Решение по дело №752/2018 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 378
Дата: 9 август 2018 г. (в сила от 18 септември 2018 г.)
Съдия: Иванета Йорданова Митова
Дело: 20184310100752
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

гр. ***еч, 09.08.2017 г.

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

***ЕШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав  в публичното заседание на деветнадесети юли, през две хиляди и седемнадесета година

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ***

при секретар М. ***, като разгледа докладваното от съдията   гр. дело №752 по описа за 2018 год,за да се произнесе съобрази:  

 

Производство по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК,цена на ОСИ : общо 638,89 лева:

Подадена е искова молба от „***" ЕАД,ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез юрисконсулт З.Р.С., пълномощник на „***" ЕАД, със съдебен адрес по чл.39 ал.1 от ГПК: гр. Плевен, ул. Димитър Константинов №27, ет. 4, офис 7, срещу: М.Х. ***, с ЕГН: **********, с адрес: ***, в качеството на кредитополучател по договор за кредит с правно основание: чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с ч.гр.д. 377/2018г. по описа на РС-***еч и цена на иска: 638,89 лева

да се признае  за установено по отношение на длъжницата М.Х. ***, с ЕГН: **********, като Кредитополучател по Договор за потребителски кредит № *********/11.07.2016г., че дължи на „***" ЕАД следните суми: главница: 493,07 лв., договорна лихва: 90,26 лв., такса за оценка на досие: 14,36 лв. и обезщетение за забава: 41,20 лв. или сума в общ размер на 638,89 лева. Моли, да бъде присъдена и законна лихва за забава от датата на депозиране на настоящото заявление в съда до окончателното изплащане на задължението.Моли, да им бъдат присъдени разноските, извършени в заповедното производство, за държавна такса в размер на 25 лв. (двадесет и пет лева), както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева (петдесет лева).Моли, да им се присъдят също така разноските, направени в настоящото производство, в размер на 100,00 лева (сто лева) - юрисконсултско възнаграждение и 25 лева (двадесет и пет лева) - доплатена държавна такса.

Ищецът излага в ИМ, че  на 11.07.2016г., М.Х. *** в качеството на Кредитополучател е сключила договор за потребителски паричен кредит № ********* с „Провидент Файненшъл България" ООД, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Договорните разпоредби, които са неразделна част от договора за потребителски кредит. Подписвайки Договорните разпоредби, Кредитополучателят е удостоверил, че преди сключването на договора за кредит е получил Стандартен европейски формуляр, описващ вида на кредита, както и че от страна на „Провидент Файненшъл България" ООД му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация относно ус***ията на договора и стойността на всички разходи по кредита, с които Кредитополучателят се е съгласил с факта на подписване на договора за кредит. Също така, подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят е потвърдил, че е прочел договора преди неговото подписване, разбира неговите разпоредби и подписването му е акт на неговата свободна воля.При ус***ията на Договора за потребителски кредит, Кредитодателят се е задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на 500,00 лева, като сумата е предоставена от страна на кредитен консултант в брой по местоживеенето на Кредитополучателя, като съгласно разпоредбите на договора за кредит Кредитополучателят потвърждава, че е получил в пълен размер кредита с факта на подписване на договора за кредит. Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява с договорна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита. Така, подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие договорната лихва за срока на договора да бъде в размер на 98,63 лв. Общата стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер на 598,63 лв., които се заплащат на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 9,98 лв. Първата погасителна вноска е платима на 20.07.2016г., а последната погасителна вноска е с падеж: 6.09.2017г.С подписването на договора за кредит, Кредитополучателят е изразил съгласието си да заплати такса за оценка на кредитно досие, която е в размер на 25,00 лв. Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за оценка на досие е платима при подписване на договора, но страните са постигнали съгласие таксата да бъде включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на Кредитополучателя. Така, таксата за оценка на досие е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 0,42 лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски.По избор на Кредитополучателят, Кредитодателят се е задължил да предоставя на Кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на Кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у дома". За предоставяната услуга, Кредитополучателят се е задължил да заплати на Кредитодателя такса, която е в размер на 426,97 лв. Подписвайки договора, Кредитополучателят е удостоверил, че разбира и се съгласява, че услугата „Кредит у дома" е допълнителна и се предоставя единствено и само по негово желание срещу определена в договора за кредит такса. Също така, с подписа си Кредитополучателят е удостоверил, че разбира, че 30% от таксата е равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга „Кредит у дома" и предоставянето на кредита в брой по местоживеенето на Кредитополучателя, а останалата част е свързана с разходите на Кредитодателя направени за събиране на седмичните вноски в дома на Кредитополучателя. Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за услуга „Кредит у дома" е платима при подписване на договора, но страните са постигнали съгласие тя да бъде включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на Кредитополучателя. Така, таксата за услуга „Кредит у дома" е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 7,12 лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски.Така, общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да върне на Кредитодателя при сключване на договора за кредит е в размер на 1050,60 лв., която включва: главница в размер на 500,00 лв., договорна лихва в размер на 98,63 лв., такса за оценка на досие в размер на 25,00 лв. и такса за услуга „Кредит у дома" в размер на 426,97 лв. Съгласно клаузите на договора за кредит общата дължима сума е платима на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 17,51 лева, като в размера на вноската са включени: вноска по кредита в размер на 9,98 лв., вноска по такса за оценка на досие в размер на 0,42 лв. и вноска по такса за услуга „Кредит у дома" в размер на 7,12 лв. Подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и такси, в сроковете указани в Договора, посредством заплащането на седмични вноски, платими чрез предаване на пари на определен от Кредитодателя кредитен консултант по местоживеето на Кредитополучателя. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 6.09.2017г. /дата на последна погасителна вноска/, предвид което вземанията, произтичащи от договора за кредит не са обявявани за предсрочно изискуеми. На Кредитополучателят, от страна на „***" ЕАД, в качеството на кредитор, е начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава, за периода от 19.05.2017г. /датата на договора за цесия/ до датата на входиране на задължението в съда, общият размер на което е 41,20 лв. Кредитополучателят не е заплатила изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 180,16 лв., с която са погасени, както следва: такса за услуга „Кредит у дома": 154,22 лв., такса за оценка на досие: 10,64 лв., договорна лихва: 8,37 лв., главница: 6,93 лв.

Излага се още ,че на 19.05.2017г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Провидент Файненшъл България" ООД, ЕИК ********* и „***" ЕАД с ЕИК *********, по силата на което вземането на „Провидент Файненшъл България" ООД срещу М.Х. ***, произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/11.07.2016г., е прехвърлено в полза на „***" ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Договора за потребителски кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с Уведомително писмо от страна на „Провидент Файненшъл България" ООД, изпратено с известие за доставяне, получено от длъжника на 09.06.2017г.В качеството си на цесионер, „***" ЕАД, подаде заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът е уважил частично претенцията и по образуваното ч.гр.д. №377/2018г., по описа на РС-***еч, е издадена Заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение.

В петитумната част , ищецът е отправил искане съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено по отношение на ответника да се признае  за установено по отношение на длъжницата М.Х. ***, с ЕГН: **********, като Кредитополучател по Договор за потребителски кредит № *********/11.07.2016г., че дължи на „***" ЕАД следните суми: главница: 493,07 лв., договорна лихва: 90,26 лв., такса за оценка на досие: 14,36 лв. и обезщетение за забава: 41,20 лв. или сума в общ размер на 638,89 лева. Моли, да бъде присъдена и законна лихва за забава от датата на депозиране на настоящото заявление в съда до окончателното изплащане на задължението. Моли, да им бъдат присъдени разноските, извършени в заповедното производство, за държавна такса в размер на 25 лв. (двадесет и пет лева), както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева (петдесет лева). Моли, да им се присъдят също така разноските, направени в настоящото производство, в размер на 100,00 лева (сто лева) - юрисконсултско възнаграждение и 25 лева (двадесет и пет лева) - доплатена държавна такса.

 Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на ответника е изпратен препис от ИМ заедно с приложенията, като му е указана възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на такъв или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.Указана му е възможността по чл.238 от ГПК.

 В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея ответникът  не е депозирал писмен отговор .

  В о.с.з., ищeцът – „***”ЕАД се представлява от юриск. З.С., която заявява ,че от събраните по делото доказателства се установява, че искът е основателен и доказан. Моли да го уважи съда като им присъди направените по делото разноски.

Ответникът не взема лично участие в процеса.  

 Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр. д №377/2018 г. по описа ***ешки РС се установява, че  е издадена Заповед №229 от 06.03.2018 г., с която съдът е разпоредил длъжникът М.Х. *** с ЕГН ********** с адрес *** да заплати кредитора “***” ЕАД, с ЕИК ********* с адрес: гр. ***, бул. “Д – р Петър Дертлиев” № 25, офис “Лабиринт”, ет. 2, оф. 4 представлявано от *** сумата от 493,07 лв. /четиристотин деветдесет и три лева и седем стотинки/ – главница, 90,26 лв. /деветдесет лева и двадесет и шест стотинки/ – договорна лихва за периода 27.07.2016 г. до 06.09.2017 г., 14,36 лв. /четиринадесет лева и тридесет и шест стотинки/ – такса за оценка на досие, 41,20 лв. /четиридесет и един лева и двадесет стотинки/ – обезщетение за забава за периода 19.05.2017 г. до 01.03.2018 г., ведно със законната лихва от 01.03.2018 г. до изплащане на главното вземане и сторените разноски в размер на 52,50 лв. /петдесет и два лева и петдесет стотники/.

Посочил е ,че вземането произтича от следните обстоятелства: договор за потребителски паричен кредит от 11.07.2016 г., сключен между длъжник и „***“ ООД, по силата на който вторият се задължил да предостави на първия потребителски кредит за лични нужди в размер на 500,00 лв. Сумата по кредита е предоставена от кредитен консултант в брой, по местоживеенето му, което той е удостоверил с подписа си под договора. За срока на договора страните са договорили възнаграждение за ползване на отпуснатия кредитен ресурс в размер на 98,63 лв. Длъжникът се задължил да върне общо сумата от 598,63 лв. на 60 равни седмични вноски, всяка в размер на 9,98 лв. Крайният падеж на кредита е 06.09.2017 г. С подписването на договора длъжникът се задължил да заплати такса в размер на 25,00 лв. за оценка на кредитното му досие. Тя е дължима авансово, но страните договорили да се заплати разсрочено, с всяка разсрочена погасителна вноска по 0,42 лв. По избор на длъжникът „***“ ООД се задължил да му предостави допълнителна услуга - доставка на заемна сума в брой по местоживеенето му и седмично събиране на вноските по кредита срещу заплащане на такса от 426,49 лв. Длъжникът е удостоверил при подписването на договора, че разбира, че 30 % от таксата е разход, свързан с организирането на допълнителна услуга във връзка с предоставяне на кредита по местоживеенето му, а разликата от 70 % във връзка със събирането на сумите по кредита, като тя се заплаща по негово желание, а не е задължителна. Заплащането ѝ се дължи авансово, но страните са договорили, че тя ще се заплаща на части, с вноските по кредита или по 7,11 лв. на вноска. Длъжникът е предложил изпълнение за сумата от 180,16 лв., с която са погасени суми в размер на 154,22 лв. – такса услуга „Кредите у дома“, 10,64 лв. – такса за оценка на досие, договорна лихва в размер на 8,37 лв. и главница от 6,93 лв. С договор за продажба на вземания, сключен на 19.05.2017 г. между заявителя и „***“ ООД, вземанията срещу длъжника са прехвърлени. Старият кредитор е уведомил длъжника за прехвърлянето с писмо, получено на 09.06.2017 г.

В законния двуседмичен срок по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът   писмено възражение, с което е оспорил вземането с твърдения за недължимост като е посочила ,че е издължила цялата сума на стария взискател и новия такъв няма основание да я претендира отново. По този повод с Разпореждане ,заповедният съд е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си по отношение възразилия длъжник, като довнесе дължимата държавна такса.

Констатира се, че ищецът е упражнил правото си на иск в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за установяване на вземането си със СПН.

Предявен е иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.92 и чл.86 от ЗЗД  - положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца   – частен правоприемник /цесионер/ на  цедентаПровидент Файненшъл България"   ООД, съществува вземане срещу ответника в претендирания размер - предмет на заповедта по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д,която длъжникът/ответник по делото/е оспорил по реда на чл.414 от ГПК.

По активната легитимация на ищеца, съдът намира, че приложеният по делото рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ е валидно сключен. По делото са ангажирани доказателства, които по несъмнен начин установяват, че процесното вземане е било предмет на цесионния договор и ищеца като титуляр на вземането се явява материално правно легитимиран да претендира заплащането му. Към исковата молба е представена разпечатка в която ответника фигурира под №4962. Вземането е индивидуализирано в достатъчна степен чрез посочване на номера на договора и датата на сключването му, трите имена  и ЕГН на длъжника, размера на вземането, в т.ч. и начислената лихва за просрочие към датата на засичане и др. елементи.

Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да потвърди писмено станалото прехвърляне. Следващата ал.4 на същата разпоредба предвижда, че прехвърлянето има  действие спрямо третите лица и спрямо длъжника, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

 Цесията на процесното вземане е породила своето  действие по отношение на ответника, който е получил уведомително писмо от цесионера / упълномощен от цедента/ на 13.06.2017г., видно от известие за доставяне към ИМ.

Приема се в съдебната практика, че доколкото  уведомяването  не е лично и непрехвърлимо право, то по силата на чл.36 от ЗЗД не е налице законова пречка да бъде извършено чрез пълномощник, какъвто в случая се явява цесионера  - ищец. Констатира се, че самото упълномощаване е ясно оповестено в документа, като е приложено към ИМ и изрично писмено пълномощно.

По същество  , съдът приема следното:

Ответникът не оспорва основанието на иска и размера му нито представените писмени доказателства и затова съдът приема ,че между страните е сключен процесния договор за потребителски кредит от 11.07.2016г. с №593883431за сумата  500,00 лева, която не оспорва ,че е получил. Не оспорва и въведените твърдения по ИМ досежно срока на договора – първа падежна вноска на 20.07.2016г. и последна – 06.09.2017г. , както и ,че е следвало да върне предоставената й в заем сума на 60 броя равни месечни вноски , всяка в размер на 9,98 лева. Не оспорва ,че е изпаднала в забава както и твърдението по ИМ ,че е погасила само сумата в размер на 180,16 лева. Договора е с изтекъл срок и не е обявен за предсрочно изискуем. Във възражението си твърди ,че е изплатила задължението си на стария кредитор , но по делото не се представят доказателства в подкрепа на това твърдение за заплащане на дълга , поради което съдът приема ,че длъжника е изпаднал в забава за задълженията си по договора .

            Не представя обаче каквито и да е доказателства за плащане по делото , поради което съдът приема ,че възражението й е неоснователно и недоказано. Тя е неизправната страна по договора , която не е изпълнила основното си задължение да върне предоставената в заем сума , поради което дължи връщането й , съответно обезщетение за забавата и уговорената лихва.

По отношение на претендираната сума : такса за оценка на досие – 14,36 лева, въпреки че намира опора в т.4.2 от Договора , според съда клаузата е в противоречие с чл.10а ,ал.4 от ЗПК ,т.е е нищожна и ищеца не може да се позовава на нея. Съгласно практиката на съдилищата  се приема , че се касае за дейности , които се включват в управлението на кредита , поради което заемополучателя не може да ги претендира по този ред , поради което и иска в тази му част следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

По разноските:

С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски по производството, съразмерно с уважената част от иск. Съгласно новата задължителна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част на исковата претенция и направените от последния разноски по заповедното производство.

От страна на ищеца са претендирани разноски съгласно списъка по чл.80 от ГПК или общо 275,00 лева в исковото и заповедното производство.

Съдът установи обаче, че в заповедното производство е постановено Разпореждане №672/06.03.2018г. , с което е уважено искането за разноски пропорционално съгласно уважената част от иска или сумата 52,50 лева.По настоящото – 100,00 лева – д.т. и се претендират 100,00 лева юриск. в-е или общо 200,00 лева или общо 252,50 лева. 

При интерес 638,89 лева , съобразно уважената част от исковата претенция - 624,46 лева , ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски те по настоящото и по заповедното производство в общ размер на 246,31 лева, а допълния претендиран размер на сумата 275,00 лева , претенцията следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

Разноски съобразно отхвърления размер на сумата 14,36 лева не следва да се присъждат , тъй като ответника не е направил искане за присъждане на разноски по делото.

Мотивиран от горните съображения ,съдът

 

                                                  Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЗНАВА  за установено , основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.9 ЗПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, по отношение на М.Х. ***, с ЕГН: **********, с адрес: ***, в качеството на кредитополучател по договор за кредит,  че същата  дължи на „***ТА”ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.***, бул.”Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от  юрисконсулт З.Р.С., пълномощник на „***" ЕАД, със съдебен адрес по чл.39 ал.1 от ГПК: гр. Плевен, ул. Димитър Константинов №27, ет. 4, офис 7, сумата от 493,07 лв. /четиристотин деветдесет и три лева и седем стотинки/ – главница, сумата от 90,26 лв. /деветдесет лева и двадесет и шест стотинки/ – договорна лихва за периода 27.07.2016 г. до 06.09.2017 г., сумата от 41,20 лв. /четиридесет и един лева и двадесет стотинки/ – обезщетение за забава за периода 19.05.2017 г. до 01.03.2018 г., ведно със законната лихва от 01.03.2018 г. – датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането , а претенцията в частта досежно сумата 14,36 лв. /четиринадесет лева и тридесет и шест стотинки/ – такса за оценка на досие, като неоснователна и недоказана , отхвърля.

ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, М.Х. ***,   да заплати на „***ТА”ЕАД,  с горните данни, разноските по настоящото производство както и сторените в заповедното производство разноски съобразно уважения размер на иска или сумата в общ размер на 246,31 лева, а до пълния претендиран размер на сумата 275,00 лева съгласно списък по чл.80 от ГПК , претенцията като неоснователна и недоказана ,отхвърля.

Решението подлежи на обжалване пред ***ешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№377/ 2018 г. по описа на ***ешки РС, V състав.

 

                                                                        РАЙОНЕН  СЪДИЯ: