Решение по дело №690/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1069
Дата: 28 септември 2023 г. (в сила от 28 септември 2023 г.)
Съдия: Мая Недкова
Дело: 20233100500690
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1069
гр. Варна, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20233100500690 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава Тридесет и девета от ГПК.
Образувано е по жалба вх. 02704/03.02.2023г. на Г. И. М. –В.- в качеството й на трето
лице по изпълнително дело № 20227180400518 по описа на ЧСИ С.К. –Д. , рег.№ 718, район на
действие ОС Варна против действия на съдебния изпълнител – въвод във
владение/принудително отнемане на недвижим имот/ от 01.02.2023г.
Въвода се оспорва като незаконосъобразен, доколкото към дата на извършването
му, производството по предходна жалба на Г. М. –В., по която е образувано в.гр.дело №
2328/2022г. по описа на ВОС , все още е висящо, а същото е касаело спиране на въвод по
изп.дело относно същия имот на адрес гр.Варна ,бул.“Съборни“ № 27 ет.1. Въвода се
оспорва като незаконосъобразен и поради това , че третото лице , което според него е
официално конституирана в това си качество по изпълнителното дело, не е била уведомена
за извършването му.Претендира отмяна на въвода.
Ответниците по жалбата – К. В. К. и Д. Б. К., чрез процесуалния си представител, в
качеството си взискатели по изп.дело са изразили становище за недопустимост и неоснователност
на жалбата.
Ответника по жалбата –Т. П. Д. –длъжник по изп.дело не е изразила становище по
жалбата.
На основание чл. 436, ал.3 ГПК, ЧСИ е приложил писмени мотиви към жалбата, в
които е описал извършените процесуални действия. Изложил е доводи за неоснователност
на същата.
Приложил е копие от изпълнителното дело .
В съдебно заседание по същество Г. И. М. –В. се явява лично и претендира уважаване на
1
жалбата. Претедставя писмени бележки.
В съдебно заседание по същество ответниците по жалбата К. В. К. и Д. Б. К. - редовно
призовани не се явяват, чрез процесуалния си представител, с писмена молба претендира
отхвърляне на жалбата , с аргументи изложени в отговора към нея , както и присъждане на
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество Т. П. Д. редовно призована не се явява и не се
представлява.
Варненският окръжен съд, като прецени изложените в жалбата съображения,
приложените към изпълнителното дело и събраните такива в настоящото
производство доказателства, приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано да обжалва действията
на ЧСИ лице – трето лице по изп. дело .
Процесуалната защита по чл. 435 и сл. от ГПК сочи ограничена възможност за
обжалване, само на изрично посочените действия на съдебния изпълнител и само от
субектите, на които законодателят изрично е предоставил това право. Извън изрично
предвидените възможности за обжалване в чл. 435 и сл. от ГПК процесуална защита е
недопустима, поради липсата на признато от закона право на жалба. Съгласно чл. 435, ал. 5
от ГПК трето лице може да обжалва въвод във владение на недвижим имот само, когато е
било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява.
В разглеждания случай жалбоподателят навежда твърдения, че той владее
процесният имот / ½ ид.ч., срещу която е насочено изпълнението/находящ се в гр.Варна,
бул.“Съборни“ № 27 ет.1 на триетажна жилищна сграда с идентификатор № 10135.1504.124.1.1
преди завеждане на делото чието решение се изпълнява / Решение № 4779/30.11.2011г. по гр.дело
№ 4485/2006г. по описа на ВРС, влязло в сила на 02.02.2021г./, т.е. преди 2006г., въз основана на
предварителен договор от 09.12.2005г.,сключен с длъжника по делото Т. П. Д., за което е
представил писмени доказателства.
По основателността на жалбата.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От данните в приложеното изпълнително дело се установява следното от
фактическа и правна страна:
Изп.дело №20227180400518 по описа на ЧСИ С.К. –Д., рег.№ 718, район на действие
ОС Варна, е образувано на 06.06.2022г. по молба на К. В. К. и Д. Б. К. въз основа на
изпълнителен лист № 264877/14.12.2021г., издаден по гр.д.№4485/2006г. по описа на ВРС, с
който Т. П. Д. е осъдена на осн. чл.108 от ЗС да им предаде владението на два недвижими
имота, един от който процесния, а именно : ½ ид.ч. от недвижим имот, представляващ част
от първи етаж на триетажна сграда, находяща се в гр.Варна, бул.“Съборни“№27,
представляваща самостоятелно жилище /подробно индивидуализирано/, представляващо
обект с идентификатор 10135.1504.124.1.1 по КККР на гр.Варна, ведно с 1/6 ид.ч. от
дворното място, в което е построена сградата, с идентификатор 10135.1504.124, цялото с
площ от 824, 40 кв.м., при съответни граници, придобит с договор за замяна, обективиран в
н.а.№138/24.02.2006г.
След образуване на делото,ЧСИ е връчил ПДИ на 20.07.2022г, предприел е действия по
изпълнението.
Насрочен е въвод във владение/в ½ ид.ч. от процесния имот/ на 08.08.2022г. от 11, 00ч.,
за който длъжника е редовно уведомен.
2
В деня на въвода на местоизпълнението в присъствието на длъжника и взискателите и
техните процесуални представители е установено лицето Г. И. М. –В. - дъщеря на длъжника и
настоящ въззивник. Същата е заявила собственически права по отношение на имота, с аргумент,
че имота и е предоставен от майка й на 09.12.2005г. , по силата на сключен между тях
предварителен договор, като от тогава само тя го владее.
На осн.чл.523, ал.2 от ГПК , ЧСИ е отложил изпълнението и е дал на Г. М. –В. три дневен
срок да поиска от районният съд спиране на изпълнението.
В даденият й срок, Г. М. –В. не е предприела действия и не е представила доказателства
за спиране на изпълнението.
Депозирала е жалба чрез ЧСИ до ВОС срещу насрочения на 08.08.2022г. въвод, в която е
обективирано и искане за спиране на изпълнението по изпл.производство. С Определение №
4140/07.11.2022г. по в.гр.дело № 2328по описа на ВОС за 2022г. съда е прекратил производството
по жалбата, като недопустимо и е изпратил производството по компетентност на ВРС. С влязло на
28.02.2023г. Определение по в.ч.гр.дело № 84 по ориса на ВАпС – определението, с което делото
е изпратено по подсъдност на ВРС е отменено, а в останалата част определението на ВОС
не е обжалвано.
На 01.11.2022 г. е постъпила молба от адв. Б. Ж. - пълномощник на взискателите
К.и, с която е изразил становище, че не са налице пречки за извършване на въвода, поради
което е поискал насрочването на нова дата за предаване на владението.
На същата дата ЧСИ е поискал от PC - Варна информация дали е налице искане,
отправено от Г. И. М., относно спиране на изпълнението във връзка с дадените указания по
чл. 523, ал. 2 от ГПК. На 24.11.2022 г. от PC - Варна е постъпило, заверено за вярност копие
на Определение от 19.10.2022 г., с което е допуснато обезпечение на предявения от Г. В. иск
/касаещ само имота в гр. Варна, ул. „Киро Радев" № 4/, чрез спиране на изпълнението по ИД
518/2022 г. по описа на ЧСИ Д., при условие, че ищецът представи парична гаранция в
размер на 5350 лв. В придружителното писмо на ВРС е указано, че обезпечителна заповед
не е издадена, тъй като не е внесена определената от съда парична гаранция.
Видно от материалите по изп.дело, въззивника е предяла против взискателите
положителен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК , за признаване на
установено , че същата е собственик на 1/ 2 ид.част. от процесния имот находящ се в
гр.Варна , бул.Съборни № 27 ет.1, по който е образувано гр.дело № 9355 по описа на ВРС.
С Определение № 8582 от 05.08.2022г. искането на ищцата за допускане на обезпечение
чрез спиране на изпълнението по настоящото изпл.дело е отхвърлено. Видно от приетото в
настоящата инстанция писмо от ВРС и сл.справка се установява, че с Решение № 804 от
30.06.2023г. по в.гр.дело № 823/2023г. по описа на ВОС, образувано по жалба на Г. М. – В. е
потвърдено Решение № 484/15.02.2023г. постановеното по гр.дело № 9355/2022г. по описа
на ВРС, с което иска на жалбоподателката е отхвърлен . В производството е депозирана
касационна жалба.
На 15.12.2022 г. по изпл.дело отново е постъпило искане от адв. Б. Ж. -
пълномощник на взискателите К.и за предаване на владението по отношение на имотите,
като са изложени съображения, че е изминал дълъг период от време, в който въводът не е
извършен без да е налице основание за отлагане.
Във връзка с отправеното от взискателите искане , ЧСИ е насрочил въвод във
владение спрямо двата имота за 01.02.2023 г. от 11.00ч./за процесната недвижимост/ и
12.30 ч. , за който длъжникът Т. П. Д. е уведомена редовно на 13.01.2023 г..
На 01.02.2023г. в присъствието на взискателите и техният процесуален
представител, при отсъствие на длъжника / редовно уведомен/ ЧСИ е извършил въвод
във владение на 1/ 2 ид.част от имота.На местоизпълнението не е присъствал длъжника,
редовно уведомен, както и жалбоподателката. Не са намерени и други лица. Доколкото
имотът е бил заключен, със съдействието на техническо лице - ключар, е извършена
3
подмяна на патроните на входните врати, с оглед осигуряване на достъп на взискателите и
съсобственика - длъжника по изпълнението. Още същия ден Т. Д., чрез адв. Р. Д., е
уведомена, че следва да се яви, за да получи ключ от имота.
В настоящото производство са приети представените от жалбоподателя –
предварителен договор от 09.12.2005г., с който същата се легитимира като собственик на
процесния имот, ръкописно написан , не заверен нотариално и невписан в СВ.
Приети са също писмени доказателства : заверени за вярност копия на:
постановление от 15.12.2005г. на ВРП, постановление за прекратяване на наказателно
производство от 23.12.2005г. на ВРП, постановление от 13.01.2006г. на ВРП, призовка от
Варненска военно-окръжна прокуратура до Г. И. М., адресна карта за настоящ адрес на Г. И.
М., копие на лична карта на Г. И. М., трудов договор № РД-08- 53/10.06.2005г.,
допълнително споразумение към трудов договор от 14.12.2005г., служебна бележка от ДП
Приморско,заверено копие на протокол от проведено на 24.11.2008г. открито съдебно
заседание по гр.д. № 4485/2006г. по описа на РС-Варна,в което длъжника Т. Д. е заявила , че
живее и упражнява фактическата власт върху имота на ул.“Съборни“ ,дъщеря й има
ключове от него.
Настоящия съдебен състав счита, че от представените по делото писмени
доказателства не може да бъде формиран категоричен положителен извод за осъществено
от въззивника владение на имота по см. на чл. 435 ал.5 от ГПК ПКГПК- касателно 1/ 2
ид.част. от процесния имот находящ се в гр.Варна , бул.Съборни № 27 ет.1.
Представения предварителен договор няма достоверна дата по см. на чл.181 от ЗЗД,
поради което и същия е непротивопоставим на взискателите. Фактическият извод за датата
на сключване на договора, а от там и за предаване на евентуалното владение на имота, не
може да бъде противопоставен на взискателите поради което и не може да се приеме по
несъмнен и категоричен начин, че третото лице Г. М.- В. е установила владение преди
предявяване на иска, решението, по който се изпълнява /27.06.2006 г./
Нещо повече, взискателите - въззивници се легитимират като собственици на
недвижимия имот предмет на настоящото произнасяне по силата на договор за замяна на
недвижими имоти , обективиран в нот. акт № 138, том 1, per. № 869, дело № 41/2006, както
и въз основа на влязло в сила решение по гр.дело № 41 по описа на ВРС за 2006г.
Следва да се има предвид, че извън предмета на настоящото производство са
възраженията на жалбоподателя касаещи спор за материални права, респективно кога, дали
и в какъв обем същата е собственик /владелец/ на процесната недвижимост. Както вече беше
посочено във ВРС има заведено от жалбоподателя производство по чл.124 от ГПК касателно
правата й върху имота.
Неоснователни са възраженията в жалбата, че въвода е извършен преди произнасяне
по предходна жалба. Определение по в.гр.дело 2328/2022г., в частта, с която с което същото
е прекратено, не е обжалвано и е влязло в сила, с изтичане срока за обжалване.
Възражението на жалбоподателя, че ЧСИ не го е уведомил за въвода е
неоснователно. Към дата на насрочването му, тя не е конституирана в производството по
изпл.дело, респективно няма съдебно признати права върху обекта на изпълнение. Видно от
протокола за въвод същата и не е намерена в имота.При извършването му ,ЧСИ е спазил
разпоредбите на ГПК при въвод в съсобствен имот.
По изложените мотиви жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78 ал.3 от ГПК на взискателите се следват
разноски, но поради липсата на представени доказателства за извършването им и списък по
чл.80 от ГПК, за настоящото производство. такива не им се присъждат.
По изложените съображения, Варненският окръжен съд,
4
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА жалба вх.
02704/03.02.2023г. на Г. И. М. –В.- в качеството й на трето лице по изпълнително дело №
20227180400518 по описа на ЧСИ С.К. –Д. , рег.№ 718, район на действие ОС Варна против
действия на съдебния изпълнител – въвод във владение/принудително отнемане на
недвижим имот/ от 01.02.2023г.


РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5