РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 19.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и първи ноември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1388 по описа
за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от „Т.П.“
ЕАД
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния директор ***, срещу В.Б.П. ЕГН **********,***, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на
положителни установителни искове с
правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че
ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 1166,68 лева за консумирана
топлинна енергия, от които 1057,33 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.04.2*** г. до 31.05.2018 г.,
както и 109,35 лева, представляващи лихва за забава за периода от 02.06.2*** г.
до 08.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
до окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното
производство разноски.
Твърди се в исковата молба,
че ищцовото
дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по
делото. Сочи се, че с определение по ч.г.д. № 8335/2018 г. по описа на ПлРС е
уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. В
обстоятелствената част на исковата си молба навежда доводи, че ответникът като
собственик /ползвател/ на топлоснабден имот- апартамент с абонатен № ***,
находящ се в *** е клиент на топлинна енергия по
см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Сочи се, че именно поради това за него важат разпоредбите на действащото
законодателство в областта на енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно
разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата
на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се,
че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във
вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират
търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството,
в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.-
„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите
на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за
заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на
топлинна енергия. Излага се, че с
изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази
сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва
върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д. №8335/2018 г.
извлечение от сметка за абонатен номер № *** ответника е използвал доставяната
от ищеца топлинна енергия, но не са погасили задължението си. Излага се, че
процесната сума включва: сума за отопление, начислена за процесния период в
размер на 1475,83 лева, сума в размер на
264 лева за БГВ за процесния период, сума в размер на 257,52 за ТЕ, отдадена от
сградна инсталация, сума за услуга дялово разпределение в размер на 58,99 лева
и корекции в размер на 0,98 лева. Твърди се, че в имота на ответника има
монтирани три ИРУ и един водомер. Сочи се, че сградата, в която се намира
топлоснабденият имот е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с „Холидей Райзен“ ЕООД. Излага, че сумите за
топлинна енергия за процесния период за
топлоснабдения имот са начислявани от ищеца по изготвяни отчети от
топлофикационното дружеството на базата на реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие
с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №16-3334/06.04.2007 г. за
Топлоснабдяването. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.
Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск и да му
присъди разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК
особеният представител на ответника е депозирал отговор. Моли съда при
постановянане на решението да съобрази възражението на ответника. Не възразява
срещу допускането на ССЕ.
В проведеното по
делото о.с.з. особеният представител на ответника не се явява. В нарочна
писмена молба моли съда да отхвърли иска като недоказан, доколкото не е ясно
дали претендираната сума е само за единия от съсобствениците или и за двамата.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 8355/2018 г. по описа на ПлРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сума в размер на 1057, 33
лева, представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.04.2*** г. до 31.05.2018 г; сума в размер на 109,35 лева,
представляваща лихва върху главницата за периода от 02.06.2*** г. до 08.11.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението, ведно със сторените в заповедното производство разноски в
размер на 75,00 лева. Въз
основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 5323/22.11.2018
г., за която длъжникът е уведомен по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и
ищецът е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право,
предмет на разглеждане в настоящето производство.
Приобщени като част
от исковото производство са Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация – Плевен” ЕАД на потребители в гр. Плевен,
публикувани във в. Посоки, от които се установява какви са общите условия,
които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр. Плевен.
От приложената по делото препис -
извлечение от сметка за задълженията на консумирана топлинна енергия се
установява и какви са задълженията на ответника по делото за исковия период.
Видно
е от представения по делото справка за лице, водена в СлВП Плевен на името на
ответницата и но НА за дарение на недвижим имот №*** на нот. *** с рег. №*** на
НК София с район на действие ПлРС, че ответницата по делото е собственик на
½ идеална част от процесния тополснабдения недвижим имот за процесния
период.
Установява
се от приобщената по делото справка от община Плевен, че в отдел местни данъци
и такси като собственици на топлоснабдения недвижим имот са посочени
ответницата и ***.
По
делото е изслушано и заключение по допусната ССЕ, която съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните. От същото се
установява, че: сумите за ТЕ са начислявани от ищеца по изготвяни отчети от
фирмата, осъществяваща дялово разпределение на ТЕ в сградата на база отчет на
уредите за дялово разпределение – в процесния имот има начислено отопление от
налични ИРУ за периода, ползвана е топла вода; че размерът на главницата за
процесния период е в размер на 1057,33 лева, а размерът на мораторната лихва е
109,35 лева.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
установи, че учреденото
по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и
издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника
възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на
кредитор спрямо ответниците, че етажната собственост на
посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на
„Топлофикация-Плевен” ЕАД, съответно че ответникът има качеството потребител на
топлинна енергия
изискуемост и ликвидност на вземането, както и размерът на задължението -
главница и лихви, както и фактът на реалното доставяне на начислената
топлоенергия - по количество и качество.
Не се спори по делото, че в
полза на ищеца срещу ответницата е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за
изпълнение за претендираните суми, срещу които в срок е постъпило възражение от
длъжника и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда
правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства безспорно
се установи, че ответницата е собственик на ½ идеална част от процесния
топлоснабден имот.
Установява се и, че сградата, в
която се намира имотът е присъединена към топлопреносната мрежа на „Т.П.“ ЕАД.
Поради изложеното съдът приема, че ответникът е потребител на топлинна енергия
по см. на чл.153 ЗЕ
според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между
страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, като видно от събраните доказателства,
същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Спрямо ответника са
влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.П.“ ЕАД на потребители
за битови нужди, доколкото същият не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от
ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на
топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет дневен срок след
изтичане на периода за който се отнасят. Уредена е и отговорността на
потребителя при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на дължимите
суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия, за
плащането, на която не е необходимо изпращането на покана. От представената по
заповедното производство препис – извлечение от сметка за задълженията за
заплащане на консумирана топлинна енергия, както и от изслушаната ССЕ,
неоспорени от длъжника се установява и каква е главницата и лихвата в
посочените от ищеца размери.
Въз основа на представените
доказателства настоящия състав на съда приема за доказано, че за ответницата,
в качеството си на потребител на топлинна енергия по реда на чл.153 ЗЕ е
възникнало задължението да заплаща месечните дължими суми за ползването на
топлинната енергия. Неизпълнение на задължението в предвидения в чл.31, ал.1 от
ОУ срок мотивира, съдът да приеме за безспорно доказано, че ответницата дължат
процесните в исковото производство суми – главница и лихва.
Спорно по делото е дали ответницата, доколкото
е собственик на една втора идеална част следва да отговаря за цялото задължение
или само за припадащата й се част. В случая е без значение това, че имотът има и друг
собственик, защото дори и да е съсобственик ответникът, самият факт, че той е
носител на вещно право върху имота, го прави потребител. Какви са квотите между
отделните съсобственици, какви са вътрешните им отношения досежно изпълнение на
общите им задължения по плащане на консумативните разходи за техния имот и кой
от тях каква отговорност и в какъв размер пред третите лица- кредитори носи, са
въпроси, които не оказват никакво влияние върху качеството на ответника като
потребител на услугите, предоставяни от ищеца, защото не касаят качеството
абонат, а уреждат облигационни отношения между съсобственици. След като от една
страна нормативната база- ЗЕ и ОУ на оператора, не изискват абонат да бъде само
едноличният собственик на топлоснабдения имот, а от друга- ищецът не е предявил
иска против ответника в качеството му на съсобственик само досежно неговата
квота, лицето остава задължено към дружеството за целия размер на дълга.
Предвид изложеното съдът намира, че към
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК и съответно датата на подаване
на исковата молба, с която е предявен установителният иск по чл.422, ал.1 ГПК за
ответницата е съществувало задължение към ищеца за заплащане на процесната сума.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в
петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски.С депозиране на възражение в заповедното
производство и незаплащане в рамките на срока за възражение на дължимите суми
изцяло или частично, ответникът е станал повод за водене на делото, поради
което не е налице основание разноските да останат в тежест на ищеца така, както
ги е направил и същите следва да бъдат понесени от ответника. На заявителя
следва да бъдат присъдени за заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер от 75.00 лв.
За исковото производство, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 607,00 лв, от които 75,00 лв.
заплатени държавни такси, 312 лева за възнаграждение за особен представител,
120 лева за ССЕ и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Относно разноските за юрисконсултско възнаграждение,
направени в исковото производство, съдът намира следното: съгласно чл.78 ал.8
(Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съдът намира, че в конкретния казус не е налице фактическа и правна
сложност, поради което определя юрисконсултско възнаграждение за представителя на
ищеца в размер на 100.00 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че В.Б.П. ЕГН **********,*** дължи на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния директор ***, обща сума в размер обща сума в размер
на 1166,68 лева за консумирана топлинна енергия, от които 1057,33 лева –
главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от
01.04.2*** г. до 31.05.2018 г., както и 109,35 лева, представляващи лихва за
забава за периода от 02.06.2*** г. до 08.11.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА В.Б.П. ЕГН **********,*** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор ***, сумата от 75,00 лева, представляваща сторени в
заповедното производство по ч.гр.д. № 8335
по описа за 2018 г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В.Б.П. ЕГН **********,*** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор ***, сумата от 607,00 лв., представляваща сторени в
исковото производство разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски
окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: