Решение по адм. дело №500/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба с вх. № 3494/23.07.2025 г., подадена от К. Д. Б., [ЕГН] и от Р. Д. Т., [ЕГН]; и двамата с адрес гр. Русе, [улица]чрез адв. П. П., АК Русе, със съдебен адрес гр. Русе, [улица]срещу Заповед № РД-01-2047/ 03.07.2025 г., издадена от заместник–кмета по устройство на територията на Община Русе. Със заповедта е разпоредено премахване на незаконен строеж V (пета) категория: „Надстрояване на сграда с [идентификатор] по КККР на гр. Русе и сграда с [идентификатор] по КККР на гр. Русе, изграждане на топла връзка между двете надстройки и общ покрив над тях“. Иска се от съда да отмени заповедта като незаконосъобразна и несъответна на целта на закона. В съдебно заседание жалбоподателите се представляват от адв. П. П., която поддържа жалбата на основания, изложени в нея; ангажира доказателства и претендира присъждане на направените по делото разноски. Представя писмени бележки.

Ответникът – заместник–кмета по устройство на територията на Община Русе, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – директор на дирекция „Правни дейности“ при Община Русе. В съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна, представя административната преписка и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски.

Жалбата е подадена от активно легитимирани лица - адресат на административен акт, за който изрично е предвидена възможност за провеждане на съдебен контрол; от лица, които разполагат с интерес и право на оспорване; в предвидения от закона срок; като отговаря на изискванията за форма и реквизити и на тези за необходимите приложения. По изложените причини същата е процесуално допустима за разглеждане и е неоснователна по същество.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Предмет на съдебен контрол е Заповед № РД-01-2047/03.07.2025 г., издадена от заместник–кмета по устройство на територията на Община Русе. Със заповедта е разпоредено премахване на незаконен строеж V (пета) категория: „Надстрояване на сграда с [идентификатор] по КККР на гр. Русе и сграда с [идентификатор] по КККР на гр. Русе, изграждане на топла връзка между двете надстройки и общ покрив над тях“, находящ се в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на гр. Русе, с административен адрес гр. Русе, [улица].

От Нотариален акт № 141/20.11.1933 г. за покупко-продажба се установява, че И. Ц. К. продава на Д. Д. К. къща, находяща се в гр. Русе, махала „Мечка“, [улица] (подробно описана) заедно с 249 кв.м. дворно място от общо 354,40 кв.м. цялото и заедно с постройките в него.

В Нотариален акт № 71/21.03.1964 г. е обективирана покупко-продажба, при която Д. Д. К. „продава по правилата за етажната собственост“ на Д. К. Б. само по-малката самостоятелна жилищна сграда, намираща се откъм страната на наследниците на В. М. и Т. С.. Т.. Сградата се състои от стая, кухня и коридор, застроени върху 31,50 кв.м. с пристроен до тях шапрон, заемащ 18,50 кв.м. Продажбата включва и лятна кухня, представляваща помещение – стая от срещуположната по-голяма жилищна сграда, откъм вътрешната част на двора, заемаща 15,40 кв.м.; с ½ ид. ч. от долепения до нея външен клозет и 80/269 ид.ч. от цялото място на имота.

Видно от представеното Разрешение за строеж № 8А₂/25.01.1982 г., Общински народен съвет Русе е разрешил на Д. К. Б., с адрес гр. Русе, [улица], съобразно одобрени проекти от 13.01.1982 г. да изгради антре, баня и WC в имот пл. № 21, кв. 299 по плана на гр. Русе с административен адрес [улица]при условие да се направи преустройство на съществуваща жилищна сграда.

Налична е скица № П-30/14.09.1987, с която се удостоверява, че имот пл. № 21, кв. 299 по регулационния план на гр. Русе е с площ 269 кв.м. и е собственост на Д. К. Б. и на Н. Е. М.. Изрично е посочено, че скицата важи за 1988 г.

Жалбоподателите ангажират като доказателства 4 броя декларации, както следва:

1. Нотариално заверена декларация на 25.11.1987 г. от А. В. М., живуща на [улица], с която тя дава съгласието си Д. К. Б. да строи на границата, която разделя техните дворове с уговорката да удължи съществуващата постройка с 50 см върху съществуващ граничен зид, както и да се запази нейния шапрон, който е построен върху същия тухлен зид. Водата от покрива да се отвежда в двора на Бухтев.

2. Нотариално заверено съгласие на 25.11.1987 г. от П. К. Р., съсед от северната страна на Д. К. Б. и на М. И. и Е. И.. Р. дава съгласието си Бухтев да направи надстройка на съществуващ приземен етаж през следните забележки: „1. Да се събори съществуващия тухлен дувар между двата имота и се замени с ограда от телена мрежа.2. Надстройката да легне на съществуващите основи или други, но не разширени, с което ще се получи затъмняване … на източната част. 3. До стаята от … граница с ….. да стане само с прозорец, без балкон. 4. При отрязване на стрехата, която ще пречи при изграждане на стената да се възстанови и добре изолира.“

3. Нотариално заверена декларация на 02.12.1987 г. от М. И. и от Е. Б. И., като двамата дават съгласието си Бухтев да направи надстройка на съществуващия приземен етаж с удължение 50 см от южната страна, а надстройката от източната страна да бъде без балкон-тераса.

4. Нотариално заверена декларация на 13.09.1988 г. от Н. Е. М. с адрес гр. Русе, [улица], с която той посочва, че е съсобственик на Д. К. Б., живущ на [улица], разрешава на Бухтев да направи нова жилищна сграда в собственото си място с разрешение по одобрен проект от Общински народен съвет.

От Нотариален акт № 128/07.07.1988 г. за покупко-продажба на недвижим имот по реда на чл. 15 от Закона за собствеността на гражданите (ЗСГ) се установява, че Н. Е. М. е закупил недвижим имот, представляващ 189/269 ид.ч. от дворно място, цялото с площ 269 кв.м., с адрес гр. Русе, [улица], съставляващ имот пл. № 21, кв. 299, заедно с жилищна сграда, застроена на 55 кв.м., състояща се от две стаи, килер, коридор, антре, с масивно избено помещение под цялата сграда и пристроените към нея на 11 кв.м. баня-клозет и кухненски бокс, разположени на границата със съседите наследници на И. А., както и шапрон, и половин дворищен клозет.

Представена е нотариално заверена на 16.08.1988 г. декларация от Д. К. Б., с която той разрешава на Н. Е. М. да построи постройка на собственото си място от другата страна на двора към улицата.

Народен съвет гр. Русе, Комисия по „Териториално и селищно устройство и строителство“ (КТСУС) е издала Разрешение за строеж № 1205/15.12.1988 г., от което се установява, че на Д. К. Б. е разрешено съобразно одобрените съгласуване проекти от 23.11.1988 г. от КТСУС да изгради нова жилищна сграда в парцел 21, квартал 299 по плана на град Русе, [улица]. В разрешението е посочено, че трябва да се извършват предвидените в проекта строително-монтажни работи

Следващия документ в тази връзка, който е представен, е Протокол № 11/ 26.01.1989 г., от който се установява, че районен техник при Общински районен съвет Русе е определил строителна линия и ниво в парцел № 21 в квартал 299 по регулационния план на гр. Русе на адрес [улица]за право на строеж на жилище на Д. К. Б. съгласно одобрени планове и Разрешение за строеж № 1205/15.12.1988 г.

Приложена е Заповед № 1343/07.08.1992 г., издадена от кмета, в която е посочено че на основание Протокол № 24/09.07.1992 г. на Съвета за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура и чл. 75 от Правилника за приложение на Закона за териториално и селищно устройство (ППЗТСУ) е одобрен частичен строителен и регулационен план на кв. 299 на гр. Русе за парцели І-3832, ІІ-3883 и ІІІ-3779 на основание чл. 97, ал. 3 от ППЗТСУ.

Н. Д., гражданин на Република Турция до 1989 г., с имена Н. Е. М., от гр. Русе, [улица], е сезирал Община Русе, отдел „Жилищно изграждане“ с жалба, подадена на 05.07.1994 г. В жалбата е посочено, че през юли 1988 г. М. е закупил чрез Общински народен съвет Русе дворно място с жилищна сграда, находящо се на посочения адрес, като то е съсобствено с Д. К. Б.. Преди изселването си за Турция, М. е дал съгласието си да се събори стара жилищна сграда и на нейно място да се построи новата такава със същата жилищна площ и на един етаж. На 30.06.1994 г. М. се прибрал в България и когато дошъл в гр. Русе установил, че Д. К. Б. извършва строителни дейности в общото им дворно място без негово съгласие. Сградата, която Бухтев строял, е на три етажа и тавански помещения, като затова строителството М. не е давал съгласие. Иска се съдействие от Община Русе за преустановяване на строежа, докато постигнат съгласие като съсобственици.

От Скица № 544/09.03.1998 г. за имот № 3883, парцел ХІ, кв. 299 по Кадастралния план на гр. Русе (одобрен със Заповед № 434/12.04.1985 г. на ИК на ГНС) се установява, че имотът е с площ 268 кв.м.; отреден е за жилищно застрояване като скицата следва да послужи пред съда. Записано е, че имотът е собственост на Д. К. Б. и на Н. М. М.

Представена е Скица от 09.05.2014 г. за кв. 299 по плана на гр. Русе, централна градска част, необходима за проучване по Заповед № 1343/ 07.08.1992 г.

Кметът на Община Русе е постановил Заповед № РД-01-1664/05.06.2014 г., с която на основание чл. 44, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл. 196, ал. 1 от ЗУТ е определил комисия в състав председател (началник на отдел инвестиционно проектиране при Община Русе) и членове трима служители (двама инженери, старши експерти в отдел „Техническа инфраструктура и инвеститорски контрол“ при Община Русе и един главен специалист в отдел „Инвестиционно проектиране“ при Община Русе) и е поставил задача на тази комисия да направи оглед и да установи експлоатационното състояние и конструктивната сигурност на строеж с [идентификатор], намиращ се в поземлен имот с административен адрес [улица], гр. Русе. Изрично е посочено, че комисията следва да изпълни изискванията на чл. 196, ал. 1 и ал. 2 и да извърши оглед на строежа на посочена дата и час. Резултатите от дейността на работната група да бъдат отразени в протокол, който да бъде представен на кмета на общината за утвърждаване в тридневен срок от съставянето му.

Съгласно Заповед № РД-01-1810/19.06.2014 г. отново на кмета на Община Русе, на основание чл. 195, ал. 4 от ЗУТ във връзка с Констативен протокол от 10.06.2014 г., изготвен от комисията, назначена със Заповед № РД-01-1664/ 05.06.2014 г., със задача да направи оглед и установи конструктивното и техническото състояние на строеж, намиращ се в поземлени имот с административен адрес гр. Русе, [улица], кметът е наредил Н. Е. М., като собственик на строеж, да извърши основен ремонт на сграда с [идентификатор] по Кадастралната карта на гр. Русе в 12 месечен срок от влизане в сила на заповедта, въз основа на одобрени проекти и разрешения за строеж. В мотивите за издаване на тази заповед е описано изключително лошото експлоатационно състояние на сградата.

От Скица на поземлен имот № 15-222-466/03.07.2014 г., издадена от СГКК Русе за поземлен имот с [идентификатор] по Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Русе, одобрени с Заповед № РД-18-18/ 16.05.2007 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър; с адрес на поземления имот гр. Русе, [улица]; се установява, че имотът е с площ 269 кв.м.; трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 м. Номера по предходния план е 3883 в кв. 299. Собственици на имота са Д. К. Б. (няма данни за идеалните части) и Н. Е. М. (189/269 ид.ч.)

Н. Е. М. е сезирал от кмета на Община Русе с жалба с рег. № 94-2677-3/18.07.2014 г. относно извършено незаконно строителство в имот на адрес гр. Русе, [улица]. В жалбата е описан имота и начина на придобиването му; даденото разрешение на Бухтев за строеж на нова сграда; продължителното му отсъствие от страната; установения при завръщането му различен строеж, реализиран от Бухтев; посочено е, че строежа е незаконен, опасен и обхваща надстрояване над част от неговата къща. Иска да бъде извършена проверка като прилага доказателства за правото на собственост.

С писмо рег. № 94Н-2677-3/1/28.07.2014 г. кметът на Община Русе е уведомил Бухтев и М. за образувана административна преписка във връзка с жалбата на М., като е посочил дата на извършване на оглед на място от компетентни служители на общината.

С писмо рег. № 94Н-2677-3/7/22.10.2014 г. кметът на Община Русе е уведомил С. М. Б., К. Д. Б. и Р. Т. Б. (с копие до Н. Е. М.) за резултата от извършената проверка на място и по документи. Установено е построена сграда на два етажа и тавански помещения. Отбелязано е представено със Заявление вх. № 94Н-2677-3#5/09.09.2014 г. Строително разрешение № 1205/15.12.1988 г. на тримата адресати и дадено указание в 10-дневен срок да представят в съответния отдел копия на инвестиционните проекти, на основание на които е издадено предоставеното строително разрешение. Лицата са предупредени за последиците от неизпълнението на дадените указания.

Отново до същите лица Бухтева, Бухтев и Т. (копие до М.) с писмо с рег. № 94Н-2677-3/9/16.06.2015 г. на кмета на Община Русе е изискано в 60-дневен срок от получаване на писмото да представят в Община Русе обследване за установяване характеристиките на построените в [ПИ] по КК на гр. Русе двуетажна сграда с частичен сутерен и тавански помещения, функционално свързани в североизточната част на имота с двуетажна пристройка и тавански помещения. Обследването трябва да е извършено по реда на чл. 169, ал. 1 – ал. 3 от ЗУТ, от лица по чл. 176в от ЗУТ. Лицата са предупредени за последиците от неизпълнението на дадените указания. По причина бездействие на посочените лица, до тях отново е изпратено писмо рег. № 94Н-2677-3/12/27.04.2017 г., като отново им е определен 60-дневен срок.

С Нотариален акт № 128/10.11.2017 г. Бухтева, Бухтев и Т. в качеството си на съсобственици на 80/269 ид.ч. от [ПИ] по КККР на гр. Русе учредяват в полза на М. (съсобственик на 189/269 ид.ч. от същия имот) право на строеж – пристрояване и надстрояване за изграждане по одобрен архитектурен проект на сграда, състояща се от сутерен, първи етаж и подпокривно пространство с обща разгъната застроена площ на учредяваното право на строеж - пристрояване и надстрояване от 200 кв.м. на собствена съществуваща сграда на М. с [идентификатор] като сградата е разположена върху [ПИ] със застроена площ от 60 кв.м.

Н. М. е подал жалба вх. № Р-64-00-114/22.01.2021 г. до Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) Русе, в която подробно е описал историята на взаимоотношенията си с Бухтеви през годините във връзка със съсобствения им имот, а също така и различните етапи относно строителството и/или премахване на различни елементи, построени в този имот. Иска да бъде извършена проверка и в резултат да се определи частта от неговия имот.

С писмо с изх. № Р-64-00-026/27.01.2021 г. (вх. № 24-03-4/01.02.2021 г.) началникът на РДНСК Русе е уведомил кмета на Община Русе за постъпилата жалба, дал е указания за извършване на проверка и за уведомяване впоследствие.

С писмо с рег. № 24-03-4/1/26.02.2021 г. кметът на Община Русе е уведомил Д. К. Б. (копие до М. и до началника на РДНСК Русе) за датата на проверката, която ще бъде извършена. За извършената проверка от компетентни служители на общината на 10.03.2021 г. е съставен протокол. При проверката е извършен само външен оглед от улицата и от съседния имот (представени са шест снимки) защото собствениците на имота не са открити на място.

Заместник – кмета на Община Русе е изпратил отново писмо с рег. № 24-03-4/2/28.04.2021 г. до К. Д. Б. (копие до М. и до началника на РДНСК Русе) за друга дата за извършване на проверката. На 18.05.2021 г. оглед в имота не е извършен по причина, че никой не е открит на адреса. В съставения за целта протокол е посочено, че е залепено съобщение за явяване в отдел „Строителен контрол“ на общината.

На 25.05.2021 г., работна група от отдел „Строителен контрол” (СК) към Дирекция „Инфраструктура, строителен и инвеститорски контрол” (ИСИК) при Община Русе е посетила процесния имот във връзка с писмо от началника на РДНСК Русе вх. №24-03-4/01.02.2021 г. относно незаконно строителство в имот, намираща се на административен адрес гр. Русе, [улица]. В съставения протокол е посочено, че в имота има две двуетажни жилищни сгради с таванско помещение над тях. Втори етаж и таванските помещения на двете сгради са общи. Направено е замерване на габаритите на сградите. Жилищната сграда с [идентификатор] по КККР на гр. Русе е с размери 6,40м/10,90 м. Жилищната сграда с [идентификатор] по КККР на гр. Русе е с размери 4,80 м/5,55 м. Сградите са изпълнени с монолитно строителство, стоманобетонови плочи стъпващи върху тухлена зидария с дебелина 25 см. В протокола са инкорпорирани шест снимки.

В административната преписка е наличен имейл от М. от 26.09.2021 г. до министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която описва незаконното строителство и посочва факта, че осем месеца очаква отговор на жалбата, която е подал до РДНСК Русе.

С писмо изх. № РС-2194-04-043/07.10.2021 г. (вх. № 24-43-9/07.10.2021 г.) директорът на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) е уведомил кмета на Община Русе за имейла на М. от 26.09.2021 г. до министъра на регионалното развитие и благоустройството за реализиран незаконен строеж с адрес гр. Русе, [улица]. Посочено е, че в срок от 15 работни дни кмета следва да уведоми всички заинтересувани страни, с копие до Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и до ДНСК, за предприетите действия. Дадено е изрично указание началникът на РДНСК Русе да упражни контрол за предприетите действия от страна на служителите на общинската администрация.

В писмо рег. № 244-03-4/3/11.10.2021 г. заместник-кметът е уведомил К. Б. и Р. Т. за писмото на началника на РДНСК Русе с вх. № 24-03-4/01.02.2021 г. и за констатациите при проверката на 25.05.2021 г. На основание чл. 223, ал. 5, т. 2 от ЗУТ и чл. 37, ал. 1; чл. 36, ал. 1 и ал. 2; чл. 39, ал. 1 и чл. 40, ал. 1 от АПК, на адресатите е определен 7-дневен срок да представите декларация/и от свидетел/и, в която да е посочено кога (месец и година) и от кого е изпълнено описаното надстрояване. В декларацията трябва да е записано, че декларатора е запознат с наказателна отговорност съгласно чл. 313 от Наказателния кодекс. Лицата са предупредени за последиците от неизпълнението на дадените указания. С. З. рег. № 24-03-4/4/ 19.10.2021 г. Р. Т. е представила следните документи: „1. Декларация от К. Д. Б.. 2. Декларация от Р. Д. Т.. 3. Нотариален акт. 4. Разрешение за строеж под незаконната постройка. 5. Скица № 544 от 1998. 6. Декларациите от свидетелите ще представим следващата седмица“.

В представената от К. Д. на 19.10.2021 г. са посочени няколко важни факта – декларацията на Бухтев започва с признанието, че е вярно твърдението на М. относно извършената от Бухтев незаконна постройка откъм неговата страна. През 1991 г. от западната страна на имота било разрешено да се направи жилищна сграда на същите гранични основи, като височината от запад е 7 метра, а от изток – 6 метра. Над първия етаж „се дават складове и сушилни“ като върху всичко това е направен двустранен покрив. Посочва, че през 1998 г. оглед е направен от общински служители, които са направили и скица (има се предвид Скица № 544/09.008.1993 г.), от която се виждало, че сградата е на два етажа и съединена със срещуположната сграда. Твърди, че още преди това са декларирали, че сградата е на два етажа и след като е извършен оглед от „Данъчна служба“ и е направена оценка на жилищната сграда плащат данъци за двуетажна сграда, имат два електромера. Сочат се данни за придобиването на имота от Н. М. като съсобственик. Въведено е следното изявление „Моята грешка е от 1991 г. – тогава съм направил пристройката, с която си признавам, че съм сгрешил, но оттогава са минали 30 години….Ние осъзнаваме вината си и затова му се подписахме пред нотариуса и после на плановете му за строеж на 2(два) етажа пред незаконната ни постройка….Виновен съм за незаконната надстройка, но неговите действия са също незаконни.“

На 19.10.2021 г. Р. Т. също е представила декларация, в която е посочено следното: „Наследих имота от родителите ми през 2018 г. и се преместихме със синовете ми там. През 1988 г. родителите ми са получили разрешение за строеж на сграда върху основите на стара такава. През 1991 г. са направили незаконно съединение със срещуположната ни сграда. В строежа са участвали приятели и близки строителни работници – също така и родителите ми. Помещенията, които обитаваме на практика се водят складове и сушилни (така е дадено по план. … Вината ще си поемем, но и той (М.) да понесе своята.“

С молба с рег. № 24-03-4/5/25.10.2021 г. Т. представя още: „1. Декларация от свидетел – Р. Е. 2. Декларация от А. М. 3. Декларация от Н. М. 4. Съгласие от П. Р..“ Това са нотариално заверена декларация на 25.11.1987 г. от А. В. М.; нотариално заверена декларация на 13.09.1988 г. от Н. Е. М. и нотариално заверено съгласие на 25.11.1987 г. от П. К. Р.. Посочената декларация от свидетел е „Декларация от Р. Д. Е., [улица]Декларирам, че през периода 1989г. – 1991г. съм свидетел на построяването на жилищна сграда в имота на [улица], която е точно срещу нас. През този период бях в отпуск по майчинство. Гарантирам, че написаното по-горе е вярно, въпреки изминалите 30 год. 25.10.2021 г. гр. Русе“

С писмо изх. № Р-64-00-329/17.12.2021 г. (вх. № 24-03-4/6/20.12.2021 г.) началникът на РДНСК Русе е изискал информация от кмета на общината във връзка с постъпилата при тях жалба от М., като е определил 10-дневен срок за представяне на информация. В отговор, с писмо рег. № 24-03-4/7/ 07.01.2022 г. директорът на дирекция ИСИК при Община Русе посочва, че служителите в отдел СК към дирекция ИСИК работят по съставянето на констативен акт по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ.

М. е подал до кмета на Община Русе молба с вх. № 24-03-4/8/ 28.02.2022 г., в която описва подадените от него жалби до общината през 2014 г. и през 2018 г. и до РДНСК от 01.02.2021 г. във връзка с незаконно строителство, извършено от семейство Бухтеви. Посочва че незаконното строителство застрашава безопасността на неговото строителство, за което има разрешение. Иска от кмета незаконното строителство да се премахне.

С писмо изх. № Р-64-00-132/16.06.2022 г., вх. № 24-03-4/9/16.06.2022 г. (копие до ДНСК и до М.) началникът на РДНСК Русе отново е изискал информация от кмета на общината във връзка с постъпилата при тях жалба от М., като е определил 10-дневен срок за представяне на същата. В отговор рег. № 24-03-4/10/23.06.2022 г. (копие до К. Б., до Р. Т., до Н. М. и до министъра на регионалното развитие и благоустройството) заместник – кмета на Община Русе посочва, че се извършва подробен анализ на цялата събрана документация по случая и се работи по съставянето на констативен акт по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ.

С. З. рег. № 24-03-4/11/229.06.2022 г. М. представя пред заместник-кмета по устройство на територията при Община Русе общо 28 (двадесет и осем) документа, свързани с твърдяното от него незаконно строителство, описани в 15 позиции (разгледани от съда дотук).

На 13.01.2023 г. работна група от отдел СК към дирекция ИСИК е извършила проверка на обект пета категория „Реконструкция и надстрояване на сграда с [идентификатор] по Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Русе, изграждане на сграда с [идентификатор] по КККР на гр. Русе, изграждане на топла връзка между двете и общ покрив над тях”, намиращ се в поземлен имот (ПИ) с [идентификатор] по КККР на гр. Русе, с адрес: гр. Русе, [улица].“ като резултатите са отразени в Констативен акт № НС-02. Посочено е, че имотът е съсобствен между наследниците на Д. К. Б. (починал на 11.03.2009 г.) - К. Д. Б. и Р. Д. Т. (те и наследници на С. М. Б. (починала на 25.08.2018 г.)) и Н. Е. М., като подробно са описани титулите за собственост. Като участници в строителството са записани следните лица: Възложители по смисъла на чл. 161 от ЗУТ са Д. К. Б. (починал) и Н. Е. М.; строител/ извършител - К. Д. Б., в периода през 1991 г., съгласно декларация, постъпила със Заявление вх. №24-03-4/4/19.10.2021 г.; строителен надзор - няма. Не са представени одобрени инвестиционни проекти, в т.ч. съгласувани и одобрени части на проекта; разрешение за строеж; протокол за определяне на строителна линия и ниво; заповедна книга на строежа. Дадено е изключително подробно описание на строежа, който в [ПИ] по КККР на гр. Русе представлява: надстрояване с един (нов) етаж на сграда с [идентификатор], намираща се в североизточната част на имота; изграждане на масивна сграда на два етажа с [идентификатор], намираща се в източната част на имота и изграждане на топла връзка между описаните сгради и общ тавански етаж с дървена покривна конструкция. Над общия (втори) етаж е изграден нов двускатен покрив, с дървена носеща конструкция, а подпокривното пространство е с височина около 3,0 м до билото. В западната част е изпълнен надзид с височина около 1,1 м, като стрехата на покрива навлиза в поземлен [имот номер] по КККР на гр. Русе, с наклон към същия. В северната част на сграда с [идентификатор] е обособена тераса, над която е изградена метална конструкция, покрита с керемиди. Сграда с [идентификатор] е с приблизителни размери в план 6,0/5,0 м. Сграда 63427.2.3883.2 е с приблизителни размери в план 5,2/11,0 м, като по западната й фасада са допълнително изпълнени три вертикални стоманобетонови елементи с височина около 6,5 м. Стените и на двете сгради са изградени с тухли с хоризонтална кухинност по-голяма приблизително от 25%, като няма изградени колони и пояси, няма изградени елементи за поемане на земетръсни натоварвания. Строежът се обитава и е захранен с електрическа енергия и вода. Направен е извод, че обектите са строеж съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Строежът е V (пета) категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а“ и „г” от ЗУТ и чл. 10, ал. 3 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. В констативния акт са инкорпорирани окомерна скица и снимки на имота. Посочено е още, че изпълнените надстроявания, топла връзка и покрив с дървена конструкция не попадат в хипотезите на чл. 147, ал. 1 и чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, поради необходимостта от наличието на одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Изрично е посочено, че строежът е изпълнен без изискващите се строителни книжа (инвестиционен проект и разрешение за строеж) и не е допустим по правилата и нормативите, действащи по време на извършването му и изискванията на ЗУТ. Като нарушени разпоредби са посочени чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ; чл. 224, ал. 1 от ППЗТСУ; чл. 37, чл. 55 и чл. 96, ал. 1 от ЗТСУ; Наредба № РД-02-20-2/27.01.2012 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В констативния акт е описана и наличната документация, както следва: За имота има издадено Разрешение за строеж № 8А₂/25.01.1982 г. и Протокол № 7/26.01.1982 г. за дадена строителна линия и определено ниво за сграда, местоположението на която частично съвпада с местоположението (но не и по габарити) на сграда с [идентификатор] по КККР на гр. Русе. Обектът на място не съответства с одобрените строителни книжа. За сграда с [идентификатор] по КККР на гр. Русе има издадено Разрешение за строеж № 1205/15.12.1988 г. и одобрени проекти към него, издадено от Окръжен народен съвет Русе и Протокол № 11/26.01.1989 г. за дадена строителна линия и определяне на ниво. При строителството на визираната сграда не са спазени одобреният проект и издадените строителни книжа, изпълнен е и втори етаж в нарушение на същите, за което е издадена Заповед № 12/30.06.1989 г. от Общински народен съвет Русе за събаряне на незаконно изграден втори етаж на едноетажната сграда. Заповедта е изпълнена на 13.07.1989 г. Представената документация за поземлен имот с [идентификатор] по КККР на гр. Русе не е относима към установените изградени обекти в имота към момента на проверката. Не са спазени нормативните изисквания за поемане на хоризонтални сеизмични сили, съгласно които тухлите трябва да са с вертикални кухини и не са обрамчени с хоризонтални и вертикални стоманобетонови елементи с минимални сечения 0,25/0,25 м. Констатиран е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ и това е основание за започване на административно производство по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за премахването на цялата сграда с [идентификатор] по КККР на гр. Русе, надстроения етаж на сграда 63427.2.3883.2 по КККР на гр. Русе, както и на реализираната топла връзка и общ покрив над тях. Изследвана е приложимостта на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и поради факта, че е построен без изискващите се строителни книжа, без инвестиционен проект и не съответства на правилата и нормативите към момента на изграждане и към момента на проверката, нормата е неприложима към казуса. Установено е, че описаните сграда с [идентификатор] по КККР на гр. Русе, надстрояване на сграда с [идентификатор] по КККР на гр. Русе, топла връзка и общ покрив са изградени в нарушение на Частичен застроителен и регулационен план (ЧЗРП) на кв. 299 по плана на гр. Русе, одобрен със Заповед №1343/07.08.1992 г. на кмета на Община Русе. Посочена е възможността да се представят възражения в 7-дневен срок от връчването на акта. Констативния акт е изпратен на К. Б., Р. Т. и Н. М. с писмо с рег. № 24-03-4/12/ 18.01.2023 г.

Р. Т. и К. Б. са подали общо възражение с рег. № 24-03-4/13/27.01.2025 г. без да е посочено срещу кой акт се възразява. Във възражението се излагат твърдения за постигнато устно споразумение между тях и М., при което те се съгласяват да учредят в полза на М. право на строеж, а М. се съгласява „да няма претенции за незаконната топла връзка“. Посочени са всички действия на М., които възприемат като нарушаване на правото си на собственост. Направена е следното изявление: „Ще съборим което е незаконно и ще го възстановим както е по първоначалния план, но и той (М.) да възобнови двора“. Оспорва се липсата на колони - сочи се във възражението, че откъм източната страна има вертикални колони които са вътре в сградата, както и външни вертикални. Сочи се още, че е невъзможно премахването на цялата източна сграда защото е описана в нотариалния акт за покупката на имота през 1964 г. от родителите на Т. и Бухтев. Според възражението може да се премахне само надстройката. Записано е още: „Разрешихме на предишния собственик М. Б. да си направи пристройка (от общите идеални части) – баня+тоалетна – 11 км а той ни отстъпи неговата ½ от външния клозет.“

С писмо изх. № Р-64-000-042/27.01.2023 г. (вх. № 24-03-4/14/27.01.2023 г.), началникът на РДНСК Русе е отправил запитване до заместник – кмета по устройство на територията на Община Русе какви действия са предприети във връзка с жалбата на М..

Аналогично, с писмо изх. № РС-2194-00-770/16.02.2023 г. (вх. № 24-03-4/15/16.02.2023 г.), главният директор на главна дирекция „Строителен контрол“ при ДНСК София е отправил запитване до кмета на Община Русе какви действия са предприети във връзка с незаконното строителство на адрес гр. Русе, [улица], като посочва, че последната постъпила информация е с писмо изх. № 24-03-4/10/23.06.2022 г.

Представено е писмо рег. № 24-03-4/16/17.02.2023 г., подписано от заместник – кмета по устройство на територията на Община Русе и изпратено до М. (копие до Бухтев, до Т. и до РДНСК Русе), че е съставен Констативен акт № НС-02/13.01.2023 г. и работата по преписката продължава.

Главният директор на главна дирекция „Строителен контрол“ при ДНСК София с писмо изх. № РС-2194-01-310/17.03.2023 г. (вх. № 24-03-4/17/17.03.2023 г.) отново е отправил запитване до кмета на Община Русе какви действия са предприети във връзка с незаконното строителство на адрес гр. Русе, [улица]по причина, че не е получил отговор на запитването си от 16.02.2023 г.

Със Заповед № РД-01-868/24.03.2023 г. заместник – кмета на Община Русе по устройство на територията е наредил К. Д. Б., в качеството му на извършител, да премахне незаконен строеж категория V (пета): „Реконструкция и надстрояване на сграда с [идентификатор] по Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Русе, изграждане на сграда с [идентификатор] по КККР на гр. Русе, изграждане на топла връзка между двете и общ покрив над тях”, намиращ се в поземлен имот (ПИ) с [идентификатор] по КККР на гр. Русе, с адрес: гр. Русе, [улица]. Също така Р. Д. Т. и Н. Е. М., в качеството им на съсобственици в ПИ с [идентификатор] по КККР, следва да осигурят достъп за изпълнението на посочената заповед. Предоставен е 60-дневен срок за доброволно изпълнение, а след това в тридневен срок следва да се извърши проверка на място от компетентните органи на Община Русе и да се състави протокол. В случай на установена липса на доброволно изпълнение да се предприемат действия за принудително изпълнение. В мотивната част на заповедта е посочено, че е извършена проверка от служители в отдел СК към дирекция ИСИК при Община Русе във връзка с писмо от началника на РДНСК Русе с вх. №24-03-4/01.02.2021 г. относно незаконно строителство в имот, намиращ се на административен адрес гр. Русе, [улица]. Съставен е Констативен акт № НС-02/13.01.2023 г., който е съобщен по реда на § 4 от ДР на ЗУТ. Възпроизведено е изцяло съдържанието на цитирания констативен акт. Разгледано е постъпилото в законоустановения срок възражение от Т., като е посочено, че „В същото по същество не се излагат нови твърдения, както и не се оспорват констатациите, обективирани във връчения констативен акт, с оглед което не би могло да се възприеме като „възражение“.“. Посочена е възможността заповедта да бъде обжалвана пред Административен съд – Русе в 14-дневен срок от съобщаването й. Заповедта е изпратена до Бухтев, до Т. и до М. (копие до ДНСК) с писмо рег. № 24-03-4/18/27/03.2023 г.

С писмо изх. № РС-2194-01-605/29.03.2023 г. (вх. № 24-03-4/19/29.03.2023 г.) главният директор на главна дирекция „Строителен контрол“ при ДНСК София е уведомил кмета на Община Русе, че Заповед № РД-01-868/24.03.2023 г. на заместник – кмета на Община Русе по устройство на територията не е приложена към писмо рег. № 24-03-4/18/2703.2023 г. и същата следва да бъде изпратена до заинтересованите лица МРРБ, ДНСК и РДНСК Русе. Даденото указание е изпълнено от Община Русе с писмо рег. № 24-03-4/20/06.04.2023 г.

С писмо изх. № №-64-00-200/12.07.2023 г. (вх. № 24-03-4/21/12.07.2023 г.) началникът на РДНСК Русе е уведомил заместник-кмета на Община Русе по устройство на територията, че при тях е постъпила Заповед № РД-01-868/ 24.03.2023 г., но няма информация за последващи действия. В отговор рег. № 24-03-4/22/26.07.2023 г. е посочено, че заповедта е обжалвана пред Административен съд – Русе и делото не е приключило.

С Решение № 308/27.11.2023 г., постановено по адм. д. № 188/2023 г., състав на Административен съд – Русе е отменил Заповед № РД-01-868/ 24.03.2023 г. поради съществени нарушения на административно производствените правила, като не се е произнесъл по съществото на спора – дали е налице незаконно строителство на адрес гр. Русе, [улица]. В мотивната част на решението подробно е изложена установената фактическа обстановка. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 14.12.2023 г. Същото е получено в Община Русе с писмо рег. № 24-03-4/23/19.12.2023 г.

Кметът на Община Русе е изпратил писмо рег. № 24-03-4-24/23.01.2024 г. до Бухтев и Т. (копие до М., до РДНСК Русе и до ДНСК), в което ги уведомява, че в хода на съдебното производство по адм.д. № 188/2023 г. на Административен съд – Русе е доказана разлика между представени строителни книжа и ситуация на място и те следва да осигурят достъп на служителите от отдел СК към дирекция ИСИК при Община Русе до визирания имот за извършване оглед в сгради с идентификатори 63427.2.3883.2 и 63427.2.3883.4 по КККР на гр. Русе, като е посочена дата и час на огледа. Лицата са предупредени за правните последици от неизпълнение на дадените указания. Налични са доказателства за редовното връчване на писмото но адресатите

Във връзка с искането за достъп е постъпило Становище от Бухтев и Т. рег. № 24-03-4/25/26.01.2024 г. до кмета на Община Русе (копие до РДНСК и до ДНСК). Посочено е, че въпросите, на които се търси изясняване, са изяснени с влязло в сила Решение № 308/27.11.2023 г., а действията на общинските служители „са незаконосъобразни и са форма на психически тормоз към нас.“. След като Община Русе не е обжалвала съдебното решение, те приемат, че е налице съгласие със законосъобразния съдебен акт. Сочи се още, че „В хода на административното производство по безпорен начин се установиха следните факти, с които очевидно служителите на отдел „СК“ към Дирекция „ИСИК“ при Община Русе не са запознати.“. Първият отбелязан факт е, че строежа е пред повече от 30 години и „законодателството действало по това време, не може да се прилага вече, а съпоставят същият с новият ЗУТ.“. Съдът цитира дословно втория факт: „2. Общинските служители възприемат строежа като незаконен поради липсата на „одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж“. Същите не са отчели факта, че всички строежи до 1999г. са били узаконени преди приемането на Закона за устройство на територията на 31 март 2003г. и същите с приемането на този закон не подлежат на премахване. Съгласно чл. 147, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 46, ал. 1 от ЗУТ за изграждането и не се изисква одобряването на инвестиционен проект. Следователно отсъствието на такъв не може да бъде основание за квалифицирането и като незаконен строеж.“ Като трети факт се сочат нормата на чл. 56 от ЗТСУ – ал. 1 (на кого се издава разрешение за строеж) и ал. 3 (как се разрешава строителство в съсобствен имот). Твърди се, че поради несъобразяване с представените декларации от съседи и съсобственик се е стигнало до издаването на Констативен акт № НС- 02/13.01.2023 г. и Заповед № РД-01-868/24.03.2023 г. Посочено е, че от свидетелските показания на М. се установявало, че извършител на строежа е Д. Б. и доказателство в тази насока е и жалбата на М. от 05.07.1994 г. Направено е изявление, че след смъртта на Д. Б., М. упражнява непрекъснат тормоз срещу неговата съпруга и децата му. Изразява се съмнение какво се е променило, че едва през 2022 г. общината започва проверки, след като М. е подавал жалби през 2014 г.; 2018 г.; 2021 г. и 2022 г. Като четвърти факт се сочи следното: „4. Наследниците на Д. Б. не са извършители на строежа, а той самият и тъй, като е починал на 11 март 2009г. следва да се приложи разпоредбата на чл. 34, ал. 1, буква „а“ от ЗАНН- не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява, когато нарушителят е починал. Към настоящият момент и след постановяване на Решение № 308/ 27.11.2023г. на Административен съд- Русе тази преписка следва да бъде прекратена, поради липсата на извършител- починал през 2009г., както и фактът, че всички останали срокове са преклудирани от момента на строежа, в последствие смъртта на звършителя Д. Б..“. Иска се от кмета на общината действията на служителите от отдел СК към дирекция ИСИК при Община Русе да бъдат преустановени и административната преписка да бъде прекратена.

Представен е имейл на М. рег. № 94Н-11148-1/09.07.2024 г. до кмета на Община Русе с искане за съдействие за събаряне на незаконното строителство в съсобствения му с Бухтев и Т. имот.

За пореден път, с писмо изх. № Р-64-22-179/10.09.2024 г. началникът на РДНСК Русе е изискал от кмета на Община Русе информация какви действия са предприети след поискания достъп за оглед на процесните сгради.

На 17.09.2024 г. работна група от отдел СК към дирекция ИСИК е извършила проверка на обект пета категория: „Надстрояване на сграда с [идентификатор] по Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Русе и сграда с [идентификатор] по КККР на гр. Русе, изграждане на топла връзка между двете надстройки и общ покрив над тях”, разположен в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на гр. Русе, с адрес: гр. Русе, [улица]. Като съсобственици на имота са посочени наследниците на Д. К. Б. (К. Б. и Р. Т.) и Н. М., като са описани съответните титули на правото на собственост. Изяснени са участниците в строителството: като възложител по чл. 161 от ЗУТ е посочен Д. К. Б. (починал). За строител/извършител е посочен К. Д. Б., в периода през 1991 г., съгласно декларация, постъпила със Заявление вх. №24-03-4#4 от 19.10.2021 г. Аналогично на предходно съставения констативен акт през 2023 г., и тук е посочено, че не са представени одобрени инвестиционни проекти, в т.ч. съгласувани и одобрени части на проекта; разрешение за строеж; протокол за определяне на строителна линия и ниво; заповедна книга на строежа. Строежът, разположен в имот с [идентификатор] по КККР на гр. Русе, е описан по следния начин: надстрояване с един етаж на сграда с [идентификатор], намираща се в североизточната част на имота; надстрояване с един етаж на сграда с [идентификатор] намираща се в североизточната част на имота и изграждане на топла връзка между описаните надстройки и общ тавански етаж с дървена покривна конструкция. На практика, при формулиране описанието на строежа, административният орган се е съобразил с Решение № 308/27.11.2023 г. на Административен съд – Русе. Установено е изпълнение на нов етаж (втори) над двете посочени сгради, които сгради са функционално свързани с изграждането на топла връзка между тях, и по този начин вторият етаж е общ. Над общия (втори) етаж е изграден нов двускатен покрив, с дървена носеща конструкция, а подпокривното пространство е с височина около 3,0 м до билото. В западната част е изпълнен надзид с височина около 1,1 м, като стрехата на покрива навлиза в поземлен [имот номер] по КККР на гр. Русе, с наклон към същия. В северната част на сграда с [идентификатор] е обособена тераса, над която е изградена метална конструкция, покрита с керемиди. Сграда с [идентификатор] е с приблизителни размери в план 5,60/5,00 м. Сграда 63427.2.3883.2 е с приблизителни размери в план 6,10/12,50 м, като по западната й фасада има допълнително изпълнени три вертикални стоманобетонови елемента с височина около 6,5 м. Стените и на двете сгради са изградени с тухли с хоризонтална кухинност по-голяма от 25%, като няма изградени колони и пояси, няма изградени елементи за поемане на земетръсни натоварвания. Строежът се обитава и е захранен с електрическа енергия и вода. Направен е извод, че установеното строителство е строеж съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Строежът е V (пета) категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а“ от ЗУТ и чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. В констативния акт са инкорпорирани окомерна скица и снимки на имота. Посочено е още, че изпълнените надстроявания, топла връзка и покрив с дървена конструкция не попадат в хипотезите на чл. 147, ал. 1 и чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, както и на чл. 225, ал. 2 от ППЗТСУ поради необходимостта от наличието на одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Посочено е, че строежът е изпълнен без изискващите се строителни книжа (инвестиционен проект и разрешение за строеж) и не е допустим по правилата и нормативите, действащи по време на извършването му и изискванията на ЗУТ. Като нарушени са посочени разпоредбите на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ; чл. 224, ал. 1 от ППЗТСУ; чл. 37, чл. 55 и чл. 96, ал. 1 от ЗТСУ; Наредба № РД-02-20-2/27.01.2012 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. За имота има издадено Разрешение за строеж № 8А₂/25.01.1982 г. и Протокол № 7/26.01.1282 г. за дадена строителна линия и определено ниво за сграда с [идентификатор] по КККР на гр. Русе. За другата сграда – тази с [идентификатор] по КККР на гр. Русе има издадено Разрешение за строеж № 1205/15.12.1988 г. и одобрени проекти към него, издадено от Окръжен народен съвет Русе и Протокол № 11/26.01.1989 г. за дадена строителна линия и определяне на ниво. При строителството на тази друга сграда не са спазени одобреният проект и издадените строителни книжа, изпълнен е и втори етаж в нарушение на същите, за което е издадена Заповед №12/30.06.1989 г. от Общински народен съвет Русе за събаряне на незаконно изграден втори етаж на едноетажната сграда. Заповедта е изпълнена на 13.07.1989 г. Съдът отбелязва, че тази заповед не е налична в административната преписка, но същата е посочена в мотивната част на Решение № 308/ 27.11.2023 г. по адм. д. № 188/2023 г. на Административен съд – Русе като налична заедно с констативния протокол, въз основа на който е издадена заповедта. Прието е, че представената документация за поземлен имот с [идентификатор] по КККР на гр. Русе не е относима към изграденото към момента. Посочено е още, че не са спазени нормативните изисквания за поемане на хоризонтални сеизмични сили. съгласно които тухлите трябва да са с вертикални кухини и не са обрамчени с хоризонтални и вертикални стоманобетонови елементи с минимални сечения 0,25/0,25 м. Констатиран е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ и това е основание за започване а административно производство по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за премахването на надстроения етаж на сграда с [идентификатор] по КККР на гр. Русе, надстроения етаж на сграда 63427.2.3883.2 по КККР на гр. Русе, както и на реализираната топла връзка и общ покрив над тях. Изследвана е приложимостта на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и поради факта, че е построен без изискващите се строителни книжа, без инвестиционен проект и не съответства на правилата и нормативите към момента на изграждане и към момента на проверката, нормата е неприложима към казуса. Установено е, че описаните надстрояване на сграда с [идентификатор] по КККР на гр. Русе, надстрояване на сграда с [идентификатор] по КККР на гр. Русе, топла връзка и общ покрив са изградени в нарушение на Частичен застроителен и регулационен план (ЧЗРП) на кв. 299 по плана на гр. Русе, одобрен със Заповед №1343/07.08.1992 г. на кмета на Община Русе. Посочена е възможността да се представят възражения в 7-дневен срок от връчването на акта. Констативния акт е изпратен на К. Б., Р. Т. и Н. М. (копие до РДНСК Русе и до ДНСК) с писмо с рег. № 24-03-4/27/01.

Постъпило е Възражение рег. № 94К-2586-1/09.10.2024 г. срещу последния констативен акт, подадено от Бухтев и Т. чрез упълномощен адвокат. В началото е посочено, че е налице тенденциозност защото за пореден път е извършена проверка, с крайна констатация незаконен строеж, подлежащи на премахване сгради с [идентификатор] и 63427.2.3882.4. (бележка на съда – ако съществува имот с този идентификатор, той не е предмет на проследяваното административно производство) и такива проверки вече са извършвани през 1994 г., 2014 г., 2018 г., 2021 г., 2022 г. като проверките са по сигнали на съсобственика Н. М.. Твърди се, че „Заповед № РД-01-868/24.03.2023 г. на г-жа М. И., Зам.-кмет при Община Русе, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж от V-та категория с [идентификатор], която бе оспорена пред съда по административно дело №188/ 2023г., което приключи с Решение № 308/ 27.11.2023г., като заповедта бе отменена.“ (бележка на съда – цитираната заповед се отнася до сгради с различи идентификатори). Общото възражение срещу Констативен акт № НС-45/ 17.09.2024 г. е, че е издаден в противоречие на закопа и не отговаря на целта на закона. Съдържанието на възражението представлява разширен вариант на Становище от Бухтев и Т. рег. № 24-03-4/25/26.01.2024 г. до кмета на Община Русе за достъпа до техните сгради с цел изясняване на факти и обстоятелства. Първото възражение се отнася до на участниците в строителството и липсата на строителни книжа. Както и в становището, и тук се цитират разпоредбите на чл. 56, ал. 1 (относно лицата, които имат право да получат разрешение за строеж – Д. Б. в периода 1964 г. – 2009 г. като съсобственик на имота, а впоследствие наследодател) и ал. 3 (относно начина на разрешаване на строеж/надстрояване/пристрояване в съсобствен имот – чрез нотариално заверени декларации за съгласие, като се визират декларациите на съседите М., Р., И. и И. и съсобственика М.). Направен е извод, че на база жалбата на М. от 05.07.1994 г. следва за извършител да се приеме Д. Б.. На второ място относно констатациите по отношение на процесните сгради са представени сравнителни данни според Констативен акт № НС-02/13.01.2023 г.; съдебно-техническа експертиза от 06.11.2023 г. по адм. д. № 188/2023 г. на Административен съд – Русе и Констативен акт № НС-45/17.09.2024 г. без да са направени изводи във връзка с тях. По отношение на представената документация за имота е посочено, че „1.Още в хода на първата проверка са предоставени декларации, с които се разрешава постройка и надстройка от 1987г.“ като не е посочено коя проверка следва да се възприеме като първа. Другото възражение е, че „2. Липсва Решение № 308/ 27.11.2023г. по АД № 188/2023г. по описа на Административен съд- Русе, с което се отменя Заповед № РД-01-868/24.03.2023 г. на г-жа М. И., Зам.-кмет при Община Русе, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж от V-та категория с [идентификатор], като незаконосъобразна и в нарушение на целта па закона.“ – съдът вече посочи, че заповедта се отнася до обекти с други идентификатори. В цитираното съдебно решение липсва произнасяне както по съществото на спора, така и по съответствието на заповедта с целта на закона, тъй като административния акт е отменен поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на закона е посочено, че следва да се приложи чл. 34, ал. 1 буква А от Закона за административните нарушения и наказания по причина, че извършителят на строежа - Д. Б. е починал на 11.032009 г. Въведено е още едно възражение: „2. Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако с изтекла една година от извършване на нарушението и това ако следваме жалбите от 2014г. насам, в които се посочва лицето К. Б. за извършител на строежа.“. С представените възражения е поискано отмяната на Констативен акт № НС-45/17.09.2024 г. като „незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалните норми и нарушение на целта на закона.“

В резултат на проведеното административно производство заместник–кмета по устройство на територията на Община Русе е постановил Заповед № РД-01-3916/13.12.2025 г., с която е наредено К. Д. Б. в качеството му на извършител да премахне незаконен строеж V (пета) категория: „Надстрояване на сграда с [идентификатор] по КККР на гр. Русе и сграда с [идентификатор] по КККР на гр. Русе, изграждане на топла връзка между двете надстройки и общ покрив над тях“, намиращ се в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на гр. Русе, с адрес гр. Русе, [улица]. Наредено е също така Р. Д. Т. и Н. Е. М., в качеството им на съсобственици в поземлен имот с [идентификатор] по КККР, следва да осигурят достъп за изпълнението на настоящата заповед. Заповедта е издадена на основание чл. 225а, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 и във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8; чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ; чл. 224, ал. 1 от ППЗТСУ(отм.); чл. 37, чл. 55 и чл. 96, ал. 1 от ЗТСУ(отм.); Наредба №РД-02-20-2 от 27.01.2012 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството; § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и Констативен акт № НС-45/17.09.2024 г., съставен от служители на Община Русе. Предоставен е 60-дневен срок за доброволно изпълнение, а след това в тридневен срок да се извърши проверка на място от компетентните органи на Община Русе и да се състави протокол. В случай на установена липса на доброволно изпълнение да се предприемат действия за принудително изпълнение. В мотивната част на заповедта е посочено, че е извършена проверка от служители в отдел СК към дирекция ИСИК при Община Русе във връзка с писмо от Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол Русе, с вх. №24-03-4/01.02.2021 г. относно незаконно строителство в имот, с административен адрес гр. Русе, [улица]. Като е съставен е Констативен акт № НС-45/17.09.2024 г., който е съобщен по реда на §4 от ДР на ЗУТ. В законоустановения срок не е постъпило възражение срещу констативния акт. Възпроизведено е цялото съдържание на констативния акт. Посочена е възможността за обжалване на заповедта в 14-дневен срок от съобщаването й пред Административен съд – Русе.

С писмо с рег. № 24-03-4/28/20.12.2024 г. заповедта е изпратена до Бухтев, Т. и М. (с копие до РДНСК Русе и ДНСК). На л. 122 е представена Обратна разписка *********, от която се установява, че заповедта е връчена на Бухтев (чрез Т.) на 03.01.2025 г. На л. 123 е представена обратна разписка ********* като доказателство, че заповедта е получена от Т. на 03.01.2025 г. лично.

Бухтев и Т. са сезирали кмета на Община Русе с жалба с вх. № 94К-2586-1/08.01.2025 г. срещу действията на инж. Р. Б., началник отдел СК към дирекция ИСИК при Община Русе като посочват, че тези негови действия се изразяват в проверки, завършващи със заповед за цялостно събаряне на техния съсобствен имот, находящ се в гр. Русе, [улица], с идентификатори както следва: 63427.2.3883.2 и 63427.2.3883.4. Отново се повтарят същите съображения, изложени в Становище от Бухтев и Т. рег. № 24-03-4/25/26.01.2024 г. до кмета на Община Русе за достъпа до техните сгради с цел изясняване на факти и обстоятелства и доразвити във Възражение рег. № 94К-2586-1/09.10.2024 г. срещу Констативен акт № НС-46/17.09.2024 г. Проследено е хронологично развитието на административното производство от съставянето на Констативен акт № НС-02/13.01.2023 г. и Заповед № РД-01-868/ 24.03.2023 г. и съдебно оспорване, приключило с Решение № 308/27.11.2023 г. за отмяна на тази заповед. Отново се сочи, че Д. К. Б. е извършител на строежа и след като е починал на 11.03.2009 г., преписката следва да бъде прекратена поради липсата на извършител, както и поради факта, че всички срокове са преклудирани от момента на строежа. След това се сочи, че през януари 2024 г. отново е получено уведомление за предстояща проверка, а през септември 2024 г. е извършена проверка в отсъствие на жалбоподателите, за която проверка е съставен Констативен акт № НС-45/17.09.2024 г. Сочи се още, че въз основа на този констативен акт е издадена Заповед № РД-01-3916/ 13.12.2023 г., която е връчена на адресатите, но в която невярно и отразено, че те не са подали възражение. И тук относно констатациите по отношение на процесните сгради са представени сравнителни данни според Констативен акт № НС-02/13.01.2023 г.; съдебно-техническа експертиза от 06.11.2023 г. по адм. д. № 188/2023 г. на Административен съд – Русе и Констативен акт № НС-45/17.09.2024 г. без да са направени изводи във връзка с тях. И тук отново по отношение на представената документация за имота е посочено, че „1.Още в хода на първата проверка са предоставени декларации, с които се разрешава постройка и надстройка от 1987г.“ като не е посочено коя проверка следва да се възприеме като първа. Другото възражение е, че „2. Липсва Решение № 308/ 27.11.2023г. по АД № 188/2023г. по описа на Административен съд- Русе, с което се отменя Заповед № РД-01-868/24.03.2023 г. на г-жа М. И., Зам.-кмет при Община Русе, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж от V-та категория с [идентификатор], като незаконосъобразна и в нарушение на целта па закона.“ – съдът вече посочи, че заповедта се отнася до обекти с други идентификатори. В цитираното съдебно решение липсва произнасяне както по съществото на спора, така и по съответствието на заповедта с целта на закона, тъй като административния акт е отменен поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Допълнително са въведени възражения срещу действията на инж. Р. Б., началник отдел СК към дирекция ИСИК при Община Русе като се прави връзка на тези действия с толерираното според тях поведение на Н. М.. Иска се от кмета да извърши проверка на действията на служителя и при откриване на нарушения да предприеме „необходимите мерки за прекратяване на психическия тормоз срещу нас“ и да вземе „под внимание, че вече бе проведено административно дело по повод заповед за цялостно събаряне и факта, че липсва обжалване от страна на община Русе“.

Във връзка с постъпилата жалба на Бухтев и Т., заместник – кмета на Община Русе е издал Заповед № РД-01-323/04.02.2025 г., с която поради факта, че в Заповед № РД-01-3916/13.12.2024 г. не е разгледано постъпилото от Бухтев и Т. възражение от 09.10.2025 г. възражение срещу Констативен акт № НС-45/17.09.2024 г., е отменил последно цитираната заповед.

Впоследствие, Заместник–кмета по устройство на територията на Община Русе е постановил Заповед № РД-01-2047/03.07.2025 г. (предмет на съдебния спор), с която е наредено К. Д. Б. и Р. Д. Т. в качеството им на собственици на сгради с идентификатори 63427.3883.2 и 63427.3838.4 по КККР на гр. Русе да премахнат незаконен строеж V (пета) категория: „Надстрояване на сграда с [идентификатор] по КККР на гр. Русе и сграда с [идентификатор] по КККР на гр. Русе, изграждане на топла връзка между двете надстройки и общ покрив над тях“, намиращ се в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на гр. Русе, с адрес гр. Русе, [улица]. Наредено е също така Н. Е. М., в качеството му на съсобственик в поземлен имот с [идентификатор] по КККР, следва да осигури достъп за изпълнението на настоящата заповед. Заповедта е издадена на основание чл. 225а, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 и във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8; чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ; чл. 224, ал. 1 от ППЗТСУ(отм.); чл. 37, чл. 55 и чл. 96, ал. 1 от ЗТСУ(отм.); Наредба №РД-02-20-2 от 27.01.2012 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството; § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и Констативен акт № НС-45/17.09.2024 г., съставен от служители на Община Русе. Предоставен е 60-дневен срок за доброволно изпълнение, а след това в тридневен срок да се извърши проверка на място от компетентните органи на Община Русе и да се състави протокол. В случай на установена липса на доброволно изпълнение да се предприемат действия за принудително изпълнение. В мотивната част на заповедта е посочено, че е извършена проверка от служители в отдел СК към дирекция ИСИК при Община Русе във връзка с писмо от Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол Русе с вх. № 24-03-4/01.02.2021 г. относно незаконно строителство в имот, с административен адрес гр. Русе, [улица]. Като е съставен е Констативен акт № НС-45/17.09.2024 г., който е съобщен по реда на §4 от ДР на ЗУТ. Посочено е, че в законоустановения срок е постъпило Възражение с вх. № 94К-2586-1/09.10.2024 г. постъпилото възражение е обсъдено подробно – не е възприето изразеното твърдение, че само Д. К. Б. следва да се счита за участник в производството като е посочено, че тъй като законът ясно разграничава като субекти собственика на строежа (възложител), собственика на имота, в който се намира строежа и физическия извършител на строежа (строител). Административният орган приема възражението в частта кой следва да премахне незаконния строеж и е посочил, че това са собствениците на строежа към настоящия момент, като се е позовал на Решение № 308/27.11.2023 г., в което е посочено, че съгласно § 3, ал. 2 от ДР на Наредба № 13/23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол В случай на смърт на някои от посочените в чл. 225, ал. 6 ЗУТ лица отговорността се поема от техните наследници съгласно Закона за наследството. Посочено е още в заповедта, че представените в хода на административното производство строителни книжа и документи са неотносими към изграденото и описаното за премахване, което е потвърдено и по адм. д. № 188/2023 г. Обсъдени са и твърденията във връзка с прилагането на ЗАНН като е посочено, че производството по издаване на заповедта е административно, а не административнонаказателно. Възпроизведено е цялото съдържание на констативния акт, послужил като фактическо основание за издаване на заповедта. Посочена е възможността за обжалване на заповедта в 14-дневен срок от съобщаването й пред Административен съд – Русе.

С писмо с рег. № 24-03-4/32/04.07.2024 г. заповедта е изпратена до Бухтев, Т. и М. (копие до РДНСК Русе и ДНСК). На л. 54 е представена Обратна разписка *********, от която се установява, че заповедта е връчена на Бухтев (чрез Т.) на 10.07.2025 г. На л. 55 е представена обратна разписка ********* като доказателство, че заповедта е получена от Т. на 10.07.2025 г. лично.

Недоволни от постановената заповед, Бухтев и Т., в нарушение на изискването на чл. 152 от АПК, са подали жалба директно до съда, а не чрез административния орган. Сочи се на немотивираност на оспорения акт по причина, че не са събрани доказателства за всички правнорелевантни факти. Твърди се още, че направените от административния орган изводи не съответстват на събраните доказателства и по-точно тези във връзка с липсата на строителни книжа. Изброени са проведените през годините проверки като се прави изявление, че същите са тенденциозни, още повече,, че има влязло в сила съдебно решение по повод спора между страните. Отбелязано е, че в констативния акт като възложител по смисъла на ЗУТ се сочи Д. К. Б., а за извършител на строежа К. Д. Б.. Цитирано е съдържанието на чл. 56, ал. 1 от ЗТСУ (отм.) и е направен извод, че след като Д. Б. е собственик на имота, на негово име е издадено разрешение за строеж и той е лицето, което има право да извърши строежа, т.е. собственик, възложител и изпълнител на строежа е едно и също лице - Д. Б.. Направено е позоваване и на чл. 56, ал. 3 от ЗТСУ (отм.) като се твърди, че са представени декларации от съседи и съгласие от съсобственик за надстрояването, което е извършено върху сгради, за които има документи и са законни. Като доказателство кой е извършил строежа се сочи жалбата на М. от 05.07.1994 г., че това е именно Д. Б.. И в жалбата, както във вече многократно посоченото Становище от Бухтев и Т. рег. № 24-03-4/25/26.01.2024 г. до кмета на Община Русе за достъпа до техните сгради с цел изясняване на факти и обстоятелства и впоследствие във Възражение рег. № 94К-2586-1/09.10.2024 г. отново са изложени са представени сравнителни данни според Констативен акт № НС-02/13.01.2023 г.; съдебно-техническа експертиза от 06.11.2023 г. по адм. д. № 188/2023 г. на Административен съд – Русе и Констативен акт № НС-45/17.09.2024 г. Посочено е още, че „Поради различие в размерите на сградите е извършено геодизическо заснемане /със специална апаратура/, което позволява установяване на точните и актуални размери на сградата, като представяме план от занемането за да се установи и опровергаят посочените в различните КА размери.“. Съдът отбелязва, че това доказателство не е приложено първоначално към жалбата. Релевира се възражение, че още в хода на първата проверка са предоставени декларации-съгласие от 1987 г., необходими към годината на изграждане и разрешаване на строеж — постройка и надстройка, с които са изпълнени действащите към момента нормативни изисквания. Оспорва се факта, че в процесната заповед като повод за нейното издаване е посочено писмо от Началника на РДНСК - Русе с вх. № 24-03-4/ 01.02.2021 г. като се възразява, че съгласно закона, такива проверки могат да бъдат започнати, ако от датата на подаване на сигнала и извършеното строителство не са изминали повече от 2 години. Относно отменената Заповед № РД-01-3916/13.12.2024 г. считат, че е била мотивирана от Констативен акт № НС-45/17.09.2024 г., който е издаден без да се спази материалният закон, и по тази причина издадената заповед също е незаконосъобразна. Сочи се, че „Ако обърнете внимание на приложените снимки в двата КА и двете заповеди ще установите, че са еднакви, и че при извършените проверки съставените КА са в отсъствието на собствениците, настоящите жалбоподатели, като проверката е една и датира от 13.01.2023 година, т.е. към датата на последното административно производство не е била извършвана проверка на място.“. Във връзка с оспорената заповед е посочена нормата на чл. 147 от ЗУТ, съгласно която не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за постройки за допълващо застрояване. Представена е легалната дефиниция на понятието допълващо застрояване и е посочена нормата на чл. 46, ал. 2 от ЗУТ за изискванията за второстепенните постройки на допълващото застрояване. Направен е извод, че процесната сграда е постройка за допълващо застрояване и не се изисква одобряване на инвестиционни проекти. Цитирана са разпоредбите на „§ 16 ал. 1 от ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ“, без да е посочено как те са приложими за твърдяния незаконен строеж. Релевира се възражение, че премахването на процесната пристройка е непропорционално на преследваната цел на приложения Закон за устройство на територията и в този смисъл е налице несъразмерност по смисъла на чл. 6, ал. 5 от АПК. Сочи се още, че заповедта за премахване на незаконен строеж представлява намеса в правата на оспорващите по чл. 8, ал. 1 от ЕКЗПЧОС и чл. 17, ал. 3 във връзка с чл. 33 от Конституцията на Република България за неприкосновеността на частната собственост и жилището им като са развити съображения в тази връзка. Иска се отмяна на заповедта като незаконосъобразна и несъответстваща на целта на закона.

С Разпореждане № 2299/08.08.2025 г. съдът е конституирал страните и е разпределил тежестта на доказване между тях.

С молба с вх. № 3799/22.08.2025 г. по делото са представени доказателствата, описани в жалбата, включително и геодезическото заснемане от 2025 г.

По искане на ответника е допусната съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е представило заключение с вх. № 4429/17.10.2025 г. в което професионално, подробно и обосновано е отговорило на поставените за изследване въпроси. Посочило е, че огледът на строежа е извършен на 10.10.2025 г. от 13:30 часа в присъствие на страните по делото: за жалбоподателите - адв. П. и Р. Д. Т.; за ответника - инж. Р. Б. - представител на Община Русе. В заключението е посочено, че процесният строеж представлява надстройка от един етаж на едноетажна сграда с [идентификатор] по КККР на гр. Русе, разположена в северозападната част на поземления имот и едноетажна сграда с [идентификатор] по КККР на гр. Русе, разположена в северозападната част на поземления имот, топла връзка между двете надстройки и общ покрив над тях. В северозападната част на надстройката на сграда с [идентификатор] по КККР на гр. Русе е изградена тераса, над която е направен отделен покрив от метална конструкция, а над югозападната й част - втора тераса, над която няма покрив. Стените на надстройките са измазани външно с пръскана мазилка, която е паднала на места и се вижда зидария от тухли четворки, която не е обрамчена със стоманобетонови колони и греди, които да поемат хоризонталните и вертикалните натоварвания върху постройките. На северозападната фасада са изпълнени 3 бр. стоманобетонови колони с размери 19 см/25 см и височина 6,50 м, които стъпват на каменната ограда на поземления имот и завършват до стрехата на покрива. Колоните са изнесени пред стената и не са свързани с греди и пояси. Таванската плоча на надстройките стъпва директно върху зида от тухли четворки, а не върху греди. Покривът е двускатен, изпълнен от дървена конструкция, която ляга върху тухления зид, като не са изпълнени стоманобетонови пояси и покривната конструкция не е вързана. Сграда с [идентификатор] по КККР на гр. Русе в план не е с правоъгълна форма: от югоизток дължината й е 5,12 м, от северозапад - 5,22 м, от югозапад - 10,90 м, т.е. размерите в план са 5,12м - 5,22м/10,90м. Височината до югозападната стреха е 6,50 м. Поради липса на достъп до таванското помещение вещото лице не е успяло да измери височината до билото на покрива. Съобразно броя редове зидария над таванската плоча височината от горния ръб на таванската плоча до билото разстоянието е около 2,80 м и се получава височина до билото 8,20 м. Сграда с [идентификатор] по КККР на гр. Русе в план не е с правоъгълна форма: от югоизток дължината й е 5,34 м, от североизток - 4,99 м, от югозапад - 5,59 м, югоизток - 6,17 м, т.е. размерите в план са 4,99м + 5,34м/5,59м + 6,17м. Топлата връзка се състои от стълбище (външно и вътрешно до втори етаж) и проход от югоизточната към северозападната част на поземления имот. В план не е с правоъгълна форма: от югоизток дължината й е 2,49 м - стълбище с ширина 1,01 м и проход 1,48 м, от североизток е 2,27 м - надстройка 1,37 м и проход 0,90 м, от югозапад - 6,74 м, югоизток - 5,59 м, т.е. размерите в план са 4,99м + 5,34м/5,59м + 6,17м. Посочено е още, че описанието на сградите в констативния акт и процесната заповед като размери се разминава по отношение на сграда с [идентификатор] по КККР на гр. Русе, а за сграда с [идентификатор] по КККР на гр. Русе размерите от североизток и югозапад отговарят. Техническите характеристики на надстройката са описани правилно в констативния акт и процесната заповед. В заключението са коментирани представените в административната преписка строителни книжа за всяка от двете сгради поотделно. За сграда с [идентификатор] по КККР на гр. Русе - Разрешение за строеж № 8А₂/25.01.1982 г. за преустройство на съществуваща сграда и да се построи пристройка антре, баня - WC на основание чл. 148 от ППЗТСУ. За сграда с [идентификатор] по КККР на гр. Русе - Разрешение за строеж № 1205/15.12.1988 г. и Протокол № 11/26.01.1989 г. за дадена строителна линия и определяне на ниво за строеж на нова жилищна сграда по одобрени архитектурни проекти на основание чл. 149 от ППЗТСУ, декларации за съгласие и обявления към проекта. Установено е, че изграденият втори етаж над сграда с [идентификатор] по КККР на гр. Русе, сграда с [идентификатор] по КККР на гр. Русе и топлата връзка между тях не съответства на издадените и одобрени строителни книжа. Друга констатация на експерта е, че съгласно Частичен застроителен и регулационен план (ЧЗРП) на кв. 299 по плана на гр. Русе, одобрен със Заповед № 1343/07.08.1992 г. на Кмета на Община Русе, в парцел II-3883 от квартал 299 са застроени три едноетажни сгради. Не е предвидено надстрояване на нито една от тях като извършеното строителство не е съобразено с действащия ЧЗРП на кв. 299 по плана на гр. Русе. Надстройката не отговаря на техническите и санитарни изисквания към строежите.

По искане на съда, вещото лице е изследвало изпълнението на условията по всяка от представените декларации от съседите на Бухтеви, за които се твърди, че обуславят законността на строежа. Относно декларацията от А. В. М., съседка от западната страна - не е запазен шопронът на А. М.. Относно декларацията от П. К. Р. - оградата не е съборена и на северната стена към къщата на П. Р. е изграден балкон. Изпълнени са единствено изискванията, записани в декларацията от М. И. и Е. Б. И., съседи от източната страна. Даденото писмено съгласие от Н. Е. М., съсобственик е за изграждане на нова жилищна сграда с разрешение по одобрен проект от общината, но такъв одобрен проект не е наличен. Посочено е в експертизата, че тези декларациите - съгласие са необходими за издаване на виза за проектиране от главния архитект на Община Русе и те са строителна документация.

В съдебно заседание вещото лице К. посочва относно представените декларации от съседите и нотариално завереното съгласие на М., че те са част от документите, които са необходими за издаване на визата, защото ако няма такива декларация - съгласие главният архитект не може да издаде визата. В конкретния случай те нямат връзка с установеното незаконно строителство, което се твърди от Община Русе. Във връзка с въпроси на процесуалния представител на жалбоподателите, експертът посочва, че в декларацията на А. М. не се посочва надстрояване, но въведеното от нея условие не е изпълнено. За декларацията на М. И. и Е. И., вещото лице посочва, че тази декларация има отношение към процесният строеж – тези съседи дават съгласие да се направи надстройка на съществуващият надземен етаж с удължение 50 см от южната страна, т.е. към улицата; да се събори съществуващият дувар помежду им и надстройката да стане на съществуващите основи или други такива. Относно декларацията на П. Р., след разглеждане на всяко едно от четирите условия, се установи, че нито едно от тях не е изпълнено. Във връзка с нотариално завереното съгласие на М. се установява, че то се отнася до нова сграда, а не до надстрояване. На въпрос на адв. П. относно наличието или липсата на стоманобетонни колони и пояси вещото лице К. посочва, че на западната фасада, като се застане срещу къщата, има изградени три колони, които не поемат никакво натоварване освен собственото си тегло. Първо те са изляти върху каменна ограда и нямат основи, върху които да бъдат предавани натоварванията от колоната върху земната основа. Самите колони са един вид декоративни, те са изнесени пред стената и не са с необходимите минимални размери 25/25 см, те са с размери в сечение 19/25 см и нямат връзка с хоризонтални носещи стоманобетонни елементи, т.е. не са свързани с греди. Просто са излети три колони, които имат декоративна функция. Горе, също между колоните, няма хоризонтална връзка. Те не са свързани нито с носещата плоскост, нито отгоре с другите плоскости. За това посочва, че няма такива стоманобетонови елементи, които да имат носещи функции.

На въпрос на съда дали е работено по някакъв проект, дори да не е представен пред административните органи, вещото лице посочва, че е работено „на парче“. На много места мазилката на сградата е паднала. Дървената покривна конструкция трябва да стъпва върху стоманобетонни пояси с размери в сечение 25/25 см. Вижда се, че дървените носещи греди на покрива стъпват директно върху тухли четворки, не са свързани с носещата конструкция на сградата.

Съдът е приел заключението на вещото лице като професионално изготвено, съобразено с доказателствата по делото и обективно. В протокола от съдебно заседание не е отразено възражение на страните във връзка с приемането на същото. В ангажираните бележки от процесуалния представител на жалбоподателя се сочи, че експертизата е приета без съгласието на страните. За първи път именно в писмените бележки се възразява срещу приемането на експертизата, което е недопустимо. Дои хипотетично да се приеме, че подобно оспорване е процесуално допустимо именно в писмените бележки, липсва каквато и да е конкретика в оспорването, още повече, че адв. П. не е доказала да притежава специални знания в областта на архитектурата и строителството, които да й позволят да оцени познанията на вещото лице в тези области. Съдът оценява като несъстоятелни твърденията за субективизъм и необоснованост на заключението, както и липсата на професионални знания за изготвяне на последното у вещото лице. Обратно на извода на процесуалния защитник на жалбоподателите, вещото лице защити надлежно представеното заключение. Необходимо е да се посочи още, че в първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателите предяви изрично искане при допускане на съдебно-техническата експертиза по искане на ответника да бъде предоставена възможност жалбоподателите също да поставят въпроси. По тази причина, при спазване на процедурата, описана в протокола от съдебно заседание и потвърждаване от страна на адв. П., че е получила въпросите на ответника, в определения от съда срок същата не е поставила въпроси за изследване и не е изразила становище във връзка с експертизата.

По искане на жалбоподателя до разпит в качеството на свидетел е допусната Р. Д. Е.. Посочва, че познава жалбоподателите защото живее срещу тях от април 1980 г. Познава техния баща (има се предвид Д. К. Б. -бележка на съда) като според свидетелката надстройката започнала някъде в периода 1989 г.-1990 г. и „Чичо Данчо плащаше, бащата.“ Знае за този факт, тъй като разговаряла с Д. Б. и той й разказал, споделил, че той плаща това строителство. Когато се настанила в срещуположния имот да живее, в имота на Бухтеви имало къща на нивото на земята, две-три стаи, но не е имало надстрояване. Разрушили са тази стара къща, изкопали основи и построили два етажа нагоре и са сложили покрив.

Процесуалният представител на жалбоподателите е ангажирал писмени бележки вх. № 4633/29.10.2025 г. По своето съдържание те представляват компилация от Становище от Бухтев и Т. рег. № 24-03-4/25/26.01.2024 г. до кмета на Община Русе; Възражение рег. № 94К-2586-1/09.10.2024 г. срещу Констативен акт № НС-45/17.09.2024 г., подадено от Бухтев и Т. чрез упълномощен адвокат и жалбата, с която съдът е сезиран.

В тези писмени бележки се възразява се, че служителите на Община Русе „не са възприели факта, че строежа е от преди повече от 30 години и законодателството действало по това време, не може да се прилага вече, а съпоставят същият е новият ЗУТ.“. Заявено е още, че „Общинските служители възприемат строежа като незаконен поради липсата на „одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж“. Същите не са отчели факта, че всички строежи до 1999 г. са били узаконени преди приемането на Закона за устройство на територията на 31 март 2003г. и същите с приемането на този закон не подлежат на премахване.“. Направено е позоваване на чл. 147, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 46, ал. 1 от ЗУТ като е достигнато до извод, че след като тези правни норми не се изисква одобряване на инвестиционен проект, то липсата на последния не може да бъде основание за квалификацията на строежа като незаконен. Поддържа се твърдението, че собственик, възложител и изпълнител на строежа е едно и също лице – Д. К. Б.. Отново се цитира нормата на чл. 56, ал. 3 от ЗТСУ (отм.) във връзка с представените декларации от съседи и съгласие от съсобственик, като се обяснява, че същите не са съобразени нито при изготвянето на Констативен акт № НС-45/17.09.2024 г., нито при издаване на оспорената заповед. Въведено е твърдение, че доказателство за това, кой е възложител и извършител на строежа е и декларацията на М. от 05.07.1994 г., като според него това е Д. Б.. В жалбоподателите е възникнало съмнение относно поводът за извършените проверки на процесния строеж – писмо с вх. № 24-03-4/01.02.2021 г. на началника на РДНСК Русе като е развита тезата, че този вид проверки могат да се правят в определен срок и при определени условия. Изцяло и буквално е инкорпорирана частта от жалбата, която се отнася до твърденията за непропорционалност на преследваната цел с прилагането на нормите на ЗУТ и нарушение на принципа на съразмерност, обективиран в чл. 6 от АПК; както и относно намеса в правата на оспорващите по чл. 8, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) и чл. 17, ал. 3 във връзка с чл. 33 от Конституцията на Република България за неприкосновеността на частната собственост и жилището им.

Новите съображения, които се излагат в писмените бележки се отнасят до заключението от съдебно-техническата експертиза. Според адв. П. „По отношение на приетата без съгласие на страните Съдебно- техническа експертиза Считам същото за необосновано, като голяма част от изводите на вещото лице не почиват на знания на същото, а представляват субективна оценка, а същата не е достатъчна да обоснове съдебното решение В съдебно заседание експертът ме успя да защити аргументирано изводите, намерил отражение в експертното заключение.“

В писмените бележки се сочи, че свидетелката Р. Д. Е. дава показания, че строежа е изграден в периода 1988 г. - 1991 г., поради което следва да се извърши справка за приложимото законодателство относно разрешаването на нов строеж, надстрояване и пристрояване. Цитиран е чл. 56, ал. 1 от ЗТСУ (отм.) и извод, че това може да е само Д. Б.. За пореден път е представен текстът на разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от ЗТСУ (отм.) и отбелязано наличието на декларации от съседи и съгласието на съсобственик. Иска се от съда да отмени оспорената заповед и да присъди разноски в полза на жалбоподателите.

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

Съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност. Заповедта се отнася до строеж от пета категория и съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ се издава от кмета на общината. Това му правомощие е свързано с нормата на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ според която разпоредба За строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице: 8. издава заповеди за премахване на незаконни строежи. Съгласно § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ Кметът на общината може да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската (районната) администрация. В конкретния случай обжалваната заповед е издадена от заместник – кмета по устройството на територията при Община Русе съгласно Заповед № РД-01-708/19.03.2024 г. на кмета на общината. По компетентността на административния орган, издал оспорената заповед, няма спор между страните.

ЗУТ не предвижда специална форма и специално съдържание на този вид заповеди, поради което са приложими общите разпоредби на чл. 59 от АПК. Заповедта е издадена в писмена форма съгласно ал. 1 и съдържа предвидените в ал. 2 реквизити. Посочени са правните и фактическите основания за издаването на заповедта, които обуславят нейното мотивиране. В жалбата до съда е заявено, че „Издаденият индивидуален административен акт е немотивиран, тъй като не са събрани доказателствата за всички правно-релевантни факти. Направените от административния орган изводи не съответстват на събраните доказателства или в случая, както е посочено липсата на строителни книжа в издаденият Констативен акт №НС-45/2024г.“. В хода на съдебното дирене не се установи кои точно правнорелевантни факти не са събрани за да се обоснове извод, че заповедта е немотивирана. Обратно на посоченото в жалбата, направените от административния орган извод съответстват напълно на събраните доказателства. Възражението е неоснователно.

Съдът приема, че във връзка с наличието на фактически основания, следва да се разгледа сравнението на данните за размерите на незаконните строежи, които са изложени в жалбата. Представени са данни за тези параметри от Констативен акт № НС-02/13.01.2023 г.; от съдебно-техническа експертиза (вероятно заключението е изготвено на 06.11.2023 г.) по адм. д. № 188/2023 г. на Административен съд – Русе и от Констативен акт № НС-45/17.09.2024 г. Съдът намира, че представените данни от посочената експертиза не може да бъдат разгледани в настоящото производство по причина, че заключението не е прието по настоящото дело. От така представените данни, съдържащи се в посочените констативни актове, послужили за издаване на заповеди за премахване на строежа, не са направени изводи в жалбата. Посочено е само, че данните за всяка сграда в Констативен акт № НС-45/17.09.2024 г. „по случайност са еднакви с размерите посочени при извършената първа проверка от АО, завършила със Заповед № РД-01868/24.03.2023 г. Вероятно се има предвид две неща – първото, че Заповед № РД-01-868/24.03.2023 г. е отменена с Решение № 308/27.11.2023 г. по адм. д. № 183/2023 г. и второ, че не са направени нови измервания (на л. 6, последния абзац от жалбата се сочи, че проверка е правена само на 13.01.2023 г.). Относно така определената хоризонтална кухинност над 25% за всяка от сградите се спори, че тя може да бъде определена. Относно съвпадението, че „Няма изградени колони и пояси, няма изградени елементи за поемане на земетръсни натоварвания“ се сочи, че тези констатации към настоящия момент не могат да бъдат установени, като вероятно това твърдение има за основа изводите на вещото лице по посочената експертиза по предходното административно дело.

Според този съдебен състав, твърдението за съвпадение на данните от измерването не отговарят на действителността. Така в констативния акт от 2023 г. размерите на сграда с [идентификатор] са приблизително 5,2/11,0 м в план и височина 6,5 м. В констативния акт от 2024 г. тези размери са съответно 6,10/12,50 м и същата височина, т.е. има разлика. За тази сграда вещото лице е посочило, че „в план не е с правоъгълна форма: от югоизток дължината й е 5,12 м, от северозапад - 5,22 м, от югозапад - 10,90 м, т.е. размерите в план са 5,12м + 5,22м/ 10,90м. Височината до югозападната стреха е 6,50 м. Няма достъп до таванското помещение и не успях да измеря височината до билото на покрива. Съобразно броя редове зидария над таванската плоча височината от горния ръб на таванската плоча до билото разстоянието е около 2,80 м и се получава височина до билото 8,20 м.“. Аналогично за сграда с [идентификатор] – при първото измерване те са 6,0/5,0 м в план, а при второто – 5,6/5,0. Следователно, и тук се установяват разлики. В експертизата за тази сграда е посочено, че „в план не е с правоъгълна форма: от югоизток дължината й е 5,34 м, от североизток - 4,99 м, от югозапад - 5,59 м, югоизток - 6,17 м, т.е. размерите в план са 4,99м + 5,34м/ 5,59м + 6,17м.“. Относно твърдението за невъзможност да се установи хоризонталната кухинност, както и наличието на колони и пояси, съдът намира въведеното оплакване за неоснователно – видно от представените снимки към констативните актове и най-вече тези към експертното заключение, ясно се вижда липсата на външна мазилка и/или наличие на минимални по размери остатъци от същата, поради което тези параметри са определяеми.

Въведено е твърдение, че именно поради така установените разлики в размерите на сградите, е извършено геодезическо измерване по поръчка на жалбоподателите. Тук е момента да се посочи, че административният орган неколкократно през годините (2015 г.; 2017 г.) е дал указание на жалбоподателите да извършат обследване на характеристиките на сградата, но същите не са изпълнили даденото указание. Сега представеното обследване е по собствено желание на Бухтев и Т. и то не може да бъде прието като имащо значение по делото. Също така следва да се посочи, че в конкретния случай не размерите на сградите са факторът, който определя незаконността на строежа, а липсата на одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Действително, строежът, който подлежи на премахване, следва да е ясно дефиниран и точно определен (посочените разлики в размерите не са драстични и не влияят върху законосъобразността на заповедта), но процесния незаконен строеж, състоящ се от надстройки на две различни сгради, топла връзка между тях и общ покрив над тях подлежи на цялостно премахване като втори етаж и покрив без значение от размерите.

Съдът приема, че не са налице нарушения на административно производствените правила, които да водят до отмяна на заповедта на това основание. Спазени са изискванията на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ - заповедта по ал. 1 (за премахване на строеж от четвърта до шеста категория) се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. Не се спори, че Констативен акт № НС-45/17.09.2024 г. е съставен от компетентни служители. В него е посочено, че е съставен в отсъствие на възложителя на строежа. Съставянето на констативен акт в отсъствие на адресата на заповедта не е съществено процесуално нарушение, тъй като в ЗУТ не се съдържат процесуални правила, които да изискват предварително уведомяване на лицето за извършената проверка на място. Със съставянето на този акт и заповедта, не се преклудира възможността да се подават възражения срещу констатациите на органа, включително в съдебното производство. Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Няма спор, че както констативния акт, така и заповедта са надлежно и своевременно връчени на жалбоподателите. Жалбоподателите са упражнили правото си на възражение чрез упълномощен адвокат. Несподеляеми са твърденията в жалбата, че административният орган е не е изследвал пълно и всеобхватно фактите и обстоятелствата по казуса. Напротив, от представените по преписката доказателства се установя, че в рамките на своята компетентност е събрал множество относими към спора доказателства и е извършил няколко проверки на място, като е съставял необходимите протоколи и актове във връзка със същите. Обсъдени са възраженията относно съставения констативен акт, като част от доводите на Бухтев и Т. са възприети за основателни. Представените в хода на административното производство доказателства от жалбоподателите са коментирани общо поради застъпваната от административния орган теза, че са неотносими към спора.

Съдът установява, че заповедта е издадена при правилно приложение на материалния закон при следните мотиви:

Предмет на Заповед № РД-01-2047/03.07.2025 г., издадена от заместник-кмета по устройство на територията при Община Русе е премахване на незаконен строеж, представляващ „Надстрояване на сграда с [идентификатор] по КККР на гр. Русе и сграда с [идентификатор] по КККР на гр. Русе, изграждане на топла връзка между двете надстройки и общ покрив над тях”, намиращ се в поземлен имот (ПИ) с [идентификатор] по КККР на гр. Русе, с адрес: гр. Русе, [улица].“.

Спори се между страните във връзка с процесния строеж относно следните въпроси: Кога е изграден строежа? Кои са участниците в строителството? Налични ли са одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж? Търпим ли е строежа, ако е незаконен? Съдът намира, че следва да даде отговор на всеки от тези въпроси поотделно, както следва:

Относно времето на изграждане на строежа:

За да установи времевия период през който спорния строеж, представляващ надстройка на две сгради, топла връзка между тях и общ покрив над тях, съдът съобрази следните доказателства:

№	период	доказателство
1	25.11.1987	Нотариално заверена декларация от съсед А. В. М., дава съгласие за строеж - удължаване на съществуваща сграда и други условия – експертизата установява неизпълнение на тези условия
2	25.11.1987	Нотариално заверена декларация от съсед П. К. Р., дава съгласие за строеж - надстройка на съществуващ приземен етаж при четири условия – експертизата установява неизпълнение на тези условия
3	02.12.1987	Нотариално заверена декларация от съседи М. И. и Е. Б. И. дават съгласие за строеж - надстройка на съществуващ приземен етаж при две условия - изпълнени
4	13.09.1988	Нотариално заверено съгласие от Н. М. за изграждани на нова жилищна сграда по одобрен проект - не е установен проект
5	15.12.1988	Разрешение за строеж № 1205 на Д. К. Б. за строеж на нова жилищна сграда по одобрени архитектурни проекти. декларации съгласие и обявление в Първо кметство
6	26.01.1989	Протокол № 11 за определяне на строителна линя и ниво съгласно Разрешение за строеж № 1205/15.12.1988 г.
7	1988-1991	Посочен период в писмените бележки на жалбоподателите на база свидетелските показания на Р. Д. Е.
8	1989-1991	Писмена декларация на Р. Д. Е. от 25.10.2021 г. за изграждане на жилище; свидетелски показания в съдебно заседание на 23.10.2025 г.
9	05.07.1994	Жалба от Н. М. за извършеното строителство на сграда на три етажа с тавански помещения
10	19.10.2021	Декларация от К. Д. Б. - извършено лично от него незаконно строителство през 1991 г.
11	19.10.2021	Декларация от Р. Д. Т. - извършено незаконно строителство през 1991 г. от родителите й
12	непосочен	Жалба до съда

От така разгледаните доказателства може да се направи извод, че незаконното строителство е реализирано през 1991 г., което се потвърждава от саморъчните декларации на двамата жалбоподатели, представени пред контролните органи на Община Русе на 19.10.2021 г., както правилно е прието и в оспорената заповед.

Относно участниците в строителството:

Съгласно нормата на чл. 160, ал. 1 от ЗУТ Участници в процеса на строителството са възложителят, строителят, проектантът, консултантът, физическото лице, упражняващо технически контрол за част "Конструктивна", техническият ръководител и доставчикът на машини, съоръжения и технологично оборудване. За конкретния случай от значение е да се определи кой е възложителят и строителят на незаконния строеж.

Нормата на чл. 56, ал. 1 от ЗТСУ (отм.) определя, че Разрешение за строеж се издава на инвеститора (учреждение, стопанска или обществена организация; собственика на имота; лице, което има право да строи в чужд имот). Няма спор, че Разрешение за строеж № 1205/15.12.1988 г. е издадено на името на Д. К. Б. в качеството му на съсобственик на имот, представляващ парцел 21 в квартал 299 по плана на гр. Русе.

Макар в жалбата и в писмените бележки тази разпоредба да е цитирана, неверен е изводът, че Д. К. Б. е едновременно в ролята на собственик, възложител и изпълнител на строежа по причина личното писмено признание на К. Д. Б., че през 1991 г. той е извършител на строежа. Необходимо е да се съобрази, че К. Б. признава неизгоден за него факт. Именно затова той правилно е посочен в Констативен протокол № НС-45/17.09.2024 г. и в процесната заповед като извършител на строежа.

С установяването на извършителя жалбоподателите целят да се докаже, че лицето е починало и следва административното производство да се прекрати поради преклудиране на всички срокове според техните твърдения. Дори да се приеме, че Д. Б. е извършител на строежа (а това не е така!) при съобразяване на разпоредбата на § 3, ал. 2 от Наредба № 13/23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, че в случай на смърт на извършителя отговорността се поема от неговите наследници съгласно Закона за наследството, задължени лица са К. Б. и Р. Т.. Следователно, правилен е извода на административния орган, че задължени лица за премахване на незаконния строеж са жалбоподателите в настоящото производство.

Като адресати на заповедта могат да бъдат посочени както извършителя на строежа, така и неговият собственик и/или възложител, както и лицата, носители на вещни права върху имота, в който е изграден незаконния строеж. Това са и лицата, за чиято сметка се извършва принудителното премахване на строежа, съгласно разпоредбите на чл. 225, ал. 6 и чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ. Компетентният административен орган разполага с оперативна самостоятелност да определи на кого от посочената категория лица да възложи задължението по премахване на констатиран незаконен строеж. В конкретния случай, в хода на административното производство, правилно за адресати на заповедта са посочени жалбоподателят Бухтев както като извършител на разпореденият за премахване строеж, така още той и сестра му Р. Т. и като наследници на баща си Д. Б..

Относно наличието на одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж:

Съдът намира, че правилно административният орган е достигнал до извода, че такива не са налични; факт, доказан и от експертизата. Както в жалбата така и в писмените бележки, жалбоподателите са се позовали на нормата на чл. 56, ал. 3 от ЗТСУ (отм.) В съсобствен имот или в етажна собственост може да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече съсобственици или етажни собственици със съгласието на останалите, изразено в заявление до общинския народен съвет с нотариална заверка на подписите/на съсобствениците или етажните собственици и на лицата, на които се разрешава извършването на строежа, надстрояването или пристрояването. Това заявление учредява право на надстрояване и пристрояване в полза на строителя, като прехвърля правото на собственост или правото на строеж върху идеална част от терена и правото на собственост върху съответните общи части от надстроената или пристроената сграда, както и върху посочените в него тавански, избени и други складови помещения в полза на строителя и подлежи на вписване в нотариалните книги. За частта, която държавата притежава, правото на строеж се учредява по установения ред.

Следователно, за да извърши в конкретния случай Д. Б. като съсобственик спорното надстрояване му е необходимо единствено и само съгласието на Н. М. в качеството му на собственик на 189/269 ид.ч. от процесното дворно място. Д. Б. притежава миноритарната част от имота – 80/269 ид.ч. Видно обаче от представеното писмено съгласие от 13.09.1988 г. М. е дал съгласие за изграждане на нова жилищна сграда по одобрен проекти, а не за надстрояване. На практика, М. е подал жалбата си на 05.07.1994 г. именно срещу надстрояването като изрично в нея посочва, че се е съгласил за изграждане на нова жилищна сграда върху съществуващите основи.

Правилно административният орган е посочил, че представената документация от жалбоподателите е без значение – декларациите на А. М., П. Р., М. И. и Е. И. са дадени в качеството им на съседи на съсобствения на Д. Б. и Н. М. имот – парцел 21 в квартал 299 по плана на гр. Русе. Тези декларации са свързани със строеж на границата на имотите. М. въобще не е изразила становище относно надстрояване, а такова е изразено от Р. и Исаеви. Ако само хипотетично се приеме, че декларациите на съседите също имат значение, то пак не е налице редовно извършен строеж тъй като липсва съгласието на А. М. в тази връзка. Достига се до извод, че съгласието за надстрояване на двама от трима възможни съседи не е достатъчно да доведе до разрешаване на надстрояването, а отделно дори да е налично съгласието на тримата възможни съседи то няма да има правен ефект без съгласието на М. за това надстрояване. Така се опровергава твърдението в жалбата и в писмените бележки, че неправилно тези декларации не са ценени при съставянето на констативния акт и впоследствие при издаването на оспорената заповед. В този смисъл невярно е изразеното в жалбата твърдение „По отношение на представената документация на имота 1. Още в хода в хода на първата проверка са представени декларации-съгласие от 1987 година, необходими към годината на изграждане и разрешаване на строеж – постройка и надстройка, с които са изпълнени действащите към момента нормативни изисквания.“ в частта му, че са изпълнени действащите към момента на изграждане на строежа нормативни изисквания.

Вече беше посочено, че Разрешение за строеж № 1205/15.12.1988 г. на Д. К. Б. също не може да се приеме като релевантно – то се отнася до строеж на нова жилищна сграда, а не до надстрояване. Многократно цитираната от жалбоподателите норма на чл. 56, ал. 3 от ЗТСУ (отм.) изрично предвижда три възможности за строителство – нов строеж, надстрояване и пристрояване. Следователно, това Разрешение № 1205/15.12.1988 г., което се отнася изключително и само за нова жилищна сграда не е относимо за извършване на надстрояване, както се опитват да докажат безуспешно жалбоподателите. В самото разрешение е вписано следното условие „Да изгради нова жилищна сграда по одобрените архитектурни проекти на основание чл. 149 от ППЗТСУ. Декларации за съгласие и обявления към проекта в Първо кметство“

Нормата на чл. 149 от ППЗТСУ (отм.) в приложима редакция ДВ бр. 48/1985 г., при съобразяване на факта, че строежа е изграден през 1991 г., има следното съдържание Чл. 149. (Доп. - ДВ, бр. 48 от 1985 г.) (1) В незастроени урегулирани имоти в благоустроени части, засегнати от предвижданията на общия градоустройствен план, предназначени за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации по застроителния и регулационния план, в имоти, засегнати от строителна забрана или за които е установен нов начин на застрояване, както и в нерегулирани имоти в местности със селищен характер, определяни всяка година от областната администрация, съответно от общинския съвет се разрешава по изключение за задоволяване на неотложни жилищни нужди да се направи нова постройка със застроена площ до 40 кв. м на два етажа или до 60 кв. м на един етаж с малък зимник. Вътрешното разпределение и светлата височина на помещенията се определят от техническите служби на общините. Освен временни жилищни сгради в такива терени могат да се изграждат и временни строежи по чл. 148, ал. 1, т. 2, 3 и 4. (2) В случая се прилага съответно и ал. 2 на предходния член.

Чл. 148, ал. 2 от ППЗТСУ повелява, че Тези строежи се разрешават при условие, че не се предвижда новото строителство или другите мероприятия да се осъществяват през следващите три години. Ако във връзка със запланувано строителство строежите бъдат отчуждени в срок до 5 години от издаване на разрешението за строеж, те не се заплащат, като собствениците им са длъжни да ги съборят за своя сметка и да приберат материалите.

Видно е от съдържанието на условието на Разрешение № 1205/15.12.1988 г., че одобрените архитектурни проекти се отнасят до строителство на нова сграда, при това при точно определени условия – чл. 149 от ППЗТСУ (отм.). Очевадно е, че последно цитираната норма въобще не се отнася до надстрояване. В саморъчно написаната декларация на К. Б. от 19.10.2021 г. изрично е посочено следното: „Над първия етаж се дават складове и сушилни. Върху всичко това направихме двустранен покрив.“ . Безспорно е установено, че към настоящия момент надстройките на двете процесни сгради представляват жилище. Доказателство за това е и признанието (също на неизгоден факт) на Р. Т. в нейната декларация от 19.10.2021 г.

В обобщение, съществува Разрешение за строеж № 1205/15.12.1988 г. и Протокол за даване на строителна линия и ниво № 11/26.01.1989 г., които се отнасят до построяването на нова жилищна сграда. Такава сграда не е построена, осъществено е надстрояване на две сгради с посочени в заповедта идентификатори, поради което за тях няма разрешение за строеж, като без значение е дали се изискват инвестиционни проекти или не. Съгласно чл. 159, ал. 1, т. 1 от ЗТСУ (отм.)(ДВ, бр. 29/1973 г.) Спират се с мотивирана писмена заповед на контролните органи: 1. строежи, извършвани без разрешение или в отклонение от утвърдените, съответно одобрените проекти и сметни документации или от разрешението за строеж и другите строителни книжа. (2) Органът, който е издал заповедта, или по-горестоящите контролни органи разрешават строителството да продължи, след като се отстранят причините, които са наложили спирането, и се заплатят дължимите такси и глоби. Независимо, че към момента на изграждане на незаконния строеж не е съществувала уредба на ниво закон (а само на подзаконови нормативни актове) за премахване на този вид строежи, то още тогава законодателят е възприемал като незаконни строежи, извършвани без разрешение, каквито в случая са посочените надстройки.

Дори имагинерно да се приеме, че надстройките са построени законно (а това не е така!), няма доказателства как са разрешени топлата връзка между тях и общия покрив, за които нито в жалбата, нито в съдебно заседание, нито в писмените бележки жалбоподателите са изложили възражения и за които не са ангажирали доказателства.

Като правни основания, послужили за издаването на оспорената заповед са записани следните разпоредби:

Чл. 137, ал. 3 от ЗУТ - Строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон.

Чл. 148, ал. 1 от ЗУТ - Строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон.

Чл. 37 от ЗТСУ (отм.) - Всички строителни работи в населените места и в извънселищните територии се извършват при спазване на този закон, разпоредбите по неговото приложение, съответните териториалноустройствени планове, правилата и нормативите за земята, необходима за строителните обекти, инженерно-техническите правила на гражданската отбрана и другите разпоредби по проектирането и строителството.

Чл. 55 от ЗТСУ (отм.) - Строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон и разпоредбите по неговото приложение.

Чл. 96, ал. 1 от ЗТСУ (отм.) – не съществува подобна норма, но това не оказва влияние върху изхода на спора между страните.

Съдът намира, че тези правни норми (разбира се, без несъществуващата) са относими към разглеждания спор, защото се установява, че строежи могат да се извършват само ако са разрешени съобразно закона. Тук под строеж следва да се разбира още и надстрояване, и пристрояване. При липса на разрешение за строеж (в случая за надстрояване) следва, че същите са незаконни.

Ирелевантни за съдебното дирене са представените Разрешение за строеж № 8А₂/25.01.1982 г. за преустройство на съществуваща сграда и построяване на пристройка антре, баня WC; както и издадения Протокол № 7/26.01.1982 г. за строителна линия и ниво. Задължително следва да се посочи, че при строителството на база тези документи не са спазени одобреният проект и издадените строителни книжа, изпълнен е и втори етаж в нарушение на същите, за което е издадена Заповед № 12/30.06.1989 г. от Общински народен съвет Русе за събаряне на незаконно изграден втори етаж на едноетажната сграда. Заповедта е изпълнена на 13.07.1989 г.

Изложените дотук доводи категорично обуславят незаконността на надстройките на сграда с [идентификатор] и сграда с [идентификатор], изградената топла връзка между двете надстройки и общ покрив над тях, намиращ се в поземлен имот с [идентификатор]; всички идентификатори по КККР на гр. Русе.

Относно търпимостта на строежа

В писмените бележки е посочено, че „Общинските служители възприемат строежа като незаконен поради липсата на „одобрени Инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж“. Същите не са отчели факта, че всички строежи до 1999г. са били узаконени преди приемането на Закона за устройство на територията на 31 март 2003г. и същите с приемането на този закон не подлежат на премахване.“. Задължително следва да се посочи, че преди приемането на Закона за устройство на територията не е провеждана тотална автоматична „строителна амнистия“ и е неясно защо е въведено подобно възражение. Неизяснена остава и времевата граница – до 1999 г. С приемането на ЗУТ се въвеждат условия и правила, при спазването на които е възможно узаконяване на незаконни строежи, но и там граница до 1999 г. не съществува.

След като се установи, че строежа, предмет на оспорената заповед е незаконен, е необходимо да се изследва дали същия е търпим в основни правни хипотези – по § 16 от ПР на ЗУТ, § 184 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр. 65 от 2003 г.) и по § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. В тази връзка е необходимо да бъдат проследени условията за съответствие на незаконния строеж с действащите планове и правила и нормативи за строителството.

В заповедта, предмет на оспорване, са описани констатациите на компетентни служители на Община Русе. Установява се, че за изградените надстройки над двете сгради, топлата връзка между тях и общия покрив над тях няма одобрени проекти и издадено разрешение за строеж. Стените и на двете сгради са изградени с тухли с хоризонтална кухинност по-голяма от 25% като няма изградени колони и пояси, няма изградени елементи за поемане на земетръсни натоварвания. Тези изводи са потвърдени и от експертизата - „Стените на надстойките са измазани външно с пръскана мазилка, която е паднала на места и се вижда зидария от тухли четворки, която не е обрамчена със стоманобетонови колони и греди, които да поемат хоризонталните и вертикалните натоварвания върху постройките. На северозападната фасада са изпълнени 3 бр. стоманобетонови колони с размери 19 см/25 см и височина 6,50 м, които стъпват на каменната ограда на поземления имот и завършват до стрехата на покрива. Колоните са изнесени пред стената и не са свързани с греди и пояси. Таванската плоча на надстойките стъпва директно върху зида от тухли четворки, а не върху греди. Покривът е двускатен, изпълнен от дървена конструкция, която ляга върху тухления зид, като не са изпълнени стоманобетонови пояси и покривната конструкция не е вързана. Съгласно ЧЗРП на кв. 299 по плана на гр. Русе, одобрен със Заповед № 1343/07.08.1992 г. на кмета на Община Русе в парцел II-3883 от квартал 299 са застроени три едноетажни сгради. Не е предвидено надстрояване на нито една от тях. Извършеното строителство не е съобразено с действащия Частичен застроителен и регулационен план (ЧЗРП) на кв. 299 по плана на гр. Русе. Надстойката не отговаря на техническите и санитарни изисквания към строежите.“ В съдебно заседание експертът е предоставил допълнителни сведения – на западната фасада, като се застане срещу къщата, има изградени три колони, които не поемат никакво натоварване освен собственото си тегло. Първо, те са изляти върху каменна ограда и нямат основи, върху които да бъдат предавани натоварванията от колоната върху земната основа. Самите колони са един вид декоративни, те са изнесени пред стената и не са с необходимите минимални размери 25/25 см, те са с размери в сечение 19/25 см и нямат връзка с хоризонтални носещи стоманобетонни елементи, т.е. не са свързани с греди. Просто са излети три колони, които имат декоративна функция. Горе също между колоните няма хоризонтална връзка. Те не са свързани нито с носещата плоскост, нито отгоре с другите плоскости.

От така представената информация може да се направи извод, че строежа не съответства на приложимите градоустройствени планове, нито на правилата и нормативите за строителство, приложими както по време на извършването му, така и към настоящия момент.

Относно § 16 от ПР на ЗУТ:

Предвид факта, че незаконния строеж е изграден през 1991 г., необходимо е да се изследва приложението само на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, съгласно който Незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. Разглеждаме условията, при които незаконният строеж не би подлежал на премахване: освен времевия период, едновременно строежа трябва да е допустим и да е деклариран по надлежен ред в определен срок. Времевият период съвпада (1991 г.). Съдът счита, че строежа не е допустим нито към момента на извършването му, нито по ЗУТ защото не е извършен по действащите правила и е реализиран е без проекти. Отделно от това не са ангажирани доказателства, че в срок до 31.12.1998 г. същият е деклариран от собственика си, т.е. от Д. Б., пред одобряващите органи.

Действително, административният орган не е изложил мотиви относно приложимостта на § 16 от ПР на ЗУТ към процесния незаконен строеж, но предвид мотивите, изложени от съда, нарушението е несъществено.

Относно § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.):

Съгласно § 127, ал. 1, изречение първо - Строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Не се доказа допустимост на процесния строеж нито по действащия ЗТСУ (отм.) към момента на извършването му, нито по ЗУТ, независимо, че се включват в указания период.

Съгласно § 127, ал. 2 Строежи по § 184 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ДВ, бр. 65 от 2003 г.), незаявени за узаконяване до влизането в сила на този закон, могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон. Както вече беше посочено, ЗУТ е в сила от 31.03.2001 г. Настоящият незаконен строеж не е заявен от собствениците му - наследниците на Д. Б. (починал на 11.03.2009 г.) – съпругата С. Б. и жалбоподателите именно защото са съзнавали, че строежа е незаконен – факт, посочен в саморъчно написаните декларации на жалбоподателите от 19.10.2021 г. Цитираният § 184, в своята първа алинея предвижда, че Строежи, извършени незаконно до влизане в сила на този закон, могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби. И тук собственикът Д. Б. не е реализирал процедурата по узаконяване на процесния незаконен строеж.

Правилно административният орган е достигнал до извода, че § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ не е приложим към казуса.

В жалбата е изложена теоретична постановка относно търпимостта на незаконните строежи без да са направени каквито и да са конкретни изводи в тази насока. Съдът намира, че неправилно е направено позоваване на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ по причина, че същата се отнася за строежи, изградени до 07.04.1987 г., която дата е неприложима към разглеждания казус – към този момент не е имало дори подписани декларации от съседите на Д. Б. за съгласие.

Обобщено, съдът установява, че незаконният строеж, описан в оспорената заповед не е търпим в нито една от хипотезите, предвидени в ЗУТ, поради което подлежи на премахване.

В заключение, съдът отговаряйки на спорните въпроси между страните, установи, че в обжалваната заповед правилно административния орган е посочил, че строежа е извършен през 1991 г. от К. Б. и като незаконен такъв по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, т.е. изграден без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж, подлежи на премахване по причина, че не отговаря на условията за търпимост.

Едно от основните възражения в жалбата се отнася до писмо с вх. № 24-3-04/01.02.2021 г. на началника на РДНСК Русе до кмета на Община Русе при въведено възражение със следното съдържание: „Остава неясен поводът, при който е инициирано производството по проверка от РДНСК, тъй като съгласно закона, такива проверки могат да бъдат започнати, ако от датата на подаване на сигнала и извършеното строителство не са изминали повече от 2 години, което поставя под съмнение законния повод за започване на административното производство, завършило с обжалваната заповед.“.

Съдът намира, че на първо място следва да се изясни понятието сигнал, използвано в жалбата. Сигнал може да подаде всяко лице (физическо/ юридическо), включително и това, което няма правен интерес (личен, пряк и непосредствен) и той подлежи на разглеждане. Действително, съгласно общата уредба на сигналите в чл. 111, ал. 4 от АПК (Не се образува производство по анонимни предложения или сигнали, както и по сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от две години.) и специалната в чл. 9, т. 2 от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН) (Не се образува производство по: 2. сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от две години.) нормативно е въведен срок за образуване на производства по сигнали. Следва да се отбележи, че с измененията в ЗЗЛПСПОИН, обнародвани в ДВ, бр. 38/09.05.2025 г., т. 2 на чл. 9 е отменена.

Настоящият случай не попада под разпоредбите на чл. 111, ал. 4 от АПК и чл. 9, т. 2 от ЗЗЛПСПОИН по причина, че подадената от М. жалба е свързана с неговия правен интерес като съсобственик на имота, в който е извършено незаконното строителство. Именно с цел проследяване на извършените действия във връзка с жалбата на М. до РДНСК Русе съдът е изложил изключително подробно данни за кореспонденцията на Община Русе с контролните органи по строителството – РДНСК Русе, ДНСК и МРРБ, за да се установи, че до постановяването на оспорената заповед произнасяне по жалбата на М. от компетентен орган не е реализирано. М. е подал жалба до РДНСК Русе с техен вх. № Р-64-00-114/22.01.2021 г., в която подробно е описал строителството и е предявил искане да се установи неговата законност. В тази връзка, с писмо изх. № Р-64-00-026/27.01.2021 г. (вх. № 24-3-04/ 01.02.2021 г. на Община Русе) началникът на РДНСК Русе е изискал от кмета на общината да бъде извършена проверка на място и да се предостави информация за резултатите от същата. След множество действия в административното производство (извършени проверки на място, събиране на доказателства, искания на ДНСК и МРРБ за информация за резултатите и др.) е постановена Заповед № РД-01-868/24.03.2023 г. от заместник-кмета на общината. С нея за първи път се решава от административен орган въпросът, поставен за разглеждане от М. – наличие на незаконен строеж. След проведен съдебен контрол, с Решение № 308/27.11.2023 г., постановено по адм. д. № 108/2023 г. на Административен съд – Русе, тази заповед е отменена. Следва да се посочи, че отмяната е единствено и само поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и затова в съдебното решение не се съдържа произнасяне по съществото на спора, т.е. не е установено дали спорния строеж е законен или не. В този смисъл, с отмяната на заповедта, отново не е налице произнасяне по жалбата на М. и затова административното производство продължава. По тази причина, в сега оспорената заповед е цитирано писмо с вх. № 24-3-04/01.02.2021 г. на началника на РДНСК Русе до кмета на Община Русе. Не се установява причина за съмнение в законния повод за началото на административното производство, което е далеч назад във времето преди издаването на обжалваната заповед - 03.07.2025 г. Не се установява нормативен акт, който да ограничава правото на административният орган да издаде нова заповед за премахване на незаконния строеж след като последния все още съществува фактически.

Във връзка с това възражение, ако се приеме, че разглеждане на сигнал се реализира ако „от датата на подаване на сигнала и извършеното строителство не са изминали повече от 2 години“, т.е. при кумулативно наличие на посочените условия, това ще доведе до правен абсурд – всеки незаконен строеж, за който не е подаден сигнал в двегодишен срок от извършването му автоматично ще се трансформира в законен строеж, без да е необходимо каквито и да са административни производства в тази връзка, т.е. всеки ще може да си строи каквото поиска и когато поиска, без спазване на приложимата нормативна база.

Независимо от всичко изложено до тук и поддържаната теза за приложимост на ЗТСУ (отм.) и относимите към него подзаконови нормативни актове, в жалбата се сочат норми от ЗУТ относно второстепенни постройки на допълващо застрояване. Същите доводи са изложени и в писмените бележки на жалбоподателите. Според тях приложение следва да намери нормата на чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ съгласно която Не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за: 1. постройките на допълващото застрояване, с изключение на постройките, предназначени за производство, обществено обслужване или търговия и постройките по чл. 151, ал. 1. Представен е текста на чл. 41, ал. 1 от ЗУТ според който Допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план. Посочено е още, че в чл. 46, ал. 2 от ЗУТ е предвидено, че Второстепенните постройки на допълващото застрояване са с височина до 2,5 м над прилежащия терен и до 3 м до най-високата част на покрива. Когато постройките се разполагат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, най-високата част на покрива при калканната стена може да има височина до 3,6 м. При съобразяване на така посочените разпоредби е направен извод, че „за процесната сграда не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж на постройките на допълващото застрояване. Процесната сграда не е раположена на уличната регулационна линия. Второстепенни постройки на допълващото застрояване (летни кухни и леки постройки) могат да се изграждат в урегулирани поземлени имоти за ниско жилищно или за вилно застрояване . Сграда не е полумасивна, а е масивна.“. Следва да се отбележи, че незаконният строеж включва надстройките върху две отделни сгради, всяка от които посочена с идентификатор, поради което остава неизяснен въпросът какво следва да се разбира под „процесната сграда“. Също така в конкретния случай дори да не се изисква одобряване на инвестиционни проекти, задължително е необходимо разрешение за строеж като по делото се доказа, че валидно такова не е издаване за надстрояване на сградите – съдът вече многократно посочи, че Разрешение № 1205/15.12.1988 г. е неотносимо към установените незаконни надстройки.

Според писмените бележки от процесуалния представител на жалбоподателите, „Служителите на общината не са възприели факта, че строежа е от преди повече от 30 години и законодателството действало по това време, не може да се прилага вече, а съпоставят същият е новият ЗУТ.“ При изследване на това възражение се достига до извод, че процесния строеж съществува „извън времето“ по причина, че спрямо него няма приложимо законодателство – това, което е действало преди 30 години е неприложимо (независимо, че в жалбата и по-нататък в писмените бележки се иска неговото прилагане), а съпоставянето с нормите на ЗУТ е неотносимо. Несъстоятелността на подобни възражения е очевадна и не подлежи на коментар

Оспорената заповед е съответна на целта на закона

Чрез Закона за устройство на територията се осигурява законосъобразността на извършваното строителство по причина, че е допустимо да се строи при спазване на съответните правила и нормативи, а също на строителни книжа и на различни по вид планове. Нарушенията на безопасността на строителството, т.е. осъщественото незаконно строителство, което не е предотвратено, подлежи на санкциониране по специален ред за установяване, спиране и премахване на строежи, извършени в нарушение на закона. Целта на ЗУТ е и да се гарантира безопасността, живота и здравето на хората – ценност от най-висш порядък, по причина, че незаконните строежи създават рискови ситуации при които те са не само застрашени, но могат и да бъдат увредени.

Във връзка с твърдението в жалбата, че е налице непропорционалност и несъразмерност на наложената на жалбоподателите „мярка“ съдът съобрази следното:

Посочено е в жалбата, че „преследваната цел на приложения Закон за устройство на територията за премахване на незаконен строеж“ не се постига с „премахването на процесната пристройка“, непропорционално е и несъразмерно по смисъла на чл. 6, ал. 5 от АПК. Според жалбата, не е спорен факта, това е „същата (пристройката – бележка на съда) представлява единственото жилище нажалбоподателите, което се полза и обитава от 40 години насам“. Сочи се, че при преценка на баланса между личния на жалбоподателите интерес и обществения интерес от премахването й, последния „се очертава в полза на Н. М., подател на всички сигнали и съсобственик на земята.“. Твърди се, че оспорената заповед „представлява намеса в правата на оспорващите по чл. 8, ал. 1 от ЕКЗПЧОС и чл. 17, ал. 3 вр. чл. 33 от Конституцията на Република България за неприкосновеността на частната собственост и жилището им. Именно в този аспект е установено и трайното разбиране в практиката на ЕСПЧ, че във всеки конкретен случай се дължи проверка дали една такава намеса е ’’допустима" и преценка дали е "необходима в едно демократично общество".“. Изложени са теоретични възражения за допустимостта н намесата като принудителна мярка. Посочва се още, че следва да се установи „дали намесата е съответна на целта на закона, т.е. да не представлява превратно упражняване на власт чрез позволени средства за постигане на правно запретен резултат, отчитайки и тенденциознните проверки към жалбоподателите и издаването на трета заповед за събаряне.“ Въведен е извод, че с тази заповед се засягат правата и законните интереси на жалбоподателите, респективно правото на упражняване на собствеността, в по-голяма степен от целта - да се премахне незаконен строеж, в нарушение нормата на чл. 6, ал. 2 от АПК. В подкрепа на изложената теза е посочена съдебна практика на Второ отделение на ВАС Решение № 4547/16.04.2020 г. по адм. д. №11693/2019 г. и Решение № 8109/24.06.2020 г. по адм.д. № 712/2020 г. Релевира се оплакване за противоречие и с принципа за неприкосновеност на частната собственост - чл. 17, ал. 3 във връзка с ал. 5 от Конституцията на Република България и принципа за неприкосновеност на дома - чл. 8, ал. 1 от ЕКЗПЧОС, поради което според жалбоподателите заповедта е незаконосъобразна и следва да се отмени и на това основание.

Представените възражения в тази насока са несподеляеми. Съдът вече имаше възможност да посочи, че предмет на заповедта за премахване е незаконен строеж, представляващ надстройка върху две сгради, свързани с топла връзка и общ покрив над тях. По тази причина не е налице процесна пристройка, която да бъде премахната, а също така след като пристройката не е предмет на административното, респективно съдебното производство, то няма как тя да се възприема, при това безспорно, за единствено жилище на жалбоподателите, независимо че същите са регистрирани на един и същи административен адрес. Не може да се твърди, че това единствено жилище се обитава от близо 40 години, след като строежа доказано по думите на самия жалбоподател Бухтев е изграден през 1991 г.

Преценката на баланса между личния и обществения интерес не може да се приеме, че е в полза на Н. М.. Така например, по делото се доказа, че още по първото Разрешение за строеж – това с № 8А₂/25.01.1982 г., в нарушение на изискванията на същото, Д. Б. е построил незаконен втори етаж, който след проведено административно производство е съборен на 13.07.1989 г. Не се установи по делото това реализирано производство по премахване на незаконен строеж да е свързано с действия на Н. М.. Отделно от това доказано по делото М. е придобил имота през 1988 г. На практика ясно трябва да се посочи, че сега установения незаконен строеж е втори по ред такъв в същия недвижим имот, собственост на Д. К. Б., преминал по наследство в собственост на децата му К. Б. и Р. Т..

Многократно твърдяната липса на административна активност по отношение на друго незаконно строителство (визира се това, извършено от М. в същия имот) не води до извод за неприложимост на разпоредбите за премахване на процесното незаконно строителство, тъй като такова безспорно е установено. Съществуването на незаконен строеж е напълно известно за жалбоподателите – доказателство за това е и изявлението на техния процесуален представител (същия и по настоящото дело) в проведено съдебно заседание по адм. д. № 188/2023 г. на 13.06.2023 г. file:///C:/Users/mobile/Downloads/protocol_2023_6_13..html , че „Поддържам жалбата. Няма да сочим други доказателства. Не се спори и не се отрича, че строежът е незаконен, а само че не е спазена процедурата по издаването на заповедта. Че не са съобразени от издаващия, че това е строителство преди 1999 г. към който момент е била налице друга разпоредба от ЗУТ. А всъщност заповедта е издадена по разпоредба действаща към този момент и че един вид това е завареното положение.“ Действителността на това изявление е установена и в съдебно заседание на 12.09.2023 г., когато по молба на посочения процесуален представител е проведена процедура за поправка и допълване на протокола от 13.06.2023 г.

Съдът не установява нарушение на чл. 8 ал. 1 от ЕКЗПЧОС и на чл. 17, ал. 3 във връзка с чл. 33 от Конституцията.

Съгласно цитирания чл. 8, ал. 1 от ЕКЗПЧОС Βсеки има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията. Необходимо е да се отбележи, че нито в административното, нито в съдебното производство са ангажирани доказателства за единствено жилище на всеки от жалбоподателите, при разпределена тежест на доказване на тези факти от съда с Разпореждане № 2299/08.08.2025 г. Нормата на чл. 8, ал. 2 от ЕКЗПЧОС посочва, че Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Независимо от продължителността на обитаване на незаконния строеж, той винаги крие риск от увреждане на здравето и на живота не само на обитателите, но и други хора, когато е изграден без одобрени проекти и без разрешение. Следователно, налице е хипотеза, която допуска намеса на държавата в конкретния случай, защото правото по чл. 8, ал. 1 от ЕКЗПЧОС не е абсолютно по своята същност. В този смисъл Решение Р № 9032/01.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6697/2025 г., II отд.

Съгласно чл. 17, ал. 3 от К. Ч. собственост е неприкосновена. Според чл. 33, ал. 1 от К. Ж. е неприкосновено. Без съгласието на обитателя му никой не може да влиза или да остава в него освен в случаите, изрично посочени в закона. Посочените норми са свързани с неприкосновеността на жилището като частна собственост, но и тук, аналогично на чл. 8 от ЕКЗПЧОС, въведените права на гражданите не са абсолютни.

Съдът установява, че цитираната съдебна практика е неотносима към настоящия спор. Така посоченото Решение № 4547/16.04.2020 г. по адм. д. №11693/2019 г. (постановено при касационен контрол на Решение № 1280/ 05.07.2019 г. по адм. д. № 3163/2018 г. на Административен съд – Бургас) се отнася до случай, в който събарянето на незаконния строеж ще доведе до разрушаване на законно построени обекти, при това последните ще бъде невъзможно да бъдат използвани. За настоящия казус, в мотивната част на Решение № 308/27.11.2023 г. по адм. д. № 183/2023 г. на Административен съд – Русе изрично е посочено, че при премахване на незаконния строеж (надстройка над две сгради, топла връзка и общ покрив) това няма да повлияе върху устойчивостта на първите етажи на двете сгради.

Цитираното Решение № 8109/24.06.2020 г. по адм.д. № 712/2020 г. на ВАС постановено при касационен контрол на Решение № 2204/18.11.2019 г. по адм. д. № 1142/2019 г. на Административен съд – Варна) също е неотносимо към разрешаването на спора по настоящото дело. Това е така, защото се отнася до действително единствено жилище на многочленно семейство; без финансови възможности за осигуряване на друго жилище; многократно подавали молби за картотекиране за общинско жилище и множество други фактори, които обуславят приложението на принципа на съразмерността, но неотносими за Бухтев и Т..

Възражението в касационната жалба за нарушаване на принципите за съразмерност и пропорционалност по чл. 6 от АПК е неоснователно. При установен незаконен строеж, който не е търпим, за административния орган не е налице друга законова възможност освен да разпореди премахването му. Доколкото целта на ЗУТ е да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство, то намесата на държавата, съответно на РДНСК в случая е напълно пропорционална на предвидената в закона цел. Премахването на незаконния строеж, изпълнен без строителни книжа и при липса на предпоставките за търпимост е единственият способ, чрез който може да се постигне тази цел. Константна е практиката на ВАС, Второ отделение в тази връзка – Решение № 10471/28.10.2025 г. по адм.д. № 5129/2025 г.; Решение № 10006/20.10.2025 г. по адм. № 4684/2025 г.; Решение № 9924/16.10.2025 г. по адм.д. № 5439/2025 г.; Решение № 8857/25.09.2025 г. по адм. д. № 5497/2025 г. и други.

Предвид изложените мотиви съдът установява, че оспорената заповед е законосъобразна и следва да бъде оставена в сила, а жалбата като неоснователна и недоказана да се отхвърли.

Относно разноските:

Страните своевременно са заявили претенции за присъждане на разноски, но нито една от тях не е представила списък по чл. 80 от ГПК.

Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на Община Русе следва да се присъди сумата от 600 лева депозит за съдебно-техническата експертиза. Съдът счита, че с направеното изявление на процесуалния представител на Община Русе да бъдат присъдени разноски по делото не се претендира юрисконсултско възнаграждение, тъй като за последното е необходимо да се предяви специално искане. Разноски в полза на жалбоподателите не се следват.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе, четвърти състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба с вх. № 3494/23.07.2025 г., подадена от К. Д. Б., [ЕГН] и от Р. Д. Т., [ЕГН]; и двамата с адрес гр. Русе, [улица]срещу Заповед № РД-01-2047/ 03.07.2025 г., издадена от заместник - кмета по устройство на територията на Община Русе.

ОСЪЖДА К. Д. Б., [ЕГН] и Р. Д. Т., [ЕГН]; и двамата с адрес гр. Русе, [улица]да заплатят общо на Община Русе сума в размер на 600,00 (шестстотин) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

Решението може да се обжалва по касационен ред в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

ДА СЕ ВРЪЧИ настоящия съдебен акт чрез уведомяване на електронни адреси, представени съобразно чл. 18а, ал. 5 от АПК, както следва:

1.На жалбоподателите чрез процесуалния им представител адв. П. П., АК Русе на електронен адрес **********@***.**

2. На ответника – на електронен адрес *****@*******.**

Съдът указва на страните, че следва незабавно да потвърдят получаването на съобщението, в противен случай същото ще се счита за връчено по реда на чл. 137, ал. 3 от АПК.