№ 40106
гр. София, 28.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРУМ ИЛ. ДИНЕВ
като разгледа докладваното от КРУМ ИЛ. ДИНЕВ Гражданско дело №
20251110100143 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Образувано е по искова молба на Е. М. срещу Прокуратура на Република
България, съдържаща осъдителна претенция за обезвреда на ищеца, като в
исковата молба, а и в уточнителна молба към нея от 16.07.2025 г., се твърди, че
за Е. М. възникнали неимуществени вреди поради това, че бил незаконно
обвинен и задържан по частно наказателно дело № 227 от 2016 г. по описа на
СНС, имащо за предмет разглеждане на мярка за неотклонение спрямо
обвиняемия към онзи момент М. по реда на чл. 63 и сл. от НПК.
Така предявен, съдебният състав намира иска за недопустим. В ОпредЕ.ие №
5464 от 19.03.2025 г. по в.ч.гр.д. № 1684 по описа за 2025 година по описа на
СГС е прието, че при липсата на надлежни твърдения, че мярката за
неотклонение на ищеца е била отменена, какъвто е и процесният случай, се
налага извод, че предявеният иск е недопустим, доколкото не са наведени и
твърдения, които да могат да бъдат подведени под хипотезата на чл. 2в
ЗОДОВ. Отделно от това, на съдебния състав е служебно известно, че ищецът
е завел множество граждански дела срещу конкретния ответник с идентичен
предмет, а именно за присъждане на обезщетение поради незаконно опредЕ.а
мярка за неотклонение "задържане под стража" по конкретно наказателно
обвинение, част от които дела се различават единствено само във времеви
аспект - период на обезщетение, макар да се посочва, че конкретният деликт е
незаконното задържане, като е без значение колко пъти и в какви съдебни
производства ищецът е поискал преразглеждане на така опредЕ.ата му мярка
1
за неотклонение, защото те сами по себе си не водят до ново увреждане, а
поддържане на противоправността, която е посочена от ищеца - самото
задържане. В първо образуваното по време гражданско дело страната следва
да уточни кога е задържана от страна на органите на досъдебното
производство, защо смята задържането за незаконно, ако е освободена от
изпълнението на мярката за неотклонение - кога се е случило това и на какво
основание, налице ли е влязла в сила присъда и с какъв характер е тя. В случая
обаче сам ищецът не сочи мярката за процесуална принуда да е изменена или
отменена, а преразглеждане на влезли в сила съдебни актове на наказатЕ. съд в
настоящото производство е недопустимо. В практиката на върховната съдебна
инстанция константно се приема, че сезирането на съда с верига от молби и
жалби с явно недопустими претенции представлява злоупотреба с право,
която съдът следва да преустанови, след като констатира, че с делата си
ищецът не цели удовлетворяването на конкретен правен интерес.
Предвид изложеното, настоящото производство следва да бъде прекратено
като недопустимо.
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба на Е. М. срещу Прокуратура
на Република България, като ПРЕКРАТЯВА настоящото производство.
ОПРЕДЕ.ИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаването
му от страните пред Софийски градски съд.
ОПРЕДЕ.ИЕТО е подписано с квалифициран електронен подпис на съдията - чл. 102а, ал. 1 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2