№ 266
гр. П., 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20224430105221 по описа за 2022 година
Предявени са от „***“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, представлявано от изпълнителния директор Й.В., срещу
И. Т. Т. ЕГН ********** и Д. П. К.- Т. ЕГН ********** и двамата с постоянен
адрес в гр. ***, съединени в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно
основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответниците дължат солидарно на ищеца сума в размер на 924,72 лева,
представляващи стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от
01.11.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението,
както и направените в заповедното производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответниците по делото. Сочи се, че с
разпореждане по ч.г.д. № 3839/2022 г. по описа на ПлРС е уважено искането
му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците, срещу което в срок
е постъпило възражение, поради което и в изпълнение указанията на съда
предявява настоящия иск. В обстоятелствената част на исковата си молба
1
навежда доводи, че ответниците като собственици /ползвател/ на
топлоснабден имот- апартамент, находящ се в гр. ***, са клиенти на топлинна
енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това
за него важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на
енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към
МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат
силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“
от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с
ОУ се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на
топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в
раздел VІІ от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ е определен
реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в това число и
ответника/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно:
в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че
в този случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях
суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до
края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия.
Излага се, че с изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в
забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана
законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по делото
извлечение от сметка се установява, че ответниците са използвали
доставяната от ищеца топлинна енергия, но не са погасил задължението си.
Излага се, че процесната сума включва: сума за отопление с ИРУ 816,79 лева;
сума за отопление без ИРУ в размер на 127,77 лева; сума за отопление
2
отдадена от сградна инсталация в размер на 106,45 лева и сума за услуга
дялово разпределение в размер на 26,99 лева. Твърди се, че в имота на
ответника има щранг лира и три ИРУ. Поради изложеното моли съда да
уважи предявения иск. Претендират се и сторените в настоящето и в
заповедното производство разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ищеца
моли съда да уважи предявения иск за сумата от 453,35 лева, законна лихва
от 1,73 лева за периода от 13.01.2023 г. до -31.01.2023 г., както и законна
лихва, върху останалата главница, считано от 01.02.2023 г. до окончателното
плащане. Претендира присъждане на разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК ответниците не са
депозирали отговор на ИМ. В депозираните в заповедното производство
възражения са представили доказателство за направени плащания.
В проведеното по делото о.с.з ответниците не се явяват и не се
представляват.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 389/2022 г. по описа на ПлРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответниците за следните суми: сума в размер
на 1077,76лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за
периода 01.11.2021г. до 30.04.2022г., лихва върху главницата в размер на
28,97лв. за периода от 05.01.2022г. до 01.07.2022г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на молбата 12.07.2022г. до
окончателното изплащане на същата, както и направени деловодни разноски в
размер на 25лв. – държавна такса и 50лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение №
2162/12.07.2022 г., като срещу издадената заповед в срок е постъпило
възражение от длъжниците, поради което на заявителя е указано да предяви
иск за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в
настоящето производство.
От приложената по делото Препис - извлечение от сметка за
задълженията на консумирана топлинна енергия се установява и какви са
задълженията на ответника по делото.
3
Представени по делото са и фактури, издавани от ищеца по отношение
на топлоснабдения недвижим имот.
Установява се както от приложения по делото НА за покупко продажба
на недвижим имот №*** от 2010 г. на нот. Ж. М. с рег. №** на НК София с
район на действие ПлРС, че ответниците са собственици на процесния
топлоснабден имот.
Приобщен като доказателство по делото е и Договор №130/02.10.2006
г., сключен между етажна собственост, находяща се в гр. ***, в качеството на
възложител и „***“ ЕООД, в качеството на изпълнител, от който се
установява, че възложителите са възложили на изпълнителя доставка и
монтаж на ИРУ, както и извършване на услугата дялово разпределение.
Видно е от представените по заповедното дело платежни нареждания,
че ответниците по делото са правили плащания по процесните суми.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е
да установи, че учреденото по негова инициатива заповедно производство по
реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение;
депозирано от длъжника възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от
ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, че етажната собственост
на посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на
„Топлофикация-П.” ЕАД, съответно че ответникът има качеството
потребител на топлинна енергия изискуемост и ликвидност на вземането,
както и размерът на задължението - главница и лихви, както и фактът на
реалното доставяне на начислената топлоенергия - по количество и качество.
В тежест на ответника е да докаже, всички наведени от него
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете,
от които черпи благоприятни правни последици, вкл. и, че е платил
процесните суми
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена
по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу
която ответникът е възразил в срок и в изпълнение указанията на съда
заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за
установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от
4
водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Не се спори и, че ответника е собственик, съответно и ползвател на
недвижим имот, находящ се в гр. П., в гр. П., ж.к. *** и, че сградата, в която
се намира имотът е присъединена към топлопреносната мрежа на „***“ ЕАД,
поради което и съдът приема, че същата е потребител на топлинна енергия по
см. на чл.153 ЗЕ според който текст всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./,
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между страните за процесния период е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни Общи условия за продажба, като видно от събраните
доказателства, същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2
ЗЕ, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите.
Спрямо ответника са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от
„***“ ЕАД на потребители за битови нужди, доколкото същият не е упражнил
правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока,
по който купувачите на топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно:
в тридесет дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. Уредена
е и отговорността на потребителя при неизпълнение в срок на задължението
за заплащане на дължимите суми, а именно: да заплаща на продавача
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на топлинната енергия. От представеното и приетото по делото
извлечение от сметка за процесния топлоснабден имот се установява размера
на главницата и на лихвата в посочените от ищеца размери.
С оглед на изложеното съдът приема, че за ответника е възникнало
задължението за плати претендираната от ищеца главница.
В случая, от страна на ответника - длъжник, има извършено плащане
както в хода на процеса, така и преди образуване на настоящето дело, но след
5
образуване на заповедното производствто по гр.д. №3839/2022 г. по описа на
ПлРС. Съобразно изложеното от ищеца неплатена от претендираната
главница е останала сумата от 453,35 лева, законна лихва от 1,73 лева за
периода от 13.01.2023 г. до -31.01.2023 г., както и законна лихва, върху
главницата от 453,35 лева, считано от 01.02.2023 г. до окончателното плащане
.
За горницата над 453,35 лева, законна лихва от 1,73 лева за периода от
13.01.2023 г. до -31.01.2023 г., както и законна лихва, върху останалата
главница, считано от 01.02.2023 г. до окончателното плащане искът следва да
бъде отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на процеса.
Съдът обаче намира, че ответниците са станали причина за завеждане
на настоящия иск, тъй като плащането на претендираната сума е станало в
хода на процеса, поради което, същият следва да понесе направените по
делото разноски. В случая ответникът не е погасил сторените от ищеца
разноски в заповедното производство, поради което същият следва да бъде
осъден да заплати същите, които са в размер на 75 лева.
За исковото производство, в полза на ищеца, следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер от 175,00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД в отношенията между
страните, че И. Т. Т. ЕГН ********** и Д. П. К.- Т. ЕГН ********** и
двамата с постоянен адрес в гр. *** дължат солидарно на „***“ ЕАД ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от
изпълнителния директор Й.В. следните суми: сумата от 453,35 лева,
представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна ерегия за
периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2022 г., законна лихва от 1,73 лева за
периода от 13.01.2023 г. до -31.01.2023 г., както и законна лихва, върху
главницата от 453,35 лева, считано от 01.02.2023 г. до окончателното плащане
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 453,35 лева, представляваща
главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.11.2021 г. до 30.04.2022 г., до претендираната от 924,72 лева за периода от
6
13.01.2023 г. до -31.01.2023 г., като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ, в хода
на процеса.
ОСЪЖДА И. Т. Т. ЕГН ********** и Д. П. К.- Т. ЕГН ********** и
двамата с постоянен адрес в гр. *** да заплатят солидарно на „***“ ЕАД
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от
изпълнителния директор Й.В., сумата от 75,00 лева, представляваща сторени
в заповедното производство по ч.гр.д. № 3839 по описа за 2022 г. на
Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА И. Т. Т. ЕГН ********** и Д. П. К.- Т. ЕГН ********** и
двамата с постоянен адрес в гр. *** да заплатят солидарно на „***“ ЕАД
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от
изпълнителния директор Й.В., сумата от 175,00 лв., представляваща сторени
в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7