№ 517
гр. Бургас, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501541 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на ЗАД "Далл Бог живот и здраве"АД с ЕИК-
*********,подадена чрез пълномощника му адв.И.Ц. против съдебно решение № 260825 от
04.06.2021г., постановено по гр.д.№88/2021г.по описа на БРС,В ЧАСТТА, с която
районният съд е осъдил въззивното дружество да заплати на ИВ. АНГ. АТ. с ЕГН-
**********,с адрес гр.Бургас,ж.к."**",бл.15,вх.2,ет.6 сумата от 2309.80 лева,представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди от настъпило на
02.12.2020г.застрахователно събитие в гр.Поморие,ул."Димо Хаджидимов"5,при което е
увредено собствено на ищеца МПС марка БМВ,модел Х5,рег.№А3915 НР,застраховано при
ответника,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-07.01.2021г.до
окончателното плащане на главницата.
Ищцата ИВ. АНГ. АТ. е депозирала НАСРЕЩНА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА срещу
решението на БРС в отхвърлителната му част,с която исковата и претенция е
ОТХВЪРЛЕНА ЗА РАЗЛИКАТА над присъдения размер до претендирания размер на
обезщетението от 2 446.70 лева.
С въззивната жалба е оспорено решението на БРС като неправилно и необосновано в
частта му,с която е уважена исковата претенция до размера от 2309.80 лева.Изложени са
доводи,че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване ,твърдяното от
него събитие да е въобще покрит от дружеството риск.От друга страна ищецът не е спазил
едно от съществените уведомителни задължения по така породеното застрахователно
обезщетение,а именно- да уведоми съответните оторизирани органи,които следва да
констатират настъпилото произшествие,да съставят необходимите удостоверителни
1
документи от които да е видно къде,кога и как е настъпило процесното събитие.Посочва,че
изводите на настъпилото събитие почиват изцяло върху твърденията на ищеца,но не е
доказано по делото,а неизпълнението на уведомителното задължение пречи на
застрахователя ответник да се убеди,че е настъпило изобщо застрахователно събитие и да
предприеме действия по определяне и заплащане на обезщетение.На второ място е оспорен
и размера на присъденото обезщетение,поискана е била втора експертиза-допълнителна,но
районният съд не е уважил искането. Отправя се искане до въззивния съд да допусне
поисканата експертиза,която да извърши в по-обективна и детайлна степен сравнение на
пазара на авточасти в страната и да определи справедлив размер на обезщетението.Моли за
отмяна на решението на БРС и постановяване на решение от въззивната инстанция,с което
да бъде отхвърлен предявеният иск ,претендира разноски.
Ищцата А.,чрез пълномощника си адв.К. е оспорила въззивната жалба в депозирания
отговор,като на посочва,че изложените във въззивната жалба оплаквания сочат на
непознаване на делото.По отношение на експертизата се изтъква,че заключението на вещото
лице не е много издържано ,тъй като е въз основа на три оферти,които обаче са от интернет
търговци и не включват доставни цени и надценки,които всеки търговец си начислява.По
отношение на труда експертизата е приела минималната стойност от 36 лева,макар самия
експерт да е заявил,че за подобен тип автомобили стойността на труда за конкретната работа
е от 36 лв.до 60 лв.Счита,че ако се допуска допълнителна експертиза,следва да бъде
проверена обосноваността на представената про форма фактура,но съобразено с цените на
други търговци в гр.Бургас,а не интернет сайтове.Намира за неоснователно твърдението,че
ищцата не е уведомила застрахователя,тъй като застрахователното събитие е заявено,а
застрахователят е следвало да поиска доказателства за настъпилото събитие,което той не е
сторил.Позовава се на чл.106 ал.5 от КЗ и сочи,че ако застрахователят е поискал някакви
документи,ищецът е могъл да ги представи,но нищо не му е било изискано.Моли решението
на БРС да бъде потвърдено в обжалваната от ответника част,претендира разноски.
С депозираната насрещна въззивна жалба ищцата А. е оспорила решението на БРС в
частта,с която е отхвърлена исковата и претенция.Излага доводи за неправилност на
решението в отхвърлителната му част,като се сочи,че заключението по приетата по делото
СТЕ е било оспорено,но напълно неоснователно районният съд е отхвърлил искането за
допускане на потворна експертиза,която да установи реалната стойност на увредената вещ
при търговец в гр.Бургас,а не в интернет сайтове,с цена монтаж и демонтаж.В тази връзка
счита,че претенцията е основателна в пълния и размер,като моли решението на БРС да бъде
отменено в отхвърлителната му част и искът да се уважи.Отправя доказателствено искане
при условията на чл.266 ал.3 ГПК за допускане на повторна експертиза от друго вещо
лице,което да провери обосноваността и основателността на представените про форма
фактури на оторизирания специализиран сервиз на марката автомобили БМВ относно
стойността на увредените части -дясно странично огледало,ведно с елементите за закрепване
и труд за монтаж и демонтаж. Претендира разноски.
В представения писмен отговор застрахователното дружество оспорва насрещната
въззивна жалба като неоснователна.Намира за основателно искането за допускане на
потворна експертиза.
Доказателствените искания на страните са оставени без уважение от съда.
В съдебно заседание въззивникът-ответник ЗАД“Далл Бог живот и здраве“
АД,редовно уведомен,не изпраща представител.С писмена молба се поддържа отново
доказателственото искане за назначаване на повторна/допълнителна САТЕ,което е оставено
без уважение от въззивния съд.Поддържа въззивната жалба,претендира разноски.
В съдебно заседание въззивницата-ищца И.А.,редовно уведомена не се
явява.Представлява се от адв.К.,който оспорва въззивната жалба на ответника,няма
доказателствени искания,претендира разноски.Адв.К. оттегли насрещната въззивна жалба
и производството по нея е прекратено от съда.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното
2
решение за валиден и допустим съдебен акт.
По съществото на спора и основателността на въззивната жалба на ответника съдът
намери следното:
Правилно и в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената
съдебна защита БРС е дал правна квалификация на предявения иск по чл.405 ал.1 КЗ. В хода
на производството районният съд е събрал допустими и относими към спора
доказателства,които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност в мотивите на решението
си и въз основа на анализа им е достигнал до извод,че предявеният иск е основателен и
доказан до размера 2 309.80 лева.За разликата над уважения размер до претендирания от
2446.70 лева исковата претенция е отхвърлена.
Въззивният съд изцяло споделя изложените от БРС мотиви,довели до извода му за
основателността на предявения иск до уважения размер от 2 309.80 лева,като препраща към
тях на основание чл.272 ГПК.
В отговор на оплакванията на въззивното дружество съдът намира за необходимо да
посочи,че районният съд правилно и законосъобразно е оставил без уважение искането на
ответното дружество за допускане на нова САТЕ и то само по поставения от него въпрос.
Съгласно чл.201 ГПК допълнително заключение се възлага,ако представеното не е
достатъчно пълно и ясно,а повторно-когато представеното заключение не е обосновано и
възниква съмнение в неговата правилност. Правилно е приел БРС,че в случая не са налице
основанията на чл.201 ГПК за допускане на допълнителна или повторна експертиза. В
приетото по делото заключение вещото лице е сравнило цените на вносителя на БМВ и
специализирани сайтове в интернет,а заключението относно пазарната стойност на
услугата- смяна на странично огледало на автомобил марка БМВ е обосновано с ясни и
точни аргументи. Обстоятелството,че са били изследвани и сравнени цените на трима
доставчици,а не на минимум пет, не е основание да се приеме,че заключението не е
обосновано,още повече,че въззивникът не е навел твърдения и представил доказателства,че
други търговци предлагат странични огледала за БМВ на значително по-ниски цени от
цените,изследвани и взети предвид от вещото лице.Неоснователно е и възражението,че
ищцата не е уведомила съответните оторизирани органи,които следва да констатират
настъпилото произшествие. На това възражение БРС е дал подробен и много добре правно
аргументиран отговор, който е изцяло съобразен със становището на ВКС в съдебни
решения по чл.290 ГПК,на които се е позовал и районният съд в мотивите на решението
си.Правилен,законосъобразен и обоснован от доказателствата по делото е изводът на
БРС,че по делото не е било доказано настъпване на някоя от хипотезите за отказ на
застрахователя да заплати застрахователно обезщетение по сключения договор за
застраховка „Автокаско“ .
Предвид гореизложеното и при пълно споделяне на изложените от БРС
мотиви,въззивният съд намери,че обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
правилно,законосъобразно и обосновано от доказателствата по делото.
Страните са направили искания за присъждане на разноски,като предвид изхода от
въззивното обжалване,разноски следва да се присъдят на въззиваемата А..Тя е представила
доказателства за извършени разноски за адвокатско възнаграждение- 400 лева,заплатено в
брой,което е видно от представения договор за правна защита и съдействие,сключен с
адв.К.. Въззивното дружество следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемата А. сумата
от 400 лева разноски във въззивното производство.Въззивникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар,но същото не следва да се уважава,тъй като размерът
на възнаграждението на адвоката не надхвърля минималния размер, посочен в Наредба
№1/2004г.
Мотивиран от гореизложеното,Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 260825 от 04.06.2021г., постановено по
гр.д.№88/2021г.в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗАД "Далл Бог живот и здраве"АД с ЕИК-********* да заплати на ИВ.
АНГ. АТ. с ЕГН-**********,с адрес гр.Бургас,ж.к."**",бл.15,вх.2,ет.6 сумата от
400/четиристотин/ лева,представляваща разноски,направени във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4