Присъда по дело №524/2022 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 5
Дата: 21 февруари 2023 г.
Съдия: Никола Дойчинов Дойчев
Дело: 20223130200524
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 декември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 5
гр. ********, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ********, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
СъдебниВеселинка Ив. Ангелова

заседатели:Надя Люб. Михалева
при участието на секретаря П.В.Г.
и прокурора Т. М. Т.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Наказателно дело от общ
характер № 20223130200524 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯТ Е. А. М., с ЕГН: **********, роден
на ********** в гр. ********, община ********, област **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. ***********, община ***********, област
**********, ул. „**********“ № 4, български гражданин, без образование,
неженен, осъждан, не работи, за ВИНОВЕН в това, че на 29.01.2022 г., в гр.
***********, обл. **********, противозаконно отнел чуждо моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“, е per. №
********* и рама № **********, на стойност 2433.00 лв. (две хиляди
четиристотин тридесет и три лева), съсобственост на Е. И. К. и Е. К., от
владението на Е. И. К., без нейно съгласие с намЕ.ие противозаконно да го
ползва, като деянието е извършено повторно, последвала е повреда на
превозното средство, при противозаконното му ползване на същата дата по
път VAR 3218, около един километър след гр. ***********, в посока с.
********, общ. ********, изразяваща се в повредени предна броня, фар ляв,
калник преден ляв, мигач преден ляв, мигач преден ляв калник, джанта -
алуминиева Пежо - втора употреба, предно панорамно стъкло, ляв праг,
преден капак, завеса странична дясна, седалка дясна комплект с въздушна
възглавница, тапицерия таван, носач преден ляв, преден ляв амортисьор и
1
огледало панорамно, всички вреди на обща стойност 1929.44 лв. (хиляда
деветстотин двадесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки) и
отнемането е извършено при условията на чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 - отнетата
вещ не е била под постоянен надзор и за извършването на отнемането е
използвано техническо средство - ключ - престъпление по чл. 346. ал. 2, т. 1,
т. 2 и т. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл. 346, ал. 2, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, му налага наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 2 (две) години , което на
основание чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК намалява с една трета, а
именно на 1 (една) година и 4 (четири) месеца , изпълнението на което да се
изтърпи при първоначален „общ“ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от
ЗИНЗС.
ПРИВЕЖДА на основание чл. 68, ал. 1 от НК, в изпълнение
наложеното наказание на Е. А. М., с ЕГН: ********** по НОХД № 244/2019
г. по описа на РС-********, в размер на 4 /ЧЕТИРИ/ месеца Лишаване от
свобода, което да се изтърпи отделно.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, така
приведеното наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно при
първоначален "ОБЩ" режим.
ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИЯТ Е. А. М., с ЕГН: ********** ДА
ЗАПЛАТИ на Е. И. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. ***********,
община ***********, област **********, ул. „********“ № 12, сумата от
864,72 лв. (осемстотин шестдесет и четири лева и седемдесет и две
стотинки) лева обезщетение за причинените й имуществени вреди в резултат
на извършеното престъпление, ведно със законната лихва от датата на
увреждането - 29.01. 2022 г. на основание чл. 45 от ЗЗД, като го ОТХВЪРЛЯ
за разликата от уважения размер от 864,72 лв. до предявения 964,72 лв.
ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИЯТ Е. А. М., с ЕГН: ********** ДА
ЗАПЛАТИ на Е. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. ***********,
община ***********, област **********, ул. „********“ № 12, сумата от
864,72 лв. (осемстотин шестдесет и четири лева и седемдесет и две
стотинки) лева обезщетение за причинените му имуществени вреди в
резултат на извършеното престъпление, ведно със законната лихва от датата
на увреждането - 29.01. 2022 г. на основание чл. 45 от ЗЗД, като го
ОТХВЪРЛЯ за разликата от уважения размер от 864,72 лв. до предявения
964,72 лв.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и чл. 78, ал. 1 от ГПК подсъдимият
ПОДСЪДИМИЯТ Е. А. М., с ЕГН: ********** следва да заплати
направените по делото разноски на фаза досъдебно производство, в размер на
323.88 лв. разноски по делото по сметка на ОД на МВР **********, както и
сумата от 69,18 лв. (шестдесет и девет лева и осемнадесет стотинки) ,
държавна такса върху размера на уважените граждански искове по банковата
сметка на РС-********.
2
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства: - 1 бр. зимна черна
шапка със сив кант и надпис „Маrех“; 1 бр. шушляково синьо-сиво зимно яке,
размер L 52/54, след влизане в сила на присъдата да бъдат върнати на
правоимащото лице Е. А. М. с адрес гр. ***********, община ***********,
област **********, ул. „**********“ № 4.
На основание чл. 53, ал. 1, б. “а” от НК, ОТНЕМА в полза на
Държавата - веществени доказателства по делото: 1 бр. обтривка от волан; 1
бр. обтривка от скоростен лост; 3 бр. дактилоскопни следи и 1 бр.
одорологическа следа, заведени под вх. № 202231300056/2022 г. в Книгата за
веществени доказателства при РС-********, които след влизане в сила на
присъдата да бъдат УНИЩОЖЕНИ.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест пред ОС-
**********, в петнадесетдневен срок от днес.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по н. о. х. д. №468/2022г., РС-********, 5 състав
Районна Прокуратура ********** внася обвинителен акт по досъдебно
производство (БП) № 2018/2022 г. по описа на РУ-******** срещу Е. А. М. за
извършено при условията на опасен рецидив престъпление по чл. 346, ал. 2, т.
1 и т. 3 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.
Съдебното разглеждане на делото се провежда при условията на чл.
371, т. 2 от НПК. В хода на допуснато съкратено съдебно следствие
подсъдимият М. признава фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
По реда на чл. 372, ал. 4 от НПК съдът приема, че самопризнанието на
подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства и с протоколно определение от 21.02.2023 г. обявява, че ще
ползва тези самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на ВРП, ТО ******** поддържа
повдигнатото обвинение. Счита го за доказано от самопризнанието на
подсъдимия и от събраните на досъдебното производство доказателства.
Счита, че не са налице многобройни и смегчаващи вината обстоятелства, а
следва да се приложи единствено привилегията, предвидена в чл. 58а от НК.
Моли за налагане на наказание „лишаване от свобода“ в размер 2 две години,
след намаляването му по реда на чл. 58а от НК. Изразява становище и за
частична основателност на предявените граждански искове.
Гражданските ищци желаят осъждането на подсъдимия да им заплати
причинените им имуществени вреди.
Защитата смята, че обвинението е доказано по несъмнен начин. Отделя
внимание на обстоятелствата, които смекчават отговорността на подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия заявява, че наказанието „лишаване от свобода“
следва да е в размер на шест месеца, след намаляването му с 1/3 от 9 месеца.
Подсъдимият поддържа изявлението на своя защитник.
Подсъдимият, в дадената му последна дума, изразява съжаление за
стореното.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Е. А. М. живее в гр. ***********, обл. **********, на ул.
„*******“ № 4, заедно със своите родители, братя и сестри. Неженен е. Не
работи. Без завършена степен на образование - неграмотен. Осъждан. Не
притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, но умее
да управлява автомобил.
Е. М. се осъжда с влязла в сила на 24.02.2020 г. Присъда № 4/06.02.2020
г. по НОХД № 244/2019 г. на Районен съд ********, за извършено
престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр.
1
с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и
т, 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр, с
чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, на наказание „Лишаване от свобода” за срок от 4
(четири) месеца, чието изтърпяване се отлага на основание чл. 66, ал, 1 от НК
с изпитателен срок от 3 (три) години.
Вечерта на 29.01.2022 г., около 20.00 часа, пострадалата Е. И. К. спира
пред дома си в гр. ***********, на ул. „********“ № 12, управлявания от нея
лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“, с per. № ********* и рама №
VF33ARHYB82806494, на стойност 2433.00 лева, който се притежава в
съсобственост със нейния съпруг - св. Е. К.. След като паркира на улицата
пред жилището си, св. Е. К. оставя моторното средство отключено, с ключ в
контакта и се прибира за кратко в своя дом. По това време подсъдимият
минава по улицата и вижда, че лекият автомобил марка „Пежо“, модел „307“,
с per. № ********* е без постоянен надзор и с ключ в контакта. Подс. М.
решава да отнеме автомобила и да го ползва. В изпълнение на така взетото
решение подсъдимият отворя отключената шофьорска врата на лекия
автомобил марка „Пежо“, модел „307“, с per. № *********, седя на мястото
на водача, завърта ключа в контакта, привежда моторното превозно средство
в движение и потегля с него в посока с. ********, общ. ********, без да
включва фаровете му. Докато се движи така с автомобила в тази посока, обв.
М. се забелязва, след спиране на знак „Стоп“ в града от св. М. М. И., който го
познава. Св. И. разпознава и че въпросната кола, управлявана от подсъдимия,
е тази на св. Е. К.. За видяното св. И. веднага съобщава на пострадалата, която
излиза от дома си и разбира, че автомобилът й действително липсва. В това
време навън от дома излизат още непълнолетният син на пострадалата - св.
И.Д.К., нейният бащата - св. И.М.М. и майка й - св. З.Х.М.. Те узнават от св.
К. какво се случва и св. М. тръгва с личния си автомобил да търси отнетото
МПС, като с него заминава и св. К.. От своя страна св. К., около 20.10 часа се
обажда на телефон 112 и съобщва за случилото се на оперативния дежурен в
РУ ********. На сигнала се изпращат полицейските служители от дежурния
автопатрулен екип с позивна 863 към РУ ******** - св. Р.Г.Р. и св. Н.В.Н.. Те
пристигнат около 20.20 часа, където пред дома им заварват пострадалата и
нейната майка, с които провеждат разговор относно случилото се.
Междувременно, докато управлява с несъобразена скорост отнетия
автомобил, по път VAR 3218, около един километър след гр. ***********, в
посока с. ********, общ. ********, подсъдимият губи контрол върху
превозното средство и се блъска с него в ляво по посоката на движението си,
извън пътя. В резултат на пътнотранспортното произшествие последва
повреда на лекия автомобил марка „Пежо“, модел „307“, с per. № *********,
изразяваща се в повредени предна броня, фар ляв, калник преден ляв, мигач
преден ляв, мигач преден ляв калник, джанта - алуминиева Пежо - втора
употреба, предно панорамно стъкло, ляв праг, преден капак, завеса странична
дясна, седалка дясна комплект с въздушна възглавница, тапицерия таван,
носач преден ляв, преден ляв амортисьор и огледало панорамно, всички вреди
2
на обща стойност 1929.44 лева. След катастрофата подсъдимият остава на
шофьорската седалка в автомобила, който е с работещ двигател и пуснати
аварийни светлини.
Малко по-късно, блъснатият в страни от пътя автомобил се забелязва от
тръгналите да го търсят свидетели М. и К.. Те спират своята кола с включени
фарове до него и слизат. Когато отиват до шофьорското място на лекия
автомобил марка „Пежо“, модел „307“, с per. № В ***** ТС виждат, че на
него седи подсъдимият, когото познават. В този момент св, М. го запитва,
защо е откраднал колата, а обвиняемият отговоря с думите „батко, батко“ и
посяга да удари с ръка св. М., който успява да се отдръпне и на свой ред
нанася два удара с юмруци в лицето на обв. М.. От това обвиняемият пада на
земята и двамата със св. М. се сборичкали. След кратка схватка подсъдимият
успява да се отскубне от св. М. и избягва в полето. На място остават зимните
шапка и яке на обвиняемия. Свидетелите К. и М. се свързват по телефона с
пострадалата К. и й обясняват какво се е случило, което се чува от
намиращите се при нея полицейски служители - свидетелите Р. и Н.. Двамата
незабавно потеглят към описаното място, където пристигат около 20.30 часа.
Там заварват блъснатия автомобил марка „Пежо“, модел „307“, с per. №
********* и свидетелите М. и К.. След тях на място пристигнат пострадалите
съпрузи К., докарани с автомобил от техен братовчед.
От своя страна, след като избягва, обв. М. се прибира в дома си в гр.
***********, на ул. „*******“ № 4, но не влиза в къщата, а се скрива в
постройката, където семейството държи храната за коня си. Понеже е късно,
майката на подсъдимия - св. Е.А.А., праща неговия по-малък брат В. да го
потърси и същият го намира в постройката. Тогава подс. М. се прибира с него
в къщата и ляга да спи. На следващия ден св. А. забелязава, че обвиняемият
има рани по лицето и след като го попитала от къде са, той й признава, че
предишната вечер отнема чужда кола и се удря с нея. Св. А.М.Р. също узнал
за стореното от неговия син - обв. М..
Съгласно изготвената по делото съдебна-оценителна експертиза, към
датата на извършване на инкриминираното деяние, стойността на лекия
автомобил марка „Пежо“, модел „307“, с per. № ********* и рама №
**********, е в размер на 2433.00 лв. (две хиляди четиристотин тридесет и
три лева), а левовата равностойност на нанесената му щета била 1929.44 лв.
(хиляда деветстотин двадесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки).
В хода на разследването обв. Е. М. доброволно предава сумата в размер
на 200 лева, като в изготвения протокол дава пояснение, че това е част от
сумата, която трябва да заплати, заради нанесената от него щета на лекия
автомобил марка „Пежо“, модел „307“, с per. № *********, който
противозаконно отнема на 29.01.2022 г. в гр. ***********.
Със съставянето на приемо-предавателен протокол, приобщената по
делото сума от 200.00 лева се предадена на пострадалата Е. К..
Видно от извършената справка за съдимост Е. А. М. се осъжда през
3
годините многократно за престъпления от общ характер против
собствеността – с Присъда № 29/07.11.2018 г. по НОХД № 371/2018 г. по
описа на РС-******** за престъпление, извършено на 06.03.2018 г. по чл. 195,
ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 55, ал. 1, т.
2, б „б“, предл. 2 от НК с налагане на наказание „Пробация“; с присъда №
7/21.02.2019 г. по НОХД № 2/2019 г. по описа на РС-******** за
престъпление, извършвано за периода от 14.02.2018 г. до 04.03.2018 г., по 195,
ал. 1, т. 3, предл. 1, т. 4, предл. 2, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3, вр.
с чл. 26, ал.1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което му се налага наказание
„Пробация“; с Присъда № 4/06.02.2020 г. по НОХД № 244/2019 г. по описа на
РС-******** за престъпление, извършено на 22/23.02.2018 г., по чл. 346, ал. 2,
т. 1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК с наказание
„лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, изпълнението на което се
отлага за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
В хода на разследването обвиняемият Е. М., се възползва от правото си
да не дава подробни обяснения по случая, като единствено заявява, че се
признава за виновен и съжалява за стореното.
Приетата за несъмнена фактическа обстановка съдът извежда от
самопризнанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК и от подкрепящия го
по съдържание и насоченост доказателствения материал по делото, както
следва: показанията на свидетелите И.М. М. (л. 26-27), Е. И. К. (л. 28-29),
Р.Г.Р. (л. 30), Н.В.Н. (л. 31), Е.А.А. (л. 32), И.Д.К. (л. 34-35), Е. К. (л. 36), М.
М. И. (л. 38), А.М.Р. (л. 40) и З.Х.М.а (л. 41-42); обясненията на обвиняемия
Е. А. М. (л. 7 от том II); протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум към него (л. 19-21); съдебна оценителна автотехническа
експертиза (л. 44-49); протокол за доброволно предаване (л. 52); приемо-
предавателен протокол (л. 53); копия на 2 бр. АУАН (л. 54-55) завЕ.и копия на
СРМПС част I и част II (л. 56-57); справка нарушител/водач (л. 66),
характеристична справка (л. 69-70); справка за съдимост (л. 76-80), както и от
останалите писмени доказателства по делото.
След произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 НПК, с което съдът
изразява становище за съответствие на самопризнанието на подсъдимия със
събраните в досъдебното производство доказателствата и доказателствени
средства, съдът не следва да извършва доказателствен анализ на материалите,
които установяват фактите по обвинителния акт. Това следва от същностната
характеристика на съкратеното следствие и допустимото при него
изключение на принципите за непосредственост и устност. Тъй като съдът
решава въпроса за липсата на съмнение относно годността, надеждността и
достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателства, приема за
установени и залегналите в обвинителния акт констатации за фактите и ги
поставя в основата на своите изводи без да ги обсъжда заедно и поотделно,
както би сторил в случай че делото се разглежда по общия ред.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните
4
изводи от правна страна:
С действията си от обективна и субективна страна подсъдимият Е. А.
М. осъществява състава на престъплението по чл. 346. ал. 2, т. 1 и т. 2 и т. 3
във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 28. ал. 1 от НК.
От обективна страна обв. Е. М. на 29.01.2022 г., в гр. ***********, обл.
**********, противозаконно отнема чуждо моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Пежо“, модел „307“, е peг. № ********* и рама №
**********, на стойност 2433.00 лв. (две хиляди четиристотин тридесет и три
лева), съсобственост на Е. И. К. и Е. К. в режим на съпружеска имуществена
общност, от владението на Е. И. К., без нейно съгласие с намЕ.ие
противозаконно да го ползва, като деянието се извършва повторно, последва
повреда на превозното средство, вследствие на противозаконното му
ползване на същата дата по път VAR 3218, около един километър след гр.
***********, в посока с. ********, общ. ********, изразяваща се в
повредени предна броня, фар ляв, калник преден ляв, мигач преден ляв, мигач
преден ляв калник, джанта - алуминиева Пежо - втора употреба, предно
панорамно стъкло, ляв праг, преден капак, завеса странична дясна, седалка
дясна комплект с въздушна възглавница, тапицерия таван, носач преден ляв,
преден ляв амортисьор и огледало панорамно, всички вреди на обща стойност
1929.44 лв. (хиляда деветстотин двадесет и девет лева и четиридесет и четири
стотинки) и отнемането е извършено при условията на чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4
- отнетата вещ не е била под постоянен надзор и за извършването на
отнемането е използвано техническо средство - ключ.
Квалифициращият признак по чл. 346, ал. 2, т. 1, предл. първо от НК-
„ако е последвала повреда на превозното средство“ при извършване на
деянието се обуславя от последвалите повреди след отнемането и по време на
ползването на процесния лек автомобил.
Квалифициращият признак по чл. 195, ал. 1, т. 2 НК - „ако отнетата вещ
не е под постоянен надзор”, се обосновава от факта, че автомобилът не е под
постоянна охрана като обичайно се оставят автомобилите на улицата и
съответно се отнема вещ, оставена фактически на обществено доверие.
Използваното на контактния ключ за привеждане в движение на
автомобила е основание за приложение на квалифициращия съставомЕ.
признак по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК - отнемане, извършено „чрез използване
на техническо средство”.
От субективна страна обвиняемият М. действа виновно, при форма на
вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 , пр. 1 от НК, тъй като съзнава
обществено опасния характер на деянието, предвижда неговите
общественоопасни последици и иска настъпването им, като е налице и
специфичната съставомерна цел - да ползва противозаконно отнетото чуждо
моторно превозно средство.
Подсъдимият М. реализира инкриминираното деяние в условията на
5
повторност по чл. 346, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като по
делото се доказва, че към дата момента на извършване на деянието на
29.01.2022 г. не е изтекъл петгодишният срок по чл. 30, ал. 2 във вр. с ал. 1 от
ITK, от изтичане на изпитателния срок по предходното му осъждане за друго
такова престъпление с Присъда № 4/06.02.2020 г. по НОХД № 244/2019 г. по
описа на РС-******** за престъпление, влязла в сила на 24.02.2020 г.
По наказанията:
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 346. ал. 2, т. 1 и т. 2
и т. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 28. ал. 1 от НК се предвижда наказание от
една до десет години „лишаване от свобода“.
Като отегчаващи вината обстоятелства следва да се вземат предвид
обремененото съдебно минало на обвиняемия, лошите му характеристични
данни, наличието на множество квалифициращи признаци и факта че
обвиняемият извършва настоящото престъпление в изпитателния срок на
условно осъждане. Извършените от подсъдимия предходни престъпления от
общ характер, включително такива против собствеността, съдът счита, че се
касае за деец с висока степен на обществена опасност.
Смекчаващи обстоятелства се явяват младата възраст на обвиняемия и
признаването на вината.
Съдът счита, че извършеното престъпление е плод на лекомислие и
липса житейски опит на подсъдимия, присъщи за младата му възраст.
Предвид тези юридически факти, настоящият съдебен състав приема, че
не са налице условията за прилагане на привилегията, предвидена в чл. 55 от
НК. За съответно на извършеното от подсъдимия М. противоправно и
виновно поведение и подбудите за извършването му, и като се има предвид
изразеното в о.с.з. разК.ние за стореното, съдът приема, че наказание
„лишаване от свобода“ в размер на две години ще постигне целите,
предвидени в чл. 36 от НК. Съгласно последиците, предвидени в чл. 58а, ал. 1
от НК, наложената санкция следва да се редуцира с 1/3, съответно на една
година и четири месеца, която следва да се изтърпи ефективно в местата за
лишаване от свобода при първоначален „общ“ режим на основание чл. 57, ал.
1, т. 3 от ЗИНЗС. През периода на изтърпяване на наложеното наказание
подсъдимият ще има възможност да преосмисли поведението си, свързано със
зачитането неприкосновеността на чуждата собственост.
Подсъдимият М. извършва процесното престъпление в изпитателния
срок на отложеното изпълнение на наказанието лишаване от свобода за срок
от 4 месеца за извършеното престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1, вр.
с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. Поради тази причина, на
основание чл. 68, ал. 1 от НК, това наказание следва да се приведе в
изпълнение и да се изтърпи отделно от наложеното наказание, предмет на
настоящия процес, при първоначален „общ“ режим на основание чл. 57, ал. 1,
т. 3 от ЗИНЗС.
6
По гражданските искове:
На основание чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
причинени другиму. По делото се установяват всички елементи от
фактическия състав на цитираната разпоредба. Деянието на подсъдимия е
противоправно, тъй като се нарушава запрета в чл. 45, ал. 1 от НК да не се
вреди никому. От субективна страна се проява умишлена форма на вина, за
което съдът вече изложи мотиви. Налице са причинени на гражданските
ищци имуществени вреди, резултат от извършеното от подсъдимия
престъпление, изразяващи се в повреждане на притежаваното от тях в
съсобственост при режим на СИО моторно превозно средство. Съобразно
приетата по делото експертиза, стойността на причинените щети на лек
автомобил марка „Пежо“, модел „307“, с рег. №В*****ТС е 1929.44 лева. По
делото се установява, че 200.00 лева от тях се възстановяват на
правоимащите, поради което остатъкът от 1729.44 лева следва да се заплати
по равно от подсъдимия на всеки от гражданските ищци, съответно по 864.72
лева
По разноските:
Предвид изхода на делото, на основание чл.189, ал. 3 от НПК и чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в
тежест на подсъдимите следва да се възложат за възстановяване, направените
в наказателното производство разноски. В досъдбна фаза са направени
разноски в размер на 323.88 лева които следва да се заплатят от подсъдимия в
полза на ОД на МВР-**********. По отношение на уважените граждански
искове се дължи заплащане на държавна такса от подсъдимия в общ размер
на 69.18 лева в полза на бюджета на съда.
По веществените доказателства:
Личните вещи на подсъдимия, който не са предмет или средство на
престъпление – 1 бр. зимна черна шапка със сив кант и надпис „Marex“; 1 бр.
шушляково синьо-сиво зимно яке, размер L 52/54, следва да се върнат на
правоимащото лице.
Останалите веществени доказателства – 1 бр. обтривка от волан; 1 бр.
обтривка от скоростен лост; 3 бр. дактилоскопни следи и 1 бр.
одорологическа следва, заведени по вх. № 202231300056/2022 г. в Книгата за
веществени доказателства при РС-********, следва да се отнемат в полза на
държавата на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК.
Така мотивиран съдът постановява присъдата си.
7
Съобщи за изтекли лични данни