Р Е Ш Е Н И Е
№ 414
град Горна Оряховица, 10.11.2020 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, четвърти състав, в
публично заседание на пети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТАНЧЕВ
при
секретаря Анита Личева и в присъствието на прокурора …………………………., разгледа
докладваното от съдията Станчев АНД № 570
по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ С.М.Т. е останал недоволен и чрез
защитника адв. С.Х. *** обжалва електронен фиш серия
К № 2561240, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с
който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182,
ал. 2, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от същия закон. Поддържа, че фишът е издаден
след изтичане на шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Електронният фиш
не съдържал изискуемото съгласно закона съдържание. При издаване на фиша не
били спазени правилата, регламентирани в Наредба № 8121з-532
от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
(по-нататък Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.).
Нарушението било квалифицирано по чл. 21, ал. 2 във вр.
с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, които се отнасяли до различни нарушения. В резултат на
това жалбоподателят не можел да разбере за кое от двете нарушения е наказан и
да организира защитата си. Оспорва фактическите констатации във фиша, че
измерената превишена скорост е скоростта на посочения във фиша автомобил, че
използваното техническо средство е било изправно и е функционирало правилно, че
към посочената във фиша дата в участъка от пътя, на който е заснето
нарушението, е имало поставен знак В26, както че
мястото за контрол е било означено с пътен знак Е24. В
допълнително писмено становище от 04.09.2020 г. посочва, че на приложената към
преписката снимка е заснето и друго моторно превозно средство, поради което не
можело да се установи по несъмнен начин при управлението на кое от двете заснети
превозни е извършено нарушението. Моли съда да отмени обжалвания електронен
фиш.
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
– ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не
изразява становище по съществото на жалбата.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована,
не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 04.09.2018 г. в 10:00 часа при км 153+343
на път I-4 бил заснет със стационарна видео-радарна система MultaRadar
SD 580 с № *** автомобил „М.” с рег. № ***, движещ се
в посока към гр. В. със скорост 96 км/ч при въведено в този участък с пътен
знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч. За
установеното с автоматизираното техническо средство нарушение против Б.А.Т. в
качеството ѝ на законен представител на дружеството собственик на
автомобила „А.” ООД, ЕИК ***, бил издаден електронен фиш серия К № 2294471, в
който било прието, че в момента на заснемането автомобилът се е движел със
скорост от 93 км/ч.
В законния срок Б.А.Т. подала до ОД
на МВР – Велико Търново декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в която
декларирала, че към посочените във фиша дата и час на нарушението заснетият
автомобил е бил във владение на жалбоподателя С.М.Т.. Към декларацията Т.
приложила копие от свидетелството за управление на жалбоподателя.
Въз основа на така подадената декларация на 22.02.2019 г.
ОД на МВР – Велико Търново издала обжалвания
електронен фиш серия К № 2561240, с който за заснетото нарушение на
жалбоподателя С.М.Т. било наложено административно наказание глоба в размер на
300 лв. на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл.
182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от същия закон.
Така издаденият електронен фиш бил връчен на
жалбоподателя на 03.07.2020 г. (разписката на л. 21 и справката на л. 20). На 16.07.2020
г. подадената от защитника адв. С.Х. жалба против
електронния фиш била заведена в ОД на МВР – Х..
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени
доказателства, подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.
Въз основа на така установените факти по делото съдът
достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентен съд в срока по чл. 189,
ал. 8 от ЗДвП от лице, което има право да обжалва електронния фиш, поради което
е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Спазени са процесуалните правила за издаване на
обжалвания електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа
законоустановените реквизити – данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката, по която да се
извърши доброволното ѝ плащане.
Противно на поддържаното в жалбата, обжалваният
електронен фиш съдържа надлежно описание на нарушението и надлежно посочване на
мястото на нарушението и на нарушените законни разпоредби.
Нарушение е описано с израза „е извършено нарушение за
скорост“ и с посочване на максимално разрешената скорост в съответния участък
от пътя и на начина на въвеждане на това ограничение на скоростта (чрез израза
„въведено с ПЗ В-26“), с посочване на приетата за
установена скорост на движение на автомобила и на превишението на установената
скорост над максимално разрешената, както и чрез посочване на посоката на
движение на автомобила („в посока към гр. В.“).
Мястото на нарушението е посочено надлежно с израза „(на)
ПП I-4 (С. – В.), км 153+343, общ. Л., в посока към гр.
В.“. Така използваният израз позволява да се определи с точност до 1 м
участъкът от конкретния път, съставляващ мястото на нарушението, като съдържа и
информация за посоката на движение на автомобила и за общината, на чиято
територия нарушението е извършено. По този начин мястото на нарушението е
конкретизирано в максимална степен, която позволява същото да се установи на
цитираната по-долу схема на вертикалната сигнализация и хоризонталната
маркировка, както и да се определи териториалната компетентност на областната
дирекция на МВР, която е издала фиша, и местната подсъдност на делото,
образувано по жалба срещу фиша.
Нарушената законна разпоредба е посочена с израза
„нарушение на член 21, алинея 2 във връзка с член 21, алинея 1 от ЗДвП“.
Неоснователен е развитият в жалбата довод, че като нарушени разпоредби били
посочени и двете алинеи на чл. 21 от ЗДвП, което затруднявало жалбоподателя да
разбере за кое от двете нарушения е наказан. В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е регламентирана забрана за водачите на пътните превозни средства при
избиране на скоростта на движение да превишават посочените в таблицата
стойности, а съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДвП “когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак“. От анализа на текста на двете алинеи следва, че в
ал. 1 е регламентирано самостоятелно правило относно максимално разрешената
скорост в различни хипотези, докато текстът на ал. 2 не изразява самостоятелно
правило, а чрез препращане към ал. 1 урежда специално правило за максимално
разрешената скорост, въведена чрез пътен знак. Следователно когато водачът
превиши въведена с пътен знак максимално разрешена скорост (какъвто е и
процесният случай), той нарушава не самостоятелно правило, регламентирано в чл.
21, ал.2 от ЗДвП, а правило, формулирано чрез техника на препращане в чл. 21,
ал.2 във вр. с чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Ето защо
издателят на обжалвания фиш е приложил правилно материалния закон и не е
нарушил правото на защита на наказания, като е квалифицирал управлението на
заснетия автомобил със скорост над ограничението на скоростта, въведено с пътен
знак, като нарушаване на чл. 21, ал. 2 във вр. с
чл.21 ал. 1 от ЗДвП.
Неоснователен е и доводът, че при издаване на обжалвания фиш
е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в
непосочване на собственика на заснетото моторно превозно средство. Към
изпратената в съда преписка е приложена справка за регистрацията и собствеността
на заснетия автомобил (л. 18). Посочената справка е била на разположение на
жалбоподателя и на неговия защитник в продължение на повече от седем дни преди
датата на първото по делото заседание, като в писменото становище, депозирано
на 04.09.2020 г. (л. 40 – 41), защитникът адв. С.Х. (на
която е разрешен и дистанционен достъп до делото – л. 36) е направила изрично
искане да се приемат като писмени доказателства материалите по изпратената в
съда административнонаказателна преписка. При това положение съдът приема, че
жалбоподателят е имал възможност да се запознае с данните от справката за
собствеността на заснетия автомобил още преди първото по делото заседание и да допълни
жалбата си със съответните оплаквания и искания във връзка със собствеността на
автомобила. Нещо повече. От цитираната справка за собствеността на автомобила
се установява, че жалбоподателят е лицето, което е получило издаденото на
18.02.2014 г. свидетелство за регистрация на автомобила. Следователно още към
тази дата Т. е знаел чия собственост е автомобилът. Предвид изложеното не може
да се приеме, че непосочването на собственика на заснетото моторно превозно
средство в обжалвания електронен фиш е ограничило правото на защита на
жалбоподателя и поради това съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила за издаване на фиша.
Развитото в жалбата оплакване, че обжалваният фиш е
издаден след изтичане на шестмесечния давностен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН,
се опровергава от приетите писмени доказателства. Процесното
нарушение е установено и заснето в момента на извършването му на 04.09.2018 г.,
а видно от справките на л. 19 и 20, фишът срещу жалбоподателя е издаден 5
месеца и 18 дни по-късно, на 22.02.2019 г., т.е. преди изтичане на посочения
шестмесечен срок.
Към настоящия момент не е изтекла предвидената в чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК тригодишна давност за административнонаказателно преследване
на жалбоподателя, която по силата на чл. 11 от ЗАНН намира приложение и за
процесното административно нарушение (в този смисъл – задължителните указания в
т. 2 от Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС
от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС по тълк.д. № 1/2014 г.) Посочената давност е започнала да тече
на 04.09.2018 г., когато нарушението е довършено. На основание чл. 81, ал. 2 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН същата е прекъсната на
22.02.2019 г., когато против жалбоподателя е издаден обжалваният електронен фиш
(справките л. 19 и 20). От това прекъсване е започнала да тече нова тригодишна
преследвателна давност, прекъсната на 03.07.2020 г. с връчването на фиша на
наказаното лице. Започналата да тече на 03.07.2020 г. нова тригодишна
преследвателна давност не е изтекла към момента на настоящото произнасяне. Към
момента на настоящото произнасяне не е изтекла и регламентираната в чл. 81, ал.
3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН абсолютна преследвателна давност от
четири години и половина, започнала да тече на датата на извършване на
нарушението 04.09.2018 г.
От приетото като писмено доказателство удостоверение
10.12.4888, издадено от Българския институт по метрология (л. 25), се
установява, че е одобрен типът на стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580, с която е
заснет автомобилът и е измерена скоростта му. Срокът на валидност на
удостоверението за одобряване на типа средство за измерване е от 08.12.2010 до
08.12.2020 г. и включва датата на заснемане на процесното нарушение.
Видно от протокол за проверка № 1-С-ИСИ/16.04.2018
г. (л. 23), използваната в конкретния случай стационарна видео-радарна система
е преминала последваща метрологична проверка, при която е установено
съответствие с изискванията за това средство за измерване.
Предвид изложеното съдът не приема оплакването, че
използваното в процесния случай техническо средство не е било изправно и не е
функционирало правилно.
Противно на поддържаното в жалбата, мястото за контрол
при км 153+343 на път I-4 в посока към гр. В. е било
надлежно означено с пътен знак Е24, поставен при км 153+200 на същия път и в същата посока, видно от приетата
като писмено доказателство схема на хоризонталната маркировка и вертикална
сигнализация на посочения път, в сила към 04.09.2018 г. За пълнота на
изложението следва да се посочи, че към датата на нарушението изискването за
обозначаване на мястото за контрол с пътен знак Е24 е
било отменено с § 1, т. 2, б. “а“ и „б“ от Закона за изменение на ЗДвП (ДВ, бр.
54 от 2017 г., в сила от 09.07.2017 г.), с който е изменена разпоредбата на чл.
165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП и е отменена изцяло разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т.
8 от същия закон. От съпоставката на новата редакция на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП (обн. ДВ, бр. 54 от 2017 г., в сила от
09.07.2017 г.) и съответно изменената и отменената разпоредба на чл. 165, ал.
2, т. 7 и т. 8 от ЗДвП (ред. съотв. ДВ, бр. 69 от
2008 г., и ДВ, бр. 19 от 2015 г.) се установява, че с посоченото изменение на
закона са отменени изискванията за обозначаване с пътен знак и за оповестяване
на интернет страницата на МВР на местата за контрол с автоматизирани технически
средства и системи. С Наредба за изменение и допълнение, обн.
в ДВ, бр. 6 от 2018 г. и влязла в сила на 16.01.2018 г., т.е. преди датата на
нарушението, е бил отменен изрично и чл. 7 от Наредба № 8121з-532
от 12 май 2015 г., регламентиращ изискването за означаване с пътен знак Е24 и оповестяване на интернет страницата на МВР на местата
за контрол с автоматизирани технически средства и системи. Следователно към датата
на заснемане на процесното нарушение (04.09.2018 г.) обсъжданото процесуално
правило за означаване на мястото за контрол с пътен знак Е24
не е било в сила, поради което неговото спазване или неспазване няма отношение
към въпроса за процесуалната законосъобразност на обжалвания електронен фиш.
От материалите в преписката не се установяват допуснати в
хода на административнонаказателното производство нарушения на правилата за
установяване на нарушението, регламентирани в Наредба № 8121з-532
от 12 май 2015 г. Поради това следва да бъде преценен като неоснователен изложеният
в жалбата довод за нарушаване на посочените правила.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че при издаване
на обжалвания електронен фиш не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила.
Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по
същество.
От приетата като доказателство снимка № ***, изготвена с
автоматизирано техническо средство MultaRadar с № ***
(л. 17) и представляваща веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес (чл. 189, ал. 15 от ЗДвП), както и от
данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия хартиен
носител, се установява, че на 04.09.2018 г. в 10:00 часа при км 153+343 на път I-4, на територията на община Лясковец,
автомобил с рег. № *** се е движел със скорост 96 км/ч. Видно от схемата на
вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка на път I-4 в участъка от
км 152+000 до км 155+000, в
сила към 04.09.2018 г. (л. 52 – 53), посоченото във фиша място на нарушението
при км 153+343 в посока към град В. попада в зоната
на действие на пътен знак В26, поставен при км 153+300, с който е въведено ограничение на скоростта от 60
км/ч. От цитираната по-горе схема се установява също така, че посоченото място
на нарушението при км 153+343 се намира по посоката
на движение на автомобила след мястото, на което е била монтирана стационарната
видео-радарна система MultaRadar SD
580 (км 153+337). Тези данни съответстват на
изображението върху снимката, възпроизвеждащо заснетата задна част на
автомобила с поставената върху нея табела с регистрационен номер ***. От друга
страна, от данните в т. 1.4 на методическите указания за реда за работа със
стационарна система MultaRadar SD
580 (л. 26 – 28 от делото) се установява, че дистанцията на измерване на тази
система е от 1 м до 99 м. Следователно намиращият се в момента на заснемане на
нарушението автомобил на позиция при км 153+343 на
пътя е попадал в обхвата на радарния сензор на стационарната видео-радарна
система, разположена при км 153+337.
Неоснователен е развитият от защитника довод, че тъй като
на приложената към преписката снимка е заснето и друго моторно превозно
средство, не можело да се установи по несъмнен начин при управлението на кое от
заснетите две превозни е извършено нарушението.
Присвояването на измерената с техническото средство скорост
на единия от двата заснети на снимка № *** автомобила е извършено в
съответствие с инструкцията за работа със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 (л. 38 – 39 от
делото). Отбелязаният върху снимката знак „обърнато V” в графата „Посока”
указва, че стационарната видео-радарна система е измервала скоростта на
автомобилите от отдалечаващия се трафик (така относно значението на знака –
т.2.4.1 от методическите указания на л. 26 – 28 от делото). От изображението на
снимката се установява, че по смисъла цитираната по-горе инструкция (л. 39)
стационарната видео-радарна система е работела в режим на ляво измерване на
отдалечаващ се трафик. В тези случаи според инструкцията превозното средство,
на което следва да се присвои измерената скорост, трябва да се намира най-малко
отчасти в третата четвъртина на снимката по посока на движението (зоната на
изчисление), като не трябва да е излязло изцяло от зоната за изчисление, а
задницата му трябва да е пресякла поне средата на снимката. Освен това в зоната
на изчисление и във втората четвъртина на снимката не трябва да се намира дори
частично друго превозно средство, движещо се в същата посока.
От изображението на приложената по преписката снимка се
установява, че единственото превозно средство, за което са изпълнени цитираните
по-горе условия за присвояване на измерената скорост, е посоченият в обжалвания
електронен фиш автомобил „М.” с рег. № ***. Само това превозно средство се
намира в зоната на изчисление (третата четвъртина на снимката, броена по
посоката на движението, т.е. от дясно наляво); задницата само на това превозно
средство е пресякла средата на снимката, като в зоната за изчисление и в
съседната втора четвъртина на снимката няма друго движещо се в същата посока
превозно средство. Вторият заснет на снимката автомобил се намира в четвъртата
четвъртина на снимката, т.е. извън зоната на изчисление. Поради това движението
на втория автомобил не се е отразило на правилното измерване на скоростта на
движещия се в зоната за изчисление лек автомобил „М.” с рег. № ***.
Предвид изложеното съдът приема, че фактът на извършване
на нарушението е установен по несъмнен начин.
От данните в справката на л. 18 се установява, че
собственик на заснетия автомобил „М.” с рег. № ***, при управлението на който е
извършено нарушението, е дружеството „А.” ООД, ЕИК ***, а от данните в Търговския
регистър е видно, че управител и законен представител на това дружество е Б.А.Т.,
ЕГН **********. По реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП законният представител на
юридическото лице собственик е декларирала обстоятелството, че към датата и
часа на нарушението автомобилът е бил във владение на жалбоподателя, като към
декларацията е приложила копие от свидетелството за управление на последния.
При това положение правилно и в съответствие с разпоредбите на чл. 189, ал. 5 и
чл. 188, ал. 2, предл. 2 от ЗДвП за извършеното
нарушение при управление на заснетия автомобил е наказан жалбоподателят.
Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано
правилно като административно нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, като
на жалбоподателя е наложено абсолютно определеното в закона по вид и размер
административно наказание глоба в размер на 300 лв.
Извършеното редуциране на фактически измерената скорост
от 96 км/ч с 3 км/ч до приетата за установена скорост от 93 км/ч е в интерес на
жалбоподателя, тъй като изключва възможните неблагоприятни за него последици от
допустимата грешка на измерване със стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580 (т. 1.4 от
цитираните по-горе Методически указания за реда за работа със стационарна
система MultaRadar SD580).
Така извършеното редуциране на фактически измерената скорост е в съответствие с
основния принцип в административнонаказателното право, че наказание може да
бъде наложено само тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин.
Съдът приема за правилно решението в конкретния случай да
не се прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Приетото за установено превишение
на скоростта от 33 км/ч надвишава значително границата от 10 км/ч, над която
деянието съставлява административно нарушение по чл. 182, ал. 2 от ЗДвП.
Липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Поради това не може да се приеме, че конкретното нарушение представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения по чл. 182, ал. 2 от ЗДвП, което да даде основание за
квалифицирането му като маловажен случай на такова нарушение.
По изложените по-горе мотиви съдът приема, че обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
електронен фиш серия К № 2561240,
издаден от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО
ТЪРНОВО, с който на С.М.Т., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес ***, *** – адв. С.Х., е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лв. (триста лева) на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4
от Закона за движение по пътищата за нарушаване на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр.
с ал. 1 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на
съобщението, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………….