МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 260608/25.11.2020г., постановено по
АНД № 6852/2020г. по описа на ПРС, IV н.с.
РП - Пловдив е повдигнала
обвинение срещу И.Е.А. - роден на *** ***,
***, български гражданин, средно образование, работещ, неженен, неосъждан
/реабилитиран/, ЕГН ********** за това, че на 24.10.2020г. в гр. Пловдив, без
надлежно разрешително е държал наркотично вещество – високорисково наркотично
вещество – амфетамин, с тегло 1,049 грама и съдържание на активен компонент
16,8 тегловни % амфетамин на стойност 31,47 лв. /тридесет и един лева и
четиридесет и седем стотинки/ при единична цена за грам – 30,00 лв., съгласно
Постановление на Министерски съвет № 23/1998г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като деянието
представлява маловажен случай на престъпление по ал.3 т.1 на чл.354а от НК –
престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК.
Прокурорът поддържа повдигнатото
срещу обв. А. обвинение, като предлага същият да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, ориентирано към минимума
предвид превеса на смекчаващи отговорността обстоятелства.
Обв. А. се признава за виновен
по така повдигнатото му обвинение. Моли за минимално наказание.
Съдът, въз основа на събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Обв. И.Е.А. е роден на *** ***,
***, български гражданин, средно образование, работещ, неженен, неосъждан
/реабилитиран/, ЕГН **********
За времето от 19.00ч.
на 23.10.2020г. до 07.00ч. на 24.10.2020г. свидетелите И.П. и А.Т. - ***** към
ОДМВР - Пловдив, изпълнявали служебните си задължения по охрана на обществения
ред и били на смяна като АП-415 в гр. Пловдив. На 24.10.2020г. около 00.45ч.
при обход по ул. „Петър Васков“ до № 17 в гр. Пловдив забелязали лице със
съмнително поведение. Полицейските служители спрели за проверка лицето и
самоличността му била установена, а именно обв. И.Е.А., ЕГН ********** с адрес:
***. На въпрос от страна на полицейските служители дали държи в себе си
забранени от закона вещи, обв. А. отговорил положително като посочил, че в себе
си има наркотично вещество амфетамин. Лицето било отведено в Първо РУ – Пловдив,
където било задържано по реда на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР за 24 часа.
С Протокол за доброволно
предаване от 24.10.2020г. обв. А. предал 1 бр. къс хартия, бял на цвят, сгънат
в тип „писмо“, съдържащ бяло прахообразно вещество.
Предаденото с
протокол за доброволно предаване прахообразно вещество било обект на
назначената в хода на досъдебното производство химическа експертиза, видно от
заключението на която бялото прахообразно – обект на експертизата, има него
тегло 1,049 гр. и съдържа 16,8 тегловни % амфетамин. Нето тегло на остатъка от
веществото след изследването е 1,019 гр. Наркотичното вещество – остатък след
изследването е било изпратено на ЦМУ, Отдел „МРР-НОП“ за съхранение.
Стойността на
наркотичното вещество – амфетамин общо 1,049 гр. съобразно Постановление № 23
на МС от 29.01.1998г. за определяне на цените на наркотичните вещества за
нуждите на съдопроизводството е в размер на 31,47 лв.
Описаната фактическа обстановка
се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на свидетелите – А.В.Т.,
И.К.П., дадени в досъдебното производство, които съдът кредитира, като
обективни, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи, както помежду си,
така и с останалите доказателства по делото. Обв. А. също се признава за
виновен в извършване на престъплението, във връзка с което му е повдигнатото обвинение.
В подкрепа на фактическа
обстановка са и писмените доказателства по делото: Протокол за доброволно
предаване от 24.10.2020г. /л.7/, Заповед за задържане на лице рег. №
432-33-381/24.10.2020г. /л.22/, Протокол за обиск на лице от 24.10.2020г.
/л.23/, справка за съдимост /л.27/, характеристична справка /л.28/, както и
веществените доказателства – 1 бр. хартиен плик и 1 къс хартия.
Фактическата обстановка се
установява и от заключението на изготвената по делото химическа експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, с нужните знания
и опит в съответната област.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че обв. А. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.354а ал.5 вр.
ал.3 т.1 от НК за това, че на 24.10.2020г. в гр. Пловдив, без надлежно
разрешително е държал наркотично вещество – високорисково наркотично вещество –
амфетамин, с тегло 1,049 грама и съдържание на активен компонент 16,8 тегловни
% амфетамин на стойност 31,47 лв. /тридесет и един лева и четиридесет и седем
стотинки/ при единична цена за грам – 30,00 лв., съгласно Постановление на
Министерски съвет № 23/1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за
нуждите на съдопроизводството, като деянието представлява маловажен случай на
престъпление по ал.3 т.1 на чл.354а от НК.
Съгласно чл.3 ал.2 от ЗКВНВП с наредба, приета от МС, се определя редът
за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като
наименованията на наркотичните вещества се съдържат в списъци, както следва:
Списък I - Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве
поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина /т.1/; Списък II - Вещества с висока степен
на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина /т.2/; Списък
III - Рискови вещества /т.3/.
С Постановление на МС № 293 от
27.10.2011г. е приета Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични /НРКРВН/, с която е определен редът за класифициране
на растенията и веществата като наркотични, като наименованията на наркотичните
вещества са посочени в списъци - приложения към НРКРВН. Амфетаминът е включен в
Списък I, представляващ Приложение № 1 към НРКРВН – Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина.
Амфетаминът е наркотично
средство, няма легална употреба, пазар и производство и е под контрол съгласно
Единната конвенция на ООН за психотропните вещества, ратифицирана от Република
България, както и съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите ЗКНВП, обнародван в ДВ бр.87/27.10.2011г.
Съгласно чл.7 ал.1 от ЗКВНВП се
забранява производството, преработването, пренасянето и превозването,
търговията, вносът, износът, транзитът и съхраняването на наркотични вещества
от лица без лицензия, издадена при условията и по реда на този закон.
Предвид горното и
доколкото обв. А. е държал високорисково наркотично вещество без необходимото
за това разрешение, издадено по реда и при условията на ЗКНВП, следва да се
приеме, че го е осъществил в нарушение на установения за това ред.
От
субективна страна обв. А. е извършил
престъплението с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици, доколкото е знаел, че държането на високорисково наркотично вещество е забранено от
закона при липса на надлежно разрешение за тази цел, с каквото
той не е разполагал. Съзнавал е
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му
последици и е желаел тяхното настъпване.
Извършеното от обв. А. деяние осъществява признаците на привилегирования състав на чл.354а ал.5
от НК, тъй като е с по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от този вид. Преценката за това дали дадено
деяние представлява маловажен случай е комплексна и индивидуална във всеки
отделен случай и се определя от фактите по делото, съотнесени към разпоредбата
на чл.93 т.9 от НК, съгласно която деянието представлява маловажен случай,
когато с оглед липсата или незначителността на вредните последици или на други
смекчаващи обстоятелства се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпления от същия вид. От съдържанието
на нормата се установява, че дали случаят е маловажен се определя не само от
липсата или незначителността на вредните последици, но и от другите смекчаващи
обстоятелства, при които е извършено деянието /ТР № 58/1986г. на ОСНК на ВС/. В
същата насока е и ППВС № 6/1971г.
Приложени към фактите по настоящето
дело посочените критерии за преценка определят извършеното деяние като
маловажен случай. Касае се за държане на количество наркотично вещество, което
може да бъде определено като сравнително малко и на неголяма стойност, която е
няколко пъти по-ниска от установената към датата на извършване на деянието
минимална работна заплата за страната. Обв. А., макар и осъждан е реабилитиран,
Смекчаващи обстоятелства са и признанието на вината, добрите характеристични
данни, трудовата ангажираност. В заключение, цялостната преценка на посочените
обстоятелства, характеризиращи извършеното деяние и обвиняемия, дават основание
за извод, че същото се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на престъпления от същия вид, което определя квалификацията
му като маловажен.
В случая са налице
материалноправните предпоставки за приложението на чл.78а от НК, поради което
обв. А. следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба, доколкото предвиденото за извършеното от него
престъпление наказание е глоба до хиляда лева, същият, видно от приложената към
делото справка за съдимост макар и осъждан, е реабилитиран, не е освобождаван
от наказателна отговорност и от деянието няма настъпили съставомерни
имуществени вреди, подлежащи на възстановяване.
При
наличието на тези материално правни предпоставки за приложението на чл.78а ал.1
от НК и като се съобрази разпоредбата на чл.78а ал.5 от НК следва
обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание глоба в размер на 1 000 лв., което в конкретния случай е единственото възможно наказание. Този извод
следва на първо място от предвидения в чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК
максимум, а от друга от установения в разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК минимум
на административното наказание глоба.
На основание чл. 354а, ал. 6 от НК следва да бъде отнет в полза на държавата остатъкът от наркотични вещества –
1,019 грама амфетамин със съдържание на активен компонент 16,8 тегловни %
амфетамин, изпратени за съхранение в ЦМУ, отдел „МРР-НОП“ София, който да се
унищожи по съответния за това ред, след влизане в сила на настоящото решение.
Веществените доказателства
по делото – 1 бр. хартиен плик и 1 къс хартия следва да се унищожат като
вещи без стойност след влизане в сила на настоящото решение.
На основание чл.189 ал.3 от НПК
обв. А. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОДМВР - Пловдив сумата от
90,39 лв., представляваща направени по досъдебното производство разноски.
По изложените мотиви съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А. Д.