Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.12.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на четвърти декември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
РАДОСТ БОШНАКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Р. Бошнакова в.ч.гр.д. № 12343 по описа на съда за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника З.А. АД срещу
постановление на ЧСИ М.Д.с рег. № 787 и район на действие СГС, с което е
отказано да бъдат намалени разноските за адвокатското възнаграждение на взискателя
по изп. дело № 136/2019 г. до размер на 200 лева и за пропорционалната такса по
изпълнението.
В жалбата се твърди, че претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение е прекомерно, предвид фактическата и правна сложност
на изпълнението и липсата на необходимост от предприемане на действия по принудително
изпълнение от представителя на взискателя за удовлетворяване на вземането на
последния, а размерът на адвокатското възнаграждение следвало да бъде справедлив
и обоснован и за него в изпълнително производство е била неприложима
разпоредбата на чл. 38 от ЗАдв. Иска се отмяна на обжалваното действие на
съдебния изпълнител. Претендира разноски.
Взискателят А.В.Д.не
е подал възражения по жалбата, а в мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК - съдебният
изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с
наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния
изпълнител, намира за установено следното:
Производството по изп. дело № 136/2019 г. по описа на ЧСИ
М.Д.с рег. № 787 и район на действие СГС е образувано по молба от 18.07.2019 г.
на взискателя А.В.Д.по изпълнителен лист от 15.07.2019
г., издаден въз основа на влязло в сила осъдително решение по гр. дело № 3803/2016
г. на СГС, за заплащане от длъжника З.А. АД на сумата 40000 лева – обезщетение
за неимуществени вреди от травматични увреждания при ПТП, настъпило на
25.07.2011 г., заедно със законната лихва от тази дата до изплащането на сумата.
Молбата на взискателя А.В.Д.е
подадена чрез процесуален представител – адвокат, като с нея е поискано налагането
на запор върху вземания на длъжника от търговски банки. Според представения към
молбата договор за правна защита и съдействие от 18.07.2019 г. уговореното и
заплатено от взискателя на адвоката възнаграждение за образуването на
изпълнителното производство и защитата при провеждането на действията по
принудително изпълнение възлиза в размер на 1860 лева с ДДС, което е възложено от
съдебния изпълнител в тежест на длъжника заедно със сумата 66 лева – разноски
по изпълнението, и сумата 4945.44 лева – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, видно от
поканата за доброволно изпълнение.
На 18.07.2019 г. съдебният изпълнител е изпратил покана
за доброволно изпълнение до длъжника, връчена на последния на 19.07.2019 г. На
същата дата съдебният изпълнител е изпратил и запорно съобщение до банката на
длъжника, което е получено от нея също на 19.07.2019 г., като видно от приложеното
по преписката на изпълнителното дело уведомление банката е изпълнила запора и е
изплатила изцяло дължимата сума от сметката на длъжника към 22.07.2019 г.
На 23.07.2019 г. длъжникът е направил възражение за
прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение и е поискал от съдебния
изпълнител същото да бъде намалено в минималния размер от 200 лева
по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а съобразно него пропорционално да бъде намален и размерът
на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
С постановление от 26.07.2019 г. във връзка с така
направеното от длъжника възражение съдебният изпълнител е отказал да намали
възложеното му по изпълнителното производство адвокатско възнаграждение и таксите
по изпълнението.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК,
видно от направеното отбелязване за връчване на обжалваното постановление. Същата
е допустима – насочена е срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2,
т. 7 от ГПК акт на съдебния изпълнител, а именно – разноски по изпълнението.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Отговорността за разноските по изпълнителното производство се
урежда по правилата на чл. 79 от ГПК, чл. 78 – 84 от ЗЧСИ и Тарифата за таксите
и разноските към ЗЧСИ (ТТРЗЧСИ). Съгласно чл. 78 от ЗЧСИ такси по изпълнението
се събират за извършване на изпълнителни действия и за извършването на други
действия, като размерът и видът на разноските по изпълнението се определят с
тарифа на МС по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с
камарата. За събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или
повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият
от които се връчва на задълженото лице – арг. от чл. 79 от ЗЧСИ. Обикновените
такси се събират само за действия, изрично посочени в Тарифата, а пропорционалните
такси се събират в процент според материалния интерес - чл. 82 и 83 от ЗЧСИ.
Длъжникът съгласно чл. 79 от ГПК не отговаря за разноските в
изпълнителното производство само в три случая. Когато не е дал повод за
предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това, респ.
при прекратяване на изпълнението на друго основание по чл. 433 от ГПК, когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или
когато разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не
са приложени.
В разглеждания случай единствените действия, извършени от
процесуалния представител на взискателя, са свързани с образуването на
изпълнителното производство по чл. 426 от ГПК. В молбата по чл. 426 от ГПК е
посочен изпълнителен способ от представителя на взискателя, представляващ налагане
на запор върху вземания на длъжника от търговски банки, но посочването му е
част от изискванията за редовност на молбата за образуването на изпълнително
производство, поради което то не представлява самостоятелно искане за
извършване на изпълнително действие, предприето от представителя на взискателя.
При наличието само на подадена от последния молба за образуването на изпълнителното
производство и погасяването в срока за доброволно изпълнение на паричното
вземане на взискателя по изпълнителния лист по предприетото принудително
изпълнение срещу длъжник, който е застраховател и за който поначало се
предполага, че разполага с необходимия финансов ресурс, за да изпълни парично
задължение, следва несъмненият извод, че единствените извършени от процесуалния
представител на взискателя действия са свързани с образуването на
изпълнителното производство. Погасяването на вземането поради превеждането на сумата
от банкова сметка ***лнител запор, а не поради доброволно
плащане от длъжника, не променя този извод, тъй като запорът е изпълнен от
банката почти веднага след налагането на запора и в срока за доброволно
изпълнение, правещо ненужно плащането от самия длъжник в същия срок, поради което
такова развитие на изпълнителното производство следва да се приравни на
случаите, в които длъжникът е изпълнил доброволно в срока за доброволно изпълнение.
Предвид тези съображения възнаграждението за адвоката на
взискателя, което в случая е уговорено и заплатено съгласно чл. 36, ал. 2 от
ЗАдв, а не е определено в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, следва да се
определи по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения като адвокатско възнаграждение за образуване на
изпълнителното производство в минималния размер от 200 лева, но не и като
такова за предоставена адвокатска защита по изпълнителното дело при
предприемането на изпълнителни действия по него. Двете възнаграждения не се кумулативни,
а самостоятелни по своето основание и ред за определяне на техния размер и са
обусловени от спецификата на изпълнителното производство и дадената от закона
изрична възможност на длъжника да погаси дълга си в срока за доброволно
изпълнение, което изпълнение в този срок прави ненужна защитата на взискателя с
предприемането на изпълнителни действия по производството. Именно поради тези
съображения законодателят е изключил възможността за възлагане върху длъжника и
на разноските за изпълнителните способи, които не са приложени, респ. ненужни
за принудителното изпълнение на дълга – чл. 79, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Следователно заплащането на адвокатско възнаграждение в по-голям размер от 200
лева за процесното изпълнение се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5
от ГПК. Ето защо, обжалваното постановление следва да бъде отменено в частта му
относно възложените върху длъжника разноски за адвокатско възнаграждение на
взискателя над размера от 200 лева.
Жалбата в останалата й част е неоснователна. Дължимата от
длъжника по изпълнителното производство пропорционална такса по т. 26 от Тарифата
е определена въз основа на материалния интерес по изпълнителния лист – главница
(40000 лева) и акцесорно вземане за законна лихва
(32573.87 лева за периода от 25.07.2011 г. до 22.07.2019 г.), и възлиза в
размер на 4947.54 лева с включен ДДС. При нейното определяне съдебният
изпълнител не е включил възнаграждението за адвоката на взискателя.
С оглед константната практика на ВКС за недължимост на
разноски при разглеждане на спор за разноските по производството, какъвто е
разглежданият, такива не следва да бъдат присъждани на жалбоподателя съобразно
уважената част на жалбата.
По изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на З.А. АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, постановление
от 26.07.2019 г. по изп. дело № 136/2019 г. по описа на ЧСИ М.Д.с рег. № 787 и
с район на действие Софийски градски съд в частта, с която е отказано
намаляване на разноските по изпълнението за заплатеното от А.В.Д.адвокатско
възнаграждение за сумата 1660 лева – разликата над сумата от 200 лева до възложения
размер от 1860 лева.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на З.А. АД в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.