Р Е Ш Е Н И Е
№
2344 / 03.10.2019 год., град
Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на шестнадесети септември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря
М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 1445 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано
по искова молба на „Агровин” ООД против „Тришър” ЕООД, за установяване със сила
на пресъдено нещо, че ответното дружество дължи на ищцовото сумата от 610.41
лв. – неплатена цена на продадени вина по сключен между страните неформален
договор за продажба, съгл. фактури №№**********/23.09.2013 год.;
**********/31.05.2014 год.; **********/02.06.2014 год., **********/07.08.2013
год.; **********/27.08.2013 год. и **********/14.09.2013 год., ведно със
законната лихва, начиная от 12.10.2018 год. до окончателното плащане, за които
вземания по ч.гр.д. № 7323/2018 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК.
Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното им основание е в чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.318 и чл.327, ал.1
от ТЗ, както и в чл.86, ал.1 от ЗЗД и са допустими. В съдебно заседание се
поддържат от процесуалния представител на ищцовото дружество.
Ответното дружество не се представлява, от
името на същото не е депозиран отговор по реда на чл.131 от ГПК.
След анализ на събраните по делото
доказателства и изявленията на ищеца, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Въз основа
на депозирано от „Агровин” ООД заявление, по ч.гр.д. № 7323/2018 год. на БРС е
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника „Тришър” ЕООД за заплащане на
процесната сума.
В кориците
на посоченото дело се съдържат описаните шест броя фактури. Същите са съставени
от ищцовото дружество – доставчик, с посочване на ответното като получател, за продадени
вина, чиято стойност възлиза общо на 763.76 лв. Фактурите
са неподписани за получателя на услугата, а впрочем – и от доставчика.
Налично е
извлечение от оборотна ведомост на ищцовото „Агровин” ООД, за клиент „Тришър”
ЕООД, съдържащи счетоводното записване на процесните фактури.
Според
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, назначена по делото, в
счетоводството на ответника фигурират и са надлежно записани само фактури
№№**********/23.09.2013 год., **********/07.08.2013 год., **********/27.08.2013
год. и **********/14.09.2013 год., по които дължимия ДДС е ползван
(приспаднат).
Ищецът
признава, че за доставките, за които са съставени процесните фактури, е получил
частично плащане в размер на 153.35 лв.
Въз основа
на така установените факти, съдът намира предявения иск за неоснователен.
Страните –
търговци са били обвързани от сключен помежду им договор за търговска продажба
на вина, за чиято действителност законът не предвижда писмена форма.
При липса на
други доказателства (първични счетоводни документи и пр.), които да носят
подписа на ответника, съдът кредитира вторичните счетоводни такива –
записванията при „Тришър” ЕООД, за четирите фактури, издадени за доставки на
вина през 2013 год., чиято обща стойност възлиза на 328.92 лв.
Останалите
две фактури, касаещи доставки на вина през 2014 год., освен че изхождат от
ищеца, не са подписани за получателя на доставката-ответник и не фигурират в
счетоводството му, поради което не са годни да установят извършване на
отразените в тях доставки.
При налично
признание, че ответникът е погасил част от задължението си, до размера от
153.35 лв. и при липса на данни задължението по коя точно фактура се погасява,
прилагайки правилото на чл.76, ал.2 от ЗЗД, съдът приема, че погасени са
задълженията по най-напред издадените фактури - **********/07.08.2013 год. (изцяло) и
**********/27.08.2013 год. (частично, до
размера от 35.30 лв.).
Неплатени
са задълженията, както следва: по фактура с № **********/27.08.2013 год. -
неплатен остатък от 30.14 лв., както и по фактури №№ **********/23.09.2013 год.
и **********/14.09.2013 год. – изцяло, или общо дължимата сума се равнява на
175.57 лв., за която главният иск е основателен и следва да се уважи, а за
горницата до пълния предявен размер – да се отхвърли.
Основателността
на главната преетенция, съгл. чл.86, ал.1 от ЗЗД, има за закономерна последица
основателност и на акцесорната претенция – за заплащане на законната лихва,
начислена върху главницата, начиная от предявяване на иска – 12.10.2018 год. (
арг. чл.422, ал.1 от ГПК), до окончателното й изплащане.
Ето защо, исковите претенции следва да се уважат за
основателните си размери, като на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на
„Тришър” ЕООД се възложат сторените от „Агровин” ООД разноски, чийто размер за
ч.гр.д. № 7323/2018 год. възлиза на 93.48 лв., а за настоящото – на 151 лв., в
т.ч. държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатски хонорар.
Воден от изложеното
дотук, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че на основание чл.79, ал.1 вр.
с чл.318 и чл.327, ал.1 от ТЗ, както и чл.86, ал.1 от ЗЗД, „Тришър” ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж/к „Изгрев”, бл.73,
вх.3, ет.5, ап.44, представлявано от А. Б., дължи на „Агровин” ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.Сунгурларе, ул.”Девети септември”
№ 25, представлявано от М. П. сумата от 175.57 лв. – неплатена цена на
продадени вина по сключен между страните неформален договор за продажба, съгл.
фактури №№ ********** / 23.09.2013 год.; ********** / 31.05.2014 год.;
********** / 02.06.2014 год., ********** / 07.08.2013 год.; ********** / 27.08.2013
год. и ********** / 14.09.2013 год., ведно със законната лихва, начиная от
12.10.2018 год. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. №
7323/2018 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за горницата над уважения до
пълния предявен размер от 610.41 лв., както и иска за законна лихва върху
неоснователния размер на главницата.
ОСЪЖДА
„Тришър” ЕООД да заплати на „Агровин” ООД деловодни разноски в размер на 93.48
лв. за производството по ч.гр.д. № 7323/2018 год. на БРС, както и в размер на
151 лв. - за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: /п/
Вярно
с оригинала:
СА