№ 6795
гр. София, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110163752 по описа за 2023 година
Т. В. Г. е предявила срещу Фирма установителен иск по реда на чл. 422
ГПК с правна квалификация чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО)
261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета, с искане спрямо ответника да
бъде признато за установено, че същият дължат на ищеца сумата от 400 евро,
представляваща обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета за закъснение
на полет ***** от 22.09.2022 г. по линията Валенсия - София, ведно със
законна лихва за период от 28.02.2023 г. до изплащане на вземането, за която
сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 10552/2023 г. по описа на
СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е сключил договор за въздушен превоз с ответника за
полет № ***** по дестинация Валенсия - София, на дата 22.09.2022 г. Твърди,
че по разписание излитането е трябвало да се извърши в 08:20 часа от летище
Валенсия, а кацането на летище София-в 13:25 часа, но е пристигнал в
крайния пункт в 16:44 часа със закъснение над 3 часа. Поддържа, че се е явил
навреме за полета, както и че разстоянието между двете летища е над 1500
км. Твърди, че претендирал извънсъдебно обезщетение. Моли съда да уважи
иска. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на
страната посочва, че процесните суми били заплатени и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба. По делото след изтичането на срока за отговор е постъпило становище
от ответника, в което е посочил, че процесната сума била заплатена. Пред
съда процесуалният представител на страната посочва, че сумите били
заплатени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска предявен по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 7,
параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. на Европейския парламент и
Съвета в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно
правоотношение между страните по договор за въздушен превоз на пътници,
1
по което има качеството на пътник; явяването си на регистрационното гише в
съответствие с указанията на превозвача за извършване на превоза;
продължителност на закъснението и разстоянието между двете летища;
размера на претендираното обезщетение. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти,
включени във фактическия състав на вземането са безспорни между страните,
поради което и са отделени като такива с доклада по делото, а именно
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че е
установено наличието на валидно правоотношение между страните по
договор за въздушен превоз на пътници за полет ***** от 22.09.2022 г. по
линията Валенсия - София, по което ищецът има качеството на пътник, че
ищецът се е явил на регистрационното гише в съответствие с указанията на
превозвача за извършване на превоза, че закъснението е било над 3 часа,
както и че разстоянието между двете летища е над 1500 км. Ето защо и на
основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано. С
оглед на събраните по делото доказателства, както и поведението на
ответника, който е извършил плащане, съдът намира, че е налице
извънсъдебно признание на предявените искове.
Между страните не се спори, а от представените платежно нареждане от
10.01.2024 г.и молба от ищеца от 27.02.2024 г., се установява, че ответникът е
погасил процесната сума след подаване на исковата молба. С оглед на
горезиложеното и като взе предвид размера на погасените суми и изявленията
на страните, следва да се приеме, че с извършените плащания са погасени
именно претендираните вземания за главница, както и законната лихва
начислена върху главницата, които са предмет на настоящото исково
производство.
При това положение предявените искове се явяват неоснователни,
поради погасяването му чрез плащане в хода на процеса и като такива следва
да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските:
Въпреки отхвърлянето на предявените искове, доколкото се касае за
погасяването му в хода на процеса, ответникът дължи направените и
претендирани от ищеца разноски. Съдът намира, че с извършените плащания
и предвид изричното изявление на ищеца, че са погасени и част от вземанията
за съдебните разноски, като дължимо се явява единствено от адвокатско
възнаграждение за исковото производство, поради което на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗА на процесуалния представител на ищеца се дължат разноски за
първата инстанция в размер на 400 лв. С оглед изхода на спора на ответника
не се дължат разноски.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. В. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес
/административен адрес/, чрез адв. Д. П. срещу „Фирмат, вписано в регистъра
на дружествата под № ***********, извършващо дейност на територията на
Република България, чрез Фирма, ЕИК ********, със съдебен адрес
/административен адрес/ чрез адв. К. И., установителен иск по реда на чл. 422
ГПК с правна квалификация чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО)
261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета, с искане спрямо Фирма да
бъде признато за установено, че дължи на Т. В. Г., сумата от 400 евро,
представляваща обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, б. „б“ от
2
Регламент (ЕО) 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета за закъснение
на полет ***** от 22.09.2022 г. по линията Валенсия - София, ведно със
законна лихва за период от 28.02.2023 г. до изплащане на вземането, за която
сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 10552/2023 г. по описа на
СРС, 39 състав.
ОСЪЖДА „Фирмат, вписано в регистъра на дружествата под №
***********, извършващо дейност на територията на Република България,
чрез Фирма, ЕИК ********, със съдебен адрес /административен адрес/ чрез
адв. К. И., да заплати на адвокат Д. Х. П., ЕГН **********, личен №
***********, с адрес /административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 400 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на Т. В. Г. пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3