ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260019/21.04.2022 г., гр. Пещера
Пещерският
районен съд, четвърти граждански състав,
на двадесет и първи
април, две хиляди двадесет и втора година,
в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Милуш
Цветанов,
като
разгледа докладваното от съдията Цветанов частно гражданско дело № 15 по описа за 2021 г. на Районен съд - Пещера, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Депозирана е от ответната страна
по делото молба с вх. №260064/24.01.2022г., с която се претендира съдът да
измени постановеното Решение №200367/22.12.2021г. в частта за разноските, които
ищецът Д. Спасков Д. е осъден да плати на ответника ЗАД „Алианц България“ АД, като към тях се добави сумата от 166,50 лв. –
сочени като разноски за адвокатско възнаграждение, дължими на осн. чл. 78, ал.4 ГПК – за намалената с 900 лв. (2000 лв. - 1100лв.) част от иска му по чл. 432,
ал.1 от КЗ, за която производстовото е било прекратено.
По делото е депозирана и въззивна
жалба с вх. № 260075/28.01.2022г. от страна на ищеца Ц.Ф., в раздел IV. от която формално се повтарят
направените пред настоящия състав (съобразявани в решението) претенции за
разноски за първоинстанционното производство и се добавят такива, касаещи
въззивното. Обстоятелството, че във въззивната жалба отново е повторено
възражението по чл. 78, ал.5 ГПК с искане за намаляване на адвокатското
възнаграждение до законовия минимум, а в решението това възнаграждение (както и
на процесуалния представител на ищците) е определено малко над този минимум – дава
повод да се приеме, че е налице оплакване от произнасянето на
първоинстанционния съд във връзка с присъдените разноски – по смисъла на чл.
248 ГПК. Ето защо, и в съответствие и с Разпореждане № 17/24.01.2022г. на
ОС-Пазарджик (т.4) - с Разпореждане
№ 260031/31.01.2022г. по описа на РС-Пещера на останалите страни са дадени
указания по чл. 248, ал.2 ГПК.
Според подаденото в срока по чл.
248, ал. 2 от ГПК становище от процесуалния представител на ответника - не се
открива съдържащо се във въззивната жалба на ищеца Ф. искане по чл. 248 ГПК, и
в тази връзка се счита, че са необходими указания за уточняване наличието на
подобни оплаквания.
В подадената от ищците - в
отговор на искането по чл. 248 ГПК на ответника, молба с вх. №
260179/23.02.2022г., на първо място – дословно се твърди, че „Съдебният състав правилно и съвсем
подробно и детайлно е определил дължимите на страните разноски.“, предвид което
се налага извод, че във въззивната жалба реално не се съдържат оплаквания и
искания по чл. 248 ГПК. На следващо място се оспорва основателността на конкретно
претендираното от ответника изменение на присъдените разноски, при съображения,
че в частта, с която е намален размерът на предявения от Д.С.Д. пряк иск
производството не е било прекратено.
С оглед преклузивния характер на
срока по чл. 248, ал.1 ГПК следва да се отбележи, че решението по делото е връчено на ответника на 12.01.2022г.,
а молбата му по чл. 248 от ГПК е подадена на 24.01.2021 г., поради което се
явява в срок.
По същество – оплакванията в
молбата касаят единствено разноските, които Д.С.Д. е осъден да заплати на
ответника. С решението те са определени в общ размер 125,90 лв., като съобразно
мотивите тази сума е сбор от: 34,09 лв. – съразмерен на отхвърлената част от
прекия иск на Д. дял от депозит за възнаграждение на вещо лице, и 91,90 лв. – съответстваща на отхвърлената
част от прекия иск на Д. част от разноските за адвокатски хонорар на ответника
по този иск.
Сумата от 91,90 лв. е изчислена
на основание чл. 78, ал.3 ГПК при съобразяване за цена на иска 1100 лв.,
отхвърлена част от 300 лв. (1100 лв – 800
лв.), и определен за ответника хонорар по този иск 337 лв. [ 91,90 лв. = (337 лв. х 300 лв.)/1100 лв.]
Прекият иск на Д. е предявен в
първоначален размер 2000 лв., като в проведеното на 22.11.2021г. о.с.з. по
делото е изменен на 1100 лв. В същото съдебно заседание е постановено
определение, с което производството за разликата от намаляването размера на
иска – от 2000 лв. – на 1100 лв. е прекратено, това определение не е обжалвано
от страните и е влязло в сила.
Съобразно разпоредбата на чл. 78,
ал.4 ГПК – „Ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото“, а в
горепосоченото съдебно заседание той изрично ги е претендирал - веднага след
заявеното от ищеца намаляване. Такива разноски за прекратената част обаче действително
не са му присъдени с решението. Ето защо искането му за изменение на разноските
по делото в тази част се явява основателно.
Чисто математически - начинът на
определяне на недоприсъденият на ответника размер на полагащите му се разноски
по този иск е – като се пресметнат отново, но при съобразяване за първоначално
определен размер на иска на Д. - 2000 лв., както се счита за отхвърлена част
разликата от 2000 лв. до уважената претенция от 800 лв. или – 1200лв. [(337 лв. х 1200 лв.)/2000 лв = 202,20 лв.], и от тази сума се извадят първоначално определените му в мотивите на
решението разноски за адвокатско възнаграждение по конкретния иск: 202,20 лв. -
91,90 лв. = 110,30 лв. (а не посочените в молбата на ответника 166,50 лв.)
Постановеното по делото Решение
№200367/22.12.2021г. съдържа диспозитив, относно общата сума, която Д.С.Д. е
осъден да заплати на ЗАД
„Алианц България“ АД. Както беше посочено – тя е сбор от съразмерен на отхвърлената част от
прекия иск на Д. дял от депозит за възнаграждение на вещо лице (34,09 лв.), и
сумата, съответстваща на отхвърлената част от прекия иск на Д. част от
разноските за адвокатски хонорар на ответника по този иск. Доколкото
гореобосновано последната сума следва да се счита в размер на 202,20 лв. – то
съответният диспозитив на постановеното решение трябва да се измени, като Д.С.Д.
се осъди да заплати за разноски на ЗАД „Алианц България“ АД не 125,90 лв. (34,09 +91,90), а 236,29 лв. (34,09 +
202,20).
С оглед пълнота - определеният предвид
възражението по чл. 78, ал.5 ГПК размер на адвокатското възнаграждение за
процесуалния представител на ответника – малко над минимумите, не подлежи на
ревизиране, като мотивите за това са ясно изложени и в самото решение, а именно
– обективно и равнопоставено прилагане
на идентични законови критерии при определяне размерите на адвокатските
възнаграждения по едни и същи искове - за всички страни.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК,
Пещерският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение №200367/22.12.2021г. по гр.д. №15/2021 г. на
РС-Пещера в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА Д.С.Д. с ЕГН **********, адрес ***, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК, да заплати на
„ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ““ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Лозенец, ул. „Сребърна“ №16,
сумата от общо 236,29 лева, представляваща съразмерни на отхвърлената
част от иска му направени от ответника разноски по делото.
Препис от
определението да се връчи на страните.
Определението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/Милуш
Цветанов/