК, обратни искове на Община П. срещу „***“ ЕООД,
и „***“ ЕООД, с правно основание чл.124 от ГПК, вр. чл.232, ал.2, вр. чл. 79, ал. 1 и чл.86 от
ЗЗД, с който се иска същите да бъдат осъдени да заплатят на ответника Община П. сумата,
за които е осъдена Община П. за всеки един от процесните обекти – главница и изтекли
лихви, заедно със законната лихва за забава върху главниците, считано от предявяване на
2
обратните искове до окончателното издължаване на сумите, като им се присъдят,
направените разноски, в случай на осъдително решение по главния иск.
В законоустановения срок ответникът по обратния иск „***“ ЕООД не са подали
отговор на обратния иск, и не са взели становище по същия.
В законоустановения срок ответникът по обратния иск „***“ ЕООД не са подали
отговор на обратния иск, и не са взели становище по същия.
В съдебно заседание ищецът се представлява от ю.к. М., която поддържа предявения
иск и моли съда да го уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът Община П. в съдебно заседание се представлява от ю.к. Л., която оспорва
главения иск и поддържа обратните искове, както следва: срещу „***“ ЕООД за сумата от
1114.68 лева, от които 916.28 лева- главница за периода от 15.11.2020 г. до 31.10.2021 г. и
198.41 лева- законна лихва, както и срещу „***“ ЕООД за сумата 175.77 лева, от които
165.45 лева- главница и 10.32 лева- законна лихва. Моли да им бъдат присъдени сторените
по делото разноски.
Третото лице - помагач и ответник по обратния иск – „***“ ЕООД, в съдебно
заседание не се представлява и не взема становище по исковете.
Третото лице - помагач и ответник по обратния иск – „***“ ЕООД, в съдебно
заседание не се представлява и не взема становище по исковете.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П.
районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410
ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед № 2696 от 03.08.2022 г. по ч.гр.д.№
04433/2022 г. на ПРС, поради което съдът намира, че предявените главни искове са
допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността на главния иск:
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./ продажбата
на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части
в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за
определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това
качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на
топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице
отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се
сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от
3
закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР.
В настоящия случай не се спори, че ответникът е собственик на процесните имоти,
които са и топлофицирани, поради което и ответникът се явява клиент на топлинна енергия.
Облигационната връзка между страните е възникнала по силата на закона, като
съдържанието на последната е определено от закона и доразвито от общите условия за
продажба на топлинна енергия от „Топлофикация-П.”АД.
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л.З. З. за процесния период
монтираните топломери в процесните имоти са преминали задължителните периодични
метрологични проверки и съответстват на одобрения тип, поради което са и годни да се
използват за търговско измерване, а показанията им могат да се считат за достоверни. От
представените на вещото лице карнети, водени при ищеца, вещото лице е констатирало, че
показанията на топломерите са отчитани ежемесечно. Отчетените показания по топломерите
на топлинна енергия е брутна, поради което от нея се приспадат технологични загуби.
Технологичните разходи са определяни съгласно паспортните данни на монтираните в
абонатна станция топломери в сградата и преизчислени със съответните корекции, съгласно
методиката приложение към Наредба № РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. При
тези обстоятелства вещото лице е направило извод, че е изпълнено изискването на
Наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между
собствениците на имоти в СЕС.
По отношение на разхода за подгряване на топла вода за БГВ, вещото лице е
посочило, че през процесния период е начисляван разход на топлинна енергия за БГВ –
прогнозно, но процесните имоти, са монтирани уреди за измерване разхода на топла вода.
Реалното потребление на количеството топла вода е установявано при годишният отчет на
уредите, провеждан от фирмата топлинен счетоводител, а разхода за потребена топла вода е
начислен според отчетените показания. След определяне топлосъдържанието на топлата
вода за отделните отчетни периоди е изчислена левовата равностойност на топлинната
енергия за топла вода, което е отразено в индивидуалните изравнителни сметки, след
приспадане на прогнозно начислените месечни суми.
Вещото лице е установило, че в помещенията на клубната база на *** е имало три
работещи отоплителни тела, с налични индивидуални разпределители. Начислената
топлинна енергия за тях е определена според показанията на уредите, а след провеждане на
годишния отчет в СЕС, разхода на топлинна енергия за отопление на имота е преизчислен,
като прогнозно начислените суми са сторнирани, и разлика е отразена в индивидуалните
годишни изравнителни сметки. По отношение на имота на ***, вещото лице е установило,
че в него няма работещи отоплителни тела, тъй като всичките са демонтирани, което е
отразено в индивидуалните сметки. Поради това суми за потребена топлоенергия за
отопление за този процесен имот, не са начислявани.
От заключението се установява, че разхода на топлинна енергия за сградната
инсталация е направен по изчислителен път, и е част от общия разход отчетен от топломера
4
в абонатната станция, който е пропорционален на обема на отоплявания имот по проект – от
310 куб.м. за клубната база на *** и съответно 305 куб.м. за тази на ***. Вещото лице е
установило, че начисляван разход на топлинна енергия само през зимния отоплителен
период, т.е. за времето, през което е работила отоплителната инсталация в СЕС.
Относно топлоотдаване от общите части на сградата, вещото лице е установило, че в
общите части на СЕС няма работещи отоплителни тела, поради което за тях няма
разпределяна топлинна енергия и не са начислявани разходи, за нито един от процесните
имоти. Установило е също така, че са начислявани суми за услугата „дялово разпределение“
ежемесечно за двата процесни имота.
Видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л. В. В. на ищцовото дружество
за периода от 01.08.2020 г. до 31.10.2021 г. и м.08.2021 г. за топлоснабдения имот, находящ
се в гр. *** – ***, стойността на доставената и ползвана топлинна енергия е в размер на
882.08 лева с ДДС, а за периода от 01.08.2020 г. до 31.10.2021 г. и м.08.2021 г. за имота
находящ се в *** – ***, стойността на доставената и ползвана топлинна енергия е в размер
на 209.09 лева с ДДС.
С оглед приетата и неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза, която е
установила, че топлофицирания имот, находящ се в гр. *** дължимата главница е в размер
на 882.08 лева за периода от 01.08.2020 г. до 31.10.2021 г., но ищецът е претендирал такава в
размер на 877.33 лева, то и искът за главница за този топлоснабден период се явява доказан
до претендирания размер, и период, поради което и в тази му част искът следва да бъде
уважен. По отношение имота, находящ се в ***, вещото лице е установило, че се дължи
главница в размер на 209.99 лева за периода от 01.08.2020 г. до 31.10.2021 г. С оглед
установеният размер неплатена главница, то и предявеният иск в тази му част се явява
основателен и доказан до този размер, като за разликата до пълния предявен размер от
2156.37 лева, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв
тридесетдневен срок, а съгласно ал.6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на
задължението за плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в
размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите
суми.
С предявения иск, ищецът претендира обезщетение за забава в размер на 100.68 лева
за периода от 10.10.2020 г. до 07.03.2022 г. за *** с адрес: гр. ***, а за ***, находяща се в
***, претендира обезщетение за забава в размер на 16.04 лева за периода от 10.10.2020 г. до
07.03.2022 г.
Видно от съдебно- икономическата експертиза на вещото лице В. В. на ищеца се
дължи и сумата от 94.40 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 10.10.2020
г. до 07.03.2022 г., за неплатената главница за обект – ***, находяща се в ***, поради което
5
и искът за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца лихва за забава за този
обект се явява основателен и доказан до тази сума, а за разликата до пълния предявен размер
от 100.68 лева, искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. По отношение
на лихвата за забава за обект – ***, находяща се в ***, с исковата молба ищецът е
претендирал признаване за установено, че ответникът му дължи сумата от 16.04 лева за
периода от 10.10.2020 г. до 07.03.2022 г. От заключението на съдебно – счетоводната
експертиза се установява, че дължимата лихва за забава за този процесен обект е в размер на
16.87 лева, за периода от 10.10.2020 г. до 07.03.2022 г., поради което и искът за лихва се
явява основателен и доказан, и като такъв следва да бъде уважен.
На основание чл.86 ЗЗД се дължи и законната лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.08.2022 г. до
окончателното изплащане на сумите.
Тъй като с настоящото решение съдът е приел, че ответникът дължи процесните суми
на договорно основание, но е приел, че част от исковете са недоказани по размер, то и не се
е сбъднало условието за разглеждане на предявените в условията на евентуалност искове по
чл.59 от ЗЗД, и съдът не дължи произнасяне по тях.
По обратните искове:
Доколкото съдът уважава частично главните искове, то и следва да се произнесе по
основателността на обратните искове, предявени от ответника срещу третите лица-
помагачи.
По обратния иск срещу „***“ ЕООД:
Съгласно разпоредбата на чл.232, ал.2 ЗЗД наемателят е длъжен да заплаща наемната
цена и всички разходи, свързани с ползването на вещта.
Предпоставките за уважаването на иска с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД са:
наличие на наемно правоотношение между страните, по силата на което ищецът има право
да получи от ответника договорените наемни вноски, както и всички разходи, свързани с
ползването на вещта за определен период от време.
Между страните не се спори, че са обвързани от валидно облигационно
правоотношение, възникнало по между на основание сключен Договор за наем № *** от
03.11.2020 г., по силата на който Община П. е отдала под наем на „***“ ЕООД обект – ***,
находяща се в гр. ***. Видно от клаузата на чл.4.7 от договора, страните са постигнали
съгласие, същият да влезе в сила, считано от 15.11.2020 г. и за срок от 5 години. От тук
следва извода, че обратният иск срещу „***“ ЕООД, е доказан по основание за периода от
15.11.2020 г. до 31.10.2021 г., в който страните са били обвързани от валидно облигационно
правоотношение. Доколкото ответникът не е оспорил валидността на възникналото по
между им облигационно правоотношение, а и няма доказателства в този период да е
заплатил дължимите суми за топлинна енергия, то и искът в тази му част и за периода от
15.11.2020 г. до 31.10.2021 г. се явява доказан по основание. За периода от 01.08.2020 г. до
14.11.2020 г., за който ответникът е осъден да заплати на ищеца по главния иск процесните
6
суми, между страните не е имало валидно възникнало облигационно правоотношение,
поради което и за този период искът е неоснователен по основание.
Относно размера на предявения обратен иск:
Предявения главен иск срещу ответника съдът е приел за основателен и доказан за
главница за сумата от 877.33 лева за периода от 01.08.2020 г. до 31.10.2021 г., и за сумата от
94.40 лева за периода от 10.10.2020 г. до 07.03.2022 г., представляваща дължима лихва за
забава. Доколкото се установи, че страните са обвързани по между от валидно възникнало
облигационно правоотношение за периода от 15.11.2020 г. до 31.10.2021 г., то и искът за
главница се явява основателен и доказан за сумата от 769.88 лева и за периода от 15.11.2020
г. до 31.10.2021 г., а за разликата до пълния предявен размер от 877.33 лева, и за периода от
01.08.2020 г. до 14.11.2022 г., искът за главница се явява неоснователен и недоказан, и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
При така установената дължимост на главницата за периода от 15.11.2020 г. до
31.10.2021 г. искът за лихва се явява основателен и доказан за сумата от 81.68 лева за
периода от 10.01.2021 г. до 07.03.2022 г., а за разликата до пълния предявен размер от 94.40
лева за периода от 10.10.2020 г. до 09.01.2021 г., искът се явява неоснователен и недоказан,
поради което и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.86 ЗЗД следва да бъде присъдена и законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска – 25.11.2022 г. до окончателното и
изплащане.
Обратният иск обаче следва да бъде уважен под условие, че сумата се дължи след
като Община П. заплати присъдените с решението суми на ищеца.
По обратния иск срещу „***“ ЕООД:
Съгласно разпоредбата на чл.232, ал.2 ЗЗД наемателят е длъжен да заплаща наемната
цена и всички разходи, свързани с ползването на вещта.
Предпоставките за уважаването на иск с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД са:
наличие на наемно правоотношение между страните, по силата на което ищецът има право
да получи от ответника договорените наемни вноски, както и всички разходи, свързани с
ползването на вещта за определен период от време.
Между страните не се спори, че са обвързани от валидно облигационно
правоотношение, възникнало по между на основание сключен Договор за наем № *** от
20.12.2020 г., по силата на който Община П. е отдала под наем на „***“ ЕООД обект,
представляващ ***, находяща се в ***. Видно от клаузата на чл.4.7 от договора, страните са
постигнали съгласие, същият да влезе в сила, считано от 01.01.2021 г. и за срок от 5 години.
От тук следва извода, че обратният иск срещу „***“ ЕООД, е доказан по основание за
периода от 01.01.2021 г. до 31.10.2021 г., в който период страните са били обвързани от
валидно облигационно правоотношение. Доколкото ответникът не е оспорил валидността на
възникналото по между им облигационно правоотношение, а и няма доказателства в този
период да е заплатил дължимите суми за топлинна енергия, то и искът в тази му част за
7
периода от 01.01.2021 г. до 31.10.2021 г. се явява доказан по основание. За периода от
01.08.2020 г. до 31.12.2020 г., за който ответникът е осъден да заплати на ищеца по главния
иск процесните суми, между страните по обратния иск не се доказа е имало валидно
възникнало облигационно правоотношение, поради което за този период искът е
неоснователен по основание.
Относно размера на предявения обратен иск:
Предявения главен иск срещу ответника, съдът е приел за основателен и доказан за
сумата от 209.99 лева за периода от 01.08.2020 г. до 31.10.2021 г., представляваща главница
и за сумата от 16.04 лева за периода от 10.10.2020 г. до 07.03.2022 г., лихва за забава.
Доколкото се установи, че страните са обвързани по между си от валидно възникнало
облигационно правоотношение за периода от 01.01.2021 г. до 31.10.2021 г., то и искът за
главница се явява основателен и доказан за сумата от 160.07 лева, и за периода от 01.01.2021
г. до 31.10.2021 г., а за разликата до пълния предявен размер от 209.99 лева, и за периода от
01.08.2020 г. до 31.12.2020 г., искът за главница се явява неоснователен и недоказан, и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
При така установената дължимост на главницата за периода от 01.01.2021 г. до
31.10.2021 г., предявеният обратен иск за лихва се явява основателен и доказан за сумата от
10.30 лева за периода от 10.03.2021 г. до 07.03.2022 г., а за разликата до пълния предявен
размер от 16.04 лева за периода от 10.10.2020 г. до 09.03.2021 г., искът се явява
неоснователен и недоказан, поради което и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.86 ЗЗД следва да бъде присъдена и законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска – 25.11.2022 г. до окончателното и
изплащане.
Обратният иск обаче следва да бъде уважен под условие, че сумата се дължи след
като Община П. заплати присъдените с решението суми на ищеца.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното
производство, така и в исковото производство.
Ищецът по главния иск претендира направените по делото разноски, като е бил
представляван от юрисконсулт, както в заповедното, така и в исковото производство. На
основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ вр. чл. 26 от
Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското
възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и
фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева общо за заповедното и исковото
производства, от които: 100.00 лева – за исковото производство и 50.00 лева – за
заповедното производство.
8
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни
такси, експертизи и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото
производство в общ размер на 775.00 лева, от които в съответствие с уважената част от
исковете му се дължи сумата от 767.53 лева, която и следва да му бъде присъдена, като се
възложи върху ответника по главния иск.
Ответникът по главния иск също има право на разноски, съразмерно на отхвърлената
част от исковете. Ответникът по главния иск претендира разноски в размер на 300.00 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение. Тъй като няма упоменато каква част от
претендираното юрисконсултско възнаграждение се претендира по главния иск и каква по
обратния иск, претендираната сума следва да бъде разделена на три. При това положение, на
основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ вр. чл. 26 от
Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското
възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и
фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева, за процесуалното
представителство осъществено на Община П. от юрисконсулт.
С оглед изхода на делото по главния иск, в съответствие с отхвърлената част от
исковете на ответника по главния иск следва да бъдат присъдени разноски в размер на 0.48
лева, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
По обратния иск срещу „***“ ЕООД, Община П. е доказала разноски от 50.00 лева за
юрисконсултско възнаграждение, и 50.00 лева заплатена държавна такса. С оглед изхода на
делото по предявения обратен иск, на ищецът по същия следва да му бъдат присъдени
такива в размер на 87.63 лева, съразмерно с уважената част от иска, които следва да бъдат
възложени върху „***“ ЕООД .
По обратния иск срещу „***“ ЕООД, Община П. е доказала разноски от 50.00 лева за
юрисконсултско възнаграждение, и 50.00 лева заплатена държавна такса. С оглед изхода на
делото по предявения обратен иск, на ищецът по същия следва да му бъдат присъдени
такива в размер на 75.37 лева, съразмерно с уважената част от иска, които следва да бъдат
възложени върху „***“ ЕООД.
Воден от горното П. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от „Топлофикация- П.”АД, с
ЕИК:*** и със седалище и адрес на управление: гр. П., ***, срещу Община П., ЕИК *** със
седалище/адрес на управление: гр. П., ***, че ответникът дължи на ищеца за ОБЕКТ № 1 –
***, с адрес: *** - сумата в размер на 877.33 лева за периода от 01.08.2020 г. до 31.10.2021 г.
и изравнителна сметка в м.08.2021 г. със знак: „-“ вкл., сумата от 94.40 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода от 10.10.2020 г. до 07.03.2022 г., ведно
9
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 02.08.2022 г. до окончателното
изплащане на вземане за които суми е издадена Заповед № 2696 от 03.08.2022 г. по ч.гр.д.№
04433/2022 г. на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за разликата над уважения размер от
94.40 лева до пълния предявен размер от 100.68 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от „Топлофикация- П.”АД, с
ЕИК:*** и със седалище и адрес на управление: гр. П., ***, срещу Община П., ЕИК *** със
седалище/адрес на управление: гр. П., ***, че ответникът дължи на ищеца за ОБЕКТ № 2 -
***, с адрес: *** – сумата в размер на 209.99 лева, представляваща главница за периода от
01.08.2020 г. до 31.10.2021 г. и изравнителна сметка в м.08:2021 г., със знак „-“ вкл., сумата
от 16.04 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 10.10.2020 г. до
07.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 02.08.2022 г. до
окончателното изплащане на вземане, за които суми е издадена Заповед № 2696 от
03.08.2022 г. по ч.гр.д.№ 04433/2022 г. на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
разликата над уважения размер от 209.99 лева до пълния предявен размер от 215.37 лева.
ОСЪЖДА Община П., ЕИК *** със седалище/адрес на управление: гр. П., *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:*** и със седалище и адрес на управление: гр.
П., ***, сумата от 767.33 лева, представляваща направени в заповедното и исковото
производство разноски за държавни такси, експертизи и юрисконсултско възнаграждение
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:*** и със седалище и адрес на управление:
гр. П., ***, ДА ЗАПЛАТИ на Община П., ЕИК *** със седалище/адрес на управление: гр.
П., *** сумата от 0.48 лева, представляваща направени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство в съответствие с отхвърлената част от главните
искове.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ***,
ДА ЗАПЛАТИ на Община П. сумата от 769.88 лева, представляваща неплатена главница за
доставена топлинна енергия за ОБЕКТ № 1 – ***, с адрес: ***, за периода от 15.11.2020 г. до
31.10.2021 г. и изравнителна сметка в м.08:2021 г., със знак „-“ вкл., и сумата от 81.68 лева –
лихва за забава за периода 09.01.2021 г. до 07.03.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 25.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, ПРИ
УСЛОВИЕ, че Община П. заплати на „Топлофикация- П.”АД присъдените с решението
суми, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер от 769.88 лева
до пълния предявен размер от 877.33 лева и за периода от 01.08.2020 г. до 14.11.2020 г., и
иска за лихва за разликата над уважения размер от 81.68 лева до пълния предявен размер от
94.40 лева и за периода от 10.10.2020 г. до 09.01.2021 г.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ***,
ДА ЗАПЛАТИ на Община П. сумата от 87.63 лева, представляваща направени разноски в
производството по обратния иск.
10
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Община П. сумата от 769.88 лева, представляваща неплатена главница за
доставена топлинна енергия за ОБЕКТ № 2 - ***, с адрес: ***, за периода от 01.01.2021 г. до
31.10.2021 г. и изравнителна сметка в м.08:2021 г., със знак „-“ вкл., и сумата от 10.30 лева –
лихва за забава за периода 10.03.2021 г. до 07.03.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 25.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, ПРИ
УСЛОВИЕ, че Община П. заплати на „Топлофикация- П.”АД присъдените с решението
суми, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер от 160.07 лева
до пълния предявен размер от 209.99 лева и за периода от 01.08.2020 г. до 31.12.2020 г., и
иска за лихва за разликата над уважения размер от 10.30 лева до пълния предявен размер от
16.04 лева и за периода от 10.10.2020 г. до 09.03.2021 г.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** ДА
ЗАПЛАТИ на Община П. сумата от 75.37 лева, представляваща направени разноски в
производството по обратния иск.
Решението е постановено при участието на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. П., *** и „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, като трети лица- помагачи на страната на ответника Община П., ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. П., ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред *** окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.гр.д. № 4433/2022 г. на ПРС да бъде върнато на
съответния състав на ПРС.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11