РЕШЕНИЕ
Номер 24526.10.2020 г.Град гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ХасковоІІ наказателен състав
На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Даниела К. Николова
Секретар:Елена П. Драганова
като разгледа докладваното от Даниела К. Николова Административно
наказателно дело № 20205640200819 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания.
Образувано е по жалба от „Панорама 02„ЕООД ,гр.Хасково чрез адв.М. Ф. срещу
Наказателно постановление № 529347 – F542699 от 03.08.2020 г. издадено от Директора на
Дирекция „Обслужване ” в ТД на НАП - Пловдив, с което за нарушение по чл. 180, ал. 2, вр.
чл. 180, ал. 1, вр. чл. 86, ал.1, вр. чл. 102 ал. 4 от ЗДДС на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 3856.50 лева. В жалбата се релевират
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно
постановление, което страдало и от пороци, свързани с допуснати съществени процесуални
нарушения, неправилно приложение на материалния закон, респ. маловажност на случая.
Твърди се от жалбоподателя, че актът за установяване на административно нарушение бил
съставен при допуснати съществени нарушения , като се развиват конкретни съображения в
подкрепа наведените в тази насока доводи. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени атакуваното наказателно постановление или алтернативно измени размера на
санкцията на основание чл.180 ал.3 от ЗДДС.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован,
не се явява. Чрез упълномощен по делото процесуален представител в лицето на адв.М.Ф.
жалбата се поддържа и се моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган – Директорът на Дирекция „Обслужване” в ТД
на НАП - Пловдив, редовно призован, чрез упълномощения по делото представител –
юрисконсулт К. , оспорва жалба и в хода по същество моли същата да бъде оставена без
уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено .
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от
лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
1
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след
като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на
обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
Не се спори по делото, че въз основа на подадено заявление по чл. 96, ал.1 от ЗДДС до
органа по приходите при ТД на НАП-Хасково жалбоподателят „Панорама 02“ЕООД е
регистрирано по ЗДДС с издаване на акт за регистрация по ЗДДС № 26042200086767 от
15.01.2020 год.Актът е издаден, въз основа на резултата от извършена проверка и
представена справка за реализирания оборот по дни за периода,при която е установено,
че дружеството е достигнало облагаем оборот в размер на 57 346.50 лв. за периода
01.11.2019г.-25.12.2019г. ,отчетени от ЕКАФП . Заявлението за регистрация по ЗДДС
,съгласно чл. 96, ал.1 изр.2-ро от ЗДДС е следвало да бъде подадено от данъчно
задълженото лице в 7-дневен срок от датата ,на която е достигнат облагаем оборот над 50
000 лв. или в случая до 02.01.2020 г.вкл.,а същото е подадено на 07.01.2020г. За това
нарушение по чл. 96, ал.1 от ЗДДС дружеството е предупредено с предупреждение от
11.06.2020 г. на Директор на офис Хасково към ТД на НАП - Пловдив .
Във връзка с издадения акт за регистрация по ЗДДС и установяване на неначислен
ДДС за облагаем оборот за времето от 12.02.2020г.до 06.03.2020г.била извършена проверка
от св.Г. П. З. на длъжност „старши инспектор по приходите“ в ТД на НАП – Пловдив,
офис Хасково, по отношение на дружеството - жалбоподател, в хода на която била събрана
информация, съответно справки и документи за реализиран оборот. От събраните
доказателства в хода на проверката, било установено, че дружеството е реализирало
,приети като облагаеми, доставки на обща стойност 23 139 лв., извършени за данъчен
период 25.12.2019 г. – 31.12.2019г., през който период лицето не било регистрирано по
ЗДДС, тъй като не било подало заявление за регистрация в срок, въпреки че е било длъжно с
оглед реализираният оборот. При извършена проверка, документирана с Протокол № ПО-
1600262001072-073-001/06.03.2020г., било констатирано, че за периода от 01.11.2019 г. до
25.12.2019 г. задълженото лице е реализирало облагаем оборот в размер на 57 346.50
лв.,отчетени . от ЕКАФП с ИНФУ ZK 070681 и №ФП 50076776 за съответния период .
Установено било , че за периода 25.12.2019г. – 31.12.2019 г. били извършени облагаеми
доставки на стойност 23 139 лв. и не бил начислен ДДС в размер 3856.50 лв. от дейността
на дружеството –приходи от търговия на дребно със спално бельо,хавлиени изделия в с.К.
без стационарен обект. Въз основа на тези констатации и след като контролните органи
приели, че поради неподаване на заявление за регистрация по ЗДДС в срок и
оттук нерегистриране в срок, дружеството дължи ДДС за извършени от него през периода
25.12.2019г.-31.12.2019г. облагаеми доставки ,който следва да се начисли като на основание
чл.112 ал.1 от ППЗДДС дружеството състави отчет за извършените продажби , съдържащ
обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период ,да отрази отчета за
продажби в дневника за продажби за м.12.2019г. и включи размера на данъка в справка-
декларацията за този данъчен период,като всички тези действия в своята съвкупност
задълженото лице е следвало да направи не по-късно от 14.01.2020 г.,когато е бил крайния
срок за подаване на СД и отчетни регистри в ТД на НАП Пловдив офис Хасково .На дата
2
30.03.2020 г. срещу „Панорама 02“ЕООД е съставен от св.Г.З. Акт за установяване на
административно нарушение № F542699 за нарушение по чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 86,
ал. 1, вр. чл. 102, ал.4 ЗДДС като е прието, че нарушението е извършено на 15.01.2020 г. в
гр.Хасково. Актът е съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, в отсъствие на лицето,
сочено като нарушител и в присъствие на двама свидетели – Т. К. и Н. Н. , служители на
ТД на НАП - Пловдив, след като въпреки изпратената Покана, с изх. №024-38--7/06.03.2020
г., и удостоверение за извършено връчване по електронен път на 06.03.2020г., представител
на дружеството жалбоподател, не се е явил за участие в процедурата.
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение са
постъпили допълнително в хода на административнонаказателното производство, след като
екземпляр от съставения АУАН е връчен на 03.04.2020 г. чрез упълномощено лице .
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление,
в което административнонаказващият орган изцяло възприел описаната фактическа
обстановка, като възприел и данните от проверката при определяне на дължимия данък
добавена стойност.
Изложената фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени
доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът
кредитира показанията на свидетелите по акта относно обстоятелствата, свързани с начина
на извършване на проверката и с констатациите, до които достигнали в хода на
ревизионното произовдство, както и за обстоятелствата, свързани със съставяне на АУАН,
като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Същите се основават на
техни преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът
ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на 102, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност,
за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите по чл. 96, ал. 1, изречение
второ, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че
лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50
000 лв., от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от
органа по приходите, или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. За
облагаемата доставка, с която се надхвърля облагаемият оборот, се дължи данък. Лицето
дължи данък и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от
получателя, и за облагаемите вътреобщностни придобивания, осъществени през този
период. Според чл. 86, ал. 1 ЗДДС, регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е
длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен
ред, 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период
в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период; 3. посочи документа по т. 1 в
дневника за продажбите за съответния данъчен период, а според ал. 2 на цитираната
разпоредба данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е
издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е
3
издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.
По силата на чл.180 ал.1 от ЗДДС, регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли
данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които
не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. При повторно нарушение размерът
на глобата или имуществената санкция е в двоен размер на неначисления данък, но не по-
малко от 1 000 лв. Според предвиденото в ал. 2 на чл. 180 ЗДДС, алинея 1 се прилага и
когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е
регистрирало по този закон в срок. Следователно, деянието, за което е наложена на
дружеството - жалбоподател административна санкция е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на процесния АУАН съдът не констатира процесуални нарушения
от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за
установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН.
Визираното в него нарушение е описано откъм всички съставомерни признаци и е
квалифицирано по начин, който е достатъчно ясен чрез посочване на нарушените законови
текстове, на необходимите законови привръзки, с което не е допуснато съществено
процесуално нарушение.Посочени са всички съставомерни елементи на деянието,
обстоятелствата, при които е извършено и законовите разпоредби, които са нарушени, по
начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на административното
нарушение, явяващо се от значение за съдебния контрол за законосъобразност на издаденото
наказателно постановление и същевременно за обезпечаване правото на защита на лицето,
привлечено към административно-наказателна отговорност. Не са допуснати нарушения на
чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в отсъствие на представител на дружеството -
жалбоподател, след като са установени предпоставките по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за това и в
процедурата по съставяне на акта в тази хипотеза са участвали двама нарочни свидетели. На
следващо място, във връзка с изричното възражение от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя за нарушена процедура по съставяне на АУАН в отсъствие
на нарушителя ,предшествана от изпратена покана по електронен път следва да се
отбележи следното:Съгласно разпоредбата на чл. 33 от ДОПК по реда и в сроковете на
глава шеста от ДОПК се връчват всички подлежащи на връчване актове, документи и книжа,
издавани от органите по приходите и публичните изпълнители, с изключение на актовете,
документите и книжата за реализиране на административнонаказателната отговорност, за
които се прилага Законът за административните нарушения и наказания. Безспорно е, че
поканата по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН е такъв документ, който се съставя в производството по
реализиране на административнонаказателната отговорност на лицата и е част от това
производство. Следователно връчването на поканата по реда на ДОПК е незаконосъобразно
и законодателят не е предвидил възможност това действие да се извършва съгласно чл. 29,
ал. 4 от ДОПК,поради което в случая поканата е следвало да се връчи по реда на ЗАНН,чрез
някой от способите, визирани в чл. 180 или по реда на чл. 178 от НПК. В никоя от тези
разпоредби не е предвидено връчване на съобщения по електронен път, поради което в
4
настоящото производство поканата се третира като да не е била изпратена, респ. получена
.На нарушителя обаче е връчен препис от съставения АУАН на 03.04.2020г. и същия е
упражнил в срока правото си да подаде възражения срещу него . Дори да се приеме, че в
случая не са били налице условията за съставяне на акта по чл.40, ал.2 от ЗАНН, според
настоящата инстанция нарушението ще е съществено, само ако е довело до нарушаване
правото на защита на лицето.Такова обаче не е налице, тъй като препис от съставения
АУАН е връчен на нарушителя, като е безспорно удостоверено обстоятелството, че
упълномощено от управителят на дружеството лице е получило препис от него и това
обстоятелство е надлежно удостоверено срещу разписка.Нещо повече,след връчване на
АУАН и в срока по чл.44 от ЗАНН жалбоподателят е упражнил правото си да подаде
възражения срещу акта ,заради което и извод за допуснато съществено
нарушение,ограничило правата на нарушителя не може да бъде направен .По - нататък,
обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на
неговите правомощия, като в процеса на реализиране на отговорността с издаване на
санкционния акт не е допуснато процесуално нарушение, което съобразно критерия за
преценка следва да се квалифицира като съществено.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното
постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се
установяват безспорно, а именно, че жалбоподателят „Панорама 02 “ ЕООД е осъществил
облагаеми доставки по ЗДДС, след като е реализирал облагаем оборот по ЗДДС през
периода 01.11.2019г.-25.12.2019г.г. над 50 000 лева –57 346.50 лв., отчетен от ЕКАФП. В
случая облагаемия оборот от дружеството - жалбоподател е реализиран за период не по-
дълъг от дванадесет последователни месеца, и дружеството е следвало да подаде заявление
за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС най - късно до 02.01.2020 г., докато то е сторило това
едва на 07.01.2020 г. и било регистрирано на 15.01.2020 г. с Акт за регистрация по ЗДДС
№26042200086767 от 15.01.2020 год, връчен на 15.01.2020 г. За периода 25.12.2019 г.
– 31.12.2019 г. дружеството било реализирало облагаем оборот в размер на 23 139 лв., и
според АНО е следвало да начисли ДДС в размер на 3856.50 лв., но не е сторило това. За
съставомерността на деянието по чл. 180, ал. 2 ЗДДС е от значение лицето, сочено като
нарушител, да не е начислило ДДС по причина, че не е подало заявление за регистрация по
ЗДДС и не се е регистрирало по този закон в срок. По делото безспорно бе установено, че
дружеството не е начислило ДДС за периода 25.12.2019 г. – 31.12.2019 г. и то не е
изпълнило това свое задължение, именно защото е пропуснало да подаде дължимото
заявление за регистрация по ЗДДС в 7 дневен срок от достигането на оборот от 50 000 лв. С
това свое бездействие, то е осъществило от обективна страна състава на нарушението по чл.
180, ал. 2 от ЗДДС.
В случая законодателят е предвидил установен размер на административната
санкция в зависимост от размера на данъка върху добавената стойност, неначислен от
задълженото лице с установен специален минимум в разпоредбата на чл. 180, ал. 1 ЗДДС,
към която препраща и ал. 2 на цитирания текст в хипотезите, като настоящата, в която
5
лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е
регистрирало по този закон в срок. Съгласно чл. 102, ал.4 от ЗДДС за , за определяне на
данъчните задължения на лицето в случаите по чл. 96, ал. 1, изречение второ, когато е било
длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък
за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от датата, на
която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, или
до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. С оглед на това, правилно е
определен размера на имуществената санкция от 3856.50 лв. ,при положение че
неначисления ДДС е в размер на 3856.50 лв./чл.180 ал.1 ЗДДС /.Според съда в случая е
неприложима разпоредбата на чл.180, ал.3 от ЗДДС и като последица намаляване от съда
на размера на имуществената санкция,в който смисъл е възведено възражение в жалбата .
Това е така ,защото нормата на чл.180, ал.3 от ЗДДС е приложима по отношение на
регистрираните по ЗДДС лица, съответно се прилага само за нарушения по ал.1 на чл.180,
но не и за такива по ал.2 на чл.180 от ЗДДС.В ал.3 на чл.180 е предвидено , че
възможността да ползва привилегията на по-нисък размер на глобата, съответно
имуществената санкция, е за регистрирано лице и при нарушения по ал.1, т.е. такива
извършени от регистрирани лица и за въззивния съд липсва правна възможност да
прилага тази хипотеза и да намалява размера на санкцията по отношение на дружеството ,
което е извършило административно нарушение в хипотезата на чл.180, ал.2, тъй като не се
е регистрирало по този закон в срок.Изложеното води до извод, че не са налице
основанията за приложение на привилегированата разпоредба на чл. 180, ал. 3 от ЗДДС .В
този смисъл е решение по КАНД №736 по описа на съда за 2019 година на АС-Хасково.
Не са налице обаче предпоставките по отношение на описаното нарушение за
приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като характеристиките, начина на извършване,
обстоятелствата, определящи степента на отговорността не разкриват хипотеза, в която
деянието да се отличава с липса на обществена опасност или обществената му опасност да е
явно незначителна в сравнение с други случаи на нарушения от същия вид. Оттук липсва
основание, изложеното да доведе до извод за маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
респ. до наличие на основание за отмяна на наказателното постановление,при положение ,че
за нарушението по чл.96 ал.1 от ЗДДС дружеството-жалбоподател е било вече
предупредено по реда на чл.28 от ЗАНН . По изложените съображения НП следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото, претенцията на административно-наказващия орган за
присъждане на юристконсултско възнаграждение се явява основателна.Съгласно
новосъздадената ал. 3 на чл. 63 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Цитираната норма е процесуална, има
действие занапред и се прилага от момента на влизането в сила. Така допълненият текст
на чл. 63 от ЗАНН, видно от датата на обнародване - 29.11.2019г., към момента е в сила,
поради което на ТД на НАП , се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 120
6
лева.
Мотивиран така,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №529347 – F542699 от 03.08.2020
г. издадено от Директора на Дирекция „Обслужване ” в ТД на НАП – Пловдив.
ОСЪЖДА „Панорама 02 “ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление :с.К.,общ.Хасково да заплати на НАП ТД Пловдив ЕИК 1310631880039 сумата
от 120 лв. направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: _______________________
7