№ 12013
гр. ., 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20211110170263 по описа за 2021 година
и взе предвид следното:
Производството е по предявени по реда на чл. 415, ал.1 ГПК от „Т.” ЕАД срещу Б. И.
Т. обективно съединени искове за установяване, че ответникът дължи на ищеца следните
суми – 607,55 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018г., ведно със законна лихва от 11.08.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 172,14 лв. за периода от 15.09.2018 г.
до 29.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д.
№ 46911/2021г. на СРС, 71 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на посочения топлоснабден имот, за
който са предоставени услуги по топлоснабдяване и дялово разпределение. Предвид това
претендира горепосочените суми, както и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Б. И. Т.. Оспорва исковете.
Сочи, че е заплатил дължимото за периода 01.05.2017г.-30.04.2018г. в размер на 541,74 лв.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете.
Претендира разноски.
В проведеното на 22.03.2023г. първо редовно съдебно заседание ответникът – чрез
процесуалния си представител уточнява, че не оспорва, че до процесния имот за целия
период е доставена топлинна енергия в твърдяното количество, качество и размер. Твърди
единствено, че е във владение на имота от 20.12.2017г., както и че всички суми, които се
претендират, са погасени по давност, освен това са погасени и чрез плащане.
С протоколно определение от 22.03.2023г. е прието за безспорно наличието на
облигационно отношение между страните по делото за периода от 20.12.2017 г. до
30.04.2018 г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
1
Предявените искове са допустими.
По заявление от 11.08.2021г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
е образувано ч.гр.д. № 46911/2021г. по описа на СРС, 71 състав, по което на 24.08.2021г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите, предмет
на установителните искове. Длъжникът е оспорил в срок заповедта, поради което на „Т.“
ЕАД е указано да предяви иск за установяване на вземанията си, което тя е сторила в срок.
Разгледани по същество исковете са неоснователни, поради погасяване на процесните
вземания по давност към датата на предявяването им, а именно депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите
на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявлението по чл. 410 ГПК на 11.08.2021г. Предвид изложеното,
погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 11.08.2018
г.
По отношение на процесните вземания приложение намират новоприетите ОУ на
топлопреносното предприятие от 2016 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задълженията за процесния период
от 01.05.2017 г. до 30.04.2018г. са погасени по давност – за първия месец от посочения
период задължението е станало изискуемо на 15.07.2017 г., а за последния месец от
посочения период задължението е станало изискуемо на 15.06.2018 г., като тригодишната
погасителната давност за целия период, започнала да тече от падежа на основание чл. 114,
ал. 1 ЗЗД, е изтекла преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 11.08.2021 г.
С погасяването на вземанията за доставена топлинна енергия се погасяват и лихвите за
забава, дължими по отношение на тези вземания.
При това положение исковете следва да се отхвърлят изцяло като погасени по давност,
без да се изследва въпроса дали ответника е потребител на топлинна енергия по смисъла на
чл. 153, ал.1 ЗЕ за целия процесен период.
Относно отговорността за разноските:
Окончателният размер на разноските, които следва да бъдат заплатени в проведеното
заповедно производство, съдът следва да определи съобразно т. 12 от TP № 4/2013 г. от
18.0б.2014г. на ОСГТК на ВКС със съдебното решение.
В тежест на ищеца следва да останат направените от него разноски както в ч.гр.д. №
46911/2021г. по описа на СРС, 71 състав, така и в настоящото исково производство, като
съобразно изхода на спора на ищеца не се дължи присъждане на разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на своевременно заявените
разноски, установени в общ размер от 820 лв. за заплатено в брой адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за вещо лице /460 лв. за исковото производство и 360 лв.
за заповедното производство/.
При тези мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
2
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление
гр. ., ул. „.” № 23Б обективно съединени искове за установяване, че Б. И. Т., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. ., ул. „.“ № 21, ет. 1, офис 102 – чрез адв. Н., дължи на
ищеца следните суми – 607,55 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018г., ведно със законна лихва от
11.08.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 172,14 лв. за периода
от 15.09.2018 г. до 29.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК по гр.д. № 46911/2021г. на СРС, 71 състав, като погасени по давност.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането „Т.” ЕАД, ЕИК . за присъждане на разноски.
ОСЪЖДА „Т.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. ., ул. „.” № 23Б
да заплати на Б. И. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. ., ул. „.“ № 21, ет. 1, офис 102
– чрез адв. Н., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от общо 820 лв. – разноски за исковото
производство и за производството по ч.гр.д. № 46911/2021г. на СРС, 71 състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата на връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3