ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 97
гр. Стара Загора, 25.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501785 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274, ал.1 ГПК, във връзка с чл.417 и чл. 418,
ал.1 от ГПК и вр. чл.420, ал.3 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от „О.К.“ ЕООД, ЕИК *** с адрес
на управление гр.С., ***, представлявано от управителя си К.И.Ч. Против:
Определение с № 261459/16.06.2021 г. на Районен съд Стара Загора,
постановено по гр. д. № 666/2021г. по описа на Районен съд-Стара Загора, с
правно основание:Чл.420, ал.З от ГПК, с което съдът е постановил спиране
на производството по принудителното незабавно изпълнение по изп. Дело с
№ 115/2021 год. на ЧСИ И.Б..
Жалбоподателите твърдят, че като мотив за това спиране е посочено, че
се прави, за да се избегнат неблагоприятните последици от изпълнението
преди приключване на спора с влязло в законна сила решение. Считат това
определение за неправилно и противоречащо на закона чл.420 ал. 1 и ал.2 от
ГПК.
На първо място твърдят, че правото да иска спиране на
принудителното изпълнение е предоставено на длъжника по делото. Видно
от молбата за спиране, в случая искането е направено от „Б.Д.“ АД. Същата
е овластена, поради бездействието на длъжника да подаде възражение за
недължимост на присъдените суми, но не и да упражнява други негови
права. Така,че искането е подадено от недадлежна страна и е следвало да се
остави без разглеждане.
От друга страна дори да се приемело, че банката може да упражни това
право на длъжника,то пак не са налице изискванията за спиране на
1
принудителното изпълнение. Тъй като документа,от който произтичало
вземането е договор за паричен заем с нотариална заверка на подписите, за да
се спре принудителното изпълнение чл.420 ал.1 от ГПК изисквало длъжникът
да представи надлежно обезпечение по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД .Такова
явно няма представено.
Другата възможност по чл.420, ал.2 от ГПК е в срока за възражението
да е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства,като
такива,които да налагат спиране на изпълнението няма. Освен това искането е
направено извън срока за възражението, а и мотивите на съда не са в тази
насока.
На трето място, „Б.Д.“ АД, след като е овластена по реда на чл.134, ал.З
от ЗЗД да упражни правото на длъжника да подаде възражението е подала
същото след изтичането на преклузивния месечен срок. По аргумент от
чл.414 ал.2 от ГПК не е в правомощията на съда, нито на който и да е друг
орган да продължава този срок. Че месечния срок по цитираната разпоредба
важи и за процесуалния субституент има формирана съдебна практика, като
например Определение с № 556 от 19.03.2019 г. по в. ч. гр. д. № 575 / 2019 г.
на VII състав на Окръжен съд - Пловдив, в което е посочено,че кредиторът,
който е овластен по реда на чл.134, ал.З от ЗЗД, упражнява правата на
длъжника при същите условия и ред, при които това може да направи и самия
длъжник, като същият не може да има повече права от длъжника. Ето защо и
при положение, че правото на длъжника да подаде възражение е
преклудирано, то това право не може да бъде упражнено от кредитора, даже и
същият да е бил овластен от съда по реда на чл.134, ал.З от ЗЗД.
Твърдят, че изводите на Районен съд - Стара Загора били неправилни и
незаконосъобразни и съответно твърденията на „Б.Д.“ АД, че ако се
продължи изпълнението по спряното изп.дело ще се намали актива на
длъжника. Видно от представените от Банката доказателства към молбата
/Обявление за публична продан на ЧСИ И.Б./ имотът, който е изнесен на
публична продан е ипотекиран и възбранен в полза на „Б.Д.“ АД, а
представляваното от него дружество е хирографарен кредитор, което ще рече
че постъпилите от проданта суми ще бъдат преведени на банката.
С оглед гореизложеното, молят да се отмени, като неправилно
определение с № 261459/16.06.2021 г. по гр.дело № 666/2021г. на Районен съд
Стара Загора.
Ето защо жалбоподателят го обжалва в законоустановения срок, като
моли да се отмени същото обжалвано Определение и вместо него да се
постанови друго, с което да се продължи производството по принудителното
незабавно изпълнение по изп. Дело с № 115/2021 год. на ЧСИ И.Б..
Съдът намира, че в законоустановения едноседмичен срок за писмен
отговор такъв не е постъпил от въззиваемия по делото И.С.М..
Въззивният съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
2
преценени в тяхната съвкупност и същевременно с това и всяко поотделно и
като взе предвид становищата на страните и оплакванията изложени в
частната жалба, депозирана по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като изхожда от активно
процесуално легитимирана страна в процеса, насочена е против съдебен акт,
който подлежи на въззивен съдебен контрол и е подадена в преклузивния
законоустановен двуседмичен срок по чл. 274, ал.1 от ГПК във връзка с
чл.420, ал.3 от ГПК и се явява процесуално допустима.
С Определението си под № 261459/16.06.2021 г. на Районен съд Стара
Загора, постановено по гр. д. № 666/2021г. по описа на Районен съд-Стара
Загора, с правно основание чл.420, ал.3 от ГПК, първостепенният съд е
постановил спиране на производството по принудителното незабавно
изпълнение по изп. дело с № 115/2021 год. на ЧСИ И.Б..
С посоченото определение, въззивният съд счита, че районен съд
законосъобразно и правилно е постановил спиране на производството по
принудителното незабавно изпълнение по изп. дело с № 115/2021 год. на ЧСИ
И.Б., поради следното:
В тази насока настоящата съдебна инстанция намира, че първоначално
производството по делото е образувано пред първостепенният съд по
заявлението за издаването на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК на
„О.К.“ ЕООД, ЕИК *** с адрес на управление гр.С., ***, представлявано от
управителя си К.И.Ч. Против длъжницата И.С.М.. С разпореждане от датата
09.02.2021 г. Районен съд Стара Загора, постановено по гр. д. № 666/2021г.
по описа на Районен съд-Стара Загора, с правно основание чл.417, т.3 от
ГПК, съдът е постановил издаването на Заповед с № 260406 за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК. Въз основа на тази Заповед е и
издадения изп. Лист от 09.02.2021 год. и съответно е било образувано и изп.
Дело с № 115/2021 год. по описа на ЧСИ И.Б. с рег. № 869 на КЧСИ и с район
на действие ОС-Стара Загора.
Друг състав на първоинстанционният съд е издал и съответната
ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА ЗАПОВЕД от датата 11.01.2021 г. на съдия при
РАЙОНЕН СЪД - СТАРА ЗАГОРА Гражданска колегия на основание чл. 389
и чл. 391 от ГПК, като е констатирал, че Определение с № 260080/08.01.2021
г. по ЧГД № 111/2021 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД - СТАРА ЗАГОРА,
Гражданска колегия подлежи на изпълнение, е ДОПУСНАЛ ОБЕЗПЕЧЕНИЕ
в полза на „Б.Д.” АД - седалище и адрес на управление гр.С., ***, ЕИК ***,
чрез юриск.Б., съдебен адрес гр.Стара Загора, бул.“Методи Кусев” № 8, като
ОВЛАСТЯВА „Б.Д.” АД - седалище и адрес на управление гр.С., ***, ЕИК
***, чрез юриск.Б., съдебен адрес гр.С.З., ***, ДА УПРАЖНИ ПРАВОТО НА
бездействащия длъжник И.С.М. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.С.З.,
***, ЗА ПОДАВАНЕ на възражение по ч.гр.д.№ 4247/2020г. по описа на
Старозагорския районен съд, в месечен срок от получаване на настоящото
определение.
3
В настоящия случай, видно от изявлението и на самия жалбоподател,
по делото е подадена процесната молба от „Б.Д." ЕАД -С., с която искат
спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20218690400115 на ЧСИ
И.Б., като твърдят, че им е дадена достатъчната възможност да възразят
вместо длъжника в заповедното производство, който не би се възползвал от
процесуалните си права на длъжник. Съдът намира, че искането за спиране на
изпълнителното производство е основателно и следва да бъде уважено
именно с оглед на обезпечаването на правата на привилегирования
ипотекарен кредитор и същевременно с това пълноценното упражняване на
правата на лицето, за което по обезпечението е допуснато обезпечение чрез
овластяването му да упражни правата на бездействащия длъжник. Именно
бездействието на длъжника е причината и основанието друг кредитор – в
случай ипотекарния кредитор „Б.Д.“ АД да поиска спирането на
принудителното изпълнение по делото.
Въззивният съд счита, че първоинстанционният съд правилно и
обосновано е преценил, че следва да постанови спиране на изпълнението, за
да се избегнат неблагоприятни последици от изпълнението преди
приключването на спора с влязло в законна сила решение.
Нещо повече, въззивния съд следва да отбележи в допълнение, че с
ОПРЕДЕЛЕНИЕ от датата 16.10.2021 год. е РС –Стара Загора е ОБЕЗСИЛИЛ
изцяло процесната заповед с № 260406/09.02.2021г. по описа на Районен съд
Стара Загора за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.
№ 666/2021 г. по описа на съда, както и изпълнителния лист, издаден въз
основа на нея на 09.02.2021г. по ч.гр.д.№ 666/2021 г. и е ПРЕКРАТИЛ
производството по ч.гр.д.№ 666/2021 г. по описа на Старозагорския районен
съд. Това Определение не е обжалвано с частна жалба от никоя от страните и
съответно е влязло в законна сила.
Поради тази причина първостепенният съд правилно и законосъобразно
е спрял принудителното изпълнение по горепосоченото изп. производство на
ЧСИ И.Б..
Въззивната инстанция намира, че с оглед на гореизложеното
оплакванията в частната жалба на жалбоподателя се явяват неоснователни и
недоказани.
Налага се категоричния извод, че първоинстанционния съд правилно и
законосъобразно е постановил Определението си под №261459/16.06.2021 г.
на Районен съд Стара Загора, постановено по гр. д. № 666/2021г. по описа на
Районен съд-Стара Загора, с което съдът е постановил спиране на
производството по принудителното незабавно изпълнение по изп. дело с №
115/2021 год. на ЧСИ И.Б. с рег. № 869 на КЧСИ и с район на действие ОС-
Стара Загора.
В тази връзка въззивният съд следва да потвърди изцяло обжалваното
Определение на РС- Стара Загора.
Разноски в настоящото производство не следва да бъдат присъждани,
4
тъй като такива не са поискани от въззиваемите, а не налице и доказателства в
тази насока.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение под № 261459/16.06.2021 г. на
Районен съд Стара Загора, постановено по гр. д. № 666/2021г. по описа на
Районен съд-Стара Загора, с което съдът е постановил спиране на
производството по принудителното незабавно изпълнение по изп. дело с №
115/2021 год. по описа на ЧСИ И.Б. с рег. № 869 на КЧСИ и с район на
действие ОС-Стара Загора, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от
връчването му на страните с частна жалба пред ВКС на РБ гр. София чрез ОС
- гр. Стара Загора, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5