РЕШЕНИЕ
№ 821
гр. гр. Хасково, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Минчо К. Димитров
при участието на секретаря П. Ст. Николова
като разгледа докладваното от Минчо К. Димитров Гражданско дело №
20245640103064 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.21 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.9 и т.10 и
чл. 19 ал.4 ЗПК, вр. чл. 143 ал.1 и чл. 146 ал.1 ЗЗП от П. К. И., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.****, ж.к. „****“ бл.*, вх.*, ет.* ап.*, чрез
адвокат Д. П. от Адвокатска колегия ****, против „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Хасково, ул.“Лозарска“ №
12, представлявано от управителя Владислав Михайлов Инджов.
Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ищеца:
В исковата молба се твърди, че на ****г. между страните е сключен
Договор за паричен заем № **** за сума в размер на 500 лева, която ищцата
следва да върне на 21 седмични вноски. По договора е предвидено да заплати
също и сума в размер на 254,66 лева за неустойка, като по този начин общото
й задължение по договора е в размер на 798 лева. Ищцата поддържа
нищожност на търсената по договора неустойка, поради противоречието й с
добрите нрави, поради това, че е уговорена при неспазване на нормите на чл.
143, ал. 1 и чл. 146, ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19, ал.4, вр.
чл.21 ал.1 ЗПК, като излага подробни съображения. Твърди, че в случая са
накърнени добрите нрави и поради нарушаване на този правен принцип се
достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по
договорното съглашение и до злепоставяне на интересите на ищцата с цел
1
извличане на собствена изгода за кредитора. Търсената неустойка счита за
нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла
на чл.143, т.19 от ЗЗП, поради прекомерност на сумата от 254,66 лева спрямо
сумата по отпуснатия кредит, с което се нарушават принципите на
добросъвестност и справедливост, целящи предотвратяване несправедливо
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Според ищцата,
оспорваната клауза за неустойка е неравноправна и по смисъла на чл. 143 т.5
от ЗПП, тъй като предвижда заплащането на необосновано висока такава.
Поддържа, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора,
преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв, в който смисъл е съображение 26 от Преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г.
относно договорите за потребителски кредити, а разгледана в този аспект
клаузата за неустойка се намира в пряко противоречие с преследваната цел на
транспонираната в ЗПК директива. Сочи, че подобни уговорки прехвърлят
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията му. Освен това излага, че неустойката за неизпълнение на
акцесорно задължение излиза извън присъщите й функции и води до
неоснователно обогатяване, в който смисъл е възприетото в т.3 от ТР №1 от
15.06.2010г. на ВКС становище, че нищожна поради накърняване на добрите
нрави е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Счита, че по посочения
начин се заобикаля чл.33 ал.1 от ЗПК, както и че с търсената неустойка в полза
на кредитора се уговаря едно допълнително обезщетение за неизпълнението
на акцесорно задължение, в какъвто смисъл е т.32 от извлечение от протокол
№44 от заседание на КЗП от 05.11.2015г. Според ищцата, по съществото си
неустойката е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл
представлява сигурна печалба за заемодателя, която увеличава стойността на
договора и основната й цел е да доведе до неоснователно обогатяване на
кредитодателя за сметка на кредитополучателя и до увеличаване на
подлежащата на връщане сума допълнително с още % от предоставената
главница. Отбелязва, че съдебната практика е последователна в насока, че
неустойка, уговорена извън присъщите й функции е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Ищцата поддържа още, че оспорваната клауза
за неустойка освен неравноправна е и нищожна на основание чл. 146 ал.1 от
ЗЗП, тъй като не е индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП, а е
част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора
и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им
2
към момента на сключване на договора, в какъвто смисъл е Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. На следващо място се посочва в исковата молба, че
съгласно чл.21 ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит е
нищожна, когато има за цел или резултат заобикаляне на закона, а в случая с
предвиждането на такива разходи за неустойка с процесния договор се
заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като доколкото
представлявала разход по дейността по управление на кредита, следва тя да
бъде включена в ГПР на същия. Според ищцата е налице заобикаляне на
закона, тъй като с уговорката за неустойка се нарушава изискването ГПР да не
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Реално чрез
нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на императивната норма на чл.19
ал.4 ЗПК, според нея се стига до калкулиране на допълнителна печалба за
кредитора към договорената възнаградителна лихва. Поддържа се, че поради
невключването на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не
съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение и посочването на размер на ГПР, който не е реално прилаган
в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП, а по този въпрос с
преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на
заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в
кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от
елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния
характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл. ЗЗП. Така
уговорената неустойка ищцата счита за излязла извън обезщетителната си
функция, доколкото е прекомерна спрямо предоставената в заем сума и не
кореспондира с последиците от неизпълнението на главното задължение по
кредита. Счита също, че тя е загубила и обезпечителната си функция,
доколкото с нея не се обезпечава изпълнение на главното задължение по
кредита, а неизпълнено условие за отпускането му. Така според нея с
договорената неустойка се договаря едно допълнително възнаграждение за
кредитора под формата на скрита лихва, поради което същия не е изпълнил
задълженията си по чл.11, ал.1 т.9 ЗПК да посочи действително прилаганата в
правоотношението им договорна лихва, поради което и на основание чл.21
ЗПК според ищцата процесните договорни клаузи са нищожни.
Предвид изложеното, се иска съда да постанови решение, с което да
прогласи нищожност на клаузите на чл. 6 и на чл.8 от сключен с ответника
Договор за потребителски кредит № **** от ****г., на основание чл. 26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД като противоречащи на добрите нрави и като сключени при
3
неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл. 146, ал.1 от ЗЗП.
Претендира направените по делото разноски, включително присъждане
на адвокатско възнаграждение.
Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ответника:
Ответникът в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове като
неоснователни и недоказани. Поддържа се в отговора, че ищцата като
кредитополучател е сключила с ответното дружеството договор за паричен
заем при общи условия, предоставени за запознаване преди сключване на
договора, както и че е предоставена съответна информация в стандартния
европейски формуляр. Към договора също били предоставени ОУ, както и
погасителен план. Сочи, че договорената сума от 200 лева е получена от
кредитополучателя, за което е подписала РКО от ****г. Според ответника,
всички изложени от ищцата доводи, касаещи недействителността на
процесния договор са неоснователни и необосновани, като от своя страна
излага съображения за липса на нарушения на посочените законови
разпоредби от ЗПК и на правото на ЕС. Излага, че размерът на ГПР е изчислен
според законовите разпоредби и при съответните приложими в случая
допускания, че е ясно и разбираемо посочено в договора какви суми и
величини са включени в него и как е изчислен той. Оспорва твърдението на
ищцата, че в размера на ГПР следва да бъде включен размера на неустойката и
излага доводи, че тя няма характер на разход по кредита по смисъла на чл.19,
ал.1 ЗПК. Поддържа, че размерът на възнаградителната също не противоречи
на закона и общоприети етични и морални норми, като същият е определен
като фиксиран за целия срок на договора за заем. Според ответника
неустойката притежава присъщите обезпечителна и обезщетителна
функция и представлява разход, който заемополучателят следва да заплати,
само ако не изпълни задължението си за представяне на надлежно
обезпечение по него и в този смисъл това задължение е поставено в
зависимост от неговото неизпълнение. Счита, че не е налице накърняване на
добрите нрави и излага подробни доводи. Твърди, че клаузата на чл.8 от
процесния договор е индивидуално уговорена и съобразена с желанието на
кредитополучателя. По подробно изложените в отговора съображения, се иска
от съда да постанови решение, с което предявенияте искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани, както и да бъдат присъдени в
полза на ответника направените по делото разноски. Направено е възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, алтернативно
се прави възражение срещу присъждане на такова по реда на чл. 38 ЗА.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235,
4
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че между ищцата П. К. И. /кредитополучател/ и
ответника „Креди Йес" ООД /кредитодател/ е сключен описания договор,
тоест че между страните са възникнали валидни облигационни
правоотношения.
По силата на Договор за паричен заем № **** към искане №****,
сключен между страните на ****г., ищцата получила сумата от 500 лева, при
ГПР 49.063%, лихвен процент 3.340% на месец и срок на кредита - 24
седмици. Представени са също така общите условия на ответното дружество,
които са в сила от ****г., подписани на всяка страница от заемателя по
договора. Приложена е също така подадената от ищцата молба за заем и
погасителен план към договора и СЕФ.
За изясняване на делото от фактическа страна по искане на ищцовата
страна съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието
заключение приема като компетентно и обективно дадено. От депозираното
експертно заключение се установява, че сумата на договорната лихва е
изчислена при месечен лихвен процент 3,29% /годишен лихвен процент
49,047%/. Размерът й не се различава от заложения по договор месечен лихвен
процент. Вещото лице сочи, че при включване само на договорната лихва като
разход на заемателя ГПР възлиза на 49,047%. Ако към общите разходи по
кредита, които потребителят ще заплати, се включи и разхода за неустойка
/като част от погасителната вноска по погасителен план/, ГПР възлиза на
1000,72 %. Вещото лице сочи, че по процесния договор за паричен заем е
заплатена сумата от 776,69 лв С постъпилите плащания в общ размер на
776,69 лв., са погасени следните задължения: 500,00 лв. главница; 39,25 лв.
договорна лихва; 236,08 лв. неустойка; - 1,36 лв. наказателна лихва. Кредитът
е предсрочно погасен на **** г. договорната лихва е преизчислена като
дължима към датата на предсрочно погасяване..
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл.143,
ал.1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, който е процесуално допустим. Разгледан по
същество, същият е изцяло основателен като съображенията за това са
следните:
Несъмнено изхождайки от предмета и страните по процесния договор -
физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на
своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на
чл.3, ал.1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност,
5
съдът приема, че процесният договор има характеристиките на договор за
потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в
който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието
на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11.
СЕС многократно е подчертавал, че националният съд е длъжен служебно да
преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в
обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира
неравнопоставеността между потребителя и доставчика, като аргументи в този
смисъл са изложени в редица решения.
Съдът намира, че уговорената в договора за паричен заем неустоечна
клауза в чл.8 е нищожна. На първо място тя накърнява добрите нрави. При
тази преценка следва да се изхожда преди всичко от характерните особености
на договора за заем и вида на насрещните престации. В случая неустойката
обезпечава изпълнението не на основното задължение по договора, а именно
връщането на заетата сума и заплащане на възнаградителна лихва, а
акцесорно такова - представянето на обезпечение, т.е. дължи се независимо от
изпълнението на главното, като размерът й надхвърля размера на отпусната
сума по кредита. Ето защо, следва извода, че уговорена по този начин, тя
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, създава условия за неоснователно обогатяване на едната страна за
сметка на другата и нарушава принципа за справедливост. От друга страна
евентуалните вреди, които ще се компенсират с процесната клауза, са
съизмерими с риска от необосновано кредитиране на неплатежоспособно
лице. В чл.16 ал.1 от ЗПК, обаче е предвидено задължение за кредитора да
оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчна
информация.
При това положение се налага извод, че тя е в противоречие с целта на
тази законова разпоредба, тъй като с нея на практика се прехвърля риска от
неизпълнение на вмененото от законодателя на кредитора-търговец
задължение да провери платежоспособността на потребителя-длъжник върху
последния. Също така се вменява на длъжника задължение да осигури
обезпечение след като заемът е отпуснат, а ако не го направи, задължението
му нараства значително, което благоприятства достигането на
свръхзадлъжнялост, което е допълнителен аргумент за противоречието й с
добрите нрави.
Процесната клазуза е неравноправна и съгласно чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП,
според която разпоредба неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е и уговорка, която го задължава при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Ето
защо, на основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП и доколкото няма данни да е
6
индивидуално уговорена, тази клауза е нищожна, поради което
произтичащото от нея вземане е недължимо от потребителя-длъжник по
договора за заем. На следващо място, с уговарянето на такива клаузи, се
заобикаля и законът - чл.33, ал.1 ЗПК, който текст предвижда, че при забава на
потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забава. С процесната клауза за неустойка в полза на
кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението
на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не
произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това,
че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези
вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 ЗПК. Подобно
кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този
смисъл съдебната практика е константна. Отделно от това следва да се
отбележи, че непредставянето на обещани обезпечения (когато същите са
били реално очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл.71 ЗЗД,
дава основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредиторът
променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с
предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва
заедно с периодичните вноски. Това навежда на извод, че нито една от
страните не е имала реално намерение да се представя обезпечение или да се
ползват правата на кредитора по чл.71 ЗЗД, при непредставено обезпечение.
Ако кредиторът е държал да получи обезпечение е могъл да отложи даването
на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на обезпечени
кредити. Дори да се приеме, че страните са допускали възможността исканите
обезпечения да се предоставят и „неустойката" да не се дължи, то това
плащане не се явява неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение,
дължимо под условие. Това е така, тъй като последиците от неизпълнението
на „задължението" да се предостави обезпечение, не са типичните последици
от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а напротив - договорът
продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но
при по-висока цена, прикрита като неустойка.
Съгласно чл. 2 ЗПК, целта на закона е да осигури защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от
страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит. Един от
аспектите на отговорно поведение на кредиторите при предоставяне на
потребителски кредит е задължението на кредиторите преди сключването на
договор за кредит да направят оценка на кредитоспособността на потребителя
- аргумент от чл. 8, § 1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити и за
7
отмяна на директива 87/102/ЕИО на Съвета и чл. 16, ал. 1 ЗПК. Следователно
с подобни клаузи за предоставяне на обезпечение, за неустойка за липса на
такова, чрез икономически средства кредиторите прехвърлят тежестта от
неизпълнението на задължението за проверка на кредитоспособността на
потребителя на самия него, тъй като чрез тях се обезпечават евентуалните
неблагоприятни последици от неизпълнението на договора за потребителски
кредит поради поведението на кредитора. Подобни клаузи са във вреда на
потребителя, не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до
неравновесие между правата и задълженията на потребител и търговец.
Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Ако клаузите са били
изготвени предварително, се счита, че същите не са уговорени индивидуално,
тъй като потребителят не е имал възможност да въздейства върху
съдържанието им. Точно такъв е настоящият случай. Общите условия са били
изготвени предварително, без да бъде предоставена възможност на
потребителя да уговаря тяхното съдържание. Ето защо, коментираната клауза
е нищожна. В допълнение следва да бъде посочено във връзка с процесния
договор, че в същия е предвиден размер на годишния процент на разходите в
допустимите от закона граници под 50 %. Въпреки това настоящият съдебен
състав не счита, че императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК е спазена.
Мотивите за този извод се основават на легалната дефиниция, дадена в § 1, т.1
от ДР на ЗПК, за понятието "общ разход по кредита за потребителя" - това са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Следователно, когато потребител извърши разходи за
допълнителна услуга, ако тя е свързана с договора за кредит и предпоставя
сключването му, тези разходи следва да бъдат включени в годишния процент
на разходите, вкл. и с оглед изложеното по-горе по отношение на неустойката.
В настоящите случаи предвидената сума за неустойка не е включена в
годишния процент на разходите, с което е постигнато заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
С оглед гореизложените съображения, предявения иск за прогласяване
нищожност на клаузата, предвидена в чл.8 в Договор за потребителски кредит
№****/****г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 254,66 лева,
8
на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр чл.143 и чл.146, ал.1 ЗЗП, и поради
нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК, вр. чл.21, ал.1 ЗПК, се явява основателен и като
такъв следва да бъде уважен. В този смисъл нищожна се явява и клаузата на
чл.6 от процесния договор, в която е уговорено предоставянето на
обезпечението, вида и начина на неговото осигуряване от потребителя.
Предвид крайния изход на делото, както и с оглед обстоятелството, че
ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски по делото, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК, следва да се възложат същите на ответника, като бъде
осъден да заплати по сметка на РС-Хасково държавна такса в размер на 100лв.
и разноски за вещо лице в размер на 300лв., или общо 400лв. Тук следва да се
посочи, че отговорността за разноските е обусловена от защитата на
материалното субективно право, предмет на делото. Ето защо, тя е функция от
изхода на спора относно предмета на делото - спорното материално право.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител
на ищцата адв. Д. П. П. сумата от 400 лева, представляваща възнаграждение за
осъщественото от него процесуално представителство, защита и съдействие
по настоящото дело, определено според размера на иска и по правилата на
чл.38 ал.2, вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./, вр. чл.2 ал.2 и ал.5
ЗАдв., вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНИ клаузите за предоставяне на обезпечение и
за заплащане на неустойка, предвидени в чл.6 и в чл.8 от Договор за паричен
заем №****, сключен на ****г. между П. К. И. с ЕГН:**********, с постоянен
адрес гр.****, ж.к."****" бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, и „КРЕДИ ЙЕС" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул."Лозарска"
№12, представляван от управителя Владислав Михайлов Инджов, на
основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.143 и чл.146, ал.1 ЗЗП, и поради нарушение
на чл.19, ал.4 ЗПК, вр. чл.21, ал.1 ЗПК.
ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Хасково, ул."Лозарска" №12, представляван от управителя
Владислав Михайлов Инджов, да заплати по сметка на Районен съд-Хасково
направените по делото разноски за държавна такса и вещо лице в размер
общо на 400лв.
ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Хасково, ул."Лозарска" №12, представляван от управителя
Владислав Михайлов Инджов, да заплати на адв. Д. П. П., адрес гр.****,
9
ул."****" №*, ет.*, ап.*, адвокатско възнаграждение по делото, на
основание чл.38 от ЗА, в размер на 400 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Д. Д.
10